№ 283
гр. Сливен, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20242200600647 по описа за 2024
година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба от адв.
Е. П. от АК Сливен – повереник на частния тъжител Л. Г. К. срещу присъда №
79 от 20.05.2024 г., постановена по НЧХД № 375/2023 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал
подсъдимия Д. Н. А. за невиновен и го е оправдал по повдигнатите обвинения
за престъпления по чл. 146 и чл.147 от НК - за това, че на 15.03.2023 г. в
*******, казал нещо унизително за честта и достойноството на Л. Г. К. в
нейно присъствие, а именно, че е купена адвокатка; както и за това, че на
същата дата разгласил позорни обстоятелства за Л. Г. К., като я нарекъл
„мърша, изрод, че е купена адвокатка“. Съдът се е произнесъл и по
направените разноски, осъждайки частният тъжител да заплати на
подсъдимия сумата от 1500 лв., представляваща разноски за адвокатска
защита.
Във въззивната жалба и допълнителната въззивна жалба се излагат
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
съдебния акт. Настоява се за допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, незадълбоченост при оценка на доказателствата от
първоинстанционния съд, респ. несъответствие на изготвените мотиви към
присъдата със стандарта, регламентиран в чл.305, ал.3 от НПК. Предлага се
1
собствен анализ на доказателствените източници с извод за доказаност на
обвинението. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде осъден по повдигнатите му обвинения.
Пред настоящата инстанция жалбоподателката – частен тъжител
редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения си
повереник, който поддържа въззивната жалба.
Подс. Д. Н. А. се явява лично и с упълномощен защитник - адв. Х. К. от
АК Сливен и оспорва жалбата.
В ход по същество повереникът на частния тъжител моли за уважаване
на въззивната жалба по съображенията изложени в нея и допълнителната
въззивна жалба. В случай на уважаване на жалбата, претендира за разноските
пред двете инстанции.
Защитникът на подсъдимия намира жалбата за неоснователна.
Районният съд е изпълнил процесуалните задължения за изясняване на
фактите по делото обективно, всестранно и пълно. Излага становище за
невъзможността тъжителката да е адвокат предвид осъжданията й за
престъпления по чл.255 от НК и чл.220 от НК, за които не е настъпила
реабилитация. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована. Претендира
разноски за настоящата инстанция.
В личната си защита и последната си дума подсъдимият Д. А. се
присъединява към становището на защитника си и моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във
въззивната жалба и допълнителната въззивна жалба, като взе предвид
наведените съображения и изявленията на страните, направени в с.з., като
прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл.313 и чл.314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена от страна с правен интерес от
оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивната
инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Л. К. и подс. Д. А. били съседи по имоти в гр. Сливен. Тъжителката К.
живеела на семейни начала със свид. Т.С. и децата им в къща, находяща се в
гр. *******. Подс. Д. А. стопанисвал търговски обект „Изи пей“, находящ се в
гр. *******. В този офис работели като касиери подс.А. и свидетелката В.В..
Двата имота били долепени един до друг като задната врата на къщата на
тъжителката К. била в непосредствена близост до посочения търговски обект.
Л. К. и съпругът й - свид. Т.С., паркирали личните си автомобили в
бетонирана част зад къщата си, непосредствено отстрани до офиса на „Изи
пей“, който стопанисвал подс. Д. А.. Това притеснявало подсъдимия и поради
това личните им отношения били силно влошени от спорове дали съседите му
2
имат право да паркират на това място, тъй като преминавали през тротоара и
обособена велоалея.
На 15.03.2023г. тъжителката К. била организирала строителни
работници да й доставят строителни материали и да извършат ремонт на
къщата й.
Около 09,00 часа на същия ден пристигнали товарни камиони, които
доставили пред задната врата на къщата на тъжителката строителни
материали, цимент и пясък. В това време по бул. ******* минавал бащата на
подс. Д. А. - свид. Н.С. А.. Последният видял, че при разтоварването камионът
с пясък прави маневри и преминава през бетонираната площадка пред офиса
на сина му и през тротоара и направил забележка на строителния работник -
свид. Я.С.С.. Това провокирало словесен спор с тъжителката К., тъй като
ремонтът пречел на търговската част на офиса на сина му и я попитал защо се
правят ремонти в общинската градинка на бул. *******. В спора се намесил и
подс. Д. А., който също не бил съгласен ремонтът на къщата на тъжителката К.
да бъде извършван и тези камиони да разтоварват от задната страна на
къщата, където е лицето на офиса му. Поради това подс. А. подал сигнал на
спешен телефон 112 за неправилно паркиране на тревна площ и тротоар пред
бул. *******.
На място пристигнал полицейски екип в състав от свидетелите А.Д.,
И.Д. и П.С.. Полицейските служители – свид. А.Д. и И.Д., извършили
проверка на място, а свид. П.С. останал в полицейската патрулка.
Служителите на реда установили водача на паркирания товарен автомобил,
свид. Я.С., разяснили му, че като е паркирал автомобила си върху тротоар и
тревна площ е извършил нарушение по Закона за движение по пътищата, за
което му съставили фиш за налагане на глоба. След това свид. Я.С. отишъл да
си върши работата по строителните дейности на къщата на тъжителката.
Това обстоятелство ядосало частната тъжителка К., която се опитала да
съдейства на наетия от нея строителен работник свид. Я.С. да не му съставят
фиш. Тя обяснила на свид. А.Д., че имотът е нейна собственост и затова
водачът на товарния автомобил е паркирал там – заради нейния ремонт. К.
обяснила още, че сигналът е подаден до тях, защото има стар конфликт със
собственика на съседния офис на „Изи пей“ – подс. Д. А..
В същото време подс.А. чул, че тъжителката се оплаква от него на
полицейския служител и се намесил като отишъл при тях двамата, за да й
поиска сметка защо го обсъжда пред органите на реда. Спорът между
тъжителката и подсъдимия прераснал в скандал между двамата като
тъжителката силно се афектирала от всичко случило се и започнала да крещи
на подс. А..
К. казала на А., че е един прост касиер и да не се занимава с нея, той от
своя страна й отвърнал, че е съден адвокат и че образованието й от Бургаския
свободен университет е платено.
Така разигралият се словесен спор бил прекратен от намесата на
полицейските служители свидетелите А.Д. и И.Д., които съставили протоколи
3
за предупреждение по чл.65 от ЗМВР и на двамата спорещи - на тъжителката
К. и на подсъдимия А..
От тази страна на дома на тъжителката К., мъжът й свид. Т.С. имал
монтирани две камери за видео наблюдение, които и в деня на инцидента
15.03.2023г. работели и записвали, едната със звук и картина, другата само с
картина без звук.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същата по сходен начин
е възприета и от първоинстанционния съд и се установява по безспорен начин
от доказателствената съвкупност.
Тъй като част от основните възражения, релевирани с въззивната жалба
и допълнението към нея са свързани със събраните по делото доказателства,
въззивният съд следва да посочи, че мотивите към проверяваната присъда се
опират на наличните доказателствени източници, които са изрично обсъдени и
анализирани. Възприемането на конкретни доказателства и дадения кредит на
доверие се извличат както от изложената фактическа обстановка, която съдът
е приел, така също и от правните изводи. Мотивите имат изискуемото от
чл.305, ал.3 от НПК съдържание – изградена фактическа обстановка,
конкретен и ясен анализ на доказателствен материал, обосновани правни
изводи. Първоинстанционният съд е коментирал спорните доказателствени
източници, в резултат на което ясно е мотивирал защо дава вяра на едни, а е
изключил друга част от тях, излагайки аргументи за приложения подход.
Мотивите на първата съдебна инстанция в обсъжданата част обхващат
събраните по делото доказателства, убедителни са и са логично изградени.
Няма логическа грешка в достигнатите заключения. Не се констатират
съществени нарушения при обсъждането на събраните доказателства и
тяхната оценка.
Настоящата инстанция при собствена и самостоятелна оценка на
доказателствения материал установи, че събраните и приобщени в хода на
съдебното следствие доказателства са относими към предмета на делото и в
своята съвкупност допринасят значително за изясняване обстоятелствата,
очертани в тъжбата и определящи предмета на делото.
Въззивният съд, както първата съдебна инстанция, се довери на
показанията на свидетелите В.Н.В., Н.С. А., А.Г.Д., И.К.Д., П.Д.С.. Те са
разпитани по делото и в различна степен установяват възприятията на
конкретните лица за възникналия конфликт на инкриминираната дата между
тъжителката и подсъдимия. Между показанията на посочените лица няма
съществени противоречия, а различната информация, съобщена в хода на
разпитите, се дължи на обстоятелствата къде точно са се намирали по време
на инцидента.
Обосновано съдът не е дал вяра в пълен обем на показанията на
свидетелите Я.С.С. и Т.А.С., тъй като те не са присъствали при разигралия се
словесен спор между тъжителката К. и подсъдимия А.. От събраните
доказателства се установява, че същият е възприет непосредствено от
4
свидетелите А.Д. и И.Д., което намира подкрепа от приложения и приет като
доказателство по делото, изгледан в съдебно заседание пред първата съдебна
инстанция, видеозапис от деня и часа на инцидента. Данните от възприетото
съдържание е обективирано в съдебния прококол от открито съдебно
заседание, проведено на 02.04.2024 г. Правилен е подходът на районния съд за
кредит на доверие към показанията на свидетелите С. и С. в частта, в която
твърдят, че на посочената дата 15.03.2023г. по повод на извършването на
строителни дейности по къщата на тъжителката К., свид. Я.С. е бил паркирал
камиона си зад дома й на площ обособена като тревна площ и тротоар, поради
което и му е бил съставен фиш за нарушение на ЗДвП. Тези обстоятелства са
били поводът действително да възникне словесен спор между страните.
Неоснователно е възражението на повереника в допълнителната
въззивна жалба за некоректен прочит на показанията на свид. Я.С. от
първоинстанционния съд. Видно от протоколирания разпит от открито
съдебно заседание, проведено пред районния съд на 21.06.2023 г., същият
свидетел заявява обстоятелства, за които твърди, че са се случили пред
полицейските служители – „Подсъдимият й каза „подкупена адвокатка“,
унижаваше я, казваше и „тук няма да работите“. Полицаите бяха взели моята
книжка и тя им показваше откъде съм минал.“ „Полицаите бяха там, те ще
кажат същото.“ Съпоставката на неговите показания с тези на присъствалите
на място полицейски служители вярно е довела районния съд до извод, че
данните, съобщени от свид. С. не намират подкрепа в показанията на
служителите на реда. Последните не сочат подобни думи да са отправени от
подсъдимия към тъжителката, поради което обосновано първата съдебна
инстанция е изключила достоверност на показанията на свид. С. в посочената
част, тъй като не се подкрепят от които и да е други доказателствени
източници. Показанията на свид. С. не намират опора и в данните от
възпроизведените в съдебно заседание пред районния съд видеозаписи, на
които също не са възприети подобни думи, които подсъдимият да е отправил
към тъжителката.
Обосновано съдът се е доверил на обясненията на подсъдимия Д. А., тъй
като същите са подробни, логични, в тях отсъстват противоречия и
съответстват с показанията на свидетелите В.Н.В., Н.С. А., А.Г.Д., И.К.Д. и
П.Д.С..
Настоящата инстанция, също както първоинстанционният съд,
кредитира всички писмени доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК – чрез прочитането им.
Те са относими към предмета на делото и не се оспорват от страните.
С оглед гореизложения анализ, въззивният съд не констатира допуснати
нарушения на първата съдебна инстанция при обсъждането на
доказателствата. Поотделно и в тяхната съвкупност те са интерпретирани
правилно, в съответствие с изискванията на закона, при спазване правилата на
формалната логика. От същите се установяват по безспорен начин фактите,
приети от първостепенния съд. Делото е попълнено с необходимите и
5
относими доказателствени материали, като въз основа на същите районният
съд е изградил фактическа обстановка и правни изводи, съответни на
разпоредбите на процесуалния закон. Неоснователни поради това са
оплакванията за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на
НПК. Извършената проверка на работата на първата съдебна инстанция не
показа при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, твърдени в
жалбата и допълнителната такава, които да ограничават процесуалните права
на страните. След обсъждане на всички доказателства, обосновано и
законосъобразно РС – Сливен е изложил възприетите факти.
По изложените съображения, въззивният съд не констатира в
производството пред първата съдебна инстанция да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили
правото на защита и да обосноват необходимост от отмяна на съдебния акт и
връщане на делото за ново разглеждане. Атакуваният съдебен акт е
постановен след изследване на всички обстоятелства по делото и след обстоен
анализ на събраните доказателства. Същият не е необоснован, тъй като се
базира на логичен и последователен разбор на доказателствената съвкупност,
отговарящ на изискванията на процесуалния закон.
Аргументирани са изводите на първостепенния съд за приложението на
чл.304 от НПК и оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения за
престъпления по чл.146, ал.1 и чл.147, ал.1 от НК, тъй като не е извършил
деяния, разкриващи от обективна и субективна страна елементите на
престъпните състави, предвидени в посочените разпоредби на материалния
наказателен закон.
От приобщените доказателства в кредитираната им част не са налице
убедителни данни подсъдимият да е извършил деяния, съгласно двете
повдигнати обвинения. Не се установява подсъдимият да е изричал думите
„купена адвокатка“ по отношение на тъжителката, поради което
законосъобразно е оправдан. Свид. С. сочи думите „подкупна адвокатка“, но
както се посочи по-горе тези показания не намират подкрепа в които и да е
други доказателствени източници, с оглед момента, в който този свидетел
твърди да са отправени думите /в присъствието на полицейските служители/.
Съдът е изложил убедителни съображения по кредитираните доказателства, от
които е несъмнено, че тези думи не са изречени. С акцент върху показанията
на присъствалите свидетели и изгледания видеозапис, съдът е установил, че
след като му съставен фишът, свид. С. е отишъл да извършва ремонта на
къщата на тъжителката и не е присъствал на място, когато се е разразил
скандалът между страните по делото. Преки очевидци са полицейските
служители, които не съобщават да са чули подобни думи, нито да са
възприели поведение на подсъдимия, описано от свид. С.. От техните
показания се установява, че по-агресивната страна в скандала е била
тъжителката, а не подсъдимият.
Коректно е интерпретирано и съдържанието на показанията на
6
свид.В.В., съгласно които подсъдимият е казал на тъжителката, че нейното
обучение е платено, тъй като същата е завършила право в Бургаски свободен
университет.
Съдът е анализирал подробно и обясненията на подсъдимия, в които
признава за използвана фраза към тъжителката „съден адвокат“, тъй като А.
знаел, че тя се представя като адвокат, но е съдена. Видно от приложената по
делото справка за съдимост на тъжителката, тя действително е осъждана и
към инкриминираната дата по отношение на наличните осъждания не е
настъпила реабилитация. В този смисъл правилно е прието, че тези думи не
съставляват нито обида, нито клевета, защото от свидетелските показания е
установено, че К. се е представяла за адвокат, а същевременно е вярно
обстоятелството, че е осъждана. Тоест подсъдимият не е изрекъл нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителката в нейно присъствие,
нито е разгласил позорни обстоятелства за нея, а именно че е купена
адвокатка. Що се касае до думите „мърша, изрод“ - за изричането на такива
въобще липсват доказателства, поради което в тази част по повдигнатото
обвинение за клевета също правилно е постановена оправдателна присъда.
Вярно е заключението на районния съд за отсъствието на която и да е от
формите на изпълнително деяние на престъплението клевета – не е налице
нито разгласяване на позорно обстоятелство за тъжителя, нито приписване на
престъпление, за което от субективна страна деецът знае, че не е извършено.
Обобщено липсва обективна страна на престъпление, а и субективна,
както за състава по чл.146, ал.1 от НК - на инкриминираната дата и място
подсъдимият да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Л. Г. К.
в нейно присъствие, а именно, че е купена адвокатка, както и за състава по
чл.147, ал.1 от НК - да е разгласил позорни обстоятелства за Л. Г. К. като я
нарекъл „мърша, изрод, че е купена адвокатка“. Ето защо, правилно и
законосъобразно съдът е преценил, че отсъства несъставомерно деяние, за
което подсъдимият да бъде признат за виновен.
Правилно е приложен процесуалният закон в частта относно
присъдените разноски. Съобразно правилата на процеса, съдът е възложил
разноските, направени от подсъдимия, в тежест на частния тъжител.
По идентичен начин и с оглед изхода от настоящото въззивно
производство, въззивният съд следва да осъди частната тъжителка да заплати
на подсъдимия сумата от 800 лева, представляваща направените по делото
разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция.
По изложените съображения въззивната инстанция намира
първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и материално и
процесуално законосъобразна, а въззивната жалба и допълнителната въззивна
жалба за неоснователни. Наведените оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт са неоснователни.
В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи необходимост от отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане. Материалният закон е приложен
7
правилно. Не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от
НПК, Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 79 от 20.05.2024 г., постановена по НЧХД
№ 375/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Л. Г. К. да заплати на Д. Н. А. сумата от 800 /осемстотин/
лева, представляваща разноски за адвокатска защита пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8