РЕШЕНИЕ
№ 1174
гр. Пловдив, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501776 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Н. И. против Решение № 1826/23.04.2024г.,
пост. по гр.д.№ 10613/2023, ПРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с пр.осн. чл.439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че М. Н. И. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като
погасени по давност, следните вземания, обективирани в изпълнителен лист от
21.01.2014г., издаден в полза на „Обединена българска банка“ АД по ч.гр.д. №
718/2014г. на ПРС и цедирани на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, а именно: сумата от
6963,15 лв. - главница по Договор за банков потребителски кредит без обезпечение от
*** г.; сумата от 637,26 лв. - договорна лихва за периода 15.10.2012 г. – 14.01.2014 г.;
сумата от 1151,75 лв. - наказателна лихва върху главницата за периода 15.10.2012 г. –
14.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2014 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 658,11 лв. - разноски по делото, в т.ч.
175,04 лв. за държавна такса и 483,07 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателката М. И. поддържа, че решението е неправилно, немотивирано
и необосновано. Поддържа, че изводите на съда относно това, че за прекъсване на
давността е достатъчно кредиторът да е предприел определено изпълнително
1
действие, дори и същото да не е извършено, са неправилни. Сочи, че поведението на
взискателя не следва да се изразява единствено в искането за извършване на
изпълнителни действия без да е налице реално и надлежно извършване на същите, т.к.
едва тогава се поражда материално правният ефект на прекъсване на давността.
Позовава се на т.10 от ТР№2/2013, ОСГТК, ВКС. Твърди, че в случая е налице само
едно регулярно подаване на молби, без да е давано никакво съдействие от страна на
взискателя за събиране на вземането чрез заплащане на такси. Излага и теоретични
становище относно перемпционния срок в изпълнителното производство. Поддържа,
че предприетите изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция не водят до прекъсване на давността. Посочва и
образуваното ТД за даване на задължително тълкуване на ВКС в тази насока.
Поддържа и становището, че при предявяване на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземанията не се прекъсва погасителната давност за същите, като се
позовава и на съдебна практика в тази насока. Счита, че погасителната давност за
процесните вземания е започнала да тече на 26.06.2015г. и е изтекла до 26.06.2020г.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се
уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Еос матрикс“ ЕООД е подала отговор на въззивната
жалба, в който я оспорва. Развива доводи, че давността на съдебно признатите
вземания е всякога пет години. Застъпва становището, че дори и да е настъпила
перемпция по изпълнителното дело, то тя е без правно значение за прекъсване на
давността. Позовава се на съдебна практика в тази насока. Поддържа и че са
предприемани действия в рамките на изпълнителния процес, с които погасителната
давност е прекъсвана. Развива и становището си, че по време на съдебния процес
давност не тече, като сочи съдебна практика според която предявеният отрицателен
установителен иск прекъсва погасителната давност ако искът бъде отхвърлен. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна
– ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателката е била ищца в производството пред първоинстанционния
съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между
нея и взискателя по изп.д.№ ***, че сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№
718/2014, ПРС не се дължат, предвид погасяване на вземанията по давност. Поддържа,
2
че въпреки насрочването на изпълнителни действия, същите не са осъществени поради
бездействието на взискателя. Счита, че единственото изпълнително действие,
прекъснало погасителната давност на вземането е налагането на запор върху трудовото
й възнаграждение на 13.05.2014г. Така до 13.05.2019г. вземането срещу нея е погасено
по давност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че вземането не е
погасено по давност, т.к. до 26.06.2015г. давност не е текла, а след тази дата –
давността е прекъсвана многократно и не е налице период от пет години, в който да не
и поискано или извършено действие по принудително изпълнение. Поради това е
отхвърлил отрицателния установителен иск.
Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че
претендирани в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на
вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№ *** на ЧСИ П. И., което е с
предмет събиране на оспореното вземане, се установява правния интерес от
предявяване на иска, респ. допустимостта на производството.
От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателката М. И. е
длъжник по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 718/2014, ПРС, в качеството й
длъжник по договор за потребителски банков кредит , отпуснат от ОББ АД. Безспорно
установено е и, че след образуване на изпълнителното производство банката е
цедирала вземанията си на Еос матрикс ЕООД. Предвид липсата на някакви
оплаквания в тази насока и съдът няма да обсъжда изрично събраните за тези факти
доказателства.
