Р Е Ш Е Н И Е № 4446
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
21.11.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 03.10.2019 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10245 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 327, ал.1 ТЗ.
Ищец „СИАД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че през периода 29.11.2017г. – 30.05.2018г. е доставил на ответника „АСПРО“ ООД технически газове на обща стойност 6310,64 лева с ДДС, за което са съставени 7 броя данъчни фактури. Твърди се, че продажната цена на доставните стоки е останала незаплатена. Издадени са следните фактури: фактура № ********** от 29.11.2017г. на стойност 1603,51 лева с ДДС, от която длъжника е заплатил 801.75 лева; фактура № ********** от 28.12.2017г. на стойност 625,20 лева с ДДС; фактура № ********** от 30.01.2018г. на стойност 729,72 лева с ДДС; фактура № ********** от 28.02.2018г. на стойност 597,95 лева с ДДС, фактура № ********** от 29.03.2018г. на стойност 1928,42 лева с ДДС; фактура № ********** от 27.04.2018г. на стойност 521,92 лева с ДДС; фактура № ********** от 30.05.2018г. на стойност 303.92 лева с ДДС.
Ищецът „СИАД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД моли съда да осъди ответника „АСПРО“ ООД за сумата от 5508, 79 лева, представляваща дължимата продажна цена на доставените стоки по 7 броя фактури, издадени през периода 29.11.2017г. – 30.05.2018г.
В срока по чл. 131 не е постъпил писмен отговор от ответника „АСПРО“ ООД.
С писмена молба от 03.10.2019г. ответникът представя платежно нареждане за изплатена по банкова път в полза на ищеца сума в размер на 5 508,79 лева от дата 23.08.2019г. Моли за присъждане разноски в полза на ищеца в минимален размер, респ. възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В първото по делото заседание ищецът заявява, че приема плащането. Претендира законната лихва за забава от датата на подаването на исковата молба – 19.06.2019г. до 23.08.2019г. както и сторените по делото разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и представените писмени доказателства намира следното на основание чл. 12 ГПК.
Видно от представените от ищеца фактури установява се, че е извършена доставка в полза на ответника на стоки подробно описани във фактурите, които стоки са приети. Установява се и че се касае до търговска продажба с периодично изпълнение като падежът на задължението е настъпил. Ответникъ е признал задължението си и го е заплатил поради което и предявения иск следва да се отхвърли, тъй като претендираното право е погасено чрез изплащането му.
Следва в полза на ищеца да се присъди законната лихва върху претендираната главница за периода от 19.06.2019г. до 23.08.2019г. в размер на сумата от 101 лева.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски, до колкото ответника е станал повод за завеждане на делото. В тази връзка следва да се присъди държавната такса от 222.45 лева, адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция следва да се намали до минимума съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сума в размер на 605,44 лева с оглед липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на делото, следва да се присъди държавната такса от 40 лева за допускане обезпечение на бъдещ иск като разноските и в този случай за адвокатското възнаграждение следва да се намалят до 422,81 лева отново поради същия аргумент, съответно хонорар за образуване на изпълнително дело 200 лева, за такса ЧСИ – 115,66 лева или общо сума в размер на 1383,91 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предяведният от „Сиад България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Амстердам № 4 с ***А.К.ПРОТИВ „Аспро“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Войвода Стойно Черногорски № 56 с ***Д.Т.иск за заплащане на сумата от 5 507,79 лева – главница, която представлява задължения по следните фактури: фактура № ********** от 29.11.2017г. на стойност 1603,51 лева с ДДС, от която длъжника е заплатил 801.75 лева; фактура № ********** от 28.12.2017г. на стойност 625,20 лева с ДДС; фактура № ********** от 30.01.2018г. на стойност 729,72 лева с ДДС; фактура № ********** от 28.02.2018г. на стойност 597,95 лева с ДДС, фактура № ********** от 29.03.2018г. на стойност 1928,42 лева с ДДС; фактура № ********** от 27.04.2018г. на стойност 521,92 лева с ДДС; фактура № ********** от 30.05.2018г. на стойност 303.92 лева с ДДС като погасен поради изплащането му.
ОСЪЖДА „Аспро“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Войвода Стойно Черногорски № 56 с ***Д.Т.ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Сиад България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Амстердам № 4 с ***А.К.сумата от 101 лева, която представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5507.79 лева за периода от 19.06.2019г. –датата на исковата молба до 23.08.2019г. датата на изплащането на главницата;
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Аспро“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Войвода Стойно Черногорски № 56 с ***Д.Т.ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Сиад България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Амстердам № 4 с ***А.К.сумата от 1383,91 лева разноски за настоящата инстанция, производството по допускане обезпечение на бъдещ иск и образуваното изпълнително.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:
/п/
/Веселин
Атанасов/
Вярно
с оригинала
РС