Определение по дело №16072/2014 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3814
Дата: 30 март 2015 г. (в сила от 31 октомври 2016 г.)
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20145330116072
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2014 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3814

 

30.03.2015 г.  гр. Пловдив

 

     ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІІІ граждански състав, на 30.03.2015г., в закрито съдебно заседание в състав:

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

   като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16072  по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази:

  Производство по реда на чл. 130 от ГПК.

  Делото е образувано по искова молба на Ц.Д.И. и М.А.И., против М.А.Я. и А.С.Я., с искане да се развали съдебна спогодба по гражданско дело, поради неизпълнение. Твърди се , че в хода на делбено дело страните се спогодили , като  делбеният имот бил възложен в дял на ответника М.Я. , която от своя страна към момента на възлагането била в брак с А.Я.; тя била осъдена да заплати на ищците и суми за уравнение н а дела им, каквито обаче не били изобщо платени. Моли спогодбата да бъде развалена поради неизпълнение с всички произтичащи от това последици, най – вече – връщането на веща в общ патримониум  на съделителите. 

    Искът  е недопустим.

    Най- напред, съдебната спогодба има значението на влязло в сила съдебно решение ( чл. 234 ал. 3 от ГПК възпроизвежда изцяло действалата към датата на сключването на спогодбата, 06.03.1984г разпоредба на чл. 125 от вече отменения кодекс), и затова – и годно изпълнително основание по силата на чл. 237 буква А от същия кодекс, включително за поето задължение за уравняване на дял с пари .  Това означава , че не може да се иска  разваляне по реда на  чл. 87 – заради неизпълнение – на съдебна спогодба , по силата на която една от страните е получила вещ, като срещу това се е задължила – или е била осъдена – да заплати на другата определени суми или друга равностойна престация. Това е така, тъй като спогодбата съставлява годно изпълнително основание, при което изпълнението й е скрепено със държавна принуда. Тази принуда изключва възможността за развалянето на спогодбата поради неизпълнение: ищците са разполагали с друг механизъм за защита на своето право, и то такъв, който не е зависел от волята на някоя от страните.

    Нещо повече, съдебната спогодба по дела за съдебна делба, независимо от своя договорен характер, има за цел прекратяване на съществуващата съсобственост между страните чрез трансформирането й в собственост върху обособени обекти на правото, вещи, при което възможност за  последващо възстановяване на съществувалата съсобственост чрез разваляне на спогодителния протокол би означавало изначална липса на стабилитет на спогодбата в директно противоречие с чл. 125 от ГПК, респ. чл. 234 ал. 3 от актуалния процесуален закон. Самата спогодба не страда от порок, при което иск за унищожаването й или за прогласяване на изначална нищожност на някое от основанията по чл. 26 – 33 от ЗЗД би бил допустим, а вместо това  развалянето й се иска възоснова на факти, настъпили след влизането и в сила – неизпълнение на уговорено с нея парично задължение.

      Затова съдът

 

        О П Р Е Д Е Л И: 

 

    Прекратява производството по гр. дело 16072/14 , ПРС, ХІІІ г.с , поради недопустимост на иска.

    Осъжда  Ц.. Д.И., ЕГН ********** и М.А.И., ЕГН **********, да заплатят на А.С.Я., ЕГН **********, сумата от 400 лева разноски по делото – хонорар на процесуален представител.

     Определението подлежи на обжалване пред състав на ПОС ,в срок от една седмица от датата на уведомлението до страните.

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Владимир Руменов.

 

Вярно с оригинала.

М.Х.