Решение по дело №2676/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 08.10.2020 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2676  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

         Ищецът А.М., постоянен синдик на „Л.Г.Р.” АД, ЕИК *******, твърди, че с решение на САС, ТО, 11-състав от 17.12.2018г. по т. д. №2360/2018г., първия ответник „Л.Г.Р.” АД бил обявен в неплатежоспособност с начална дата - 31.12.2011г., като било открито производство по несъстоятелност на дружеството.

         Твърди, че на 07.06.2011г. в ТР било вписано „ЛГР Ф.” АД – вторият ответник, като „Л.Г.Р.” АД апортирал в капитала на новоучреденото дружество 57 недвижими имоти срещу записани 4 876 100 акции с номинална стойност от 1 лев. Поддържа, че учредителният апорт бил вписан в ТР с вписване № 20110607155818.

         Твърди, че предмет на апорта били собствените на „Л.Г.Р.” АД недвижими имоти, както следва: 1) 13 двуетажни еднофамилни къщи в квартал Ф., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.541.152, находящ се в гр.Балчик, общ.Балчик, обл.Добрич, местност „Табията”, с площ 6 540 кв.м., подробно описани в ИМ; 2) 26 двуетажни еднофамилни къщи в квартал Ф., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.541.160, находящ се в гр.Балчик, общ.Балчик, обл.Добрич, местност „Табията”, с площ 7 070 кв.м., подробно описани в ИМ; 3) 18 двуетажни еднофамилни къщи в квартал Ф., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.541.162, находящ се в гр.Балчик, общ.Балчик, обл.Добрич, местност „Табията”, с площ 4 521 кв.м., подробно описани в ИМ. Твърди, че къщите предмет на непаричната вноска се намирали на 3 км от гр. Балчик, в близост нямало индустриални обекти и опасни материали, замърсяващи околната среда. Сградите били изцяло завършени и въведени в експлоатация, а съгласно оценката на активите по чл.72 ТЗ къщите били в отлично състояние. Поддържа, че срещу извършеното разпореждане с недвижимите имоти - предмет на непаричната вноска, ответникът „Л.Г.Р.” АД получил 4 876 100 акции в капитала на ответника „ЛГР Ф.” АД.

         Счита, че сделката между ответниците била увреждаща кредиторите на несъстоятелността по смисъла на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ.

         Твърди, че молбата по чл.625 ТЗ, по която било образувано т.д. 1708/2011г. на СГС била подадена на 05.05.2011г. от „С.И.С.“ ЕООД, а процесната сделка била извършена на 07.06.2011г. С уточнителна молба от 17.12.2019 г. ищецът сочи, че с молба от 22.11.2011г. молителите К.М., Б.М.Я.- М., Д.К., П.К., М.М.и „Е.С.С.С.“ АД - Дания поискали на основание чл.629, ал.4 ТЗ да бъдат присъединени като кредитори в производството по несъстоятелност, като с определение от 08.12.2011г. съдът ги конституирал като молители. Сочи, че с  определение от 31.01.2012г. производството било прекратено по отношение на молбата по чл.625 ТЗ на първоначалния кредитор „С.И.С.“ ЕООД, поради оттегляне на молбата. Поддържа, че производството по несъстоятелност на „Л.Г.Р.“ АД било открито с решение на САС от 17.12.2018г. по т.д. 2360/2018г., като предмет на разглеждане били молбите на К.М., Б.М.Я.- М., Д.К., П.К., М.М.и „Е.С.С.С.“ АД - Дания, поради твърдяна неплатежоспособност на първоя ответник. Уточнява, че атакуваната сделка от 07.06.2011 г. попадала във времевите рамки на посочения в чл.  647, ал.1, т.6 ТЗ период, т.е. била извършена преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ на посочените лица.

         Твърди, че на учредителното събрание на „ЛГР Ф.” АД, проведено на 27.05.2011г., ответникът „Л.Г.Р.” АД записал 4 876 100 от общо 4 877 100 акции от капитала на новоучреденото дружество, т.е. към момента на извършване на непаричната вноска „Л.Г.Р.” АД било собственик на 99.98 % от акциите на „ЛГР Ф.” АД. Поддържа, че предвид разпоредбите на §1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ, към 07.06.2011г. ответниците притежавали качеството на свързани лица. Поддържа, че същевременно, към датата на сделката ответниците се контролирали от едни и същи физически лица - членове на Съвета на директорите на всяко едно от дружествата, както следва: Г.А.Ч., М. Д.М.и Т. И. Т., т.е. налице бил контрол по смисъла на § 1 в, ал.1, т.3    ТЗ, тъй като по силата на уставите на всяко едно от дружествата, контролиращите физически лица имали правото да упражняват решаващо влияние върху контролираните юридически лица - „Л.Г.Р.“ АД и „ЛГР Ф.“ АД. Намира, че предвид разпоредбите на §1, ал.1, т.6 от ДР на ТЗ във връзка с § 1 в, ал.1, т.3 ТЗ, към 07.06.2011 г. ответниците притежавали качеството на свързани лица.

         Счита, че били налице вредоносни последици на разпоредителната сделка по извършване на непаричната вноска спрямо кредиторите на „Л.Г.Р.” АД. Намира, че реалната пазарна цена на апортираните недвижими имоти била значително по-висока от номиналната стойност на записаните срещу непаричната вноска акции. Поддържа, че при всички хипотези на отменителните искове по чл.647 ТЗ законът въвеждал необоримата презумпция за увреждане на кредиторите на несъстоятелността, ако сделката или действието е извършена в рамките на „подозрителния период”. Твърди, че в конкретния случай вредоносните последици за кредиторите на „Л.Г.Р.” АД се състояли в това, че в резултат на атакуваната сделка, дружеството се лишило от притежаваните от него недвижими имоти, като разпореждането със собствени на длъжника недвижими имоти представлявало увреждащо действие, защото намалявало възможностите за удовлетворяване на кредиторите.

         Поддържа, че срещу извършената непарична вноска „Л.Г.Р.“ АД  записало акции с номинална стойност от 4 876 100 лева, но пазарната стойност на придобитите акции зависела от финансовото състояние на новоучреденото дружество, поради което като финансов актив същите по-трудно бивали реализирани в хода на принудително изпълнение срещу длъжника, при това на стойност по-ниска от техния номинал. Твърди, че след извършване на апортната вноска „Л.Г.Р.” АД се разпоредило и с всичките си 4 876 100 акции от капитала на „ЛГР Ф.” АД, като последното се преобразувало в ЕАД, а едноличен собственик на всички акции от капитала на дружеството било „Г.П.М.” ЕАД, ЕИК *******. Поддържа, че лишавайки се от контрол върху важни за търговската му дейност активи и същевременно намалявайки съществено своето имущество, длъжникът увредил кредиторите си. Намира, че извършената непарична вноска била увреждаща, дори и ако се приемело, че записаните срещу нея 4 876 100 акции на приносител били имуществено равностойни на цената на недвижимите имоти - предмет на апорта.

Поради изложеното моли да се постанови решение, с което да се обяви за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършената от „Л.Г.Р.” АД непарична вноска в капитала на „ЛГР Ф.” АД, която била вписана в ТР по партидата на „ЛГР Ф.” АД на 07.06.2011г. с вписване с № 20110607155818, като непаричната вноска има за предмет 57 бр. недвижими имоти – с идентификатори 02508.541.152.15, 02508.541.152.14, 02508.541.152.13, 02508.541.152.12, 02508.541.152.11, 02508.541.152.10, 02508.541.152.9, 02508.541.152.8, 02508.541.152.7, 02508.541.152.6, 02508.541.152.3, 02508.541.152.2, 02508.541.152.1, 02508.541.160.2, 02508.541.160.5, 02508.541.160.6, 02508.541.160.52, 02508.541.160.51, 02508.541.160.50, 02508.541.160.49, 02508.541.160.47, 02508.541.160.44, 02508.541.160.42, 02508.541.160.41, 02508.541.160.40, 02508.541.160.39, 02508.541.160.12, 02508.541.160.14, 02508.541.160.17, 02508.541.160.19, 02508.541.160.20, 02508.541.160.21, 02508.541.160.24, 02508.541.160.25, 02508.541.160.26, 02508.541.160.28, 02508.541.160.30, 02508.541.160.29, 02508.541.162.1, 02508.541.162.2, 02508.541.162.3, 02508.541.162.5, 02508.541.162.8, 02508.541.162.9, 02508.541.162.11, 02508.541.162.12, 02508.541.162.13, 02508.541.162.14, 02508.541.162.15, 02508.541.162.17, 02508.541.162.22, 02508.541.162.23, 02508.541.162.24, 02508.541.162.25, 02508.541.162.26, 02508.541.162.28, 02508.541.162.30, подробно описани в исковата молба.

Ответникът „Л.Ф.” ЕАД, ЕИК *******, е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск и твърденията на ищеца. Твърди, че в случая не било налице увреждане на кредиторите на несъсотятелния длъжник. Поддържа, че номиналната стойност на акциите, записани срещу процесната непарична вноска, съвпадала с оценката на апортираните недвижими имоти, възложена, изготвена и надлежно приета съгласно чл. 72, ал. 2 ТЗ. Счита, че меродавна била справедливата пазарна стойност на имотите към момента на завършването на атакуваната сделка - 07.06.2011 г., а не към някакъв друг различен момент, т.е. към 07.06.2011 г. пазарната стойност на апортираните имоти била равна на оценката, дадена от назначените от длъжностното лице три вещи лица.

Оспорва твърдението на ищеца за съществуване на установена от закона необорима презумпция за увреждане на кредиторите чрез извършване на процесната сделка в подозрителния период. Счита, че обстоятелството, че ответникът се лишил от свои недвижими имоти като ги заменил срещу равни по стойност акции, само по себе не сочи на увреждане на кредиторите. Намира за неотносими позоваванията на ищеца за сходствата между исковете по чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД.

Поддържа, че към датата на завършване на фактическия състав на атакувания апорт (датата на вписването на „Л.Ф.” ЕАД в ТР- 07.06.2011 г.) първият ответник разполагал с достатъчно друго имущество, извън недвижимите имоти - обект на апорта, с което можел изцяло да удовлетвори своите кредитори. Намира за неотносими твърденията на ищеца относно настъпили след извършването на апорта промени в имущественото състояние на „Л.Ф.” ЕАД, както и тези относно извършеното от „Л.Г.Р." АД разпореждане с акциите му в „Л.Ф.” ЕАД, за което  не бил предявен отменителен иск.

Поддържа, че преди момента на апорта апортираните недвижими имоти били ипотекирани в полза на "ОББ" АД за обезпечаване на чужди задължения. Твърди, че това обстоятелство ограничавало възможностите на кредиторите на „Л.Г.Р." АД да се удовлетворят за сметка на стойността на апортираните ипотекирани имоти до такава степен, че тези имоти изобщо не можело да се разглеждат като част от общото обезпечение на кредиторите на „Л.Г.Р." АД. Поддържа, че по отношение на основната част от апортираните имоти било проведено и  приключило принудително изпълнение, инициирано от "ОББ" АД. Счита, че с извършването на атакувания апорт в действителност не настъпила никаква промяна за кредиторите на „Л.Г.Р." АД, понеже за тях апортираните имоти престанали да бъдат годни за удовлетворяване активи още с ипотекирането им - действие, предхождащо по време процесния апорт. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и за присъждане на разноски.

Ответникът „Л.Г.Р." АД, ЕИК *******, е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че е бил собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Балчик, Община Балчик, Област Добрич, Местност Табията, а именно: ПИ с идентификатор 02508.541.152 с площ от 6540 кв.м.; ПИ с идентификатор 02508.541.160 с площ от 7070 кв.м.; ПИ с идентификатор 02508.541.162 с площ от 4521 кв.м. Сочи, че в изпълнение на инвестиционните си намерения дружеството извършило строителство на жилищни сгради (57 бр.) в посочените поземлени имоти.

Сочи, че по силата на Договор за инвестиционен банков кредит от 01.11.2007 г., "ОББ"        АД предоставило на кредитополучателя „С. Г." ЕООД банков кредит в общ размер 3 000 000, като съдлъжник по договора за кредит бил „К.Г.Х.К.“ АД /понастоящем "Л.Г.Р." АД/. Сочи, че кредитът бил предоставен за плащане на част от продажната цена по Предварителен договор за покупко-продажба от 08.02.2006 г. и Анекси към него, сключен между „С. Г." ЕООД и „К.Г.Х.К." АД за покупка на 97 бр. еднофамилни къщи, находящи се в гр. Балчик, общ. Балчик, обл. Добрич, м. „Табията". Сочи, че било предвидено усвояването на суми от кредита да се извършва до 01.02.2008 г. вкл., - еднократно по сметка на „К.Г.Х.К.“ АД след изпълнение на конкретно посочени в договора за кредит условия, като кредитът бил изцяло усвоен в размер на 3 000 000 евро на 07.11.2007 г., по сметката, за което била издадена ф-ра 50/06.11.2007 г. от „К.Г.Х.К.“ АД към „С. Г.“ ЕООД, с основание плащане по договор от 08.02.2006 г. Сочи, че крайният срок за погасяване на дълга по договора за кредит, съгласно първоначално договореното в същия бил 01.05.2009 г. Поддържа, че по силата на Анекс № 1 от 29.01.2009 г. „Б.К." ООД встъпвал в дълга по договора за кредит, като се задължавал заедно с кредитополучателя за връщане на главницата и плащането на лихви и неустойки и отговарял солидарно с него за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора. Поддържа, че по силата на Допълнително споразумение (Анекс) № 2 от 15.05.2010 г. сключено между "ОББ" АД, "С. Г." ЕООД, "Б.К." ООД, "Л.Г.Р." АД и „С. Дивелопмънт" ЕООД, страните се споразумели съдлъжникът "Б.К." ООД да придобие качеството "Кредитополучател" по Договора за кредит, като занапред "Б.К." ООД имал всички права и задължения, които има кредитополучателя по Договора за кредит, като първоначалният кредитополучател "С. Г." ЕООД придобивал качеството съдлъжник и отговарял солидарно за задълженията на новия кредитополучател "Б.К." ООД към банката по Договора за кредит, а съдлъжниците "С. Г." ЕООД и "Л.Г.Р." АД се съгласили да продължат да носят солидарна отговорност с новия кредитополучател за всички задължения към ОББ АД.

Поддържа, че за обезпечаване вземанията на банката по Договора за кредит били учредени следните обезпечения от „Л.Г.Р." АД: 1. Договорна ипотека по нотариален ред върху ПИ с идентификатор 02508.541.152, ведно с изградените в имота жилищни сгради - тип G, 15 броя, подробно описани в отговора; 2. Договорна ипотека по нотариален ред върху 15 броя къщи, находящи се в гр. Балчик, обл. Добрич, м. "Табията, подробно описани в отговора; 3.Договорна ипотека по нотариален ред върху 20 броя къщи, находящи се в гр. Балчик, подробно описани в отговора.

Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на солидарните длъжници по договора за кредит, банката се снабдила с ИЛ от 20.06.2013 г. от СPC по ч.гр.д. № 24784/2013 г. срещу солидарните длъжници „Б.К." ООД, „С. Г." ЕООД и "Л.Г.Р." АД /с предишно наименование „К.Г.Х.К." АД/, издаден въз основа на вземане по Договор за инвестиционен банков кредит от 01.11.2007 г. и допълнителните споразумения към него и ИЛ от 24.06.2013 г. от СPC по ч. гр. д. № 24785/2013 г. срещу солидарните длъжници „Б.К." ООД, „С. Г." ЕООД и "Л.Г.Р." АД /с предишно наименование „К.Г.Х.К." АД/, издаден въз основа на вземане по Договор за инвестиционен банков кредит от 01.11.2007 г. и допълнителните споразумения към него. Сочи, че банката образувала срещу длъжниците изп. д. № 20137390400469 по описа на ЧСИ С.С.с peг. № 739 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Добрич.

         Поддържа, че в хода на изпълнителното производство била извършена публична продан на имотите, предмет на обезпечението в полза на ОББ АД, и по силата на Постановление за възлагане на недвижими имоти от 04.12.2013 г. същите били възложени на „Е.А.С.М.Т.“ ЕАД. Сочи, че към датата на извършване на апорта, недвижимите имоти, предмет на сделката били обременени с тежести - договорни ипотеки, учредени в полза на „ОББ“ АД и че към датата на предявяване на иска и преди вписване на исковата молба, недвижимите имоти, предмет на сделката били придобити възмездно от трето добросъвестно лице.

         Намира предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като недвижимите имоти, предмет на атакуваната сделка, били предмет на обезпечение (учредена договорна ипотека) в полза на кредитора „ОББ“ АД и към момента на самата сделка, а към момента на предявяване на иска и преди вписване на исковата молба, недвижимите имоти били придобити възмездно от трето добросъвестно лице - в хода на проведено изпълнително производство от ипотекарния кредитор (упражнявайки правата си по предоставеното му обезпечение). Намира, че дори искът да бъде уважен, то нямало да се засегнат придобитите права върху имотите от третото добросъвестно лице. Намира иска за недопустим и понеже не бил предявен срещу третото лице, придобило добросъвестно и възмездно имотите, предмет на атакувания апорт, т.е. заявената претенция нямала смисъл понеже целената от ищеца правна промяна нямало да настъпи.

Намира иска за неоснователен. Твърди, че не било налице извършено от длъжника правно действие /сделка с имуществени права от масата на несъстоятелността/, което да уврежда кредиторите на несъстоятелността, т.е. липсвало увреждане на кредиторите на несъстоятелността. Излага подробни съображения по същество на исковата претенция.

Третите лица помагачи на страната ни ищеца - М.Й., П.К.М.Х.и С.Х., К.Р. М. и Б.М.Я.- М., Д.К. и П.Л.К.К., М.М., представлявани от адвокати Р.Ж.и М.С., излагат становище за основателност на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно наличието на извършения учредителен апорт между ответниците на 07.06.2011г., вписан в ТР, по силата на който първият ответник „Л.Г.Р.” АД апортирал в капитала на втория ответник „ЛГР Ф.” АД-новоучреденото дружество, 57 бр. недвижими имоти срещу записани 4 876 100 акции с номинална стойност от 1 лев., както и относно управленията на дружествата, което е отразено и в ТР.

Не се спори също така, а и на съда е служебно известно от извършена  проверка в деловодната система на съда, че  с решение от 06.01.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по т.д. № 1708/2011 г. на СГС, VI-21 състав, е била отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност на първия ответник. С  решение на САС от 07.06.2017 г. по т.д.№ 3501/16 г. е било отменено е било отменено първоинстанционното решение, от своя страна отменено  с решение № 131/02.05.2018 г. по т.д.№ 2297/2017 г. на ВКС, II ТО. Делото  е върнато за ново разглеждане с дадени указания. С решение на САС, 11-състав № 2969/17.12.2018 г. по т. д. №2360/2018г. първоинстанционният акт е бил отменен, а по отношение на „Л.Г.Р.” АД е открито производство по несъстоятелност.

Т.д. № 1708/2011 г. на СГС, VI-21 състав е било образувано по молба по чл.625 ТЗ от „С.И.С.“ЕООД на 05.05.2011 г. Към делото са се присъединили с молби от 22.11.2011 г. кредиторите К.М., Б.Я.-М., Д.К., П.К., М.М. и „Е.С.С.С.“АД(Дания), конституирани с определение от 08.11.2011 г.С протоколно определение от 31.01.2012 г. делото е прекратено по отношение на първоначалния молител  „С.И.С.“ЕООД.

По делото е изслушана ССЕ, дало заключение относно размера на задълженията на първоначалния ответник, неговите балансови активи.

При така установената фектическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, сделки които увреждат кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625. Искът се подава в  едногодишения  срок по чл.649 ТЗ  от откриване на производството по несъстоятелност.

В съответствие с чл. 634а от ТЗ, производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1

Съгласно правилото на § 1, ал.1, т.3 и 5 "Свързани лица" по смисъла на този закон са: лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото и дружество, както  и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;

Съвместното тълкуване на посочените норми налагат извода, че за да е налице относителна недействителност по см. на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е необходимо  кумулативното наличие на следните предпоставки: сделка, страна по която да е  свързано лице с ищеца; тя да е увреждаща за кредиторите; и да е сключена в 2 г. срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Допустимостта е обусловена  от спазване на 1 г. срок от откриване на производството по несъстоятелност.

Производството по несъстоятелност е открито с решение № 2969/17.12.2018 г. на САС, а исковата молба е депозирана на 12.12.2019 г., т.е. в срока по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ

Молбите на присъединилите се кредитори(по първоначалното т.д. № 1708/2011 г. на СГС, VI-21 състав) са депозирани на 05.05.2011 г., а апортът е направен на  26.04.2011 г., т.е. в преклузивния срок по чл.649 ТЗ.

Горното обуславя  допустимостта на иска

Апортът или непаричната вноска в акционерно дружество представлява правно действие по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД - особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост, специфичен вещно прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел - участие в съответно търговско дружество. С апортиране на недвижим имот в капиталово търговско дружество имотът излиза от патримониума на длъжника и става собственост на дружеството, като собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на дружеството, а срещу апортната вноска длъжникът получава акции от учреденото АД или дялове от учреденото ООД. При апортиране на недвижим имот в новоучредено дружество би се затруднило удовлетворяването на кредитора, поради това, че се намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника, а се придобиват акции в новоучредено търговско дружество, стойността на които зависи изцяло от имущественото състояние на новоучреденото дружество, представляващо динамична величина, и принудителното изпълнение спрямо които акции е по-трудно осъществимо. (РЕШЕНИЕ № 122 ОТ 21.07.2016 Г. ПО Т. Д. № 3484/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС).

         Отменителните искове по чл. 647 ТЗ като обща своя характеристика включват имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане. Към увреждането чрез създаване на опасност следва да се отнесат изрично предвидените случаи на учредяване на обезпечения за чужди задължения - чл. 647, ал. 1, т. 4 / в полза на трето за несъстоятелността лице/ и т. 5 / в полза на кредитор на несъстоятелността/ ТЗ, а така също и всички други необхванати от разпоредбите на чл. 647, ал. 1, т. 1-т. 5 ТЗ случаи, когато увреждането е в резултат от сделка, страна по която е свързано с длъжника лице, на осн. чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. С изменението на чл. 649, ал. 1 /ред. ДВ бр. 20/2013 г. / законодателят е отчел сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалният режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. Ето защо, за да се отговори на въпроса коя сделка се явява «увреждаща» по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, следва да се съобразят разрешенията по приложението на чл. 135 ЗЗД.

В хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Това разрешение следва да се приложи и към към хипотезата на предявен отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ / ред. ДВ бр. 20/2013 г. /(РЕШЕНИЕ № 11 ОТ 27.02.2020 Г. ПО Т. Д. № 2529/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).

В контекста на горното  следва да се направи извод, че апортът съставлява увреждаща кредиторите сделка, като обстоятелствата свързани с имущественото състояние на длъжника и размера на насрещната престация са без правно значение.

Налице е и последната предпоставка по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ – сделката е между свързани лица. Ответникът „Л.Г.Р.” АД е притежавал 4 876 100 от общо 4 877 100 акции от капитала на новоучреденото дружество, т.е. на 99.98 % от акциите на „ЛГР Ф.” АД,  то са налице условията по §1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ. Същевременно, към датата на сделката ответниците са се контролирали от едни и същи физически лица - членове на Съвета на директорите на всяко едно от дружествата, както следва: Г.А.Ч., М. Д.М.и Т. И. Т., т.е. налице бил контрол по смисъла на § 1 в, ал.1, т.3    ТЗ, тъй като по силата на уставите на всяко едно от дружествата, контролиращите физически лица имали правото да упражняват решаващо влияние върху контролираните юридически лица - „Л.Г.Р.“ АД и „ЛГР Ф.“ АД.

Принадлежността на правото на собственост на имотите, съответно нейното последващо транслиране,   не се явява процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск. При положение, че подлежащата връщане вещ по недействителната сделка не съществува или приобретателят се е разпоредил с нея, дължи онова, от което се е възползвал – чл.57, ал.2 ГПК(Р№ 93/10.07.2014 г. по т.д.№ 2907/2013 г. на IIТО на ВКС).

Учредяването на договорни ипотеки преди апорта също е без правно значение, защото те са създавали привилегия за ипотекарния кредитор, но в същото време не заличават правото на хирографарните кредитори да се удовлетворяват от стойността на ипотекираните имоти, при наличие на законовите условия за това.

Горното налага извода за основателност на предявения иск.

В тежест на ответниците следва да се възложи дължимата държавна такса в съответствие с чл. 649, ал.6  ТЗ – 6 024,73лв.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

 

                                               Р   Е    Ш    И   :

 

         ОБЯВЯВА  за недействителен на осн. чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Л.Г.Р.” АД, ЕИК *******(Н),  по иск предявен от СИНДИКА на „Л.Г.Р.” АД, ЕИК *******(Н) срещу„Л.Г.Р.” АД, ЕИК *******(Н) и „Л.Ф.” ЕАД, ЕИК:*******, на учредителния апорт извършен на 07.06.2011 г.,  вписан в ТР  под № 20110607155818 на следните недвижими имоти:

13 двуетажни еднофамилни къщи в квартал Ф., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.541.152, находящ се в гр.Балчик, общ.Балчик, обл.Добрич, местност „Табията”, с площ 6 540 кв.м., а именно:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

26 двуетажни еднофамилни къщи в квартал Ф., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.541.160, находящ се в гр.Балчик, общ.Балчик, обл.Добрич, местност „Табията”, с площ 7 070 кв.м., а именно:

 

 

 

 

 

 

 

18 двуетажни еднофамилни къщи в квартал Ф., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.541.162, находящ се в гр.Балчик, общ.Балчик, обл.Добрич, местност „Табията”, с площ 4 521 кв.м., а именно:

 

ОСЪЖДА „Л.Г.Р.” АД, ***.3Б и  „Л.Ф.” ЕАД, ***, р-н Слатина, ж.к.Г.М., бул.“**********да заплатят на Софийски градски съд сумата - 6 024,73лв. държавна такса – всеки  по ½ от сумата.

         Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ищеца - М.Й., П.К.М.Х.и С.Х., К.Р. М. и Б.М.Я.- М., Д.К. и П.Л.К.К., М.М., всичките представлявани от адвокати Р.Ж.и М.С.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му.

        

                                                                                    СЪДИЯ: