Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1067 гр.Пловдив, 07.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XVI н.с., в публичното
заседание на 02.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №2465/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-001392 от
13.03.2018г., издадено от Началник Група, с-р „ПП“
към ОД на МВР-Пловдив, с което на Р. Ц. Д. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДВП на основание чл.179, ал.2,
вр. с ал.1, т.5 от ЗДВП и административно наказание глоба в размер на
200/двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца
за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДВП на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДВП.
Жалбоподателят Д., в жалбата си
моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.В съдебно заседание, се явява, представлява се
от адв.Н.С., който подържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление.
Въззиваемата
страна - ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание, като за
същото е редовно призована, прави се възражение за прекомерност за разноските в
случай на надвишаване минималния размер съгласно Наредба 1 за определяне на
размера на минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно чл. 61 от ЗАНН
ход на делото е даден и същото е обявено за решаване.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 15.01.2018г. около 10.45 часа в гр.Пловдив на бул.Никола Вапцаров
пред номер 3 жалбоподателя Д. управлявала товарен автомобил Пежо Боксер с номер
***, собственост на „Транслогис“ ЕООД.** на фирмата е жалбоподателя Р.Д..По
време на движение с товарния автомобил, управляван от Д. възникнало ПТП като
бил засечен пътя на л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. номер ***, управляван от
свидетеля Д.В..Вследствие на засичането възникнало съприкосновение между двете
МПС и леко бил одраскан калника и бронята на автомобила управляван от В..Последния
не видял кой управлява товарния автомобил и подал жалба в органите на МВР.Бил
издирен ** на фирмата, собственик на товарния автомобил и на същата бил
съставен АУАН за нарушения на чл.25, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДВП.Тъй като
нарушението било извършено с товарен автомобил, собственост на юридическо лице
на г-жа Д. била връчена декларация по чл.188, ал.2 от ЗДВП и в същата Д.
вписала, че тя е управлявала товарния автомобил на процесния ден, час и място.Подписала
съставения и АУАН без възражение, а в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, г-жа Д.
подала възражение, че при управление на автомобила не е предизвиквала ПТП,
подала мигач, не е застрашила други участници в движението. Възражението не
било уважено и е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните гласни доказателства - показанията на св.Д.-актосъставител, който
потвърди, че е съставил акта, но няма спомен за случая и че не е възприел лично
настъпилото ПТП, свидетеля
В., който заяви, че не е видял кой управлява товарния автомобил и свидетеля Г.,
*** във фирмата, собственик на товарния автомобил, който заяви, че г-жа Д.
никога не управлява товарните автомобили.Съдът кредитира и показанията на
тримата свидетели като логични и безпротиворечиви, с изключение на частта в
която свидетеля Г., заяви, че Д. никога не управлява товарните автомобили, тъй
като това се опровергава от собственоръчно подписаната от нея декларация по
чл.188, ал.2 от ЗДВП и тъй като няма как служителя постоянно да знае какви са
действията на неговия работодател.Кредитират се изцяло и писмените доказателства,
а именно АУАН, оправомощителна заповед, справка за нарушител, схема на ПТП,
протокол за ПТП.Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, тъй като са
ясни и логични напълно отразяват настъпилото ПТП.Съдът кредитира и получената
по делото преписка, тъй като касае процесното наказателно постановление, а
годината цитирана в НП, очевидно е техническа грешка, тъй като случая е от
2018г. и няма как да бъде образувана преписка през 2017г. по събитие, което все
още не се е проявило в обективната действителност.Съдът не кредитира и
обясненията на жалбоподателя, тъй като тя заяви, че е установила, че св.Г. е
управлявал товарния автомобил, но същия заяви, че никога не управлявал
автомобили, при което да е предизвиквал ПТП и за въпросния случай, за който той
знае и е информиран, твърди че не е управлявал автомобила.Освен това, както
вече бе отбелязано г-жа Д. собственоръчно е подписала декларация по чл.188,
ал.2 от ЗДВП в която е декларирала, че тя е управлявала автомобила, вписала е в
АКТА, че няма възражения, а в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е подала възражение,
в което практически е признала, че тя е управлявала автомобила и съдът
възприема обясненията в хода на съдебното следствие като чисто защитна теза,
опровергана от другите доказателства по делото.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН,
но само досежно нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДВП.
Следва да се отбележи, че нормата по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДВП
гласи, че участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.Това е обща норма, която не се прилага в специалните хипотези на настъпило
ПТП с имуществени вреди.В обстоятелствената част на АУАН и НП са описани
настъпили имуществени вреди и изрично това е отбелязано.Същевременно нормата на
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДВП описва, няколко
хипотези, в различни подточки задълженията на водача участник в ПТП с
имуществени вреди и именно това е нормата, която е следвало да бъде приложена.Ето
защо съдът достига до извода, че неправилно е квалифицирано нарушението като
такова по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДВП и изобщо словното изписване на фактите се
различават съществено от приложената нарушена норма.Това разминаване е
съществено и влече незаконосъобразност на наказателното постановление в тази му
част, тъй като е издадено при неправилно приложение на закона.
Досежно нарушението по чл.25, ал.1 от
ЗДВП според съда нарушената и санкционна норми са правилно приложени, ясно и недвусмислено описани по идентичен
начин, както в АУАН, така и в НП.Двата акта са издадени от лица с необходимата
представителна власт.Правилно актосъставителя е квалифицирал извършеното нарушение именно по този текст, тъй като при
неправилно маневриране в ляво, жалбоподателят не се е съобразил с друг участник
на движението.Правилно
са приложени от наказващия орган и санкционните разпоредби.Правилно последния е
приложил именно нормата на чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДВП, тъй като именно
тази норма санкционира неправомерното поведение на водача по чл.25, ал.1 от
ЗДВП.Спазени са
всички процесуални срокове по ЗАНН и в тази връзка съдът също не констатира
нарушения.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г.
на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган
за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално.
В случая такова възражение не е направено, но следва да се отбележи, че
са настъпили неголеми имуществени вреди, но е застрашен друг участник в
движението на оживено място в градска среда.Видно от справката за нарушител,
извън настоящото нарушение спрямо жалбоподателя са издадени 6 фиша за превишена
скорост, което говори и за извършени други нарушения на ЗДВП, поради което няма
как случаят да се квалифицира като маловажен.
По делото е направено искане за присъждане
на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, поради което такива
се следват, но само за отменената част от наказателното постановление.Направено
и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Договорът за правна
помощ е от 22.05.2020г., след обнародването на Решение на Върховен
административен съд в Д.В. от 15.05.2020г. с което фактически размера на
адвокатските възнаграждения е намален.Ето защо съдът приема че възнаграждението
за процесуално представителство не е на минимума от 100лв., действащ към датата
22.05.2020г.В случая обаче делото продължи в две съдебни заседания, с разпит на
трима свидетели, жалбоподателя даде обяснения, а за едно от нарушенията е
предвидено и наказание лишаване от право да се управлява МПС.Ето защо съдът
счита, че в случая заплатеното възнаграждение от 300лв. не е прекомерно и не
следва да бъде намалено на минимума от 100лв. Като изцяло платени по договора
за правна помощ е отбелязана сумата от 300лв.Както съдът отбеляза разноски се
дължат само за отменената част от наказателното постановление, което в случая е
с общ материален интерес от 400лв./2 глоби по 200лв./.Тъй като се отменя
наказателното постановление в половината от общия размер на глобата се дължат
пропорционално и половината разноски на жалбоподателя и ще следва ОД на
МВР-Пловдив да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя Р.Д. 150лв. за разноски
по настоящото дело, представляващи адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното, Съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, в частта
досежно нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДВП и като такова
следва да бъде потвърдено.В частта за нарушението по чл.123, ал.1, т.1 НП е
незаконосъобразно, което съдът обоснова по-горе защо и в тази част следва да се
отмени.
Предвид това Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1030-001392 от 13.03.2018г., издадено от Началник Група, с-р
„ПП“ към ОД на МВР-Пловдив, в частта с която
на Р. Ц. Д. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.25,
ал.1 ЗДВП на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДВП.
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 18-1030-001392 от 13.03.2018г., издадено от Началник Група, с-р
„ПП“ към ОД на МВР-Пловдив, в частта с която
на Р. Ц. Д. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200/двеста/лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДВП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Пловдив да
заплати на Р.
Ц. Д. с ЕГН ********** *** сумата от 150/сто и петдесет/лева за направените
по делото разноски.
Решението може
да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.