Решение по дело №6718/2016 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 774
Дата: 11 май 2018 г. (в сила от 22 май 2019 г.)
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20164520106718
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

774

                                 

гр.Русе, 11.05.2018 г.

 

                                       В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД  VІ-ти граждански състав в публично заседание на 12-ти април през  две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Г.Г.

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6718 по описа  за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

            Предявен е иск за заплащане на обезщетение по чл.213, ал.2 от КТ .

Ищцата Г.П.З. твърди, че през 1988 г. започнала работа в Института по земеделие и семезнание „Образцов Чифлик“ съгласно трудов договор №*****/24.02.1988г., на длъжност „научен сътрудник III степен“. С допълнително споразумение №** от 11.06.2010г. , считано от 01.06.2010г. ,на основание чл.119 КТ, ПМС №67/2010г. била преназначена на длъжност „доцент доктор“ с код по НКП:24727005, сключен за неопределено време.

С оглед нарочна процедура, обективирана в Протокол от 02.07.2012г. на Комисия,         назначена със Заповед №***/27.06.2012г. и след сключване на „споразумение“ с председателя на Селскостопанска академия – гр.София РД №*****/03.07.2012г. била назначена на длъжност „Директор“ на Институт по земеделие и семезнание „Образцов Чифлик“, с 4-годишен мандат, считано от датата на встъпване -04.07.2012г.

Твърди още, че на 26.11.2013г. й била връчена Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ******/26.11.2013г., с която председателя на Селскостопанска академия й наложил дисциплинарно наказание „Уволнение“, посочвайки разпоредбите на чл.183, т.3 и т.10 КТ, във връзка с чл.188, т.3 от КТ, с което прекратявал трудовото й правоотношение като директор на Института по земеделие и семезнание „Образцов Чифлик“- Русе, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 27.11.2013г.

Счита, че така издадената заповед не отговаря изискванията на закона, а констатираните в нея обстоятелства не отговаряли на обективната истина, с оглед на което последната била предмет на отделно исково производство, което и към настоящия момент още не било приключило. Освен това заповедта се отнасяла само за трудовото правоотношение, което заемала като Директор на Института – длъжност, на която била назначена по отделен и специфичен ред и която била с определен мандат (4 години).

Поради това на 27.11.2013г. се явила на работа в Института , тъй като трудовите й правоотношения, произтичащи от основния й трудов договор, сключен през 1988г. и последно изменен на 11.06.2010г., с оглед на който заемала длъжността научен работник „доцент доктор“ не били прекратени.

Същият ден подала молба с вх.№1451/27.11.2013г., с която помолила да й бъде определено работно място за изпълнение на задълженията й по основния  й трудов договор с ИЗС „Образцов чифлик“ – Русе като  „Доцент доктор“, но до края на деня не получила отговор на молбата си. Била оставена да стои в коридора на предприятието, чакайки отговор,у който не получила до края на работния ден.

И на следващия ден- 28.11.2013г. не й било определено работно място за изпълнение на задълженията й по основния трудов договор с Института, въпреки подадената от нея нова молба  с вх.№1459/28.11.2013г.  В края на работния ден й била показана Заповед за предаване на материалите и документацията, свързани с работата й  като научен работник, след което напълно неочаквано била изгонена от сградата на Института. Впоследствие й бил отказан достъп с мотив, че е дисциплинарно уволнена от председателя на Селскостопанската академия със Заповед №******/26.11.2013г.

Счита, че със Заповед №******/26.11.2013г. е било прекратено трудовото й правоотношение единствено по отношение на заеманата от нея длъжност като „Директор“ на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ – гр.Русе, която е заемала въз основа на отделно и специфично правно основание, съобразно разпоредбите в Закона за селскостопанската академия. Намира, че с посочената заповед не е прекратено правоотношението й като научен сътрудник и заемащ академичната длъжност „Доцент доктор“, тъй като съгласно чл.35, ал.3 от Закона за развитието на академичния състав в РБългария: „Отнемането на научна степен и освобождаването от длъжност се извършва от ректора на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация , по предложение на факултетния/научния съвет“.

Счита още, че погрешно е извършено документното изразяване на създаването на трудовото й правоотношение като директор на Института със Споразумение № ******/03.07.2012г. и неоснователно му е придаден вид на „допълнително споразумение“, което е в разрез с императивните разпоредби на Закона за селскостопанската академия и съгласно които трябва да бъде отразено като отделно трудово правоотношение,  тъй като разпоредбата на чл.7 от Закона за селскостопанската академия гласи, че: „Структурните звена по чл.6, ал.1 се ръководят от директори, които се избират чрез конкурс за срок от 4 години. Директорите на научните институти са хабилитирани лица.“ Предвид това, твърди, че със Споразумението погрешно е придаден вид, че е такова към действащ трудов договор, а обективира допълнително и успоредно съществуващо изборно правоотношение, като само последното е прекратено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №******/26.11.2013г. 

На основание чл.213, ал.2 от КТ, счита, че ответника й дължи обезщетение поради незаконно недопускане до работа, в нарушение на основното му задължение по чл.127 КТ да осигурява работа, неизпълнението на което води до невъзможност на работника да престира работна сила, която не може да се вмени във вина на последния, което за периода от 27.11.2013г. до 27.12.2014г. (13 месеца) в размер на 13 448.80 лева.

Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 13 448.80 лева – обезщетение по чл.213, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото -28.11.2016г. до окончателното изплащане. Претендира и направените по делото разноски. 

Ответникът Института по земеделие и семезнание „Образцов Чифлик“ /ИЗС „Образцов Чифлик“/ – гр.Русе оспорва основателността на иска. Счита, че е налице основанието, на което е прекратил трудовия договор с ищцата, както и че са спазени законовите изисквания при уволнение на това основание, в следствие на което предявения иск по чл.213, ал.2 КТ за заплащане на исканото обезщетение се явява изцяло неоснователен.

            За да се произнесе съдът съобрази следното:

            Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, както и че съгласно Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ******/26.11.2013г. на председателя на Селскостопанска академия, трудовото  правоотношение на ищцата е прекратено като директор на Института по земеделие и семезнание „Образцов Чифлик“- Русе, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 27.11.2013г.

Твърди се, че ищцата едновременно е заемала длъжности по два отделни трудови договора –за „доцент“ съгласно договор №19/24.02.1988г. и като „директор“, в резултат на избор за определен мандат  чрез конкурс по споразумение от 03.07.2012г., като последния бил неправилно оформен като допълнително споразумение. Счита се, че  само единия от тях прекратен  със Заповед №**/26.11.2013г. – този на „директор“, но продължил да съществува другия трудов договор  от 1988г. – за длъжността „доцент“ с код НКПД 2472005, на която длъжност не била допусната.Съдът намира, че към 03.07.2012г. , след като е  избрана чрез конкурс за длъжността „директор“ на ИЗС „Образцов Чифлик“ – гр.Русе  , ищцата е направила волеизявление, материализирано в споразумение, по силата на което е приела да премине от длъжността „доцент-доктор“ на новата длъжност „директор“ на пълно работно време с посочен код по НКПД 12237003, по щатно разписание като „директор, доцент д-р“ и същата започнала да я изпълнява, считано от 04.07.2012г. с мандат от 4 години.

Въз основа на споразумението от 03.07.2012г. безсрочният трудов договор на ищцата за длъжност „доцент" по трудов договор №19/24.02.1988г. и последващите му изменения е изменен в трудов договор със същия работодател за длъжността „директор", а като хабилитирано лице и по възлагане със споразумението и „доцент д-р" по същото срочно мандатно трудово правоотношение. Т.е. управленческата функция изцяло съставлява трудовата й такава. Затова и нормативно е предвидена необходимостта от сключване на допълнителни споразумения за изменение както длъжността, така и вида на трудовия договор след избирането на лицата за управленчески длъжности. Договорите на тези лица стават срочни, тъй като са свързани с изтичане на предвидения в закона четиригодишен мандат. И доколкото с избирането им за органи на управление трудовите им функции се променят, то със споразумението се променя и заеманата от тях длъжност.

Ищцата е договорила  основно трудово възнаграждение за пълно работно време за изпълнение на работа като „директор" и като „доцент", както и формирано едно общо трудово възнаграждение в размер на 1466.20лв. по този единствен трудов договор.

Спазена е писмената форма за сключване и изменение на трудовия договор като „споразумение" съгласно чл. 62 ал.1 и 2 от КТ /"За длъжности, определени в закон или акт на МС трудовият договор се сключва с висшестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност."/, както и чл. 7 от Закона за селскостопанска академия. Преминаването на ищцата от една длъжност на друга следва да се формализира именно в допълнително споразумение. Това е така, тъй като съгласно чл. 61, ал.2 пр. последно от КТ трудовото правоотношение по споразумението, независимо от това, че се сключва с висшестоящия орган – ССА, се създава с предприятието, в което е съответната длъжност - ИЗС „Образцов чифлик"- Русе. Длъжността „директор" е при същия работодател ИЗС „Образцов чифлик"-Русе, в същото предприятие, в което е и длъжността „доцент", заемана от ищцата до спечелването от нея на обявения конкурс за заемането на длъжността „директор".

По аргумент от по-голямото основание председателят на Селскостопанска академия, който сключва трудовите договори с директорите на институти от системата на ССА, е бил в правото си да оформи в допълнително споразумение преминаването на ищцата от длъжност „доцент" при работодателя ИЗС „Образцов чифлик" на длъжност „директор" при същия работодател ИЗС „Образцов чифлик“, включваща и академичната длъжност „доцент" в един единствен общ трудов договор. Отделен трудов договор той би сключил с лице, избрано чрез конкурса, ако това лице до тогава не е било в трудово-правни отношения с ИЗС „Образцов чифлик".

С подписването на това споразумение, ищцата се е съгласила да бъде прекратено безсрочното трудовото правоотношение по длъжността „доцент" и е приела мандатната длъжност „директор", включваща и правата й като хабилитирано лице „доцент-доктор", за която в същото трудово правоотношение, възникнало със споразумението са определени елементи от възнаграждението.

Длъжността „директор" на структурните звена на ССА може да бъде заемана само от хабилитирано лице, както изисква чл.7 от Закона за селскостопанска академия и чл.12, ал. 2 от Устройствения правилник на Селскостопанска академия „Директорите на научни институти са хабилитирани лица". Хабилитирани лица са тези, които са защитили академично звание, включително „доцент", поради което ССА с допълнителното споразумение е обединило в един трудов договор длъжностите „директор" и „доцент", като е посочило отделни елементи на трудовото възнаграждение, а ищцата, подписвайки предложеното й споразумение, е приела тази трансформация на съществувалото до тогава трудово правоотношение за длъжността „доцент".

В подкрепа на изложеното до тук е основанието и съдържанието на споразумението от 03.07.2012г. В него се сочи чл. 107 от КТ , който предвижда, че когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение. На това основание е договорено преминаване от академична длъжност „доцент" на длъжност „директор", включваща и академичната длъжност „доцент" по новия трудов договор.

Представените по делото Правилник на „ИЗС Образцов чифлик" и личното трудово досие на ищцата, съдържащо длъжностна характеристика за длъжността „директор", от които е видно от чл.15, че заемащият длъжността „директор", освен организационни и ръководни, изпълнява и други функции, произтичащи от договорите, по които работодателят е страна /за разработки, свързани с научна дейност, която е основна за института/.

По делото са представени щатни разписания относно щатните длъжности, заемани от ищцата до заемане на длъжността „Директор", считано от 04.07.2012г. и след това, от които е видно, че ищцата е заемала длъжността „доцент д-р" до избора й за „директор" /щатно разписание от 01.05.2012г. раздел I „наука", буква В, № по ред 7/, а след това е заемала само една длъжност „директор, доцент-доктор" /щатно разписание от 01.01.2013г., което е утвърдено от самата ищца Г.П.З. - раздел I, буква А, ред 1/. От същото щатно разписание е видно, че длъжностите „доцент д-р" № по ред 6 и 7 са заети от други лица по трудови договори.

Представено е и щатно разписание /от 01.12.2013г./, от което е видно, че след уволнението на 26.11.2013г. ищцата не се е водила на длъжност „доцент".

С приемането на Законът за развитието на академичния състав на Република България /ЗРАСРБ/ и Правилника за прилагането му в Селскостопанска академия /ССА/ се прави разграничение между придобиването на образователни и научни степени и заемането на академични длъжности. Съгласно чл.74, ал. 2 от този Правилник академични длъжности се заемат въз основа на трудов договор.

В Законът за развитието на академичния състав на Република България /ЗРАСРБ/ и Правилника за прилагането му в ССА има уредба относно прекратяване на трудовите договори за академични длъжности. Тази уредба е свързана изключително с целите и духа на специалния закон, който е за развитие на академичните длъжности в аспекта на тяхната научна дейност и намира приложение, когато се касае за отнемане на академична длъжност при хипотезите на чл. 35, ал. З от Закона за развитие на академичния състав в РБ.

Това отнемане на академична длъжност и прекратяване на трудовия договор, сключен с него като хабилитирано лице, при което лицето не може повече да заема академична длъжност, е в граници на нарушенята, строго определено от закона - поради нарушавне на задълженията му като учен. За да бъде спазен закона е предвидено, само при нарушения, свързани с научната дейност, да се изисква предложение и съгласие от компетентния по научните въпроси орган - научен съвет.

Съгласно чл. 35, ал.1 от ЗРАСРБ, освобождава се от академична длъжност лице, когато бъде установено, че: 1/ трудовете или значителни части от тях, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност, са написани или създадени от другиго; 2/ което в качеството си на член на жури или на факултетен/научен съвет е дало становище в резултат на извършено от него престъпление, установено с влязла в сила присъда; 3/което е получило отрицателна оценка при две последователни атестации. Съгласно чл. 35, ал.3 ЗРАСРБ, отнемането на научна степен и освобождаването от длъжност се извършва от ректора на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация, по предложение на факултетния/ научния съвет. В ЗРАСРБ не е предвидено основание за прекратяване на трудовия договор с лице, заемащо академична длъжност – дисциплинарно уволнение.

По силата на чл. 3, ал. 3 и ал. 4 ЗСА, председателят на ССА е председателят на УС на академията по право, по силата на законовите разпоредби и като такъв в неговите правомощия е да разполага с работодателската власт да прекратява трудови правоотношения. Въз основа на горното, съдът приема, че доколкото единствения довод за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение е неоснователен – прекратяване само на трудовия договор за длъжността „директор“ и останал действащ трудов договор за длъжността „доцент“ към 27.11.2013г., то и предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.213, ал.2 от КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.

            На основание чл.78 от КТ ищеца дължи на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1300.00 лв.

По изложените съображения съдът

 

Р        Е        Ш        И       :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.П.З. *** срещу Институт по земеделие и семезнание „Образцов Чифлик“  – гр.Русе- за заплащане на сумата от 13 448.80 лева – обезщетение по чл.213, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото -28.11.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.П.З. *** с ЕГН:********** да заплати на Институт по земеделие и семезнание „Образцов Чифлик“  – гр.Русе сумата в размер на 1300.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: