Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 22.05.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският граД.и съд, първо гражданско отделение,       І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и пети април

две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 10377 по описа

за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б.ДСК” ЕАД срещу И.И.С., с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.

Ищецът претендира, че ответникът му дължи сумите предмет на издадената на 23.12.2011 г.  по ч.гр.д. № 59111/2011 г. по описа на СРС, 43 състав заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист от 23.11.2011 г. въз основа на допуснатото незабавно изпълнение. Поддържа се, че по силата на сключен договор за ипотечен кредит от 28.03.2008 г. ищецът е предоставил на ответника ипотечен кредит в размер на 93 600 лв., със срок на издължаване на кредита 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Поддържа се, че кредитът е усвоен еднократно по сметка на кредитополучателя на 04.04.2008 г. след учредяване на предвиденото в договора за кредит обезпечение. Твърди се, че за предоставеният кредит кредитополучателят следва да заплаща първоначална лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от БЛП за този вид кредити и надбавка в размер на 1,4%, а за останалия срок на кредита-лихва формирана от БЛП за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Д. Уют. Поддържа се, че към датата на сключване на договора за кредит БЛП е в размер на 4,19%, а стандартната надбавка в размер на 4,10% и е намалена с отстъпка от 0,5%. За падежна дата е определено всяко 15-то число на текущия месец. Поддържа се, че поради допусната забава в плащанията на дължимите вноски повече от 90 дни, кредитът е превърнат в предсрочно изискуем на 19.10.2010 г., съгласно клаузите на ОУ към договора за кредит. Твърди се, че към датата на настъпване на предсрочна изискуемост не са погасени 4 броя погасителни вноски, както следва: 15.07.2010 г.-176,76 лв., 15.08.2010 г.-625,82 лв., 15.09.2010 г.-625,82 лв. и 15.10.2010 г.-625,82 лв. Твърди се, че до предявяване на молба за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Към дата 21.12.2011 г., когато е изготвено извлечението от счетоводните книги е допусната забава в плащанията 515 дни. На 21.12.2011 г. Банката е подала заявление по чл.417 ГПК, което е уважено от съда и в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 570/2012 г. по описа на ЧСИ Д.В.. Поддържа се, че на 15.07.2013 г. Банката е уведомена за подадено от длъжника възражение, поради което за нея е налице правен интерес от образуване на настоящото дело и установяване на вземането по издадения изпълнителен лист.

Моли съда да постанови решение, с което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 91 091,32 лв., неплатена главница дължима въз основа на договор за кредит от 28.03.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 816,53 лв.-заемни такси, сумата от 11 083,66 лв.-договорна лихва начислена за периода от 15.07.2010 г. до 20.12.2011 г., сумата от 8894,19 лв.-наказателна лихва за периода от 15.07.2010 г. до 20.12.2011 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 23.12.2011 г. по ч.гр.д. № 59111/2011 г. по описа на СРС, 43 състав.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК на 20.05.2016 г. е депозиран отговор от ответника чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адвокат В.Д.. Моли съда да измени разпоредбата на чл.2 от договора, относно срока от 360 месеца за издължаване и банката да увеличи този срок, за да може ответникът обективно да погаси задълженията си към банката.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която моли да бъде допуснато до разглеждане при условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми, в случай че бъде прието, че изискуемостта на целия неплатен остатък от вземането на банката по договор за ипотечен кредит от 28.03.2008 г. не е настъпила преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда. Това изменение не е допуснато от съда.

С ДИМ от името на банката заявява, че Банката счита целият непогасен остатък от вземането си по договор за ипотечен кредит от 28.03.2008 г. за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, поради допусната забава в плащанията по главница и/или лихва на повече от 90 дни към момента на завеждане на исковата молба, съгласно чл.20.2 от ОУ.

В срока по чл.373 ГПК ответникът чрез особения си представител адвокат Д. не оспорва исковете.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си чрез своя процесуален представител..

Ответникът в съдебно заседание чрез особения си представител не оспорва иска.

Софийски граД.и съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.12.2011  г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 59111/11 г. по описа на СРС, 43 състав, срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допуснато е незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист.

С определение № 10770/07.06.2013 г. по ч.гр.д. № 6592/2013 г. по описа на СГС, ГО, на основание чл.423 от ГПК е прието възражението на длъжника И.И.С. срещу процесната заповед за изпълнение на парично задължение.

                Със съобщение, връчено на ищеца на 15.07.2013 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

         Настоящият иск е предявен на 26.07.2013 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.               

                По същество на предявения иск.

Между страните не е било спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между тях са възникнали валидни правоотношения по договор за ипотечен кредит от 28.03.2008 г. по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 93 600 лв. за срок от 360  месеца при лихва и други условия съгласно клаузите на договора, който е усвоен на 04.04.2008 г. чрез разплащателната сметка на ответника. За обезпечаване на вземането на Банката е учредена договорна ипотека. Банката е изпълнила задължението си и е предоставила сумата, съгласно условията на договора, след представяне на вписан в СВ-София нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижимия имот и представяне на удостоверение от АВ при СРС за извършеното вписване. Кредитът е следвало да бъде погасяван на месечни вноски, съгласно погасителен план и с падежна дата за издължаването им 15-то число на месеца.

От приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че към дата 19.10.2010 г. падежиралите задължения за главница, лихви и такси са както следва: падежирали месечни анюитетни за главница и договорна лихва по погасителен план за периода от 15.04.2008 г. до 15.10.2010 г. са в общ размер на сумата от 18 926,75 лв., от която сума падежиралата главница е в размер на 2920,19 лв., а падежиралата договорна лихва-16 006,56 лв., падежирала санкционираща лихва по чл.20.1. на ОУ в размер на 3%, начислена за дните на забава в месечните плащания за главница общо в размер на 3,43 лв., падежирали заемни такси в общ размер 1296 лв., от които: 369,14 лв., представляваща 0,40% такса управление и обслужване на кредита за 2009 г., 365,50 лв., представляваща начислена върху остатъка от главницата 92 286,67 лв. на 28.03.2009 г.за 2010 г., начислена върху остатъка от главницата 91 376,18 лв. на 28.03.2009 г. премия имуществена застраховка за 2009 г.-341,98 лв., за 2010 г.-219,38 лв.

Към 21.12.2011 г. остатъкът от главницата е в размер на 91 091,32 лв., от която редовна главница 90 067,69 лв. и просрочена главница 1023,63 лв.

Установява се, че кредитът е обслужван без забава до падежна дата 15.07.2009 г. включително, а за периода след тази дата до 15.06.2010 г. кредитът е обслужван със забава между 30 и 60 дни.Към 15.10.2010 г.-последната падежна дата преди 19.10.2010 г., не са погасени четири месечни погасителни вноски за главни и лихва по погасителен план, както следва: 15.07.2010 г.-176,76 лв., 15.08.2010 г.-625,82 лв., 15.09.2010 г.-625,82 лв. и 15.10.2010 г.-625,82 лв.

Към 21.12.2011 г. изискуемите суми по кредита са както следва:  неплатена главница в размер на 91 091,32 лв., от която главница с ненастъпил падеж 90 067,69 лв. и падежирала просрочена главница в размер на 1023,63 лв., изискуеми договорни лихви в размер на 11 083,66 лв., от които: просрочени договорни лихви, начислени за периода от 15.07.2010 г. до 15.10.2010 г. в размер 1685,52 лв. и просрочени договорни лихви начислени за периода от 15.11.2010 г. до 20.12.2011 г., вкл. в размер на 9398,14 лв., изискуеми наказателни лихви за забава в размер на 10% в размер на 8894,19 лв. за периода от 19.10.2010 г. до 20.12.2011 г. вкл. върху целия дълг по главница и изискуеми заемни такси в размер на  816,53 лв., от която годишна такса за управление и обслужване за 2009  г. и 2010 г.-434,64 лв. и премия за имуществена застраховка за 2010 г. и 2011 г.-381,89 лв.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи, че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на претендираното от него право.

От своя страна в тежест на ответника е да докаже всички възражения срещу вземането, включително и че го е заплатил, каквито твърдения за плащане в конкретния случай няма. Ответникът чрез назначения му особен представител не оспорва иска, не излага конкретни и относими към спора възражения срещу вземането.

