Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на десети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 4442
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Е.П.“ АД , ответник пред СРС, срещу
решение № 52481, обективирано в протокола от открито
съдебно заседание, проведено на 26.02.2020 г., с което е уважен предявеният от В.Г.Г. срещу ответника-въззивник
отрицателен установителен иск при правната
квалификация на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Излагат се доводи за неправилност
на така постановеното решение, включително и за неправилно приложение на
разпоредбите на ПИКЕЕ. Единственият мотив на съда да приеме предявеният
отрицателен установителен иск за основателност било обстоятелството, че липсва
вина на потребителя. Сочи, че при извършената на 12.12.2017 г. проверка за
изправност на СТИ потребителят бил присъствал лично. Сочи, че при извършената
проверка се установило, че ведомствената пломба е пробита. От заключението на
БИМ се установило, че СТИ не отговаря на изискванията за измерване на
ел.енергия. Налице било външна намеса в схемата на СТИ. Извършена била корекция
на сметка като за сумата в размер на 3 525,38 лв. на 30.01.2018 г. била
съставена фактура. За така извършената корекция бил уведомен ищецът. Съгласно трайноустановената съдебна практика за доставчика /краен
снабдител/ било налице законово основание за извършване на корекцията. Без
значение по спора било кое лице – дали ищеца или друго лице е извършил
действията. Налице били предпоставките на чл.200, ал.1 ЗЗД за получаване на
стойността на вещта /има се предвид цената на ел.енергията/.
Иска се от съда да отмени
решението и вместо това да постанови друго, с което искът по чл.124,ал.1 ГПК да
се отхвърли като неоснователен. Претендират се разноски.
Ответникът по въззивната жалба, ищец
пред СРС – В.Г.Г. е депозирал отговор по въззивната жалба, в който се излага становище за нейната
неоснователност и правилност на така постановеното съдебно решение. Сочи, че СРС
не бил допуснал твърдените във въззивната жалба нарушения на материалния закон
и процесуален закон- ПИКЕЕ и Директива 2012/27/ЕС. По делото на страната на
ответника бил разпитан свидетеля Томов, който бил демонтирал процесното СТИ, но
не сочел да е установил и записал в КП за демонтаж грешно измерване на
ел.енергия. Заключението на вещото лице по СТЕ също сочело, че в процесния КП
за демонтаж на СТИ и в протокола на БИМ нямало констатирано грешно измерване
или неизмерване на ел.енергия. Протоколът на БИМ сочел грешка в рамките на
допустимата. По делото били проведени 8 заседания и така и не било установено
къде се намира процесното СТИ поради което ответникът оттеглил искането си за
експертиза. Освен това ответника не доказал, че ищеца има качеството на потребител,
тъй като съгласно съдебната практика на ВКС, задължено лице за неплатени суми
за ел.енергия бил само собственик или ползувател към
съответния период. Освен това проверката била реализирана по реда на ОУ на
трето за спора лице. А стойността на дължимото била определена по реда на
ПИКЕЕ. Не било налице процедура за извършване на съставяне на констативен
протокол /КП/, тъй като чл.47, ал.3 ПИКЕЕ били отменени с решение на ВАС,
5-членен състав, № 1500 от 06.02.2017 г. В случая КП бил съставен на 12.12.2017
г. Разпоредбата на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ била препращаща и след отмяната на чл.47
ПИКЕЕ, тя нямала как да съществува самостоятелно. Затова за крайния снабдител
не било налице законово основание за корекция на сметката. Не можело и чрез ОУ
да се предвижда обективна отговорност на потребителя. Ответникът по делото
притежавал лицензия само за снабдител. Нормите на чл.48-51, вкл. били отменени
с последващо решение на ВАС № 13691 от 08.11.2018 г. по адм.д.
№ 4785/2018 г. Следвало, обаче, гражданският съд да упражни косвен съдебен
контрол при който да приеме, че нормите са били незаконосъобразни за целия
период на действие. Счита, че доставчикът на ел.енергия следва във всеки случай
да докаже неправомерната манипулация, в този смисъл било прието в решение №
38/15.05.2014 г. по т.д.№ 5/2013 г. на ВКС, Първо ТО, разглеждащо аналогичен
казус. Относно необходимостта от приемане на ред за уведомяване на клиента се
позовава на решение № 111/17.07.2015 г. по т.д.№ 1650 по описа за 2014 г. на
ВКС, Първо ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС,
Второ ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на ВКС, Първо ТО.
Такова уведомяване следвало да бъде извършено в хода на проверката, а не след
приключването й. Наред с това било допуснато нарушение на чл.47, ал.5 ПИКЕЕ,
тъй като СТИ било предадено за проверка след изтичане на предвидения в тази
разпоредба 7-дневен срок. Ответникът твърдял, че процесната сума е въз основа
на КП от 12.12.2017 г., на която дата е било демонтирано СТИ, а в експертизата
на БИМ се сочело, че СТИ е предадено на 03.01.2018 г. Освен това липсвали данни
кога е монтирано самото СТИ и дали са му били извършвани проверки на всеки 4
години. СТИ било собственост на разпоредителното дружество като се аргументира
с чл.120 ЗЕ. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 26.02.2019 г., тъй като решението е четено в о.с.з. в
присъствието на процесуалните представители на страните. Въззивната жалба е подадена
на 11. 03. 2019 г./по пощата/, следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва е
уважен срещу ответника, въззивник, предявеният по реда на чл.124 ГПК, отрицателен
установителен иск.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Въззивният съд приема, че решението е постановено в допустим процес и
е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че е достатъчно само това, че не се доказала
евентуална вина на ищеца да неправилното отчитане на ел.енергията. По делото се
установило, че няма разрушаване на вътрешните пломби. Този който бил поставил
СТИ, би следвало да разполага с пломбите и затова не можело да се допусне, че
това е ищецът в качеството му на потребител.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното за установено от
фактическа и правна страна на спора:
Действително, налице е съдебна
практика на ВКС, която допуска възможност за извършване на едностранна корекция
на сметка при наличие на обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставената ел.енергия. Такива били случаите при които липсва
СТИ; при които се установи при извършена проверка, че СТИ не измерва или
измерва с грешка извън допустимата- чл.48, ал.1; при които при проверка се
установи промяна на схемата за свързване – чл.48, ал.2; повреда или неточна
работа на тарифния превключвател – чл.49.
Не се спори по делото, а и от
представените доказателства се установява, че на 12. 12.2017 г. е бил съставен
констативен протокол /л.19 / относно точността на измерване на потребеното количество ел.енергия от СТИ, за което се
твърди, че е било монтирано в имота на ищеца. На същата дата СТИ е било демонтрано.
Видно от КП от 03.01.2017 г. на БИМ, действително СТИ е било
предадено на 03.01.2018 г., т.е.
след 7-дневния срок по чл.47, ал.5 ПИКЕЕ /ако приемем, че е налице техническа
грешка при изписване на датата на съставяне на протокола от БИМ/. Отразеното по
отношение на СТИ е, че е с по-хлабава пломбажна тел. Отчетената грешка при измерване е
значително под допустимата, виж л.22 по делото пред СРС. Посочено е относно
техническото състояние на частите и механизмите на СТИ, които са защитени от
нерегламентиран достъп, че е поставено допълнително електронно устройство,
свързано с платките.
Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза по начина по който е било извършено свързване
на СТИ към мрежата е било възможно да бъде измерена цялата потребена
от ищеца ел.енергия в периода, посочен като такъв в сметката за корекция /виж
л.50 по делото пред СРС/. Независимо от поставеното допълнително електронно
устройство, свързано с платка, няма
намеса в схемата на свързване с разпределителната мрежа. Вещото лице е
достигнало до извода, че СТИ мери в рамките на класа си на точност- +–1,00 %. И
в двата протокола – КП и този съставен от БИМ, няма данни за неотчитане на СТИ
на преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия. При изслушването си
в о.с.з. вещото лице е посочила, че „Не може да се направи извод, че това
устройство, така както е описано по документи, е било с цел да има неточно
измерване…Няма данни за кражба на ток. Нито техниците пишат, че се съмняват, а
и нито БИМ пише, че се съмняват.“. Видно от отразеното в съдебния протокол за
о.с.з. на 25.10.2018 г. нито една от страните не е оспорила заключението на
вещото лице Б..
Независимо от това в следващото
о.с.з. СРС е уважил искането на ответника за поставяне на допълнителна задача
на друго вещо лице относно : безспорно установеното /според СРС/ вмешателство в
СТИ може ли да влияе на точността на отчитане. Такава експертиза освен, че е несвоевременно
допусната така и не е изготвена поради оттеглянето на искането за това от
страна на ответника, виж л.89 пред СРС.
При разпита си свидетеля Т.е
посочил, че „В момента на проверката електромерът мереше в класа си на
точност“. При този модел СТИ, за да се направи манипулация трябва да се
разрушат всички пломби- ведомствени и държавни. Свидетелят, присъствал на
проверката не е проверявал държавните пломби, а относно ведомствените е
констатирал „разхлабване“.
При това положение не са били
налице предпоставките за извършване на корекция по сметката за ел.енергия на
ищеца.
Следва да отбележим и, че действително,
на 30.01.2018 г. е съставена фактура на името на ищеца /л.24 по делото пред
СРС/. Касае се до обект в с.Сенник. Видно от обстоятелствената част на исковата
молба ищецът е оспорил да се касае до негов имот, т.е. наличието на
облигационно отношение между страните. Доказателства в подкрепа на това, че
страните са обвързани от облигационно отношение по силата на ОУ на ответното
дружество, не са ангажирани от последното.
При това положение, само на тези
констатации, така предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са
сторени в размер на 1 000 лв. – адв.възнаграждение за
процесуално представителство.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно:
Обжалваемият интерес е в размер на
3 525,38 лв. Минималният размер на адвокатските възнаграждения по чл.7,
ал.2,т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения
възлиза на 476,78 лв.
Освен това пред настоящата
инстанция доказателства не са събирани.
Като се има предвид, обаче,
активната процесуална защита осъществена от адв.Р.,
съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски за адв.
възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52481, обективирано в протокола от открито съдебно заседание,
проведено на 26.02.2020 г.
ОСЪЖДА „Е.П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***-адв.Д., сумата в
размер на 600 лв.- разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: