№ 16253
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110162451 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебнo-счетоводна експертиза, която да отговори на
задачите, поставени в исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищцата в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице .......... тел. **********, специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като
му се укаже, че следва да се представи заключение до 05.06.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК да се
задължи ответното дружество да представи посочените в т. 2 от доказателствените искания
на исковата молба документи, доколкото същите се представят с отговора на исковата
молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.06.2023 г. от 09:40 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
С. А. К. е предявила срещу „......... ООД установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на
1
клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за кредит от 09.05.2022 г., предвиждаща заплащането на
такса за експресно разглеждане и на клаузата на чл. 4, ал. 2, предвиждаща заплащането на
неустойка, като противоречащи на закона, евентуално на добрите нрави, евентуално като
заобикалящи закона и евентуално поради това, че са неравноправни клаузи, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 50 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 1650 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за кредит от 09.05.2022 г., ведно със
законната лихва от 17.11.2022 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № 5..........т
09.05.2022 г., по силата на който са предоставени в собственост заемни средства в размер
на 1800 лв. при лихвен процент 40,32 % и ГПР 49,35 %. В чл. 4 от договора е предвидено
заплащането на неустойка в размер на 660 лева, а в чл. 1, ал. 3 - заплащането на такса за
експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде
начислена допълнителна такса в размер на 990 лева. Твърди, че е погасила дължимите суми
по кредита изцяло. Излага, че не дължи начислената такса за експресно разглеждане на
кредита, тъй като клаузата, с която е договорена, е нищожна. Позовава се на чл. 10а, ал. 2
ЗПК като посочва, че заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Излага съображения, че по същността си таксата
представлява печалба за кредитора. Счита, че клаузата, с която е предвидено задължението
за заплащане на таксата, е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради
неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В исковата молба се твърди, че клаузите от
процесния договор за потребителски кредит не са индивидуално договорени. Изложени са и
съображения за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора поради противоречие с
добрите нрави. Излага, че непредставянето на обезпечение дава основание на кредитора да
иска предсрочно изпълнение според чл. 71 ЗЗД, а в случая се променят последиците от
липсата на обезпечение, като кредиторът начислява неустойка, платима разсрочено. Освен
това твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП. Поддържа, че размерът на неустойката, както и на таксата за експресно разглеждане на
кредита, не са включени в ГПР, а подлежат на включване, тъй като по същността си
представляват печалба за кредитора. Уточнява, че при включването им размерът на ГПР е
по-висок от максимално допустимия според ЗПК. Според ищцата клаузата, с която е
договорена възнаградителна лихва, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Счита,
че размерът на лихвата, в който според нея следва да се включи размера на таксата за
експресно разглеждане и неустойката, е изключително висок. Изразява становище, че
недействителността на клаузата за възнаградителна лихва води до недействителност на
целия договор. В исковата молба се сочи, че процесният договор е нищожен на основание
чл. 22 ЗПК. В тази връзка се поддържа, че недействителността произтича от нарушаване на
нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9, и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че
кредиторът не е изпълнил задължението си да предостави на ищеца преддоговорна
информация, както и информация за условията, при които може да се откаже от договора.
Договорът не бил написан на ясен и разбираем начин с еднакъв шрифт с размер не по-малък
2
от 12 и в два екземпляра. Общите условия към него не били предоставени на
кредитополучателя, не били подписани от него и той не се съгласил с тях. Поддържа освен
това, че в договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като абсолютна
стойност без описание на основните данни, послужили за неговото изчисляване. Не била
разписана методика относно начина на формиране на ГПР. Посоченият ГПР не отговарял на
действителния такъв. Освен това според ищцата посочването на ГПР, който не е реално
прилаган, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 ЗЗП. В исковата молба се сочи, че в процесния договор не е посочено правото на
кредитополучателя да се откаже от него, срокът, в който това може да бъде направено, както
и други условия за упражняването му, включително информация за възможността за
погасяване на задължението по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. С оглед на тези съображения С. А.
К. моли съда на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП да
прогласи за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за кредит от 09.05.2022 г.,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане и клаузата на чл. 4, ал. 2,
предвиждаща заплащането на неустойка, като противоречащи на закона, евентуално на
добрите нрави, евентуално като заобикалящи закона и евентуално поради това, че са
неравноправни клаузи, както и да осъди ответника да заплати на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 50 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 1650
лева, недължимо платена сума по договор за кредит от 09.05.2022 г., ведно със законната
лихва от 17.11.2022 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Ответникът "Вива Кредит" ООД оспорва предявения
иск. Признава, че между него и ищеца е сключен процесният договор за кредит, както и че
ищецът е заплатил всички задължения по него. Оспорва изложените в исковата молба
твърдения, че договорът като цяло и отделни клаузи от него са нищожни. Излага
съображения, че е спазена предвидената от ЗПК форма за сключване на договора за
потребителски кредит. Твърди, че погасителният план е инкорпориран в самия договор.
Сочи, че предвид обстоятелството, че е налице уговорен фиксиран лихвен процент за
валидността на договора не е необходимо да се посочва последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Оспорва твърденията на
ищеца, че в договора не е посочен реален ГПР, както и че липсва яснота относно начина на
формирането му. Уточнява, че при сключването на договора на заемополучателя е
предоставена изрична, ясна и детайлна информация за начина, по който се изчислява ГПР
по кредитното правоотношение. Според ответника процесната неустойка не се включва в
ГПР, тъй като чл. 19, ал. 3 ЗПК изключва при формирането му плащания, възникващи при
неизпълнение на задължения на кредитополучателя. Ответникът оспорва твърденията на
ищеца, че клаузата, с която е предвидена такса за услуга "експресно разглеждане на
документи", е нищожна, като излага, че експресното разглеждане на заявката от заемодателя
за кратък срок изисква бърза реакция и необходимост от ангажиране на по-голям
административен и човешки ресурс, поради което плащането е дължимо. Счита, че
3
експресното разглеждане на кредита не е действие по усвояване или управление на кредита,
а предхожда същите. Уточнено е, че тази услуга не е задължителна за сключването на
договора, а доброволно избрана от ищеца. Изложени са съображения за неоснователност на
твърденията на ищеца за нищожност на клаузата, с която е договорено плащането на
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Ответникът
поддържа, че неустойката не излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции. Твърди, че договорената възнаградителна лихва не противоречи на
добрите нрави.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143
ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
недействителността на сочните от него разпоредби, обективирани в договора.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11, чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 19, ал.
4 ЗПК при сключването на договора за кредит, както и че договорът е индивидуално
договорен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
е платил процесната сума, а в тежест на ответника – че е било налице основанието за
плащането ѝ.
В доказателствена тежест на ответника е да установи основанието за получаването на
процесната сума.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че по Договор за паричен заем № 5..........т 09.05.2022 г. ответното
дружество е предоставило заем на ищеца С. А. К. сумата в размер на 1800 лева, както и че
всички задължения във връзка с процесния договор са били заплатени от ищцата.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
4
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5