От приложеното копие на изп.д.№ *** на ЧСИ П. И. се установява, че са
извършени следните действия :
-с молба от 05.03.2014г. за образуване на изпълнително производство взискателят ОББ
АД е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на дължинка и
насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника;
-на 11.03.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, като
запорното съобщение е изпратено и повторно и е редовно връчено на 13.05.2014г.;
-на 16.05.2014г. е насрочен опис на движими вещи, но взискателят не е уведомен за
внасяне на необходимите разноски;
-на 19.06.2014г. е постъпило плащане от длъжника/ от наложения запор;
-на 02.07.2014г. е насрочен нов опис на движими вещи в дома на длъжника;
- на 23.07.2014г., на 27.08.2014г. са постъпили плащания от наложения запор на
трудово възнаграждение;
-на 24.02.2015г. е насрочен опис на движими вещи;
3
-на 15.05.2015г. е насрочен опис на движими вещи;
-на 17.09.2015г. е постъпила молба от взискателя ОББ АД за налагане на запор върху
трудово възнаграждение след установяване на работодателя на длъжника, както и за
насрочване на опис на движими вещи в дома й;
-на 15.10.2015г. е насрочен опис на движими вещи, като ППИ не е връчена на
длъжника поради отсъствието й от адреса;
-на 12.04.2016г. взискателят е подал молба за насрочване на принудителни действия –
опис на движими вещи, като на 04.05.2014г. такъв е насрочен , но ППИ не е връчена на
длъжника поради неоткриването му;
-на 23.12.2016г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в различни банки;
-на 27.02.2017г. взискателят ОББ АД е поискал установяване на актуални банкови
сметки на длъжника и налагане на запор върху тях, както и насрочване на опис на
движими вещи;
-на 22.06.2017г. е наложен запор на банкови сметки и е насрочен опис на движими
вещи;
- на 02.11.2017г. взискателят е поискал отново насрочване на опис на движими вещи,
като на 09.11.2017г. е насрочен такъв;
-на 23.02.2018г. е насрочен нов опис на движими вещи;
-на 14.05.23018г. е наложен запор на банкови сметки;
- на 25.05.2018г. Еос матрикс ЕООДе поискало конституиране като взискател поради
извършена в негова полза цесия на вземането, както и налагане на запор на банкови
сметки и опис на движими вещи;
-на 18.06.2018г. е наложен запор на банкови сметки и е насрочен опис на движими
вещи;
-на 04.06.2019г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху банкова
сметка на длъжника;
-на 02.10.2019г. е наложен запор върху банкови сметки;
-на 23.08.2021г. взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки в посочена
банка;
- на 24.03.2023г. е постъпила молба от взискателя за справка на банкови сметки на
длъжника, налагане на запор върху същите;
-на 12.06.2023г. е постъпила молба от взискателя за извършване на справка за
трудовите договори на дължника и налагане на запор върху трудовото възнагрждение,
както и за имуществено проучване и насочване на принудително изпълнение върху
движимо и недвижимо имущество.;
4
- на 20.06.2023г. взискателят е поискал налагане на запор на банкова сметка в посочена
банка.
С оглед на тези данни от изпълнителното дело, съдът прави следните правни
изводи :
Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а по време на висящността на изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г., пост. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС №
3/80 г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали
прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ -
като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отмяната
на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на която е прието
противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а именно от
26.06.2015 г.. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в редица свои решения - Р№
51/21.02.2019 г., гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Р№ 170/17.09.2018 г., гр. д. № 2382/2017
г., ІV г.о., а в крайна сметка е постановил и ТР№3/2023, т.д.№2/2020, ОСГТК, в което е
прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземанията по изп.дела, образувани до приемате на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК,
ВКС, т.е. до 26.06.2015г..
В светлината на тези разяснения следва да се приеме по конкретния казус, че от
образуването на първото изпълнително дело през ***г. до постановяване на
ТР№2/2013, ОСГТК, ВКС давностен срок за погасяване на взимането. От 26.06.2015г.
на общо основание започва да тече погасителна давност, която се прекъсва с всяко
изпълнително действие.
Съдът намира, че не е необходимо да се изследва въпросът дали е настъпила
5
перемпция по делото, с оглед задължителното тълкуване на ВКС в ТР№ 2/04.07.2024г.
по т.д.№2/2023, ОСГТК, където в т. 3 е разяснено, че погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. Следователно за разрешаване на въпроса дали е налице
погасяване по давност на едно вземане, за което е образувано изпълнително
производство е без правно значение дали делото е перемирано или не, от значение е
единствено установяването на извършване на действия по принудително изпълнение.
В съответствие за така дадените задължителни тълкувания на закона следва да
се приеме по конкретното дело, че до 26.06.2015г., давност не е текла, поради
висящността на изпълнителното производство. От тази дата насетне е налице ежегодна
активност от страна на взискателя за предприемане на действия по принудително
изпълнение – чрез искания за налагане на запори, както и чрез искания за извършване
на описи на движими вещи. Не е налице срок по-голям от една година, в който
взискателят , чрез оправяне на искания до съдебния изпълнител е бездействал и не е
проявявал активност за събиране на вземането си, респ. не е изтекъл предвидения в
ЗЗД срок за погасяване на вземанията по давност, т.е. не са изтекли пет години. Не
може да бъде споделена тезата на жалбоподателката, че с отправените искания за
започване на принудително изпълнение взискателят не е прекъсвал погасителната
давност, т.к. за това е достатъчно взискателят да е поискал „насочване на
изпълнението ч„рез налагане на запор , насрочването на опис и т.н., както е разяснено
в ТР№2/2013, ОСГТК, ВКС. Тези искания не биха могли да прекъснат давността, само
ако неосъществяването на способа е резултат от поведението на взискателя – напр.
навнасяне на разноски. Това е и разрешението, дадено в множество актове на ВКС /
напр. О№2546/ 07.10.2024г.,т.д. № 587/2024, 2т.о. /. По конкретното изпълнително дело
не е налице нито един случай, при който да е налице неизпълнение на указания на
съдебния изпълнител от страна на взискателя. Напротив – неосъществяването на
насрочените описи е резултат от факта, че на длъжника не могло да се връчи ППИ, а
от данните от съседите отразени от призовкаря , лицето е напуснало жилището от
няколко години.
Ето защо настоящия състав приема, че в конкретния случай не е налице период
от пет години, през който да не са предприемани действия по принудително
изпълнение, респ. не е налице погасяване на вземането по давност.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск за установяване на погасяване по давност на вземането на
въззиваемото дружество се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Решението на първоинстанционният съд, като правилно и
закщоносъобразноследва да бъде потвърдено.
По разноските
6
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 150лв., разноски за въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1826/23.04.2024г., пост. по гр.д.№ 10613/2023, ПРС.
ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН **********, да заплати на Еос матрикс ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 150 лв. разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7