Решение по дело №522/2017 на Окръжен съд - Бургас

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 237                                         гр.Бургас                                 15.06.2018 г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

                    Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение в открито заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав;

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ

         

Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 522 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе пред вид  следното:

      Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на И.Я.Х. с ЕГН ********** чрез адв. Нейчев – БАК, съд. адрес ***, партер против ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, представлявано от Миролюб Иванов и Вася Кокинова чрез адв. Пенева – САК, адрес гр. София, ул. Ст.Караджа № 2 и М.А.И. с ЕГН **********,***, представляван от адв. Т. ***, пл. Св.Св. Кирил и Методий“ № 11, ет. 2.

Ищцата твърди, че е майка на Николай Христов, починал на 12.04.2015 г. вследствие на ПТП причинено от втория ответник, за което той бил осъден с присъда № 195/2016 г. по НОХД № 383/2016 г. на БОС, изменена с решение по внд № 286/2016 г. на АС-Бургас и с решение по НОХД № 613/2016 г. на ВКС І н.о.  Ответникът М.И. е бил признат за виновен в това, че на 11.04.2015 г., при управление на л.а. „Опел Вектра“  А 20 12 КН в пияно състояние – концентрация на алкохол 2.32 – 2.37 промила, без правоспособност за управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Николай Христов, като след деянието е избягал от мястото на произшествието – престъпление по чл. 343, ал.3, б. „б“ НК за което е осъден на две години и десет месеца ЛОС при първоначален общ режим на изтърпяване. За настъпилото ПТП по време на съдебните производства не било доказано съпричиняване от страна на пострадалия. Към момента на настъпилото ПТП за отговорността на водача на автомобила е била сключена застраховка „гражданска отговорност“ по полица № 11114001210426 от 25.04.2014 г.  с валидност до 24.04.2015 г. на ответното дружество. Приживе пострадалия бил здрав и жизнен човек и след развода си живеел с ищцата в дома им в с. Детелина. Живеели задружно. Пострадалия бил единствено дете и поел грижите за своите родители, които за всичко разчитали на него – медицински прегледи, закупуване на лекарства, пазаруване, поддръжка на къщата и двора. Синът работил, имал добри доходи, занимавал се и със земеделие и животновъдство. Вследствие на нелепата му смърт ищцата преживяла огромни болки и страдания, тъй като синът бил единствената опора в живота. Съпругът на ищцата починал в мъката си. Ищцата е с разбита душа и мъката ще я следва до края на дните й.

Ищцата отправя искането : да бъде осъдено застрахователното дружество да заплати сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Николай Иванов Христов от ПТП на 11.04.2015 г., ведно със законна лихва от 12.04.2015 г. до окончателното изплащане, както и за съдебните разноски. 

ЕВЕНТУАЛНО, при отхвърляне на иска против застрахователя, да се осъди за същото причинителя на ПТП М.А.И..

Правна квалификация на искането: предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/ за първия ответник и чл. 45 ЗЗД за втория ответник.

Първият ответник признава допустимостта на иска ; факта на валидно сключената застраховка „гражданска отговорност“ и влязлата в законна сила присъда.

Оспорва основателността. Счита, че размера на обезщетението е силно завишен и не е съобразен със закона. Същата е недоказана, поради което и неоснователна.

Вторият ответник признава допустимостта на иска; факта на валидно сключената застраховка ; влязлата в сила присъда.

Намира иска против него за неоснователен, тъй като нямало основание да се откаже изплащане от застрахователя. Възразява и по размера, който не е съобразен със закона.  

            В съдебно заседание чрез адв. Нейчев иска се поддържа, ангажират се доказателства, пледира се уважаването.

Ответното дружество не изпраща представител. Депозира писмено становище от адв. Пенева, с което по същество оспорва размера на претензцията.

Ответникът М.И. чрез адв. Т. също не признава претенцията по размер.  

Фактическа обстановка:

Установява се от удостоверение за наследници на Община Карнобат, че ищцата е майка на Николай Иванов Христов, поч. 12.04.2015 г. С присъда № 195/24.10.2016 г. по НОХД № 383/2016 г. на БОС съдът е признал евентуалния ответник М.А.И. за виновен, че при управление на л.а. Опел Вектра № А 2012 КН, на 11.04.2015 г. е извършил престъпление по чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК и по непредпазливост причинил смъртта на синът на ищцата Николай Иванов Христов, като е осъдил И. на пет години ЛОС. С решение № 28 от 20.04.2017 г. по ВНОХД № 286/2016 г. на БАС съдът е изменил присъдата като е намалил наложеното наказание на две години и десет месеца ЛОС. С решение № 182 от 05.10.2017 г. по КНД № 613/2017 г. ВКС на РБ, І н.о. е оставил в сила решението на БАС.   Не се спори и се установява от приложена справка на Гаранционен фонд, че за отговорността на водача на същия автомобил е била сключена застраховка „гражданска отговорност“ по полица № 11114001210426 за времето 25.04.2014 г. до 24.04.2015 г., която е била валидна по време на извършване на престъплението. Съдът е разпитал свидетели. Св. Христов е първи братовчед на починалия, познават се от деца. През последните 8-10 години живеел при майка си – ищцата. Отношенията им били нормални. Синът се грижил за родителите си. След кончината му роднините не могли да преодолеят загубата. За кратко време починали чичо му, брат му. Св. Недева дава показания, че познава ищцата и сина й. потвърждава, че живеел при родителите си. Грижил се за тях, водил ги на доктор, оказвал всякаква помощ в домакинството. Семейството било задружно, нямало кавги и разправии. Синът работил като багерист. Цялото домакинство била на гърба на починалия син. В кратък период след неговата кончина и като не могли да преживеят мъката починали баща му, брат му, баба му. Той бил опора на цялото семейство. Мъката не могла да бъде преодоляна, тъй като той бил единствената опора на семейството.

Правни изводи:

Съгласно чл.300 ГПК наказателната присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В приложение на закона съдът приема, че противоправното деяние е извършено виновно от евентуалния ответник М.А.И., в резултат на което е причинил смъртта на синът на ищцата Николай Христов. Със сключването на договора застрахователят – първи ответник се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ищцата е упражнила правото си на пряк иск на осн. чл. 226 КЗ /отм/ против застрахователя, който дължи обезщетението за причинените й неимуществени вреди. Поради това искът е доказан по основание.

Размерът на неимуществените вреди съдът следва да определи по справедливост в приложение на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка съдът съобразява, че ищцата и синът й са живеели заедно в едно домакинство, той е бил единствената опора на семейството. Отношенията им са били като при нормално семейство, в сговор и разбирателство. Загубата на сина й е причинила непрежалима мъка за ищцата, болки и страдания, които ще я съпътстват завинаги. Съдът приема, че  справедливата обезвреда е 100 000 лв., ведно със законна лихва от датата на смъртта 12.04.2015 г. до изплащането, като в останалата част се отхвърли.

Произнасянето по този иск не задължава съда с произнасяне по иска против евентуалния ответник.

При това разрешение на спора и на осн. чл. 78 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, каквито са поискани, в размер на 4 100 лв. за адвокат, съобразно уважената част от иска.  

На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да се осъди да заплати на Бургаски окръжен съд държавна такса за производството в размер на 4 800 лв.

 Като се води от тези мотиви съдът   

 

                           Р   Е   Ш   И  

 

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, представлявано от Миролюб Иванов и Вася Кокинова чрез адв. Пенева – САК, адрес гр. София, ул. Ст.Караджа № 2 да заплати на И.Я.Х. с ЕГН ********** чрез адв. Нейчев – БАК, съд. адрес ***, партер сумата от 100 000 лв., представляваща  обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Николай Иванов Христов, поч. 12.04.2015 г., причинена от ПТП на 11.04.2015 г., на основание застраховка „гражданска отговорност“ по полица № 11114001210426 за времето 25.04.2014 г. до 24.04.2015 г., ведно със законна лихва от 12.04.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата част.

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, представлявано от Миролюб Иванов и Вася Кокинова чрез адв. Пенева – САК, адрес гр. София, ул. Ст.Караджа № 2 да заплати на И.Я.Х. с ЕГН ********** чрез адв. Нейчев – БАК, съд. адрес ***, партер сумата от 4 100 лв. разноски за за адвокат, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК *********, представлявано от Миролюб Иванов и Вася Кокинова чрез адв. Пенева – САК, адрес гр. София, ул. Ст.Караджа № 2 да заплати на Бургаски окръжен съд сумата от 4 800 лв. държавна такса.

   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: