РЕШЕНИЕ
№ 818
гр. Пловдив, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300501202 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Райд шеър България“ ЕАД, чрез
пълномощника им адв.С. Т. от САК срещу решение № 734/20.02.2024г. на
Пловдивски районен съд, ХІV граждански състав, постановено по гр.дело №
7396/2023г. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от „Райд
шеър България“ ЕАД, ЕИК *** срещу Д. С. Р., ЕГН **********, искове за
осъждането на Д. С. Р., да заплати на „Райд шеър България“ ЕАД, сумата от
1500.00 лева- неустойка по т.9 от списъка на неустойките, представляващ
приложение 1 към договор за наем на превозни средства от 30.06.2021 г.;
сумата от 350.00 леванеустойка по т.10 от списъка на неустойките,
представляващ приложение 1 към договор за наем на превозни средства от
30.06.2021 г. и сумата от 5482.50 леванеустойка по т.20 от списъка на
неустойките за периода от 15.08.2021 г. до 11.11.2021 г., представляващ
приложение 1 към договор за наем на превозни средства от 30.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба в
съда на 25.05.2023г. до окончателното погасяване на вземането.
1
Решението се обжалва изцяло. Решението се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че по отношение на неустойката по т.9, две от
предпоставките за реализирането на тази хипотеза са налични, като се сочи,
че неустойката обезпечава изпълнение на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
По отношение на неустойката по т.10 се сочи, че доверителят на
жалбоподателя е ангажирал допълнителен ресурс от своите служители, които
да посетят местопроизшествието, да изготвят доклад за инцидента, имало е
активно участие на тези служители в оперативно-издирвателни дейности и
изземване на превозното средство, като всички тези обстоятелства са
очевидни и се включват в размера на неустойката. По отношение на
неустойката по т.20 от списъка се сочи, че съдът е изследвал веригата от
причинни следствия от средата, като причината за изземване на превозното
средство за извършване на процесуално-следствени действия е ПТП, а
причината за него е виновното поведение на водача на лекото превозно
средство, при което доверителят на жалбоподателя е бил лишен от
възможност да го ползва за продължителен период от време, като се сочи, че
ищецът може да избира как и за какъв период от време да претендира
неустойка, като периода не влияе на наличието и липсата на основание за
начисляване на тази неустойка. Иска се отмяна на решението и уважаване на
предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срок е постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. Р., чрез адв. Я., с
който се иска оставяне без уважение на подадената въззивна жалба. Намират
се за правилни доводите на Районен съд - Пловдив относно исковете за
неустойки. Сочи се, че дружеството „Райд Шеър България“ ЕАД цели да
черпи облаги от собственото си недобросъвестно поведение и не са налице
основания за дължимост на претендираните неустойки. Иска се
потвърждаване на решението. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
2
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Въззивният съд констатира, че от събраните по делото пред РС Пловдив
доказателства се установяват следните факти по делото. Между страните по
делото „Райд Шеър България“ ЕАД, действаща с търговско наименование
„Спарк“ и ответника Д. Р. на 30.06.2021г. е сключен договор за наемане на
превозни средства и предоставяне на услуги /л.9-л.28/.
Съгласно чл. 4.3 от договора, ако през периода на използване на превозното
средство, то бъде увредено или унищожено, наемателят се задължава да
възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователя;
както и да заплати предвидените в Приложение №1 към договора неустойки,
както и възстановяване на всички вреди, настъпили за наемодателя,
вследствие на неизпълнението. Според чл.1.4 от договора, неразделна част от
него са Общи условия /л.36-50/ и Приложение №1 – списък на неустойки
/л.29-35/, със съдържание на което наемателят се съгласява безусловно.
Видно от свидетелството за регистрация на МПС /л.51/ л.а. Хюндай
Кона с рег. № *** е собственост на „БАКБ Файненс“ ЕАД София, а „Райд
Шеър България“ ЕАД е лице, което може да използва автомобила по силата
на право различно от това на правото на собственост.
