О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
402
Пазарджишки окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и деветнадесета годинав състав:
Председател: Илиана Д.
разгледа т. д. № 251 по описа
за 2018 г. и
констатира следното:
При служебната проверка по
чл.130 от ГПК за допустимост на предявените искове срещу Гаранционен фонд на
Република България, съдът е пропуснал да констарира липсата на специалните
предпоставки, предвидени в на чл. 558, ал.5
от КЗ. Според тази разпоредба,
пострадалият може да сезира съда с претенция за обезщетение от фонда, в случай че
го е подал молба до фонда, но той не се е произнесъл по нея в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на обезщетението. В този смисъл е направено възражение
за недопустимост на иска в отговора на ответника Гаранционен фонд, което съдът
намира за основателно.
Ищецът
не твърди и не представя доказателства да е подал молба до Гаранционния фонд за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Напротив - от
самото начало в исковата си молба, насочена най-напред срещу застраховтеля,
сочи, че е сезирал именно последния с такова искане, но не се е съгласил с
определеното от застрахователя обезщетение от 500 лв. Това твърдение се повтаря
и в молбата от 18.04.2019 г., с която ищецът следваше ,по указания на съда, да
изложи обстоятелствата, на които основа исковете си срещу Гаранционния фонд. Т.
е., очевидно ищецът не твърди, нито разполага с доказателства за това, че е
подал молба до Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение от него на
основанието, което твърди с молбата за отстранявне на нередовоности, след като
пожела да насочи иска си срещу този ответник.
В
тази молба се твърди, че застрахователят бил обявен в несъстоятелност – въпрос
който би се обсъждал с оглед материално правните предпоставки за основателност
на иска срещу Гаранционен фонд. За да бъде допуснат този иск за разглеждане от
съда обаче, следва да има предхождащо сезиране на фонда с искане да заплащане
на обезщетение, последвано от някоя от алтернативно предвидените в чл. 558,
ал.5 КЗ хипотези.
По
изложението съображение и на осн. чл. 130 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
Прекратява производството по т. д. №
251/2018 г. поради недопустимост на
предявените искове против Гаранционен фонд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в
1-седмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: