Решение по дело №511/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба предявена от Н. Г. Ю., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника му адвокат С. М., против Решение № 2153-15-52/21.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № N01017/12.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна, като жалбоподателят най-общо счита, че пенсията му за инвалидност поради общо заболяване следва да бъде отпусната считано от 13.05.2023 г. (датата е уточнена в праведното по делото първо съдебно заседание), датата на влизане в сила на Експертно решение (ЕР) № 91803 от 28.04.2023 г. на ТЕЛК V състав при УМБАЛ „Пловдив“ АД, а не от 25.08.2023 г. когато е подал заявлението за отпускането на пенсията. Твърди се в тази връзка, че приложното поле на нормата на чл. 94, ал. 1 КСО и съдебната практика по аналогични казуси сочи, че срокът за придобиване правото на пенсия е 6-месечен и започва да тече от датата на придобиване правото, а не от датата на подаване заявлението в ТП на НОИ. Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки приложени по делото. Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Изначално производството е започнало по повод заявления вх. № 2112-15-1706/25.08.2023 г. и вх. № 2177-15-876/25.08.2023 г., с които Н. Г. Ю. е направил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, като е декларирал, че има положен стаж в Норвегия. Към заявленията е приложено ЕР на ТЕЛК № 91803/82/28.04.2023 г., с което на жалбоподателя са определени 100 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане със срок до 01.04.2025 г. и с дата на инвалидизиране - 19.09.1996 г.

Посоченото ЕР е потвърдено от Медицинската комисия с Решение № 05800/290 от 07.06.2023 г.

Въз основа на тези данни, Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е постановил процесното разпореждане, с което на Н. Г. Ю. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 3 от КСО, считано от 25.08.2023 г. – датата на заявлението.

6. Този резултат е обжалван от Юзтюрк пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-52/21.02.2024 г. е оставена без уважение жалба му против разпореждане [номер]/Протокол № N01017/12.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. За да потвърди процесното разпореждане Директорът на ТП на НОИ [населено място] е приел следното от фактическа и правна страна:

Констатирано е, че към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, подадено на 25.08.2023 г., Юзтюрк прилага заверено копие на влязло в сила ЕР на ТЕЛК № 91803/82/28.04.2023 г., като на стр. 2 от същото е положен подпис от лицето с дата на получаване - 28.04.2023 г.

Цитиран е чл. 94, ал. 3 от КСО, според който извън случаите по чл. 94, ал. 1 от КСО пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно - от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.

В тази връзка е посочено, че правилото на чл. 94, ал. 3 от КСО е специално спрямо общото такова по чл. 94, ал. 1 от КСО, както и че при пенсиите за инвалидност особеното е, че възникват не от прякото действие на закона, а по силата на влязло в сила експертно решение, издадено от компетентен орган, извършващ експертиза на работоспособността. Прието е, че Експертното решение на ТЕЛК по отношение на жалбоподателя е влязло в сила на 13.05.2023 г., а заявлението за отпускане на исканата пенсия е подадено в ТП на НОИ на 25.08.2023 г., следователно едномесечният срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение за жалбоподателя е изтекъл на 13.06.2023 г.

Все в тази насока е посочено, че по чл. 94, ал. 1 от КСО пенсията се отпуска:

- или считано от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 2-месечен срок от придобиване на правото - предл. първо на чл. 94, ал. 1 от КСО като 2-месечният срок в конкретната хипотеза следва да се брои, считано от датата на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК,

- или считано от датата на депозиране на заявлението пред ТП на НОИ в случая на подаване на същото след изтичане на 2-месечния срок.

При това положение е прието, че пенсията правилно е отпусната от 25.08.2023 г. - датата на подаване на заявлението при ТП на НОИ - Пловдив.

С тези съображения е обоснован крайният извод за законосъобразност на разпореждане [номер]/Протокол № N01017 от 12.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Н. Г. Ю. от [населено място], [улица].

7. В хода на съдебното производство от Регионална картотека на медицинските експертизи към РЗИ – Пловдив е изискано, съответно представено и приобщено към доказателствения материал по делото, медицинското експертно досие (МЕД) на Н. Г. Ю..

ІV. За правото :

8. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ [населено място], е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание чл. 74 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

9. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрира във въпроса относно датата, от която следва да бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 3 от КСО на жалбоподателя.

10. Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага да се съобрази следното:

Съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. Лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж (чл. 74, ал. 3 КСО). Според чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

За пенсиите за инвалидност е налице и специален ред, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, уреждаща по-благоприятен режим досежно началния момент за отпускането им. Същият не е в кумулативна обусловеност с основанията по чл. 94, ал. 1 от КСО, защото разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО е специална по отношение на чл. 94, ал. 1 за уредените в нея случаи (така Решение № 6800 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15027/2010 г., VI о.). Нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО гласи, че извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.

11. Безспорно в случая е обстоятелството, че процесното ЕР на ТЕЛК № 91803/82/28.04.2023 г. е връчено лично на Юзтюрк на 28.04.2023 г., видно от самото експертно решение, на чиято втора страница, същият е положил подпис с дата на получаване именно 28.04.2023 г. Следователно, срокът за обжалване на експертното решение на ТЕЛК за жалбоподателя изтича на 12.05.2023 г. включително. Съответно, от 13.05.2023 г. за него започва да тече едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, който от своя страна изтича на 13.07.2023 г. и очевидно е пропуснат, доколкото заявлението за отпускане на търсената пенсия е подадено на 25.08.2023 г.

Ако едномесечният срок бъде пропуснат обаче, чл. 94, ал. 3 КСО нищо не разпорежда. От друга страна е налице и обща уредба за пенсиите по чл. 94, ал. 1 КСО, която каза се предвижда отпускане на пенсия, считано от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Тази обща разпоредба приложена към пенсиите за инвалидност налага да се приеме, че ако е пропуснат едномесечният срок по чл. 94, ал. 3 КСО, но е спазен двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 КСО, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК, то пенсията за инвалидност следва да се отпусне, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК, на която дата е придобито правото. Ако и срокът по чл. 94, ал. 1 КСО е пропуснат, то следва пенсията за инвалидност да се отпусне, считано от датата на подаване на заявлението пред ТП на НОИ. (Така Решение № 5145 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5643/2016 г., VI о.).

Именно такъв е и настоящия случай. Процесното ЕР на ТЕЛК е влязло в сила на 21.06.2023 г., когато е изтекъл срокът за обжалването му и от Медицинската комисия (МК) при ТП на НОИ Пловдив по чл. 98, ал. 7 от КСО (ЕР е получено в ТП на НОИ на 06.06.2023 г. – видно от съдържанието на Решение № 05800 от зас. № 290 от 07.06.2023 г. на МК при ТП на НОИ Пловдив – лист 44 по делото), а заявлението за отпускане на търсената пенсия, както бе посочено по-горе, е подадено на 25.08.2023 г., т.е. след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО от придобиване правото на пенсия.

При това положение, пенсията за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя следва да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението за отпускането й, а именно от 25.08.2023 г., както това е сторено с разпореждане [номер]/Протокол № N01017/12.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

12. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Това има за последица неоснователност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

13. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Националния осигурителен институт, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. Ю., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адвокат С. М., против Решение № 2153-15-52/21.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № N01017/12.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА Н. Г. Ю., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.