№ 163
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. Г. Я.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600248 по описа за 2022 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по въззивна жалба от адв.С. К. от АК Добрич – защитник на
подс.Р. А. Р., ЕГН ********** против присъда № 9 от 29.06.2022г. по НОХД
№ 131/2022 год. по описа на Окръжен съд – Добрич.
С атакувания съдебен акт Р. Р. е бил признат за виновен в
осъществяването на престъпление, наказуемо по чл.343, ал.4, вр. чл.343,
ал.3, пр.І, пр.ІV и пр.VI, б.Б, вр. чл.343, ал.1, б.В, вр. чл.342, ал.1 от НК,
тъй като на 12.04.2020г. на междуселищен път с.Орлова могила-с.Долина,
общ.Добричка, при управление на лек автомобил „Ауди 80“ с К№В0249РК
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21, ал.1 от ЗДвП, вследствие
на което по непредпазливост причинил на И. В. С. с ЕГН:********** тежка
телесна повреда-дифузна мозъчна травма и контузия на мозъчния ствол,
обусловила поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и
смъртта на А. П. К. с ЕГН:**********, настъпила на 16.04.2020г., като
деянието е извършено в пияно съС.ие-с концентрация на алкохол в кръвта от
порядъка на 1,33 промила, а деецът не е притежавал необходимата за
управление на процесното МПС правоспособност, за което му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 години,
редуцирано по реда на чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а от НК до ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1 т.3 от
ЗИНЗС.
1
С атакуваната присъда подс.Р. А. Р. е бил признат за невинен и
оправдан по първоначално повдигнатото обвинение досежно вменените
нарушения по и чл.5, ал.3, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Съставът на първоинстанционния съд се произнесъл по реда на чл.189,
ал.3 от НПК като е възложил върху подсъдимия заплащането на сторените по
делото разноски. Съдът се е произнесъл и досежно съдбата на приобщените
по делото веществени доказателства.
Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е образувано
по жалба от подсъдимия Р., чрез която се оспорва правилността и
законосъобразността на постановената присъда, в частта й относно наличието
на квалифициращия белег „деецът не е притежавал необходимата за
управление на процесното МПС правоспособност“ и се твърди
несправедливост на определеното наказание. Жалбоподателят желае от
ревизиращата инстанция намаляване срока на наказанието „Лишаване от
свобода“ и приложението на чл.66 от НК.
В съдебно заседание въззивният прокурор релевира доводи за
неоснователност на заявената от страна на подсъдимия Р. претенция.
Поверениците на частните обвинители – адв.С. и адв.К., изразяват
становище за неоснователност на оплакванията на подсъдимия. Считат, че
първата инстанция правилно е приложила закона и е отмерила справедливо
наказание.
Подсъдимият Р. Р. участва във въззивното производство лично и
изразява искреното си съжаление за стореното от него, довело до смъртта на
негов приятел от детинство. Моли за намаляване на наложеното му наказание.
Защитата, представлявана от адв. С. С. – АК Добрич, поддържа
становището за несправедливост на отмереното наказание и на присъденото
обезщетение. Според защитата, първата инстанция неправилно е оценила
обществената опасност на дееца и е определила несъответно наказание,
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата трудова
ангажираност и изключително ниската му лична обществена опасност.
Оспорва се извода на първата инстанция, че подс.Р. не е притежавал
правоспособност на водач на МПС, тъй като с изтичането на срока на
валидност на СУМПС не настъпвало погасяване на придобитите права.
В последната си дума подсъдимият моли за по-нисък размер на
наложеното наказание.
Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира оплакванията
на подсъдимия и неговия защитник за неоснователни по следните
съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие. Било е образувано по внесен във ОС Добрич
обвинителен акт срещу Р. А. Р. за извършено престъпление по чл.343, ал.4,
вр. чл.343, ал.3, пр.І, пр.ІV и пр.VI, б.Б, вр. чл.343, ал.1, б.В, вр. чл.342,
2
ал.1 от НК. Съдът е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата
грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина.
В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните
релевантни факти:
Р. придобил правоспособен водач на МПС от категория "В" през м.юли
2006г. Свидетелството за правоуправление на водача е било иззето с АУАН
№473740/27.04.2016г. като са последвали ЗПАМ за временно отнемане.
Валидността на свидетелството е изтекла на 04.07.2016г. и същото е
унищожено служебно. Заявление за издаване на ново Р. не е подавал.
Привечер на 11.04.2020г. пострадалият К. посетил дома на свидетеля А.
в с.Долина, общ.Добричка. Около 20:00 часа пристигнал и подсъдимия, който
управлявал личния си лек автомобил "Ауди 80" с рег.№ В0249РК, като според
обясненията му до момента бил изпил около триста милилитра джин. Към
компанията се присъединил и потърпевшият И. С., който се съгласил заедно с
подсъдимия и К. да отидат до дома на свидетеля Н. в с.Орлова могила,
общ.Добричка.
Около 23:00 часа тримата потеглили с управлявания от Р. автомобил,
като А. седнал на седалката до шофьора, а С.- на задната. Нито един от
пътуващите не поставил предпазния колан. След като не открили Н.
потеглили обратно към с.Долина. На около седемстотин метра преди табелата
указваща началото на населеното място пътното платно представлява прав
участък, с износена и многократно ремонтирана асфалтова настилка, суха
въпросната вечер, при ясно време и добра метереолична видимост, движейки
се с около 112км/ч. Р. загубил контрол над управлението, нарушавайки
праволинейното движение. Автомобилът започнал да се отклонява вдясно и
да се завърта по посока на часовниковата стрелка. Плъзгайки се странично
колата излязла от пътното платно върху затревения банкет и движейки се с
левите врати напред се блъснала в крайпътно дърво. Ударът настъпил с
предната средна и дясната част на купето, но движението продължило в
същата посока, като последвал сблъсък с второ дърво в областта на задната
лява странична част и след леко завъртане автомобилът спрял.
След катастрофата Р. успял да излезе сам от деформираното купе и
подал сигнал до "НС112", след което позвънил за помощ и на свидетеля Е.О.,
който първи пристигнал на мястото. Според показанията му К. все още бил
адекватен и способен да говори, докато С. бил в безсъзнание.
По-късно на мястото пристигнал полицейски патрул и екип на спешна
помощ. Двамата пострадали били открити в безсъзнание и откарани в МБАЛ-
гр.Добрич, където К. починал на 16.04.2020г. При опита на полицейския
служител В. Г. да разбере подробности за случилото се Р. изрично заявил, че
колата била управлявана от К..
Според резултатите от аутопсията причина за смъртта на К. са
претърпените при катастрофата множество тежки травми, сред които гръдна
такава, предизвикала летален изход поради развилата се следкръвоизливна
3
анемия от кръвоизлива в гъдната кухина.
Вследствие на процесното ПТП С. претърпял тежка черепно-мозъчна
травма, травматичен оток на мозъка, продължило над две седмици коматозно
съС.ие, квадрипареза на крайниците, травматична енцефалопатия,
травматичен шок и контузия на белите дробове. Въпреки оказаната адекватна
и в пълен обем лекарска помощ, като късни последици от мозъчната травма
са останали левостранна хемипареза, следтравматична атрофия на зрителен
нерв и следтравматична дизартрия. Актуалните пракитческите последици за
С. са затруднено движение на лява ръка и левия крак, трайно отслабване
зрението на лявото око и трайно затруднение на речта. Контузията на
мозъчния ствол и дифузната травма на мозъка се окачествяват като поС.но
общо разстройство на здравето, опасно за живота.
При химическия анализ на взетата от подсъдимия кръвна проба е
доказано наличие на алкохол от порядъка на 1,33 промила.
Горната фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, тя е призната от подсъдимия Р. в процедурата по
гл.27 НПК. Същевременно тя се установява от наличната по делото
доказателствена съвкупност: обясненията на подсъдимия, показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели – И. С., Е.О., Ф.М. и В.
Г., отразените в огледния протокол обективни констатации, аутопсията на К.,
СМЕ по писмени данни досежно уврежданията на С., компексната
медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, химическия анализ
на взетата от подсъдимия кръвна проба, приложените справки от ОД на МВР;
свидетелство за съдимост;
При така установената фактическа обстановка Варненският апелативен
съд споделя мотивите на първата инстанция относно материално-правната
квалификация на деянието на подсъдимия Р.. Същият е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. чл.343, ал.4,
вр. чл.343, ал.3, пр.І, пр.ІV и пр.VI, б.Б, вр. чл.343, ал.1, б.В.
Спор по фактите няма. Защитата оспорва тяхната правна
интерпретация, като заявява несъгласие с извода за наличието на
квалифициращия белег „деецът не е притежавал необходимата за управление
на процесното МПС правоспособност“ с аргумента, че с изтичането на срока
на валидност на СУМС субектът не губи придобитата правоспособност.
Настоящият състав на въззивния съд не споделя това виждане. Съдебната
практика категорично е очертала правото на управление на моторно превозно
средство като срочно право. С изтичането на срока, за който държавата е
признала на съответното лице правото да управлява моторно превозно
средство, правото се прекратява. Срочността на правото е отразена в
официалния удостоверяващ го документ – свидетелството за управление на
моторно превозно средство. В § 1, т. 2, б. "з" ЗБЛД изрично се сочи, че личен
документ „с изтекъл срок на валидност“ е нередовен. В Решение № 4769 от
1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1467/2018 г., VII о., докладчик
4
председателят Соня Янкулова, изрично е посочено, че официалният
свидетелстващ документ, който удостоверява, че определено право
съществува за определен срок, с изтичането на срока не се лишава от
материалната си доказателствена сила, т. е. от валидността си. Напротив. И
след изтичането на срока, за който документът удостоверява по официален
начин съществуването на правото, документът, именно защото е валиден –
издаден е от длъжностно лице, в кръга на удостоверителната му
компетентност, при спазване на предвиденото в закон удостоверително
производство, удостоверява надлежно, че правото е съществувало в рамките
на посочения период. Per argumentum a contrary документът надлежно
удостоверява, че след посочения в него срок правото на управление на
моторно превозно средство не съществува. В този смисъл и Решение № 16180
от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2018 г., VII о. Решение № 910 от
23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2017 г., VII о.
С оглед на изложеното този състав на ВАпС приема, че управляването
на моторно превозно средство със свидетелство за управление, което
удостоверява изтекъл срок на право на управление, е управление без
необходимата правоспособност по смисъла на ал.3 на чл.343 от НК.
По отношение справедливостта на наказанието:
Въззивната инстанция намира отмереното от първата инстанция
наказание „Лишаване от свобода” за справедливо и пропорционално на
преследваните легитимни цели. Тук следва да се отбележи, че предмет на
преценка е размерът на наказанието, отмерен преди неговата задължителна
редукция по чл.58 а от НК. При определяне на наказанието, което следва да
наложи на подсъдимия и неговата индивидуализация, съдът е бил обвързан с
предвиденото от законодателя наказание, което в случая е «Лишаване от
свобода» в границите от 5 до 12 години за престъплението по чл.343, ал.4, вр.
чл.343, ал.3, пр.І, пр.ІV и пр.VI, б.Б, вр. чл.343, ал.1, б.В, вр. чл.342, ал.1 от
НК. ОС Добрич е приел, че справедливото наказание възлиза за подс.Р. на 6
години „Лишаване от свобода”, което е било редуцирано по реда на чл.58а от
НК, за да се достигне до наложените четири години.
Санкцията е отмерена при съобразяване принципите на
законоустановеност и на индивидуализация на наказанието, степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Първостепенният съд е преценил
всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил
наказание "лишаване от свобода" при превес на смекчаващите обстоятелства
над минималния размер, предвиден в санкцията на специалната норма.
За да определи вида и размера на наказанията, съставът на ОС – Добрич
е отчел като смекчаващи отговорността на въззивника обстоятелства:чистото
съдебно минало, трудовата ангажираност на дееца, оказаното съдействие в
хода на досъдебното производство. Като факти, които обосновават по-тежка
санкция за наказателна репресия са отчетени: наличието на няколко
квалифициращи белега- подс.Р. не само е бил в пияно съС.ие, но и от четири
5
години не е притежавал правоспособност за управление на лек автомобил.
Затова и правилно е становището на първата инстанция, че обществената
опасност на деянието е значителна. Неоснователно е оплакването на
защитата, че първата инстанция е надценила данните за допуснатите от
подс.Р. нарушения по ЗДвП и неоснователно го е квалифицирала като
недисциплиниран водач. Тук следва да се отбележи, че настоящият случай е
третият в живота на подсъдимия, когато пиян е седнал зад волана на лек
автомобил – първият е бил през 2007 г. (за което е бил признат за виновен по
НОХД № 2642/2007 г. на РС Варна), вторият – през 2016 г., когато е било
издадено НП № 16.0819-001224/13.05.2016г на ОДМВР Варна и когато на
подс.Р. е било отнето СУМПС, била му е наложена глоба в размер на 1000
лева и е бил лишен от правоуправление за 11 месеца за осъществено
адм.нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП. Само тези факти са достатъчни за
въззивната инстанция да приеме за правилно становището на първостепенния
съд относно липсата на дисциплина на подсъдимия като водач на МПС.
Отделно от посоченото по-горе подс.Р. е санкционира и за по-леки
нарушения на ЗДвП през 2009 (два фиша), през 2011 (едно НП) и през 2016
(един фиш) – л.57-58 от ДП.
На следващо място в.Въззивната инстанция се солидаризира и с отказа
на ДОС да отчете принос на пострадалите за настъпването на пътния
инцидент. Безспорно пътниците в лекия автомобил са били без поставени
обезопасителни колани, което е нарушение на задълженията им по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП. Това нарушение обаче с нищо не е допринесло за настъпването
на ПТП, което се дължи единствено на виновното поведение на пияния
под.Р., който управлявал л.а. с около 112км/ч. и загубил контрол над него.
Очевидно поставени колани на пътниците по никакъв начин не биха могли да
предотвратят настъпилия сблъсък между л.а. и крайпътното дърво.
Затова индивидуализирайки наказателната отговорност на Р. Р.,
законосъобразно съставът на ОС Добрич е приложил чл.58а от НК, а не чл.55.
Първата предпоставка за приложение на цитираната разпоредба е наличието
на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Изобилната практика на ВКС, е дефинирала, че многобройни ще са тези
смекчаващи обстоятелства, които значително надхвърлят отегчаващите
такива, а изключителни – тези, които съществено отличават разглеждания
казус от типичните случаи. В първия случай става въпрос за количествена, а
във втория – за качествена оценка на смекчаващите обстоятелства. Възможно
е освен това някое от многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства да бъде изключително по своя характер – напр. тежко
заболяване, напредналата възраст на подсъдимия. Принципно, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност са
смекчаващи отговорността обстоятелства, но нямат изключителен характер.
Те могат да се разглеждат на плоскостта на многобройните такива, но само и
единствено в съвкупност с други смекчаващи обстоятелства. Втората
предпоставка за приложението на чл.55 НК изисква да се направи извод, че и
6
най-лекото наказание, предвидено за съответното престъпление се явява
несъразмерно тежко. Очевидно е, че с оглед изложените факти, не може да се
достигне до подобно решение.
Изложените фактически и правни изводи мотивират въззивния съд да
приеме, че отмереното наказание „Лишаване от свобода” на жалбоподателя Р.
Р. е справедливо и съответно на целите по чл.36 от НК - да се отнеме
възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се
превъзпита, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. Горното мотивира въззивната инстанция да
приеме, че не са налице основания за намеса и ревизиране на съдебния акт.
По изложените съображения и предвид липсата на констатирани
основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание
чл.338 от НПК, въззивният съд намира, че обжалваната първоинстанционна
присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9 от 29.06.2022г., постановена по НОХД
№ 131/2022 год. по описа на Окръжен съд – Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7