Р
Е Ш Е Н И Е
21.12.2015 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година
2015 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд трети състав
На 20 (двадесети) ноември Година 2015
В
публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар
М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Момов
гражданско дело номер
321 по описа за 2015 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, чл. 44 вр. чл. 36, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от
Закона за задълженията и договорите и чл. 108 от Закона за собствеността.
В исковата си молба от 11.09.2014 г.,
предявена пред Районен съд гр. Шумен (уточнена и допълнена), вписана в Служба
по вписванията гр. Шумен с Дв. вх. рег. № 6726, том 8, акт № 168, дело №
3148/23.09.2014 г., Т.Я.Т. твърди, че бил собственик на 1/2 идеална част от
недвижим имот, представляващ дворно място с площ 350 кв.м, представляващо УПИ XII-638 в кв. 15 по плана на гр. Шумен, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 83510.661.243 по кадастралната карта на гр.
Шумен. Т. придобил имота през 1968 г., а през 1997 г., заедно с И. Т., като
пълномощник на ответника П. Я.П., продали дворното място на трето лице.
Впоследствие ищецът разбрал, че с договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № 171, том 2, дело № 602/1982 г. на ШРС дарил на ответника процесния
недвижим имот. Твърди, че не е подписвал описаното в нотариалния акт пълномощно
рег. № 3399/26.09.1981 г. на ШРС, въз основа на
което И.Я. Т. от негово име дарила имота на сина си, като не е налице негово
съгласие за това. Поради това, намира двете сделки – упълномощителната и
сключения въз основа на нея договор за дарение за нищожни – поради липса на
съгласие. Първият ответник и понастоящем владеел обсъждания недвижим имот без
правно основание. Моли съда да постанови решение, по силата на което: 1. Да
бъде прогласена нищожността на писмено упълномощаване, дадено от Т.Я.Т. рег. №
3399 от 26.09.1981 г. на ШРС поради липса на съгласие (липса на воля за
упълномощаване); 2. Да бъде прогласена нищожността на договор за дарение,
в частта му относно дарението на 1/2 ид. част от дворното място, извършен с нот. акт № 171, том 2,
дело № 602/1982 г. на ШРС поради липса на съгласие –
липса на представителна власт и 3. След като бъде признато, че ищецът е
собственик на 1/2 ид. част от недвижимия имот, П. П. да бъде осъден да му
предаде владението върху претендираната идеална част от дворното място, като му
бъдат заплатени направените разноски. В хода на устните състезания,
пълномощникът на ищеца, навеждайки доводи за основателност на претенциите,
сочи, че след като не било установено съществуването, респ. унищожаването по
надлежния ред на атакуваното пълномощно като приложено по нотариалното дело, се
доказват твърденията в исковата молба за обстоятелството, че ищецът никога не е
подписвал такова пълномощно.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК всеки
от ответниците, чрез пълномощник, подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Сочат, че в исковата молба са пропуснати редица обстоятелства,
свързани със собствеността върху процесния недвижим имот. Излагат, че
нотариалният акт, удостоверяващ извършения договор за дарение, като официален
свидетелстващ документ, установява наличието на обсъжданото пълномощно.
Твърдят, че не разполагат с пълномощното, тъй като същото е приложено към
нотариалното дело, а по силата на действалите норми, делата и регистрите са
унищожени поради изтичане на срока за съхранението им. Излагат, че описания в
исковата молба договор за продажба, сключен през 1997 г. бил обявен за частично
недействителен, като ищецът бил ответник по делото. Освен това, Т. участвал в
договор за доброволна делба с първия ответник, на къщата, построена върху
дворното място. Предявеният ревандикационен иск също бил неоснователен, тъй
като ищецът не е собственик на процесния недвижим имот. П. П. не оспорва
обстоятелството, че владее спорния имот, но сочи, че прави това на годно правно
основание. При условията на евентуалност, се позовава на изтекла придобивна
давност. Ответниците молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни,
като им бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: видно от
приложения нотариален акт № 99, том 1, дело № 183/1968 г. е, че Т.Я.Т. Русев
бил признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ 350
кв.м, представляващо планоснимачен № 632, в който имот е построена къща –
жилищна, за който се отрежда парцел XII-632 в
кв. 15 по плана на гр. Шумен, който урегулиран ще съдържа 420 кв.метра. Съдът
констатира от нотариален акт № 35, том IV, дело № 1128/30.12.1980 г. на ШРС, че ищецът придобил
правото на собственост, чрез възлагане от ГНС Шумен, върху недвижим имот,
представляващ масивна едноетажна жилищна сграда, находяща се в парцел XXIV-632 в кв. 15 по плана на гр. Шумен. По делото е
приложена разписка от 15.10.1980 г., в която е отразено, че И.Я. Е. /Т./
предоставила на Т.Т. сума в размер на 6000,00 лв. за закупуване на жилищна
сграда, намираща се на ул. „Македония“ № 51 в гр. Шумен, като последният се
задължил да върне сумата при поискване. Посочил е, че поради невъзможност да
върне сумата, е съгласен жилищната сграда да стане собственост на племенника му
П. Я.П.. Видно от представения нотариален акт № 171, том II, дело № 602/28.06.1982 г. на ШРС е, че И.Я. Е. (Т.),
действаща като пълномощник на брат си Т.Я.Т., дарила на П. Я.П., чрез
пълномощника му – адв. Панко Панайотов следния недвижим имот: 1/2 идеална част
от дв.пл. № 632, цялото от 350 кв.м, находящо се в гр. Шумен, кв. 15 по плана
на града, заедно с 1/2 ид. част от построената в дворището масивна едноетажна
жилищна сграда. Като представени пред нотариуса документи са описани
нотариалните актове, индивидуализирани по-горе и пълномощно рег. №
3999/26.09.1981 г. от дарителя. Съдът констатира от приложения договор за
доброволна делба от 13.01.1992 г., че Т.Т. и П. П. сключили договора като
съсобственици на недвижим имот – масивна едноетажна жилищна сграда, описана в
нотариален акт № 171/1982 г., като постигнали съгласие същата да бъде възложена
в индивидуална собственост на ответника П., без мястото. С нотариален акт № 8,
том X, дело № 3229/13.08.1997 г. на ШРС, Т.Я.Т. и П. Я.П.,
действащ чрез пълномощника си И.Я. Т., продали на Кольо Димов Колев следните
недвижими имоти: пристройка върху 25 кв.м на два етажа, лятна кухня върху 28
кв.м и второстепенна постройка върху 9 кв.м, собствени на първия продавач,
заедно със застроено и незастроено дворно място от 350 кв.м, съсобствено на
двамата продавачи, находящо се в гр. Шумен, за което е отреден парцел XXIV-632 от кв. 15. С решение № 829/24.10.2006 г. по гр.д.
№ 543/2006 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 06.04.2009 г., по предявени
искове от П. П. срещу Т.Т., И. Т., Кольо Колев и Ангелина К., описаният договор
за продажба бил прогласен за нищожен, в частта му, с която е извършена продажба
на 1/2 ид.част от дворното място, като по отношение на Колев и К. било признато
за установено, че собственик на тази 1/2 ид. част е П. Я.П.. По делото е
приложена скица на поземлен имот №
15-328294/15.09.2014 г., изд. от СГКК гр. Шумен, от която е видно, че процесният
недвижим имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор
83510.661.243, с адрес: гр. Шумен, ул. „Македония“ № 51, с площ 337 кв.м, а
номерът по предходния план е парцел XXIV-632
от кв. 15. Видно от представената трудова книжка на ищеца е, че в периода 06.10.1981
г. – 06.10.1982 г. същият бил с месторабота в АССР Коми, СССР. В писмо изх. №
970/29.12.2014 г. на Служба по вписвания гр. Шумен е посочено, че нотариалните
дела се съхраняват в архива на службата за срок от пет години, след което се
унищожават, а регистрите за удостоверяване на подписите на частни документи не
са предавани от ШРС на Агенцията по вписванията. По делото е приложено писмо
изх. № 3620/16.11.2015 г. на ШРС, в което се сочи, че в съда не са налице
документи, удостоверяващи унищожаването след изтичане на срока за съхранение на
конкретно посочените нотариално дело № 602/1982 г. по описа на ШРС и регистър
за удостоверяване на подписите на частни документи, съдържащ регистрационни
данни за пълномощно рег. № 3399/26.09.1981 г., заверено от нотариус при ШРС. С
писмото са представени заповеди №№ 120/14.09.1999 г. и от 22.02.1988 г. на
председателя на ШРС, в които не фигурират конкретно посочени нотариалното дело
и регистърът.
В показанията си, разпитаните като свидетели Кольо Колев и
Ангелина К. излагат, че през 1997 г. закупили имота от ищеца, който им заявил,
че същият е изцяло негова собственост.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Поради
необходимостта от изследване на въпроса за собствеността върху процесния
недвижим имот, съдът следва да обсъди промяната в правото на собственост през
периода от 1968 г., до настоящия момент.
Установи
се по делото, че през 1968 г. ищецът бил признат за собственик на недвижимия
имот, а през 1980 г. с нотариален акт 35/1980 г. на ШРС, валидно закупил
едноетажната масивна жилищна сграда, изградена в дворното място. Преди
осъществяване на тази сделка, същият сключил договор за заем с ответницата И. Т.
с оглед осигуряване на средства за плащане на продажната цена по описания
договор за продажба. Т. декларирал в издадената от него разписка за получаване
на сумата, че при невъзможност за връщане на заетата сума, се съгласява имотът
да бъде придобит от ответника П. П.. Впоследствие, между ищеца и последния бил
сключен атакувания договор за дарение на 1/2 идеална част от дворното място и
от масивната жилищна сграда в него, като при сключване на сделката, ответникът
бил представляван от И. Т. – посочено изрично от нотариуса чрез посочване в
приложенията към акта на пълномощното, въз основа на което била създадена
представителната власт. Тоест, към 1982 г. Т.Т. и П. П. притежавали по 1/2
идеална част от правото на собственост върху целия недвижим имот (дворно място
и жилищна сграда). На 13.01.1992 г. двамата сключили договор за доброволна
делба, по силата на който приели, че едноетажната масивна жилищна сграда се
предоставя в изключителен дял на ответника. По този начин, към 1992 г. ищецът и
ответникът били съсобственици на 1/2 ид. част от дворното място, а П. –
индивидуален собственик на сградата. През 1997 г., с нотариален акт № 8/1997 г.
на ШРС, бил сключен договор за продажба на недвижимия имот, представляващ
дворно място, в който като продавачи фигурират Т.Т. и П. П., а като купувач –
трето лице. По силата на решение, постановено по гр.д. № 543/2006 г. по описа
на ШРС, влязло в сила на 06.04.2009 г., по предявени от П. искове срещу Т., И. Т.
и трети лица, описаният договор за продажба бил прогласен за нищожен по
отношение на продадената 1/2 ид. част от дворното място, собственост на
ответника по настоящия иск. Тоест, след 2009 г. и понастоящем съсобственици на
дворното място са П. П. и трети за настоящия правен спор лица.
По
претенцията с правно основание чл. 44 вр. чл. 36, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, пр.
2 от ЗЗД:
Иска се прогласяване на нищожност на
писмено упълномощаване, дадено от Т.Т. на И. Т. с нотариално удостоверяване на
подписа рег. № 399 от 26.09.1981 г. на съдия в ШРС поради липса на съгласие
(липса на воля за упълномощаване). Ищецът твърди, че никога не е подписвал
такова пълномощно и не му било известно, че въз основа на него е сключен
договорът за дарение през 1982 година. В тази насока, доказателствената тежест
е върху ищеца. Същият се позовава основно на обстоятелството, че поради
физическата липса на пълномощно и липсата на конкретни данни за унищожаването
му, претенцията се явява основателна. Съдът намира този довод за неоснователен,
тъй като липсата на това пълномощно не се дължи на поведение на ответниците. В тази
насока е и установената съдебна практика (решение № 293/27.04.2009 г. на ВКС по
гр.д. № 1067/2008 г., III г.о.).
Обстоятелството налице ли е била представителна власт, създадена чрез надлежно
упълномощаване, следва да бъде установено чрез всички събрани по делото
доказателства. В описа на представените при нотариалното удостоверяване на
договора за дарение е обозначено пълномощно рег. № 3399/26.09.1981 г. на ШРС.
Нотариален акт № 171, дело № 602/1982 г. представлява официален свидетелстващ
документ, като удостоверява с обвързваща доказателствена сила фактите,
обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса, вкл. и представените
пред него документи. Документът е издаден от орган, снабден с държавна
удостоверителна власт, в кръга на компетентността му и при спазване на
предвидените ред и форма, поради което материалната му доказателствена сила
важи спрямо всички, вкл. и за настоящия състав. Единственото доказателство,
чрез което ищецът се стреми да установи обстоятелството, че не е подписвал
оспореното пълномощно, е представеното копие на трудовата му книжка. От
последната, обаче, се доказва единствено фактът, че през периода 06.10.1981 г.
– 06.10.1982 г. Т. полагал труд в АССР Коми, СССР. Посоченият период, обаче, е
ирелевантен по делото, тъй като атакуваното пълномощно е с дата 25.09.1981 година.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се доказа, че при нотариалното
удостоверяване на договора за дарение, ищецът е представляван от пълномощник с
нотариална заверка на подписа му, който е изразил съгласие за сключването му.
Неустановени са твърденията в исковата молба, че Т. не е знаел за сделката,
респ. за представляването си по нея. Доказа се, че през 1997 г. същият сключил
с ответника П. договор за доброволна делба на едноетажната масивна жилищна
сграда, построена в процесното дворно място, като правото на собственост на
ответника произтича именно от договора за дарение от 1982 г. и при подписване
на договора за делба, като приложение към същия е описан именно нотариален акт
№ 171/1982 година. Освен това, Т. е бил ответник по гр.д. № 543/2006 г. по
описа на ШРС, в хода на което ищецът по същото – П. П. е удостоверявал правото
си на собственост върху дворното място именно с договора за дарение.
Ето защо, съобразявайки се с
доказателствената сила на нотариален акт № 171/1982 г. на ШРС и вземайки
предвид всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че предявеният
иск за прогласяване на нищожността на писмено упълномощаване, дадено от Т.Т. на
И. Т. (Е.) с нотариално удостоверяване на подписа рег. № 3399 от 26.09.1981 г.
на нотариус при ШРС поради липса на съгласие, е неоснователен и недоказан, и
както такъв следва да бъде отхвърлен.
По
претенцията с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД:
Ищецът отправя искане да бъде
прогласена нищожността на договор за дарение, в частта му относно дарението на
1/2 ид. част от дворното място, извършен с нот. акт № 171, том 2, дело № 602/1982 г. на ШРС
поради липса на съгласие – липса на представителна власт. Следва да се отчита,
че сделка, сключена без представителна власт не е нищожна, а относително
недействителна до потвърждаването й от посоченото като представлявано лице или
до прогласяване на упълномощителната сделка за недействителна. При предявен иск,
с който се иска прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка, след
което се иска прогласяване на нищожността на последващата сделка, сключена от
пълномощника, правната квалификация на втория иск е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. В
тази насока е и трайната практика на ВКС.
Предвид установеното по-горе касателно
действителността на писмено упълномощаване, дадено от Т.Т. на И. Т. с
нотариално удостоверяване на подписа рег. № 3399 от 26.09.1981 г. на нотариус
при ШРС, следва да се приеме, че при сключване на договор за дарение, извършен с нот. акт № 171, том 2,
дело № 602/1982 г. на ШРС, ищецът е бил надлежно представляван от И. Т.. Тоест, налице е
била представителна власт, поради което претенцията по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По
иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от
ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. Цитираната норма осигурява на всеки
собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея,
възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява
тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и
провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:
– ищецът да е собственик на вещта
– обект на спорното материално право;
– вещта да се намира във владение или
държане на ответника;
– ответникът да владее или държи
вещта без основание.
Досежно обекта на ревандикация:
Ищецът – Т.Т., претендира връщане на
недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от застроено и незастроено дворно
място от 350 кв.м, съсобствено на двамата продавачи, находящо се в гр. Шумен,
за което е отреден парцел XXIV-632
от кв. 15 по плана на гр. Шумен, съставляващо понастоящем поземлен имот с идентификатор
83510.661.243, с адрес: гр. Шумен, ул. „Македония“ № 51, с площ 337 кв.метра.
По
първата, посочена по-горе предпоставка по чл. 108 от Закона за собствеността:
За да обоснове правото си на
собственост върху обсъжданата идеална част от недвижим имот, ищецът се позовава
на нотариален акт от 1968 година. Установи се, обаче, че чрез валидно сключения
договор за дарение през 1982 г., същият се разпоредил с 1/2 идеална част от
цялото дворно място в полза на ответника П., а през 1997 г. чрез договор за
продажба, продал и другата 1/2 ид. част от собствеността върху имота на трето
за настоящия спор лице – Кольо Димов Колев. Тоест, след 1997 г. Т.Т. не е собственик
на претендирания имот. Тоест, установи се, че не е налице първата изискуема от
закона предпоставка, обосноваваща уважаване на ревандикационния иск, поради
което не следва да бъде обсъждано наличието на другите две предпоставки.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че така предявен, искът с правно
основание чл. 108 от ЗС на Т.Я.Т. против П. Я.П. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
направените разноски по делото в размер на 450,00 лева.
На
страните следва да бъде посочено, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114,
ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от ЗС, настоящото решение,
постановено по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по
вписванията гр. Шумен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.Я.Т. с ЕГН **********,***,
със съдебен адресат – адв. М.К. ***, против П. Я.П. с ЕГН **********,***
и И.Я. Т. (Е.) с ЕГН **********,***, иск
с правно основание чл. 44 вр. чл. 36, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от Закона
за задълженията и договорите, за прогласяване на нищожност поради липса на
съгласие, на писмено упълномощаване, дадено от Т.Я.Т. на И.Я. Т. (Е.) с
нотариално удостоверяване на подписа рег. № 3399 от 26.09.1981 г. на съдия в
ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.Я.Т. с ЕГН ********** против П. Я.П. с ЕГН **********
и И.Я. Т. (Е.) с ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, за прогласяване
на недействителност поради липса на
съгласие – липса на представителна власт, на договор за дарение на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 171, том 2, дело № 602/1982 г. на Районен съд гр. Шумен, в частта му относно прехвърляне от Т.Т., на П. П., на
собствеността върху 1/2 ид. част (една втора идеална част) от застроено и
незастроено дворно място от 350 кв.м, находящо се в гр. Шумен, за което е
отреден парцел XXIV-632 от кв. 15 по плана на гр.
Шумен, съставляващо понастоящем поземлен имот с идентификатор 83510.661.243
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Шумен,
ул. „Македония“ № 51, с площ 337 кв.метра,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.Я.Т. с ЕГН ********** против П. Я.П. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, за признаване за установено в отношенията
между страните, че Т.Я.Т. е собственик на 1/2 (една втора) идеална част
от следния недвижим имот:
застроено и незастроено дворно място от 350 кв.м, находящо се в гр. Шумен, за
което е отреден парцел XXIV-632 от кв.
15 по плана на гр. Шумен, съставляващо понастоящем поземлен имот с
идентификатор 83510.661.243, с адрес: гр. Шумен, ул. „Македония“ № 51, с площ
337 кв.метра и за осъждане на П. Я.П. за предаване на Т.Я.Т. на владението върху тази 1/2 (една втора)
идеална част от недвижим имот като
владяна без основание, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.Я.Т. да
заплати на П. Я.П. и И.Я. Т. направените деловодни разноски по настоящото дело,
в размер на 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева).
На
основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр.
б.„а” от Закона за собствеността, настоящото решение, след влизането му в
сила, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. Шумен (по вписана
искова молба Дв. вх. рег. № 6726, том 8, акт № 168, дело № 3148/23.09.2014 г.).
Решението, на основание чл. 259, ал. 1
от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: