Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
Гр. Пловдив,14.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 3896 по описа за 2018 год. и,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 във връзка с чл.225 а,ал.1 във връзка ал.2 , т.3 от ЗУТ.
Образувано е по
жалба на Н.П.Т., ЕГН ********** ***, ***и Л.Д.Т., ЕГН **********
***, ***, чрез адвокат Н.А.,*** против Заповед № 1268/23.11.2018 год., издадена
от *** на Община „Родопи“, за премахване на незаконен строеж, представляващ
„гараж“, находящ се в УПИ XII-886, на страничната регулационна линия с УПИ XIII-885, кв. 87 и уличната
регулация по плана на ***, Община
„Родопи“, област Пловдив, с административен адрес: ***, ***.
По подробно изложени съображения се
иска отмяна на посочената заповед като незаконосъобразна. Основните
доводи,които се поддържат от двамата жалбоподатели са,че разпореденият за
премахване строеж представлява търпим такъв по смисъла на §16 от ПЗР към ЗУТ.Претендират
се разноски по делото.
Ответникът- кмет на община Родопи, чрез
юрисконсулт Д.А.С.- Д.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересуваното лице- С.Д.Т.-К., чрез
адвокат З.Н., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирани страни, адресати на оспорената заповед, посочени като собственици
на процесния незаконен строеж и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено с препоръчано писмо с обратна разписка (л.21 и л.22 от делото).
С оглед горното
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията в
тази насока са следните .
От фактическа
страна се установява следното.
Жалбоподателите
се легитимират като собственици на УПИ ХІІ-886,кв.87 по
плана на с.Цалапица,Община Родопи,Пловдивска област видно от представените по
делото :НА № 91,том 5,нот.дело № 3387/1981 на Нотариус при ПРС/л.5/,НА за
продажба на недвижим имот срещу задължение а гледане и издръжка № 66,том V,нот.дело № 803/2006г. на Нотариус Е.А.-А./л.6/ и удостоверение за
наследници на Д.Х.Т. /л.45 и сл./.
На
17.07.2018г. работна група от длъжностни лица при община Родопи, в състав: инж.
Р.И.Н.- ***(контрол по устройство на територията и строителство), Р.Х.- ***,
извършва проверка на място, на строеж „гараж“, находящ се в УПИ ХІІ-886, на
страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87 и на уличната регулация по регулационния план
на ***, одобрен със Заповед №70 от 08.02.1990г.
За резултатите от проверката се съставя
Констативен протокол /КП/от 17.07.2018г. (лист 50). Според посочения протокол,
на проверката присъстват Н.П.Т. и Л.Д.Т.- собственици на УПИ ХІІ-886; както и Й.
Георгиева М. и Е.Г.М.- собственици на УПИ ХІІІ-885, кв.87, ***. Комисията
констатира изпълнението на 4 броя постройки от допълващото застрояване в УПИ
ХІІ-886, кв.87, между които и „гараж“,разположен в югозападната част на
имота,на страничната регулационна линия с УПИ ХІІІ-885, кв.87 и към
уличната регулация с размери в план 6,15 м/3,80 м.,ЗП=23,40 кв.м. и височина
спрямо прилежащия терен-2,15 м.;гаражът е изпълнен като масивна носеща
конструкция ,тухлена зидария и стоманобетонна покривна плоча,с наклон към
съседния имот;отводняването се извършва
към улицата,посредством монтиран олук откъм УПИ ХІІІ-885, кв.87 .
За установеното в рамките на проверката е
съставен Констативен акт /КА/№33 от
16.08.2018г. (лист 30 и сл.), според който акт, процесната сграда е собственост
на Н.П.Т.,С.Д.Т.-К./дъщеря/ и Л.Д.Т./син/.
Възложител на строежа и негов извършител
е Петър Д. Мишев-починал,наследодател на страните в настоящото производство.
Обектът е описан така, както е по КП от
17.07.2018г.,има характеристиките на строеж по §5,т.38 от ЗУТ,определя се като
строеж от V
категория ,съгласно чл.1,ал.3 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ и
чл.137,ал.1,т.5,буква „в“ от ЗУТ.Разположението на строежа,параметрите му са
изобразени на окомерна скица.
Длъжностните лица по строителството са
констатирали,че „гаражът“ е изграден без одобрени проекти,без издадено
разрешение за строеж и без декларация за съгласие от собствениците
наУПИ-885,кв.87.
Предвид
установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативният акт е
съставен на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е основание за започване на
административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на
незаконното строителство. От съдържанието на констативния акт не може да се
направи категоричен извод дали проверката на 17.07.2018г. е извършена в
присъствието на двамата жалбоподатели.
Видно от
отбелязването,направено върху КА,същият е получен от двамата жалбоподатели „на
ръка“ на 20.09.2018г.
Против Констативен акт №36 от
16.08.2018г. постъпва възражение с Вх.№ 9423-433#57 от 27.09.2018г. (л.28) от
двамата жалбоподатели.
Последвало е
издаването на оспорената Заповед № 1268/23.11.2018 год.,
издадена от *** на Община „Родопи“, за премахване на незаконен строеж,
представляващ „гараж“, находящ се в УПИ XII-886, на страничната регулационна
линия с УПИ XIII-885, кв. 87 и уличната
регулация по плана на ***, Община
„Родопи“, област Пловдив, с административен адрес: ***, ***.
В хода на
съдебното производство от страна на ответника е представена пълната
административна преписка,като сред документите по преписката е и Декларация/л.89/,в
която е посочена годината на построяване на гаража,а именно 1980 г.
По делото са
приети основна и допълнителна съдебно-техническа експертизи,които съдът изцяло
кредитира като компетентно,обективно изготвени и неоспорени от страните.
Вещото лице В.Г.
дава заключение,че от проследяване на кадастралния и
регулационен статут на процесния имот се установява че гаражът, предмет на
обжалваната заповед , е нанесен в
действащия план от 1990 г .В плановете от 1963 г и 1935 г не е нанесен. По
представената декларация на лист 89 по делото за време на построяване е
посочена 1980 г. Гаражът ,който сега
съществува на място е идентичен с гаража описан
в констативен акт №33/16.08.2018 г на Община Родопи .Няма промени в
размерите ,в план и по височина.Сградата е масивна и се ползва по предназначение. В представеното
по делото геодезическо заснемане са показани кадастрални граници на имота и
сградите в него ,като е нанесена и регулацията по действащия план от 1990 г
./съвпада с имотните граници /. От заснемането може да се направи извод ,че
гаражът е построен изцяло в границите на имота и на УПИ XII-886, кв. 87 . Гаражът е разположен на
улична регулация и на странична регулационна линия . Експертът сочи още,че за с.Цалапица няма
изработен Общ устройствен /градоустройствен план ,както към датата на
извършване на строежа 1980,така и понастоящем.За с.Цалапица има одобрени три
плана от 1935,1963 и 1990 г.Тези три плана са подробни устройствени
планове/ПУП/.Предвид година на построяване 1980 г. ,отношение към настоящото
дело имат плановете от 1963г и 1990 г.Планът от 1963 г. съдържа кадастър и
регулация.Към плана от 1963 няма изготвен застроителен план.Процесният строеж
–гараж е построен,както се посочи през 1980 г.,при действието на отм ЗТСУ.Преди
1998г. режимът на застрояване на допълващото застрояване/в частност гараж/ не е
уреден в ППЗТСУ/отм./.
Съгласно чл.112,ал.4 от
ППЗТСУ/ДВ,бр.6/1998г/ в дворищно-регулационните
парцели могат да се изграждат сгради от допълващо застрояване,когато не са
предвидени в застроителния план,ако се застрояват свободно или свързано с
основното застрояване в парцела или свързано само между два парцела при
спазване на правилата,нормите и нормативите по териториално и селищно устройство
,санитарно-хигиенните и противопожарни изисквания,въз основа на скица за проектиране по чл.22,ал.2,т.2 ,върху която
се указват точните мерки,коти,разстояния и условия.Така указаното застрояване
се отразява служебно в действащия застроителен и регулационен план .За останалите случаи се съставя и одобрява
частично изменение на застроителния и регулационен план,а при нужда в КЗСП по
чл.61,ал.1 .Вещото лице констатира,че в действащия ЗП не е предвидено допълващо
застрояване за мястото,където е построен гаража.Не се установява издадена
скица-виза за гаража.Не се откриват данни за одобрено изменение на ЗРП ,КЗСП.
По делото са изслушани свидетели на
жалбоподателите и на заинтересованата страна.
Свидетелите на жалбоподателите- Б.В. и
Иван И. –установяват,че познават имота на Т.,знаят,че гаражът е построен през
1979г.-1980г. от бащата на Н.-П.М..Гаражът е първата постройка в имота на Т.,като
след него са разположени стопански постройки.Вратата на гаража е на
улицата.Стената на гаража е тухлена ,като
тази стена е и ограда с имота на съседката М..Братът на Н. е направил изолация
на гаража.До имота на Т. ,от страната на М.,няма сгради.
Свидетелката М. е втора братовчедка на
жалбоподателката и съседка на същата в процесния имот от западната страна.За
гаража свидетелката установява,че е построен по-късно от останалите сгради,но
не установява годината на построяването.
Съдът като цяло кредитира показанията и
на двете групи свидетели.
При така
установеното от фактическа страна,съдът достига до следните правни изводи.
При извършената
проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав
констатира, че същата е произнесена от компетентен орган в обема на
правомощията му, в изискуемата от закона писмена форма.
Съгласно нормата
на чл.225а от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория,незаконни по смисъла на чл.225,ал.2 или на части от тях.
Няма спор между
страните
относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото,
че разпоредения за премахване “гараж“ представлява строеж по смисъла на §5, т.38
от ДР на ЗУТ и строежът е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни
работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Освен това, разпореденият за
премахване строеж е от V категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ
Съдът намира
оспорената заповед за постановена в съответствие с изискванията за форма на
административния акт, предвид направеното посочване на фактическите и правните
основания, послужили за нейното издаване, както и реда за нейното оспорване. Освен
това съдът намира,че строежът е в
достатъчна степен индивидуализиран, включително с изричното му описание като
местоположение, размери в КА№33/16.08.2018г.
При издаването на
оспорената заповед не са допуснати нарушения на специалните
административно-производствени правила, регламентирани в чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Началото на процедурата е поставено със съставяне на констативен акт, изготвен
от компетентни длъжностни лица.
Съдът намира ,
че заповедта не е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила,в нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, като административният орган е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и е събрал относимите
доказателства.
Видно от
разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от
четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2
от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в
несъответствие с предвижданията на действащия ПУП; без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни
продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в
нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако
това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа
и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този
закон; или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда
на чл.125, ал.5 от закона за недвижими културни ценности и за строежи в техните
граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване
на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в
територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна
устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
За да е
незаконен строежът или част от него по
смисъла на закона, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от
алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Съгласно
чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на
ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на
закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона – чл.148,
ал.1 от ЗУТ. Задължително условия за правилната преценка за съответствието на
строежа с изискванията на закона е времето на построяването му.
Разбира се,
законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно
изброени в чл. 147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж /измежду които безспорно и
процесния такъв/, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на
строежите, изчерпателно изброени в чл. 151, ал.1 от закона /какъвто не е
разглеждания строеж/.
Съгласно нормата на чл.142 ал.1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му.
По настоящото
дело не е формиран спор,че процесният строеж е изграден без одобрени
проекти,без издадено разрешение за строеж и без декларация за съгласие от
собствениците на УПИ-885,кв.97,така както е констатирано от ответния
административен орган.
Съдът намира,че
по делото безспорно е установено,че процесният строеж е изграден без одобрени
проекти и разрешение за строеж,като такива
безспорно се изискват,поради което строежът следва да бъде квалифициран като
незаконен.
Доказателства
за законността на строежа, които да опровергаят констатациите в съставения акт,
въз основа на който е издадена обжалваната заповед, не са представени от страна
на жалбоподателите. Липсват дори и твърдения за наличието на такива. А строежи,
осъществени без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, са
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
С оглед горното процесният строеж не отговаря на правилата и нормативите,
действали към момента на извършването му или съгласно ЗУТ.
Спорът по делото е дали процесният строеж
е търпим с оглед установената година на построяване на гаража 1980 г.
Съгласно параграф 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ
(доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 год.) строежи, изградени до 7 април 1987 год./какъвто
е настоящия случай/, за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на
територията, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне
на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни
проекти, че строежите са търпими.
Релевантните обстоятелства за търпимостта
на строежа с оглед нормата на параграф 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ са дали строежът
е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му или съгласно Закона за
устройство на територията. По делото по безспорен начин се установява, че се
касае за постройка от допълващото застрояване и е разположена на уличната
регулационна линия и на страничната регулационна линия към УПИ ХIII-885,кв.87
Процесният гараж е построен през 1980 г.
при действието на ЗТСУ /отм/ и ППЗТСУ/отм./.
Съгласно
чл.112,ал.4 от ППЗТСУ/ДВ,бр.6/1998г/ в
дворищно-регулационните парцели могат да се изграждат сгради от допълващо
застрояване,когато не са предвидени в застроителния план,ако се застрояват
свободно или свързано с основното застрояване
в парцела или свързано само между
два парцела при спазване на правилата,нормите и нормативите по териториално и
селищно устройство ,санитарно-хигиенните и противопожарни изисквания,въз основа
на скица за проектиране по
чл.22,ал.2,т.2 ,върху която се указват точните мерки,коти,разстояния и условия.Така
указаното застрояване се отразява служебно в действащия застроителен и
регулационен план .За останалите случаи
се съставя и одобрява частично изменение на застроителния и регулационен план,а
при нужда в КЗСП по чл.61,ал.1 .Вещото лице констатира,че в действащия ЗП не е
предвидено допълващо застрояване за мястото,където е построен гаража.Не се
установява издадена скица-виза за гаража.Не се откриват данни за одобрено
изменение на ЗРП ,КЗСП.
Или,строежът не е търпим,допустим по
правилата на ЗТСУ /отм/ и ППЗТСУ /отм./
Правилото на параграф 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ ,обаче ,допуска търпимост на гаража съгласно сега действащия Закон за
устройство на територията.
Според разпоредбите на чл.42 от ЗУТ, 1)
Постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до
основното застрояване в УПИ или свързано с допълващо застрояване в съседен
имот; 2) Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи,
работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на
уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.
Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната
граница на УПИ, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или
новопредвидени постройки в съседния УПИ, или плътни огради.
Текстът на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ
допуска изграждането на постройки от типа на процесната да бъдат изградени на
страничната регулационна линия и на уличната регулационна линия. Липсата на
съгласие от собственика на съседния урегулиран поземлен имот, на което се е
позовал административният орган, не е елемент от допустимостта на постройката
съгласно правилата и нормативите за извършване на строителството. Това съгласие
би имало значение само относно законността на процесния строеж, за който
не се спори по делото, че е незаконен. Поради това незаконният строеж,
представляващ „гараж“, изграден през 1980 год. отговаря на кумулативно
въведените, в параграф 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, условия за неговата търпимост по
сега действащият ЗУТ./В този смисъл Решение № 612/20.05.2016г. по адм
д.№11379/2015г.,Второ отделение ВАС,докладчик съдия Георги Чолаков/
Съответно, разпореденият за
премахване строеж се явява изпълнен в съответствие с правилата и нормативите
съгласно ЗУТ и същият представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР
на ЗУТ, като с разпореждането за премахването на търпим строеж, кметът на
община Родопи е постановил оспорената по делото заповед в противоречие с
относимата материалноправна норма на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
От своя страна, противоречието с
материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността на оспорената
заповед, поради което същата следва да бъде отменена.
При този изход на спора и на основание чл.143,ал.1
от АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски в доказан
размер,по представен списък по чл.80 от ГПК , а именно-960 лева/от които 20
лева за заплатена държавна такса,адвокатско възнаргаждение в размер на 300
лева,два депозита по 300 лева за вещи лица и 40 лева депозит за свидетели/.
С оглед
горното, Административен съд – Пловдив, І отделение,І състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1268 от
23.11.2018г. на *** на община Родопи, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ „гараж“,
находящ се в УПИ XII-886, на страничната регулационна линия с УПИ XIII-885, кв. 87 и уличната
регулация по плана на ***, Община
„Родопи“, област Пловдив, с административен адрес: ***, ***.
ОСЪЖДА Община Родопи, ЕИК
*********, да заплати общо на Н.П.Т., ЕГН ********** ***, ***и Л.Д.Т., ЕГН **********
***, ***, със съдебен адрес:***,адвокат
Н.А., сумата от 960/деветстотин и
шестдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: