№ 1310
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110146785 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба за защита, която се поддържа в съдебно заседание,
депозирана от К. С. Ц. на 07.08.2024 г. срещу К. Е. Т., с твърдения за
осъществени актове на домашно насилие спрямо молителката на 07.07.2024 г.
и на 05.08.2024 г., с оглед което се иска издаване на заповед за защита.
Молителката твърди, че с извършителя са били в интимна връзка в периода от
2018 г. до 01.2020 г. На 07.07.2024 г. извършителят я преследвал с личния си
автомобил по бул. „Европа“, в посока от ж.к. „Люлин“ към бул. „Сливница“
/гр. София/, като замервал с предмети управлявания от молителката
автомобил „Сеат“, модел „Толедо“ с рег. № СВ2752 НМ, опитвайки се да
попречи на движението и в същото време крещял, че ще я убие. В 18.08 часа
на същата дата молителката позвънила на номер 112 и отишла в 3-то РПУ –
София. Вечерта на същата дата молителката, прибирайки се с личния си
автомобил, била причакана от ответника пред жилището й по настоящ адрес в
гр. София, ..... Последният й отправил заплахи, че ще я убие, залее с киселина,
гръмне, унищожи и запали автомобила й. На дата 05.08.2024 г. към 11.00 часа
извършителят посетил работното й място и започнал да я заплашва с думите
„Ще ти хвърля една димка да се задушиш“, „Ще те причакам без свидетели и
ще мреш в мъки“, „Ще дам 200 лева на един циганин да те изнасили и
1
разчекне“, „Ще набия шамари на малката пикла – дъщеря ти, предупреди я да
не ме поглежда даже като ме види“ и др. Молителката твърди, че агресията на
извършителя ескалирала в периода 2023 г. – 2024 г., поради нежеланието й да
поддържат отношения. Сочи, че ответникът непрестанно я посещава на
работното й място, находящо се на бул. „Рожен“, касата на градски транспорт
на МК „Агресия“, спирка на трамваи № № 11,12,6, а вечерно време препятства
безопасното й придвижване, за което се налагало да търси съдействие от
майка си.
В съдебно заседание Ц. заяви, че заради поведението на ответника се
чувства неспокойна, има паник атаки и постоянното усещане, че някой стои
зад нея. Заявява, че не може да излиза спокойно и да живее нормално.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Настоящият съдебен състав, вземайки предвид събраните по делото
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лицата, посочени в чл. 3
от закона. Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на
граждански правоотношения или т.нар. случаи на спорна съдебна
администрация, при които се развива едно производство пред съд между
молител (пострадало лице) и ответник (извършител) по смисъла на чл.12
ЗЗДН, в което производство са допустими всички доказателствени средства по
ГПК.
Молбата за защита от К. С. Ц. е подадена в рамките на предвидения в
чл.10, ал.1 ЗЗДН тримесечен срок. Страните по делото са били в интимна
връзка, което обстоятелство не е опровергано в производството и безспорно
същите попадат сред лицата по чл. 3, т. 2, предл. 2-ро ЗЗДН. Предвид
изложеното съдът намира молбата за защита за допустима.
2
Описаните в първоначалната и в уточнителна молба актове на
съответните дати представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за отправени заплахи за живота и
здравето на молителката, трайно незачитане и нарушаване на
неприкосновеността на личния й живот и правото й на собственост.
Посочените с молбата до съда актове на домашно насилие съдът намира
да са доказани по делото като извършени по време, място, начин на
извършване посредством декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като на
процесните дати не е имало свидетели. Съдът приема, че за твърдените актове
на насилие няма други доказателства и съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН същите
се установяват посредством доказателствената сила на декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН.
Следва да се посочи, че съдът счита агресивното поведение на ответника
за силно укоримо и несъответстващо с обществено възприетото за нормално
ниво на комуникация в обществото. Същото попада извън границите на
нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване. Несъгласието
на ответника с решението на молителката да не поддържат интимна връзка,
изразяващо се в отправяне на заплахи за живота и здравето на молителката и
нейните близки, представлява акт на психическо насилие. Всичко изложено
по-горе дава основание на съда да приеме сезиращата го молба за
основателна.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането
на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат
приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки за защита –
задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката както и забрана да я доближава, жилището и местоработата й. За
посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя
срок - задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е
постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето. За
налагането на тази мярка не е предвиден срок, тъй като съгласно
Конституцията на Република България и Наказателния кодекс, личната и
телесна неприкосновеност не може да бъде нарушавана от други физически
3
лица.
Забраната извършителят на домашно насилие да приближава
пострадалото лице, обитаваното от него жилище и местоработата му,
съдебният състав намира да е на разстояние от 500 метра, която мярка
съответства на интензитета и степента на обществена опасност на
конкретните прояви, с данните за отношенията между страните и риска от
нови подобни прояви. Съдът намира по отношение на мерките по чл. 5, ал. 1,
т. 3 ЗЗДН, с оглед постигане на целта на същите, че е подходящ максималният
срок от 18 месеца, т.е. до 17.03.2026 г. /след приспадане срока на действие на
мерките на издадената заповед за незабавна защита № 332/17.09.2024 г.,
съобразно правилото на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН/.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН във вр. с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за
настоящото производство в размер на 25 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на К. С. Ц., ЕГН ********** срещу К. Е. Т.,
ЕГН **********, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН К. Е. Т., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. С.
Ц., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1-во ЗЗДН К. Е. Т.,
ЕГН ********** да приближава на по–малко от 500 /петстотин/ метра К. С.
Ц., ЕГН **********, освен по разпореждане на държавен орган, за срок до
17.03.2026 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ЗЗДН К. Е. Т.,
ЕГН ********** да приближава обитаваното от К. С. Ц., ЕГН **********
жилище, находящо се в гр. София, ...., на разстояние по-малко от 500
/петстотин/ метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок до
17.03.2026 г.
4
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3-то ЗЗДН К. Е. Т.,
ЕГН ********** да приближава местоработата на К. С. Ц., ЕГН ********** –
гр. София бул. „Рожен“, Каса на градски транспорт на МК „Агресия“, спирка
на трамвай № № 11,12,6, на разстояние по-малко от 500 /петстотин/ метра,
освен по разпореждане на държавен орган, за срок до 17.03.2026 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН К. Е. Т., ЕГН
**********, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на
настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на прокуратурата, като
неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по
чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
ОСЪЖДА К. Е. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд 25 (двадесет и пет)
лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен
срок от 27.01.2025 г.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адрес на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5