Видно от приложените по делото справки от GPS системата за
дистанционно наблюдение /л.52-л.53/, които не са оспорени от ответника, на
15.08.2021 г. в 00:48 ч. последният е запазил през мобилно приложение, лек
автомобил Хюндай Кона с рег. № ***, като автомобилът е стартиран в
00,48,04 часа. Видно от ценоразписа на ищцовото дружество наема на ден за
л.а. Хюндай Кона 40 е 85 лева за работен ден, а за уикенди и празнични дни е
90 лева на ден.
Видно от протокол за ПТП с пострадали лица № 433 издаден от МВР
Пловдив /л.54/ на 15.08.2021 г. в 01:40 часа в гр.Пловдив е настъпило ПТП с
лек автомобил Хюндай Кона с рег. № ***, управляван от ответника Д. С. Р. с
още две МПС – полицейски патрулен автомобил л.а. Шкода Рапид с рег. №
***, собственост на Дирекция УССД МВР, паркиран и л.а. Пежо 307 СВ рег.
№ ***, спрян за проверка, управляван от Ч. У., в кръвта на който са
констатирани 1,55 промила алкохол в кръвта. Видно от протокола ответника
3
Д. Р. е проверен за алкохол и наркотици, като и на двата теста е дал
отрицателен резултат. В резултат на удара са пострадали и двама служители
на полицейския патрул, които са били извън колата и са извършвали
полицейска проверка. Според протокола причините за ПТП са че участник
№1 /ответника Д. Р./ губи контрол над автомобила и блъска паркирания в
дясно на пътното платно участник №2 /полицейския автомобил/, в следствие
на което той отскача и блъска третия автомобил и пешеходците-полицаи
стоящи до него. На местопроизшествието са дошли веднага и служители на
ищцовото дружество, които са направили снимки на произшествието и са
изготвили доклад /л.56/.
На същият ден 15.08.2021 г. е започнало досъдебно производство
№82/2021г. по описа на сектор „РПТ“ – гр.Пловдив /л.147-л.357/.
Полицейското производство е започнало с протокола за оглед на
местопроизшествие /л.148-л.151/, с който органите на досъдебното
производство са иззели като веществено доказателство и процесния лек
автомобил Хюндай Кона с рег. № ***. Разпитан като свидетел по това
досъдебно производство /л.180/ ответникът Д. Р. е признал вината си за
настъпилото ПТП, като го е обяснил с това, че по време на управление на
процесния автомобил е започнал да набира паролата си за отключване на
мобилния си телефон, защото спътника му трябвало да се обади на майка си и
така е загубил контрол над автомобила, който е завил на дясно и се е блъснал
в полицейския автомобил. Видно от разписка /л.73/ процесния лек автомобил
е върнат на 11.11.2021г. на ищцовото дружество от органите на досъдебното
производство.
За настъпилите материални щети по лек автомобил Хюндай Кона с рег.
№ *** е направено уведомление за щетите под № 4011512105877 пред
застрахователя ДЗИ Общо застраховане ЕАД по застраховка Каско /л.58/.
Извършен е на 18.08.2021г. опис-заключение на щетите по щета №
4011512105877 по процесния лек автомобил от застрахователя /л.59-60/. С
фактура № **********/24.03.2022г. /л.59/ ищеца „Райд Шеър България“ ЕАД
е платил на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД София сумата от 31 474,69 лева с
ДДС за ремонт на процесния автомобил рег. № ***, по щета 44011512105877.
Ремонтираният автомобил е предаден на 22.03.2022г. на основание на договор
за извършване на автосервизни услуги между застрахователя ДЗИ Общо
застраховане ЕАД и „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД София /л.69/. С два
4
банкови превода от 11.04.2022г. и от 26.04.2022г. /л.70-л.71/ ищеца „Райд
Шеър България“ ЕАД е превел на „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД общо сумата
от 31 474,69 лева за щета 44011512105877 по автомобил ***. Видно от
извлечението на счетоводството на ищеца /л.72/ на 08.04.2022г. на „Райд
Шеър България“ ЕАД са приведени само 24 228,91 лева от ДЗИ Общо
застраховане ЕАД за щета 44011512105877 по автомобил ***.
При така установената от въззивната инстанция фактическа обстановка
по това дело следва да се направят следните правни изводи.
Въззивният съд приема, че между страните на 30.06.2021г. е бил
сключен договор за наем на МПС по смисъла на чл.45 от ЗЗП. Съгласно
разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗЕДЕУУ и чл.3, т.35 от Регламент (ЕС)
№910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма. Електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт
за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл.2,
ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т.10-12 от Регламент (ЕС)
№910/2014г. – за електронен подпис се считат данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се
подписва. Като законът въвежда три форми на електронния подпис –
обикновен, усъвършенстван и квалифициран. В случая несъмнено
регистрацията в мобилното приложение на ищеца представлява електронно
изявление (доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма,
обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на
информацията – интернет), с възможност за тяхното възпроизвеждане, т. е.
сключеният по описания начин договор за наемане на превозни средства
представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ
във вр. с 3, т.11 и 12 от Регламент (ЕС) №910/2014г., следва да се приеме, че
документът е подписан с обикновен електронен подпис – съдържанието му
5
включва посочване на страните по договора като автори на документа с данни
за тяхната самоличност, данни за контакт и предоставяне на данни от
свидетелството за управление на МПС, с което потребителят удостоверява, че
е правоспособен водач. Съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна
на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В
представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор
е налице клауза в чл.2.4, с която страните заявяват изрично, че сключването
на настоящия договор и потвърждаването на ОУ по електронен път има
същите правни последици като саморъчен подпис. Поради изложеното следва
да се приеме, че с попълването на лични данни и предоставяне на данни от
свидетелството си за управление на МПС ответникът е станал страна по
договор от разстояние по смисъла на чл.45 от ЗЗП с предмет: отдаване под
наем на превозно средство.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че по отношение на
неустойката по т.9, две от предпоставките за реализирането на тази хипотеза
са налични, като се сочи, че неустойката обезпечава изпълнение на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Правилно ПРС приема, че тази неустойка касае
хипотеза на повреждане на превозното средство, конкретно „Хюндай Кона“
за 3 или повече елементи, в размер на 1500 лева. Клаузата на тази
неустойката намира приложение в хипотеза, при която за причиненото
увреждане наемодателят не е получил пълно обезщетение на причинените
щети от застрахователно дружество. Неправилно обаче РС Пловдив приема,
че с изплатеното обезщетение за вредите в размер на 24 228,91 лева следва да
се приеме, че вредите са били изцяло обезщетени. В тази връзка е видно от
представената фактура № **********/24.03.2022г., че ищцовото дружество е
платило за ремонта повече от 24 228,91 лева, а именно платени са общо
31 474,69 лева. Това писмено доказателство не е било оспорено от ответника
по делото пред първата инстанция и следва да се приеме, че то доказва
действителната цена платена за ремонта на процесния лек автомобил по
заведената щета от застрахователя, която от своя страна е причинена от
настъпилото ПТП на 15.08.2021г. В тази връзка неправилно РС Пловдив
приема, че не се установява при условията на пълно и главно доказване нито
причинната връзка между ремонтираните елементи и причиненото по вина на
6
ответника ПТП, нито стойността необходима за ремонтирането на
автомобила. Тук следва ясно да се посочи, че вредите по процесното МПС са
настъпили в резултат от удара в друго МПС при настъпилото ПТП.
Неоснователно е възражението на ответника, че вредите по фактурата за
ремонт не са причинени от процесното ПТП. Вредите са надлежно описани
от застраховател по заведена пред него щета от именно това ПТП и за тези
щети е плащано застрахователното обезщетение. Застрахователите като трети
на спора страни изобщо не са заинтересувани да описват и обезщетяват
повече вреди от тези който реално са констатирали при огледа на процесното
МПС, ето защо да се твърди обратното е нелогично.
За да се установи, че на процесния автомобил са причинени вреди
следва да се направи съпоставяне между състоянието на автомобила при
сключването, предаването на автомобила и това при прекратяването на
договора за наем, връщането му. В правната норма на чл.233, ал.1, изр.4-во
ЗЗД е въведена презумпцията, че по време на предаването автомобилът е бил
в добро състояние. Презумпцията, съдържаща се в чл.233, ал.1 от изр.
последно от ЗЗД, която гласи, че до доказване на противното се предполага,
че вещта е била приета в добро състояние, е приложима в случаите, когато
липсва приемо-предавателен протокол, какъвто е настоящия случай,
подписан от страните при сключването на договора за наем. Към процесния
договор за наем липсва приемно-предавателен протокол, поради което
настоящият съдебен състав намира, че процесния автомобил е бил
предоставен на наемателя в едно добро състояние.
За да се освободи от отговорност, наемателят следва да докаже, че
вредите се дължат на причина, за която той не отговоря, че вредата е
причинена от случайно събитие, непреодолима сила или като резултат от
действията на трето лице, за което не отговаря като сам той е положил
дължимата и практически възможна според обстоятелствата грижа на добър
стопанин или че вредата не е настъпила по време на ползването на наетата
вещ. В конкретния случай няма наведени никакви конкретни възражения,
нито оспорвания от страна на ответника.
Ето защо неустойката по т.9 от списъка с неустойки се дължи изцяло. С
оглед на нейния размер от 1 500 лева и на факта, че тя компенсира само
частично загубата за търговеца в общ размер на 7 245, 78 лева, която е
7
разликата между платеното за ремонт на автомобила от 31 474,69 лева и
полученото по застраховката в размер на 24 228,91 лева, то нейния размер не
се явява прекомерен по смисъла на чл.92 ал.2 от ЗЗД, каквото възражение се
прави от ответника.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че по отношение на
неустойката по т.10 от списъка с неустойки доверителят на жалбоподателя е
ангажирал допълнителен ресурс от своите служители, които да посетят
местопроизшествието, да изготвят доклад за инцидента, имало е активно
участие на тези служители в оперативно-издирвателни дейности и изземване
на превозното средство, като всички тези обстоятелства са очевидни и се
включват в размера на неустойката. Неправилно ПРС приема, че клаузата е
прекалено обща и в хипотезата си обхваща всички видове вреди, които биха
могли да настъпят при всички видове ПТП. Неправилно първата инстанция
сочи, че няма никаква яснота за какви точно действия или бездействия на
наемателя ще се прилага и в същото време какви конкретни вреди на ищеца е
предназначена да обезщети.
Според въззвния съд тази договорна клаузата е абстрактна, но ясна,
като сочи причиняването на каквито и да е вреди по наетата вещ, които са
причинени в резултат на действията на наемателя. Точно такъв е и
настоящият казус. Причина за настъпилото ПТП е разсейване на водача-
наемател, докато е управлявал наетото МПС. Такова признание на тези
неизгодни за него факти, ответникът е направил в разпита му като свидетел
по процесното досъдебно производство, такива са и изводите обективирани в
протокола за ПТП, съставен от органите на полицията. Втората предпоставка
за прилагане на тази неустойка е задействането на допълнителен ресурс за
установяване, остойностяване, и изясняване на фактите по отношение на тези
настъпили вреди. В казуса следва да се има предвид, че ищцовото дружество
предлага под наем автомобилите си само чрез сключване на договори от
разстояние и подписване на електронни договори, без участието на наети от
дружеството физически лица – работници и служители. Ето защо
изпращането по всяко едно време на денонощието на такива служители на
съответното място на настъпване на вредите и последващото оформяне на
щетите пред застраховател излиза извън типичната търговска дейност
предлагана от този търговец. Това безспорно не е включено в ценоразписа за
наем на наемните автомобили и е нормално да носи имуществени вреди на
8
търговеца, които той да може да компенсира, чрез горепосочената неустойка.
Ето защо настоящият съд намира, че тази клауза не е неравноправна на
основание чл.143 ал.1 ЗЗП, защото отговаря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. С оглед на своя размер от 350 лева,
въззивният съд намира, че същата не е прекомерена по смисъла на чл.92 ал.2
от ЗЗД, каквото възражение се прави от ответника.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че по отношение на
неустойката по т.20 от списъка с неустойки съдът е изследвал веригата от
причинни и следствия от средата, като причината за изземване на превозното
средство за извършване на процесуално-следствени действия е ПТП, а
причината за него е виновното поведение на водача на лекото превозно
средство, при което доверителят на жалбоподателя е бил лишен от
възможност да го ползва за продължителен период от време, като се сочи, че
ищецът може да избира как и за какъв период от време да претендира
неустойка, като периода не влияе на наличието и липсата на основание за
начисляване на тази неустойка. Неправилно тук ПРС приема, че е
основателно възражението на ответника за липса на причинна връзка с
неговото поведение за настъпването на вредите по тази неустойка. Правилно
РС Пловдив е приел, че по чл. 109 НПК веществени доказателства се събират
и преценяват суверенно от органите на досъдебното производство, като
преценката за наличието на тези предпоставки е на компетентните
разследващи органи и ответникът не би могъл да им влияе по някакъв начин.
Но по тази логика и ищецът не би могъл да им влияе по някакъв начин. След
това напълно нелогично първата инстанция приема, че ищеца разполага с
правото да поиска връщане на вещественото доказателство, съгласно чл. 111,
ал. 2 НПК, с което се снема отговорността от ответника. Това че ищеца
разполага с право да иска връщане на вещественото доказателство, не
означава че това искане ангажира органите на досъдебното производство да
му върнат вещественото доказателство, веднага щом се направи това искане.
Практиката сочи, че органите на досъдебното производство не вземат
решение за връщане на веществени доказателства, преди да са приключили
разследването си и да са предали делото на съответния прокурор, който да
реши съдбата на това производство. А в казуса това е сторено дори преди
този процесуален момент, в резултат на искане на ищеца. При което на ищеца
9
от това му законосъобразно поведение не може да следва санкция за
недобросъвестност. Според въззивният съд периода на лишаване на ищеца от
ползване на вещта, която е иззета като веществено доказателство в размер на
86 дни е кратък в сравнение с типичните хипотези на пазене на веществените
доказателства в българския наказателен процес, която е до приключване на
досъдебното и евентуално съдебното производство. Причината за това
отнемане на лекия автомобил е факта, че ответника е причинил ПТП с това
МПС. Ето защо за това лишаване от възможността да се ползва актива в
съответствие с предназначението му се дължи от наемателя неустойка по т.20
от списъка с неустойки. Размера на неустойката е 75 % от приложимата към
момента на наема дневна наемна цена от 85 лева е в размер на 5 482,50 лева,
която сума не е прекомерена по смисъла на чл.92 ал.2 от ЗЗД, каквото
възражение се прави от ответника.
Ето защо обжалваното решение е неправилно и следва изцяло да се
отмени, а предявените искове са изцяло основателни и следва да се уважат
изцяло от въззивния съд. Сумите се дължат ведно със законната лихва по
чл.86 от ЗЗД от момента на забавата, която е от момента на подаването на
исковата молба в съда – 25.05.2023г., защото ищецът не е предоставил
писмени доказателства да е връчил редовно на ответника, претенциите си по
неустойките, който само е оформил писмено /л.100-л.105/.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК за първата
инстанция в следните реално доказани предели - 293,30 лв. и 36 за ДТ /л.108
и л.114/ и 420 лв. за адвокатски хонорар на пълномощника /л.139-л.140/.
Общо 749,30 лева. Разноски за въззивната инстанция 164,65 лева за ДТ /л.5/ и
619,20 лева за адвокатски хонорар /л.25-26/. Общо 783,85 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 734/20.02.2024г. на Пловдивски
районен съд, ХІV граждански състав, постановено по гр.дело № 7396/2023г.,
като вместо това:
10
ОСЪЖДА Д. С. Р., ЕГН ********** от *** да заплати на „Райд Шеър
България“ ЕАД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата от
1500 лева - неустойка по т.9 от списъка на неустойките, представляващ
приложение №1 към договор за наем на превозни средства от 30.06.2021 г.;
сумата от 350 лева неустойка по т.10 от списъка на неустойките,
представляващ приложение №1 към договор за наем на превозни средства от
30.06.2021 г. и сумата от 5 482.50 лева неустойка по т.20 от списъка на
неустойките за периода от 15.08.2021г. до 11.11.2021г., представляващ
приложение №1 към договор за наем на превозни средства от 30.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба в
съда на 25.05.2023г. до окончателното погасяване на вземанията.
ОСЪЖДА Д. С. Р., ЕГН ********** от *** да заплати на „Райд Шеър
България“ ЕАД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата от
749,30 лева за разноски по делото за първата инстанция и сумата от 783,85
лева за разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11