№ 3412
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:бм
при участието на секретаря ЦП
като разгледа докладваното от бм Гражданско дело № 20211110167420 по
описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 50
ЗЗД за заплащане на сумата 1000 лева, като частична претенция от 15703,96 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 26.4.2017 г., заедно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът „ ********“ АД излага в исковата молба, че в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие - ПТП, в
причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил в
размер на 15703,96 лева, като в този размер твърди да е изплатил застрахователно
обезщетение. Причина за настъпване на застрахователното събитие е внезапното излизане
на животно на пътното платно - кон, собственост на ответника. Счита, че отговорност за
вредите носи ответникът в качеството му на собственик на животното или лице,
упражняващо надзор над него. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в
негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което
претендира същата.
Ответницата С. К. М., чрез назначения от съда особен представител, оспорва да е
собственик на животното, както и да е лице, на което е възложено да упражнява надзор.
Счита, че е налице съпричиняване. Счита, че вземането за непредявения размер - над 1000
лева, е погасено по давност.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
За уважаването на иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД е
необходимо да се установи от събраните доказателства наличието на сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил; че в срока на
застрахователното покритие, поради излизане на животно на пътното платно, е настъпило
застрахователно събитие; че това животно е собственост на ответника или ответникът е бил
1
натоварен да упражнява надзор над него; че в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Между страните не са спорни и с определение от 26.10.2021г. са приети за
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 26.4.2017г., на посоченото в исковата
молба място, посоченият в исковата молба лек автомобил е участвал в ПТП, настъпило при
излизане на кон на пътното платно; че към тази дата автомобилът е бил застрахован при
ищеца по имуществена застраховка „Каско“, по която са били платени дължимите премии;
че на 16.8.2017 г. ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 15703,96
лева за вредите, настъпили от процесното ПТП. Поради изложеното не следва да се
обсъждат доказателства, представени за установяване на безспорните обстоятелства.
Между страните е налице спор относно пасивната материално-правна легитимация на
ответницата по предявения иск, свързана с установяване обстоятелството, че към датата на
настъпване на ПТП същата е била собственик или е натоварена да упражнява надзор над
животното, което според ищеца е станало причина за настъпване на ПТП, от което са
произлезли имуществени вреди, за които е платено застрахователно обезщетение.
В тази връзка е представена административно-наказателната преписка, образувана
във връзка с процесното ПТП, от която е видно, че са издадени АУАН и НП и е наложено
административно наказание на ответницата за нарушение на чл. 184, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от
ЗДвП за това, че не е направлявала или е оставила без надзор ППС с животинска тяга или
стада и е създала пречки /опасности/ за движението. Върху наказателното постановление се
съдържа отбелязване за влизането му в сила, но липсват доказателства за лично връчване на
ответницата. На същата е връчен лично АУАН в деня на неговото съставяне. От протокола
за ПТП е видно, че съставилото го длъжностно лице е посетило местопроизшествието и е
отразило механизъм на ПТП, който е заявен от управлявалата автомобила Д. Н.. В графата
участник 1 е посочен „кон“, а като негов собственик ответницата. Към административната
преписка не са приложени доказателства, от които да се установи, че същата е собственик на
коня или че на нея е възложен надзора върху него. Липсват и доказателства, от които да се
направи извод за начина по който административно-наказващият орган е приел, че именно
ответницата е лицето извършило противоправното деяние, за което е наложено
административно наказание.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. От съдържанието на посочената разпоредба следва, че задължителна за гражданския
съд е само присъдата, като с такава задължителна сила се ползват и одобреното от
наказателния съд споразумение по НПК, както и решение по чл. 78а от НК. Наказателното
постановление, издадено по реда на ЗАНН, не се ползва с такава сила. Само въз основа на
това, че такова е издадено срещу ответницата и че е отбелязано влизането му в сила, не
може да се направи извод в настоящото гражданско производство за това, че именно тя е
извършител на деянието, за което е наложено наказание глоба, както и че е собственик на
животното, станало причина за настъпване на ПТП.
2
С определението по чл.140 от ГПК е указана на ищеца тежестта за установяване, че
животното е собственост на ответника или той е натоварен да упражнява надзор над него. В
тази насока ищецът не ангажира друго доказателства, освен административно-наказателната
преписка, от която не може да са направи извод за пасивна материалноправна легитимация
на ищцата по предявените искове. В подкрепа на изложеното е информацията, съдържаща
се в писмо от СО, предоставена по искане на ответницата, в която е посочено, че няма данни
на нейно име да е регистрирано стопанско животно кон по реда на Наредбата за продобИ.е,
притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община.
Ищецът не ангажира доказателства, с които да опровергае посоченото в писмото за
липса на данни животното, станало причина за процесното ПТП, да е собственост на
ответницата или същата да е упражнявала надзор над него.
Предвид изложеното предявения иск следва да се отхвърли, без да се обсъждат
възраженията за съпричиняване, за частично погасяване на вземането по давност, както и
останалите събрани по делото доказателства.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответницата направените по делото разноски, но доказателства в тази връзка не са
ангажирани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ ********“ с ЕИК ********* срещу С. К. М. с ЕГН
********** осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД за
заплащане на сумата 1000 лева, като частична претенция от 15703,96 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 26.4.2017 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3