Основанието на предявения иск е неизпълнение на ответника по договор за ипотечен кредит.

Не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между ищеца и ответника в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за ипотечен кредит на 28.03.2008 г., обезпечен с договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот.

При предоставен кредит от Б.приложение намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.

Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.

Безспорно от доказателствата по делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое задължение по договора.

         От ангажираните от ищеца доказателства и съобразно разпределената му от съда доказателствена тежест, не се доказа главно и пълно, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Съобразно постановката на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК. По делото е безспорно установено, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, банката кредитор не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, поради което предявеният установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК се явява частично неоснователен - банката е обявила кредита за предсрочно изискуем без да са налице основания за това, поради което длъжникът не дължи в цялост сумите по издадената на това основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

Предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението. Настъпването на предсрочна изискуемост в хода на исковото производство и позоваването на същото води до изменение на основанието на иска, което е недопустимо в хипотезата на иск по чл.422 ГПК. Изцяло в този смисъл е т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.

Според даденото разрешение по реда на чл. 290 ГПК в решение № 139/05.11.14 г. по т. д. № 57/12 г. на ВКС, I т. о., ако не е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, са изискуеми само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги.

В случая вземанията с настъпил падеж са тези до 15.12.2011 г. включително, последната падежна дата преди датата на подаване на заявлението-21.12.2011 г.

Съобразно неоспореното от страните заключение на ССчЕ вземанията на Банката с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за периода от 15.07.2010 г. до 21.12.2011 г. са както следва: падежирала и неплатена главница в размер на 1 375,14 лв., договорна лихва в размер на 11 083,66 лв., санкционираща лихва в размер на 8894,61 лв. и заемни такси в размер на 816,53 лв. Видно от представеното извлечение от счетоводни книги за сметка № 15395417 по договор за кредит от 28.03.2008 т., тези суми са включени в извлечението.

Предвид горното предявения иск се явява частично основателен и доказан за горните суми, за които следва да бъде уважен.

По разноските в процеса:

Ищецът е направил разноски в общ размер на сумата от 4486,58 лв., от която 3886,58 лв.-депозит за особен представител, 300 лв.-депозит вещо лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.

От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 888,78 лв., съответна на уважената част от исковете /22 169,52 лв./, както и вече присъдените със заповедта разноски в размер на 443,17 лв., съответни на уважената част от исковете.

Ответникът не е правил разноски в настоящото производство, поради което такива не му се присъждат.

         Водим от горното, Софийски граД.и съд, І-6 състав

Р   Е   Ш   И   :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните и по иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „Б.ДСК“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** против И.И.С., ЕГН **********,***, че И.И.С. дължи на „Б.ДСК“ ЕАД следните суми: сумата от 1 375,14 лв. /хиляда триста седемдесет и пет и 0,14 лв./ падежирали и неплатени месечни анюитетни вноски за периода от 15.07.2010 г. до 15.12.2011 г., включително, дължими въз основа на договор за кредит от 28.03.2008 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 21.12.2011 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за главница над сумата от 1 375,14 лв. до пълния претендиран размер от 91 091,32 лв., дължи и сумата от 816,53 лв. /осемстотин и шестнадесет и 0,53 лв./-падежирали към 21.12.2011 г. заемни такси, от които: 434,64 лв., представляваща такси за управление и обслужване за 2009 г. и 2010 г. и 381,89 лв., представляваща премии имуществена застраховка за 2010 г. и 2011 г., сумата от 11 083,66 лв./единадесет хиляди осемдесет и три и 0,66 лв./-начислена договорна лихва за периода от 15.07.2010 г. до 20.12.2011 г., сумата от 8894,19 лв./осем хиляди осемстотин деветдесет и четири и 0,19 лв./-начислена наказателна лихва за периода от 15.07.2010 г. до 20.12.2011 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 23.12.2011 г. по ч.гр.д. № 59111/2011 г. по описа на СРС, 43 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.И.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 888,78 лв. /осемстотин осемдесет и осем и 0,78 лв./ разноски направени пред настоящата съдебна инстанция, както и разноски в размер на 443,17 лв. /четиристотин четиридесет и три и 0,17 лв./ направени в заповедното производство, които разноски са съответни на уважената част от иска.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: