М
о т и в и към присъда № 22, постановена
на 06.07.2016 година по н.о.х.дело № 193 по описа за 2016 година на Районен съд
Велинград:
Обвинение против:
-
Д.С.П. – родена на *** година в с.Мало Конаре,
живуща ***, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование, пенсионер, с ЕГН **********, в това че на 04.07.2013 година във Велинград, по
Гр.дело № 1312/2012 година , по описа на Районен съд – Велинград , като
свидетел ,устно , съзнателно е потвърдила неистина : „ Направиха пристройката,
строежа започна 1985 година, тогава там имаше една плевня голяма,бутнаха
я,изляха същата година плоча. Плочата за къщата изляха и започнаха приземния
етаж да строят, следващата година започнаха нагоре и така се построи къщата за
три години 1985-87 година , това е което знам. Това е пристройка към старата
къща ,в която живее Л. , специално за него се правеше тази пристройка…Сигурна
съм за годината която казвах, дядо Г.
беше жив. През 1985 година той си хвана майстори всъщност ,през 1985 г.започна плочата за
приземния етаж, а през 1986 г.
започна строежа нагоре. Пристройката на приземния етаж ,ниско в земята ,след
това започнаха на първия и втория етаж и завършиха 1987 година…Покрива го
поставиха 1987 г.През
1987 г.
е поставен покрива на къщата.”- престъпление по чл.290,ал.1
от НК;
- В.С.У. – родена на *** година в с.Осеново,
живуща ***, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование, работи като
камериерка в хотел „Велина”, с ЕГН ********** , в това че на 04.07.2013 година във Велинград, по Гр.дело № 1312/2012
година , по описа на Районен съд – Велинград , като свидетел ,устно ,
съзнателно е потвърдила неистина: „ Къщата е построена, семейна съм от 1989 г.,от тогава къщата е
построена в този вид в който е сега… подменян е покрива на къщата…” –
престъпление по чл.290,ал.1 от НК
Подсъдимата Д.С.П. не се признава за виновна - твърди
,че като свидетел по гр. дело пред Велинградския районен съд е
посочена от Л. и А. У. и е казала
цитираното от прокурора в обв. акт,като това е истината;касетата нищо не означава за нея и не може да си обясни защо я няма
пристройката.
Подсъдимата
В.С.У. не се признава за виновна - твърди
,че като свидетел по гр. дело пред Велинградския районен съд е
посочена от семейството й и е казала
цитираното от прокурора в обвинителния акт и това е истината;гледала е снимките
към заключението и на една от снимките се вижда пристройката,а на друга – не.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Свид. А.У. и Т.У.
са родители на Г.У. и Л.У..Свид. Г.У. и подс. В.У. са
съпрузи,които са сключили брак на 11.11.1989 година. Свидетелите К.Ц.Х. и Л.А.У.
са бивши съпрузи,като са сключили граждански брак на 10.09.1994 година.
На 25.05.2011 година нотариус Г. Халачев е удостоверил нотариално договор за покупко-продажба на недвижим имот
с нот. акт № 105,том.І,рег.№ 577,н.дело №
101/25.05.2011 година,вписан в Служба по вписванията Велинград вх.рег.№ 649/25.05.2011 година,акт
№ 1999,том ІІ,дело № 342/2011 година,по силата на който А.Г.У.,Т.Г.У.,Г.А.У. и М.Г.У.
продават на Л.А.У. недвижим имот,находящ се във Велинград : 81 кв.м. – ид.части
от дворно място с площ 414 кв.м. ,за който е отреден УПИ Х-1200 в кв. 250 по
плана на Велинград,ведно с намиращата се
в северната част жилищна сграда – къща,построена в режим на свързано
застрояване,състояща се от приземен етаж и ниска част към него,един жилищен и
тавански етаж със застроена площ 65 кв.м.
и едноетажна пристройка към нея със застроена площ 47 кв.м. ,ведно с
гараж на застроена площ от 18
кв. м. ,за сумата 14 000 лева,която сума
продавачите са получили от купувача предварително и напълно.
С искова молба от А.Г.У.,Т.Г.У.,Г.А.У. и М.Г.У.
против Л.А.У. и К.Ц.У.,е предявен иск с правно основание чл. 26,ал.2 от ЗЗД във
вр. с чл. 17,ал.1 от ЗЗД , за прогласяване
нищожността на посочения договор за покупко-продажба,тъй като същият прикрива
дарение. По повод на посочената искова молба е образувано гр.дело № 1312 по описа за 2012 година на Районен съд Велинград. В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от отв. К.У.,която поддържа
,че не е налице нищожен договор за покупко-продажба,като привиден,тъй като
строителството на процесните сгради е извършено през
2005 година със средства на двамата ответници – съпрузи по това време,при
по-голям принос на съпругата,получила
пари като наследство от починалите си родители,както и след продажба на
парцел през 2004 г.,нейна
собственост и за това след влошаване на отношенията между ответниците са
проведени разговори за оформяне на документ за собственост,при който страните се договарят,отчитайки извършеното
строителство изцяло със средства на двамата ответници и без финансово участие
на ищците,определят сумата 1400 лева,като изразходвана от ответниците за строителството
и които пари вече са платени преди съставяне на нотариалния акт и за това
изрично е записано,че продавачите са получили сумата предварително и напълно.По
същото дело е проведено ОСЗ на 04.07.2013 година ,по време на което са
разпитани като свидетели Д.С.П. и В.С.У.. Като свидетел подс.
П. е заявила,че познава семейство У. открай време,комшии са,знае имота и че той
най-напред се е водил на бащата на А.У. – дядо Г. и този имот след това е
прехвърлен,като първоначално е прехвърлен имот на единия син Г.У. и дядото е
заявявал,че ще направи дарение и на Любчо ,като се построи пристройката на
къщата. Относно тази пристройка подсъдимата П. в качеството на свидетел е
заявила следното : „Направиха пристройката,
строежа започна 1985 година, тогава там имаше една плевня голяма,бутнаха
я,изляха същата година плоча. Плочата за къщата изляха и започнаха приземния
етаж да строят, следващата година започнаха нагоре и така се построи къщата за
три години 1985-87 година , това е което знам. Това е пристройка към старата
къща ,в която живее Л. , специално за него се правеше тази пристройка…Сигурна
съм за годината която казвах, дядо Г.
беше жив. През 1985 година той си хвана майстори всъщност ,през 1985 г.започна плочата за
приземния етаж, а през 1986 г.
започна строежа нагоре. Пристройката на приземния етаж ,ниско в земята ,след
това започнаха на първия и втория етаж и завършиха 1987 година…Покрива го
поставиха 1987 г.През
1987 г.
е поставен покрива на къщата.” Подсъдимата В.У.,като свидетел в посоченото ОСЗ
е заявила ,че до последно знае,че къщата е дадена чрез дарение,покупко-продажба
изобщо не е имало,даже след нотариуса имали допълнително споразумение с девера
й,че няма да е покупко-продажба,като не е получавана цена за дарение,въобще не
е запозната да е давано пари,като относно построяване на къщата,предмет на
сделката заявява следното:”Къщата е построена, семейна съм от 1989 г.,от тогава къщата е
построена в този вид в който е сега… подменян е покрива на къщата…” . С Решение № 321/17.10.2013 година,постановено
по гр.дело № 1312/2012 година по описа на РС Велинград, съдът е обявил за нищожен договор за продажба на недвижим имот,обективиран в нот.акт №
105/25.05.2011 г. на нотариус Г. Халачев
- посочен по-горе,като привиден,прикриващ договор за дарение,на
основание чл. 26,ал.2 от ЗЗД и е обявил за действителен сключения между същите страни , договор за
дарение на същия имот,на основание чл.17,ал.1 от ЗЗД. В мотивите към същото
решение съдът се е позовал на показанията на подсъдимите,в качеството им на
свидетели,че в действителност страните не са имали намерение имотът да се
продава,нито реално да е получена продажна цена по договора,а истинската воля
на прехвърлителите е била да надарят отв. Л.У..
Решение №
321/17.10.2013 година,постановено по гр.дело № 1312/2012 година по описа на РС
Велинград е обжалвано от отв. К.Ц.У. и по повод на жалбата й е образувано в.гр.дело № 1081/2013 година по описа на Окръжен съд Пазарджик и по това дело е постановено Решение № 133/21.03 2014 година ,с
което е обезсилено решението на РС
Велинград в частта,с която на основание
чл. 17,ал.1 от ЗЗД е обявен за действителен договор за дарение,като в останалата част е потвърдено обжалваното
решение. В мотивите си въззивнят съд сочи,че
разпитаните по делото свидетели Д.П.,която
няма родство със страните и В.У.,съпруга на ищеца Г.У.,установяват че
строителството на процесната къща е извършено в
периода 1985-1987 година,като най-напред е била направена пристройката,а след
това е извършено и строителството на къщата; цитират се показанията на двете свидетелки,които са предмет на обв. акт ,вкл. и твърденията им ,че родителите на Л.У. са удовлетворили желанието на наследодателя Г.
Т.У. да надарят Л.У. с процесната нова къща / свид. П./,респ. че покупко-продажба на къщата не е имало,не
са броени пари,че тя е дадена чрез
дарение / свид. У./. В правните мотиви съдът
кредитира тези показания – че свид. П. и У. установяват,че в действителност волята на ищците е била не да се продаде
имота,а с него да бъде надарен отв. Л.У..
Против Решение №
133/21.03 2014 година,постановено по в.гр.дело № 1081/2013 година на ОС
Пазарджик е подадена касационна жалба от
К.Ц.Х. и по повод на същата е образувано гр.дело № 4188 по описа за 2014 година на ВКС – ІV ГО,по което е
постановено Решение № 30/11.02.2015
година,с което е оставено в сила въззивно Решение № 133 от 21.03.2014 година по в.гр.дело № 1081/2013 г. на ОС Пазарджик,в
обжалваната му част ,с която е потвърдено Решение № 321 от 17.10.2013 година по
гр.дело № 1312/2012 година на Районен съд Велинград. В мотивите си съдът е
счел,че въззивният
съд неправилно е характеризирал
издаденото от съпруга –купувач обратно писмо,като „пълен обратен документ” и
достатъчен за разкриване на симулацията ,но на практика е анализирал и обсъдил
всички събрани по делото доказателства – обяснения на страните,писмени
доказателства и свидетелски показания ,вкл. и
„последователните и безпротиворечиви показания
на свидетелите Д.П. и В.У.”,установяващи мотивите за сключване на сделката. Нещо
повече – в решението си състава на ВКС е
изложил и мотиви,че твърдението
на ответницата,че по договора за продажба,вписаната в нот.акт
цена от 14000 лева,е заплатена чрез
стойността на извършеното строителство и подобрения в имота след 2005
година,правилно е прието за недоказано,като в тази връзка са обсъдени и
анализирани свидетелските показания,сочещи че
дядото и родителите на Л.У. са
осъществили строителството на жилищната сграда,а през годините и подобренията в
нея,както и че след 2005 година
съпрузите Л.У. и К.У. не са извършвали строителство и подобрения в
имота.
По време на настоящия
процес са разпитани свидетели,като едната група – свид.
А.У.,Т.У.,Г.У. и Л.У., твърдят че една година
след прехвърляне на имота с покупко-продажба К.Х. е напуснала дома
им,развела се е с Л.У. и за това са
завели делото да установят,че в
действителност е било договор за дарение,като първоначално е станало
прехвърлянето с договор за покупко-продажба,тъй като така настоявали Л.и К. / свид. А.У./,респ.
под натиска на снахата К. / свид. Т.У./или по искане
на К. / свид. Г. и Л. У./,като освен това всички тези
свидетели твърдят,че къщата,предмет на атакувания договор е построена през 1985 година до 1987 г.,когато е поставен покрива. Другата
група свидетели – А.З.,П.У.,И.К.,К.Х.,И.Г. и С.М. пък
твърдят,че пристройката т.е жилищната сграда,предмет на договора,посочен по-горе,е построена след
2000 година / свид. З. и свид.
К., построена 2005 г.
и довършена 2007 г.
/ свид. Х.,М. и Г. / ,като освен това свид. П.У. е
категоричен,че е подписал декларация на съседите си при започване
на строежа,за да спазят дистанция,а нотариалната заверка на подписа му е
с дата 24.08.2005 година. При проведените очни ставки между двете подсъдими и свид. З.,К.,Х.,Г. и М. относно момента на извършване на
строежа на пристройката не са отстранени противоречията между обясненията на
подсъдимите и показанията на свидетелите.
По
делото е назначена и изготвена експертиза
от специалисти в областта на техниката / видеозаписите ,като вещите лица
са изготвили Протокол 16/ИДИ-044,от който е видно,че обект на експертизата е
веществено доказателство,прието по време на досъдебното производство – видеокасета
VHS с надпис „Сватбено тържество на сем. У. 10.09.1994 година”,№ 10064D2,Е-180,поставена
в пластмасова кутия с надпис „FOTO универсал Експрес”
ВД – 00686.1 и е установено,че тя съдържа аналогов запис с монтирана в началото
заставка с природни забележителности на гр.Велинград
и околностите му,покана за сватбено тържество ,което трябва да се състои на
10.09.1994 год. в 13 часа,рисунки на младоженци,след което записът продължава с
кадри на къща с ограда,пред която свири уличен оркестър и група играеща
хоро,като от този момент нататък записът съдържа вкопирани
в кадър данни за дата 10.09.1994 г.. Вещите лица са категорични,че прегледът на
записа не установява манипулации и следи от намеса в съдържанието на
записа,изразяващи се в заличаване на изображение,подмяна на съдържанието на
изображения или влошаване на качеството,което подробно разясниха и в ОСЗ. Освен
това в заключението се сочи,че за
установяване наличието на втора къща/задна/,долепена до първата с излаз към
улицата, са били извлечени кадри,заснети от оператора,включващи къщата с излаз
към улицата,като снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им и са представени в заключението,като прегледът на
снимковия файл не установява изображение на втора къща / задна /,долепена до
първата с излаз на улицата към датата на заснемане 10.09.1994 г. т.е към датата
на заснемане на видеозаписа – 10.09.1994 годна, въпросната сграда не е
съществувала. В ОСЗ вещите лица изясниха,че не могат да установят точно кога е направен записа и че правят този
извод от заснетата покана на сватбеното
тържество и вкопирани в кадър данни за датата
10.9.1994 година,като не са установили данни за манипулация на записа,подробно се аргументират за това и
че касетата е достатъчно стара,но не могат да кажат колко е стара,тъй като няма техника за
изследване давността на магнитен носител.
Преди
изслушване на вещите лица съдът предяви на страните по делото вещественото
доказателство,предмет на експертизата,в присъствие на вещите лица,като присъстващата
подсъдима П. не бе в състояние да обясни защо към този момент пристройката не е
заснета и единствено твърди,че не знае защо я няма и счита,че нещо е изтрито,като
това нейно обяснение е в противоречие със заключението на вещите лица.
С оглед на
всичко изложено до тук съдът счита,че :
- на 04.07.2013 година в град Велинград , пред
Районен съд – Велинград , подсъдимата Д.С.П. ,като свидетел по гражданско дело № 1312/2012
година по описа на Районен съд – Велинград ,
устно , съзнателно е потвърдила неистина : заявил ,че „Направиха
пристройката, строежа започна 1985 година, тогава там имаше една плевня
голяма,бутнаха я,изляха същата година плоча. Плочата за къщата изляха и
започнаха приземния етаж да строят, следващата година започнаха нагоре и така
се построи къщата за три години 1985-87 година , това е което знам. Това е
пристройка към старата къща ,в която живее Л. , специално за него се правеше
тази пристройка…Сигурна съм за годината която казвах, дядо Г. беше жив. През 1985 година той си хвана
майстори всъщност ,през 1985
г.започна плочата за приземния етаж, а през 1986 г. започна строежа
нагоре. Пристройката на приземния етаж ,ниско в земята ,след това започнаха на
първия и втория етаж и завършиха 1987 година…Покрива го поставиха 1987 г.През 1987 г. е поставен покрива
на къщата.”
- на 04.07.2013 година в град Велинград , пред
Районен съд – Велинград , подсъдимата В.С.У. ***,като свидетел по гражданско дело № 1312/2012 година по описа на Районен
съд – Велинград , устно , съзнателно е
потвърдила неистина : заявил ,че„ Къщата е построена, семейна съм от 1989 г.,от тогава къщата е
построена в този вид в който е сега… подменян е покрива на къщата…”.
За да приеме тези обстоятелства т.е че заявеното от
подсъдимите,в качеството им на свидетели по гр. дело е неистина, съдът взе
предвид показанията на свид.З.,К.,П.У.,Х.,Г. и М.,съдържанието
на вещественото доказателство видеокасета VHS с
надпис „Сватбено тържество на сем. У. 10.09.1994 година”,№
10064D2,Е-180,заключението на експертизата и приложените по делото писмени доказателства. За да даде вяра на
показанията посочената група свидетели
съдът взе предвид ,че същите са последователни и непротиворечиви ,както и преди
всичко от това, че се подкрепят от
заснетите кадри на съществуващите сгради в парцела,част от който е бил
предмет на прехвърляне по атакуваната сделка.Не е без значение и
обстоятелството,че от заключението на
експертизата е видно,че вещите лица не са установили манипулации и данни за
намеса на съдържанието на
записа,изразяващи се в заличаване на изображение,промяна на съдържание на
изображение или влошаване на качеството,както и че прегледът на снимковия файл
не установява изображение на втора къща / задна/,долепена до първата - с излаз
към улицата, към датата на заснемане 10.09.1994 година. Следователно не е
възможно твърдението на подсъдимата П.,като
свидетел по гражданско дело,че тази задна
втора къща – пристройка, е построена за периода 1985-1987 година,респ.
твърдението на подсъдимата У.,че е съществувала пред 1989 година,след като тя
не съществува на 10.09.1994 година.
Съдът не дава вяра
на обясненията на подсъдимите Д.П. и В.У.,че
като свидетели са казали истината - че процесната
пристройка е построена от 1985
г. до 1987 година,респ. че пред 1989 година е била вече
построена ,тъй като:
- касае се за защитна позиция,която не се подкрепя от
доказателствата,събрани в настоящия процес.
- са неправдоподобни – показанията са депозирани през м. юли 2013
година,но въпреки това двете подсъдими установяват с точност момента на
строителство на сграда преди 26,респ. 24 години,като това особено важи за
първата подсъдима,която живее в съседен
имот;
- са в противоречие с показанията на З.,К.,П.У.,Х.,Г. и М. и преди всичко със съдържанието на вещественото
доказателство - видеокасета VHS с надпис „Сватбено тържество на сем. У.
10.09.1994 година”,№ 10064D2,Е-180,заключението на експертизата и приложените по делото писмени доказателства. От
възпроизведения аналогов запис на видеокасета
VHS с надпис „Сватбено тържество на сем. У. 10.09.1994 година”,№ 10064D2,Е-180
и заключението на експертизата е видно,че на дата 10.09.1994 година
къщата,предмет на сделката,не е
съществувала ;
Съдът не дава вяра на показанията на свид. А.У.,Т.У.,Г.У. и Л.У. ,че пристройката е строена в
периода 1985-1987 г.
,тъй като тези свидетели са
заинтересовани да твърдят това обстоятелство с оглед на предявения иск с правно основание чл. 26,ал.1 от ЗЗД и
съществуващия имуществен спор между бившите съпрузи Л.У. и К.Х.; са
неправдоподобни с оглед на представени писмени доказателства относно момента на
въвеждане в експлоатация на пристройката и са в противоречие със съдържанието на вещественото доказателство - видеокасета
VHS с надпис „Сватбено тържество на сем. У. 10.09.1994 година”,№
10064D2,Е-180,заключението на експертизата и приложените по делото писмени доказателства.
Подсъдимата Д.С.П. не е осъждана, декларирал е че семейството й се
състои от нея и съпруга й Тодор Пухалев, получава годишен трудов доход 3240 лева,няма други доходи и не притежава недвижим имот и МПС.
Подсъдимата В.С.У. не е осъждана, декларирал е че семейството й
се състои от нея и съпруга й Г.У. ,
получава годишен трудов доход 4560
лева,няма други доходи ,
притежава недвижим имот – къща на два етажа във Велинград и МПС –
лек автомобил.
С
оглед на горното е видно,че :
Д.С.П. *** от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.290,ал.1
от НК:
> на 04.07.2013 година във Велинград, по Гр.дело №
1312/2012 година , по описа на Районен съд – Велинград , като свидетел ,устно , съзнателно е потвърдила неистина : „
Направиха пристройката, строежа започна 1985 година, тогава там имаше една
плевня голяма,бутнаха я,изляха същата година плоча. Плочата за къщата изляха и
започнаха приземния етаж да строят, следващата година започнаха нагоре и така
се построи къщата за три години 1985-87 година , това е което знам. Това е
пристройка към старата къща ,в която живее Л. , специално за него се правеше
тази пристройка…Сигурна съм за годината която казвах, дядо Г. беше жив. През 1985 година той си хвана
майстори всъщност ,през 1985
г.започна плочата за приземния етаж, а през 1986 г. започна строежа
нагоре. Пристройката на приземния етаж ,ниско в земята ,след това започнаха на
първия и втория етаж и завършиха 1987 година…Покрива го поставиха 1987 г.През 1987 г. е поставен покрива
на къщата.”.В настоящия процес се събраха доказателства в подкрепа на
обстоятелството,че подсъдимата е потвърдила пред съда неистина /посочените по-горе
обстоятелства във връзка с момента на построяване на сградата,която е била
предмет на правна сделка /,както и че тези
обстоятелства са взети предвид от съда при произнасяне на решението и преди всичко
при неговото потвърждаване от въззивния съд – в случая Окръжен съд Пазарджик и оставане в
сила от касационния съд – състав на ІV
ГО на ВКС. Следователно
не отговаря на истината твърдението на подсъдимата,че пристройката т.е сградата,предмет на
атакуваната сделка ,е била построена през 1987 година,като строителството е
започнало през 1985 година . Съображенията защо счита,че тези обстоятелства са свързани
с предмета на доказване и са имали
значение за правилното решаване на спора,по повод на който е образувано гр.дело № 1312/2012 година на РС Велинград
,съдът ще изложи при обсъждане на
становището на защитата.Защо съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимата и на показанията на част от свидетелите,защо дава
вяра на друга част от свидетелите и се позовава на събраните по делото писмени
доказателства,вещественото доказателство и заключението на експертизата – са изложени съображения във фактическата
обстановка.
>
Деянието е извършено при пряк умисъл,тъй като подсъдимата
е съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е искала това. Не се
установи,че П. случайно е потвърдил посочената по-горе
неистина,нито че отразеното в протокола на съда не е казано от нея в съдебно заседание.Нещо
повече – подсъдимата е съседка
на имота,касае се за сграда,която е забележима и разликата между установения от нея период на
строителство и действително извършения е твърде голяма от порядъка над 20
години,за да може да се твърди че е налице някаква невярна представа т.е тя е съзнавала, че твърденията й са неистина.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието; ниската
степен на обществена опасност на дееца; причините за извършване на
престъплението – незачитане на установения правен порядък и на съдебните органи;подбудите
за извършване на престъплението –обясним стремеж да се “помогне” на съседите; липсата
на отегчаващи обстоятелства и
смекчаващите обстоятелства –чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Предвид на всичко това съдът определи наказанието при превес на последните
обстоятелства - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с
р о к от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66,ал.1 от НК съдът о т л о ж и ИЗПЪЛНЕНИЕТО
на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с р
о к от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на
присъдата в сила. За да приложи института на условното осъждане съдът се
съобрази с размера на наказанието,чистото съдебно минало на подсъдимата и след преценка,че целите на наказанието и
преди всичко специалната превенция могат да се постигнат и без неговото
ефективно изтърпяване. За последния извод не е без значение възрастта на
подсъдимата
В.С.У. *** от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.290,ал.1 от НК:
> на 04.07.2013 година във Велинград, по Гр.дело №
1312/2012 година , по описа на Районен съд – Велинград , като свидетел ,устно , съзнателно е потвърдила неистина : „
Къщата е построена, семейна съм от 1989 г.,от тогава къщата е построена в този вид
в който е сега… подменян е покрива на къщата…”.В настоящия процес се събраха доказателства в подкрепа на
обстоятелството,че подсъдимата е потвърдила пред съда неистина /посочените по-горе
обстоятелства във връзка с момента на построяване на сградата,която е била
предмет на правна сделка /,както и че тези
обстоятелства са взети предвид от съда при произнасяне на решението и преди всичко
при неговото потвърждаване от въззивния съд – в случая Окръжен съд Пазарджик и оставане в
сила от касационния съд – състав на ІV
ГО на ВКС. Следователно
не отговаря на истината твърдението на подсъдимата,че пристройката
т.е сградата,предмет на атакуваната сделка ,е била вече построена през 1989
година. Съображенията защо счита,че тези обстоятелства са свързани
с предмета на доказване и са имали
значение за правилното решаване на спора,по повод на който е образувано гр.дело № 1312/2012 година на РС Велинград
,съдът ще изложи при обсъждане на
становището на защитата.Защо съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимата и на показанията на част от свидетелите,защо дава
вяра на друга част от свидетелите и се позовава на събраните по делото писмени
доказателства,вещественото доказателство и заключението на експертизата – са изложени съображения във фактическата
обстановка.
>
Деянието е извършено при пряк умисъл,тъй като подсъдимата
е съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е искала това. Не се
установи,че У. случайно е потвърдил посочената по-горе
неистина,нито че отразеното в протокола на съда не е казано от нея в съдебно заседание.Нещо
повече – подсъдимата е снаха на сем. У. и от 1989 година живее в процесния имот,касае се за сграда,която е забележима и разликата между установения от нея период на
строителство и действиелно извършения е твърде голяма
от порядъка над 20 години,за да може да се твърди че е налице някаква невярна
представа т.е тя е съзнавала, че
твърденията й са неистина.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието; ниската
степен на обществена опасност на дееца; причините за извършване на
престъплението – незачитане на установения правен порядък и на съдебните органи;подбудите
за извършване на престъплението –користни и обясним стремеж да се “помогне” на семейството
си; липсата на отегчаващи обстоятелства и
смекчаващите обстоятелства –чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Предвид на всичко това съдът определи наказанието при превес на последните
обстоятелства - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с
р о к от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 66,ал.1 от НК съдът о т л о ж и ИЗПЪЛНЕНИЕТО
на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с р
о к от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.
За да приложи института на условното осъждане съдът се съобрази с размера на
наказанието,чистото съдебно минало на подсъдимата и след преценка,че целите на наказанието и
преди всичко специалната превенция могат да се постигнат и без неговото ефективно
изтърпяване.
Съдът не възприе становището на защитата на подсъдимите Д.П. и В.У.,че същите следва да бъдат
признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения за извършено
престъпление по чл. 290,ал.1 от НК,тъй като деянието им не е съставомерно - свидетелските им показания,предмет на
обвинението, не са свързани с предмета
на доказване по гр. дело № 1312 по описа за 2012 година,като се позовава преди
всичко на характера на предявения иск. При произнасяне на присъдата си съдът се съобрази
с обстоятелството,че с престъплението
по чл. 290,ал.1 от НК – лъжесвидетелстване,се засягат обществените
отношения,свързани с нормалното осъществяване на правосъдието. Чрез депозиране
на неверни свидетелски показания пред съд се създава опасност да не бъде
постигната главната цел на правораздавателната дейност – разкриване на
обективната истина за фактите и обстоятелствата,като предпоставка за правилното
решаване на спора между страните . Следователно
обстоятелствата и фактите,които се установяват от субекта на това престъпление,трябва да са относими към
предмета на доказване,очертан в случая в гражданското производство от
предявения иск,в рамките на който
подсъдимите са депозирали своите показания. Само в този случай съзнателното
потвърждаване на неистина може да
доведе до неразкриване на обективната истина,респ. до неправилното решаване на спора. Като се
съобрази с правното основание на иска,по повод на който е образувано гр.дело № 1312/2012 година на РС Велинград
– иск по чл. 26,ал.2 от ЗЗД за обявяване
на нищожност на договор за покупко-продажба,поради привидност на същия –
прикриващ договор за дарение,съдът счете че показанията на двете подсъдими,в
качеството им на свидетели по посоченото
гражданско дело, относно момента на построяване на жилищната сграда,предмет на
сделката, са били свързани с предмета на спора
и от съществено значение за разкриване на обективната истина по
делото. На първо място при осъществяване на правораздавателната дейност по
предявения иск за прогласяване на нищожност на договор,поради неговата
привидност,съдът е следвало да изследва волята на страните по този договор към
момента на сключването му ,а тази воля не е един еднократен акт и не е
откъсната от действителността т.е за формиране на тази воля са били от значение обстоятелствата сградата,предмет на сделката кога и от кого е построена.Безспорно е,че и
двете свидетелки мотивират установеното
от тях,че прехвърлителите по атакуваната сделка са имали намерение да дарят
имота,а не да го продадат с обстоятелството,че този имот е построен от дядото
,респ. от родителите на приобретателя на имота. На
второ място – предмета на доказване в гражданския процес се определя не
само от обстоятелствата,изложени в
исковата молба / чл. 127,ал.1,т.4 от ГПК /,но и от становището на ответника по
тези обстоятелства,неговите възражения срещу иска и обстоятелствата,на които те
се основават / чл. 131,ал.2,т.4 и т.5 от ГПК/. Безспорно е в случая,че с
отговора си по исковата молба ответницата К.У. е изложила становище за липсата на дарствени
намерения у прехвърлителите по сделката,като е обосновала това,че жилищната
сграда е построена от нея и съпруга й по време на брака им с техни средства и
за това е било уговорено сделката да
бъде оформена ,като покупко-продажба,като това нейно настояване не се отрича и
от свид. А.У.,Т.У.,Г.У. и Л.У. . От това следва
безспорния извод,че за разкриване на действителните намерения на страните по
атакувания договор,съдът е следвало да установи и дали твърдението на
ответницата,че сградата е сторена по време на брака й с другия
ответник,отговаря на истината,за да прецени дали би била правдоподобна тази
уговорка да се вземе предвид при определяне на цената на вложените средства при
построяване на сградата.Във връзка с това възражение по предявения иск
ответницата е посочила и формулирания начин на заплащане на уговорената цена –
предварително и напълно,както и че същата е по-ниска от данъчната оценка на
имота. И на трето място ,но несъмнено най-важно за съставомерността на деянието е,че показанията на
подсъдимите,предмет на обвинението ,са взети предвид от гражданските съдилища
при постановяване на решението – както се посочи по-горе същите са
възпроизведени изцяло в мотивите на въззивния съд и
впоследствие той се е позовал на тях,като и касационната инстанция е сторила същото. Нещо повече – след като е
приел,че извода на въззивния съд относно значението и характера на обратния
документ,подписан само от съпруга-купувач,като пълно и необвързващо
неучаствалата съпруга доказателство за симулативния
характер на сделката,е неправилен,касационният съд е развил съображения че следва да се анализират всички събрани по
делото доказателства ,вкл. и свидетелските показания - а именно „…последователните
и безпротиворечиви показания на свид. Д.П. и В.У..”
Несъмнено е че извода за безпротиворечивост на
показанията на двете свидетелки е направен и въз основа на установения от тях
еднакъв период на построяване на пристройката . От всичко това може да се
направи единствения правилен извод,че свидетелските показания на
подсъдимите,предмет на обвинението, не само са свързани с предмета на спора,но
са и от съществено значение за изясняване на обективната истина по делото.
Д.С.П. и В.С.У.,с посочени по-горе самоличности,следва
да заплатят РАЗНОСКИ , както следва :
-
По сметка на Министерство на
вътрешните работи BG71 BNBG 9661 3000 1462 01, BIC *** -
по 28.32 лева /двадесет и осем лева и тридесет и две стотинки плюс по
пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;
- На Районен съд – Велинград по 74.30 лева /
седемдесет и четири лева и тридесет стотинки /
плюс по пет лева за служебното
издаване на изпълнителния лист, като преди издаване на същия следва да се
изпрати покана за доброволно изпълнение на подсъдимия;
По горните съображения бе
постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :