РЕШЕНИЕ
№ 739
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500921 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата
на Република България, чрез Районна прокуратура - Бургас – ответник по предявения
иск, срещу Решение №319/21.02.22г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.
№6191/21г., с което въззивникът е осъден да заплати на Д. Г. К., сумата от 1500 лв. -
главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на образувано против К. на 20.01.2021г. наказателно производство по ДП № 3388-
29/2021г. по описа на 05-то РУ на МВР – Бургас, вх. № 820/2021 г., пор. 152/2021 г. по
описа на Районна прокуратура-Бургас, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК, прекратено с Постановление от 28.05.2021 г. на Районна прокуратура-Бургас,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1 500 лв. от датата на влизане
в сила на горното прекратително постановление до изплащането й, както и сумата от
741 лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на образуваното против К. 20.01.2021г., наказателно по ДП № 3388-29/2021г.
по описа на 05-то РУ на МВР – Бургас, вх. № 820/2021 г., пор. 152/2021 г. по описан на
Районна прокуратура-Бургас, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с
Постановление от 28.05.2021 г. на Районна прокуратура-Бургас, поради оставането му
без работа в периода от 04.03.2021 г. до 06.06.2021 г., поради отнемането на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, с оглед на воденото
наказателно производство, ведно със законната лихва за забава върху главницата от
741 лв. от датата на влизане в сила на горното прекратително постановление до
изплащането й, както и сумата от 341.75 лв.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат
отхвърлени, евентуално – размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.
Излага аргументи, че наказателното производство не е било образувано по
реда на чл.356, ал.2, а по чбл.356, ал.3 НПК – от полицейските органи, като СУМПС е
отнето от тях по реда на ЗДвП, съставен е АУАН, а не от Прокуратурата. Действията
1
по разследването, както и задържането на ищеца К. са извършвани от полицейските
органи, а не от Прокуратурата; последната е постановила единствено акта за
прекратяване на наказателното производство.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди, въззивникът излага
съображения, че от събраните доказателства, в т.ч. и разпитаните свидетели не е
установено ищецът да е претърпял негативни емоции – обсъжда показанията на
свидетелите, за да обоснове тезата си. Заявява, че счита размерът на обезщетението за
прекомерно завишен и несъобразен с практиката на съдилищата по чл.52 ЗЗД.
Въззиваемият – ищец Д. – Е. Г. К. не представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е постъпила
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, което има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, следователно същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно извършена на 20.01.2021г.на ищеца полицейска проверка при
управление на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № *******, в хода на която К. е
тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство „Дръг
Тест 5000“ и е съставен протокол №А0001124 от 20.01.2021г. Резултатът от проверката
бил е положителен за кокаин, амфетамин, метамфетамин и метадон и на ищеца е
съставен АУАН №976675 от 20.01.2021г., а свидетелството му за управление на МПС е
иззето като доказателство. Ищецът е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, и при задържането му е извършен личен обиск, проверка на
жилището, което обитава и лек автомобил „Сеат“ и лек автомобил „Ауди“. Съдът е
установил, че още с първото действие по разследването, а именно задържането на
ищеца за 24 часа е образувано досъдебно бързо производство № 3388-29 от 2021г. по
описа на V-то РУ – Бургас, като в тази връзка на ищеца е връчена призовка за явяване в
качеството на обвиняем за повдигане на обвинение, предявяване на постановление за
привличане на обвиняем, разпит в това му качество и предявяване на материалите по
делото, като няма данни да е бил привлечен като обвиняем. С Постановление от
28.05.2021г. на РП – Бургас, е прекратено досъдебно производство от наблюдаващия
прокурор при Районна прокуратура – Бургас. Въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и
законосъобразно. Мотивите на решението и в тази им част въззивната инстанция
споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение, по изложените във въззивната жалба съображения, следва да се
каже: както е прието в Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г.,
III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева, „Употребеният в чл.2, ал.1, т.2
ЗОДОВ (в редакцията преди изм. и доп. ДВ, бр. 98 от 2012 г. - сега чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ – бел. съдията – докладчик) израз „обвинение в извършване на престъпление“
трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано
срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ
(в редакцията преди изм. и доп. ДВ, бр. 98 от 2012 г. - сега чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – бел.
съдията – докладчик). Лицето, срещу което е образувано наказателно производство,
търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение“.
Поради това са налице предпоставките в полза на ищеца да се присъди
обезщетение за образуваното срещу него и прекратено в последствие наказателно
производство.
Според Решение №1200 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3517/2007 г., III г.
о., докладчик съдията Надя Зяпкова, споделяно и в други съдебни актове – напр.
Решение №341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
2
съдията Светла Бояджиева, „При образувано полицейско производство по смисъла на
чл. 409, ал. 1 НПК (ред., ДВ, бр. 50/2003 г.), което е прекратено, поради това, че
деянието не съставлява престъпление е осъществена хипотеза за отговорност на
държавата по чл.2, т.2, предл.2 ЗОДОВ (в редакцията преди изм. и доп. ДВ, бр. 98 от
2012 г. - сега чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – бел. съдията – докладчик), макар че в това
производство не се повдига обвинение по реда на чл. 207 НПК и уличеното лице не се
привлича в качеството на обвиняем“. С посоченото решение, съдът е осъдил
Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България да репарира ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди.
Поради изложеното и въззивната инстанция намира, че независимо от това, че
ищецът не е бил привлечен като обвиняем и не са извършени процесуално –
следствени действия са акт на Прокуратурата, последната, като представител на
държавата, осъществяващ ръководство и надзор в досъдебното производство, е
пасивно легитимиран ответник по иск по чл.2, ал.2, т.3 ЗОДОВ.
По отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
решението е правилно и законосъобразно. Размерът, присъден от БРС – 1500 лева, е
приблизително равен на две минимални работни заплати (2 Х 710 лева), поради което
не би могъл да бъде квалифициран като завишен, прекомерен или несъответен на
претърпените вреди.
По изложените съображения, решението на БРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на ищеца следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски,
съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК. Видно от представения в
първоинстанционното производство договор за защита и съдействие,
възнаграждението е 300 лева – в минимален по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №319/21.02.22г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№6191/21г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. К. с
ЕГН **********, адрес: ***, СУМА, в размер на 300.00 лева – СЪДЕБНО –
ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ.
Настоящото решение Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3