Определение по дело №239/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

В исковата молба ,подадена от [фирма] с ЕИК[ЕИК] ,със седалище и адрес на управление [населено място] се твърди, че в негова полза е издаден запис на заповед от ответника [фирма], авалиран от другите ответници А. Р. и Г. Д..Датата и мястото на издаване на ценната книга е [населено място],на 08.07.2008г. и е за сумата 42426.39 евро с падеж на предявяване. Твърди, че на основание този запис на заповед с дата 08.07.2008 г., предявен за плащане чрез нотариална покана, ответниците солидарно дължат сума в размер на 42 426,39 евро. По реда на заповедното производство е издадена по ч.гр.д.№ 2710/2010 г. по описа на районен съд [населено място] заповед за незабавно изпълнение и е образувано изпълнително производство.

Тъй като е постъпило възражение от длъжниците, съдът е уведомил ищеца, че следва по съдебен ред да заяви претенцията си, касаеща записа на заповед от 08.07.2008 г. Това обуславя и правния интерес на ищеца с настоящата искова молба, позовавайки се на абстрактната сделка запис на заповед, да иска да се приеме за установено съществуването на изискуемо парично вземане срещу длъжниците с размер на сумата по записа на заповед, законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2010 г. и деловодните разноски в заповедното производство.

В отговора на ответниците се оспорва иска, като се отрича наличие на каузално правоотношение по издадената запис на заповед. Също така твърдят, че записа на заповед не е предявен по начина, изискуем от ТЗ.

В допълнителната искова молба ищецът е заявил, че, за да е действителен запис на заповед не е задължително да е сключен друг договор, или да е налице валидно правоотношение по каузална сделка. Счита, че същият запис на заповед, ако е редовен от външна страна е достатъчен да бъде уважен иск, като кредиторът, в случая ищеца е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си, а доказателствената тежест е върху длъжника, издател ако последният възразява, че поел задължение, без основание.

В допълнителния отговор се отричат правните твърдения на ищеца за разпределение на доказателствената тежест. Твърдят, че тъй като са направени отрицателни фактически твърдения ищецът е този, който следва да докаже наличието на положителните факти.

В съдебно заседание,проведено на 08.02.2012г., Окръжният съд Б. е посочил на страните решение № 102/25.07.2011 г. на ВКС по т.дело № 672/2010 г., ІІ-ро търговско отделение, в което решение е дадено разрешение, че при направено възражение от ответната страна за липса на каузална сделка, поради която е издаден записа на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, размерът му, а ответникът погасяването му.

На ищеца съдът е дал срок да посочи каузалното правоотношение.

С писмена молба от 29.02.2012г. ищецът е посочил,че за обезпечаване изпълнението на каузалното правоотношение по договор за финансов лизинг № 20 D3661 от 08.07.2008г.,сключен между [фирма] и [фирма] , ответното дружество като лизингополузател е подписал 5 броя записи на заповед на обща стойност 212131.96 евро.На 08.04.2011г. договорът за лизинг от 08.07.2012г. е развален с едностранно уведомление от "Т...",но към 08.09.2010г. изискуемите и неплатени суми от ответното дружество възлизат на 111 645 лв. вноски по лизинга и уговорена неустойка за забава 98 061.15лв.

Във връзка с така въведеното каузално отношение ,ответниците са заявили,че договорът за финансов лизинг и договорът за доставка на оборудване са нищожни на основание противоречие с разпоредбите на чл.209 ЗЗД и чл.26 ал.2 изречение първо предложение последно ЗЗД.

Ответниците молят да се отхвърли иска.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие за установено следното:

Действително е бил подписан договор за финансов лизинг № 20D3661 от 08.07.2008г.,сключен между [фирма] и [фирма] .Ответното дружество като лизингополузател е подписал 5 броя записи на заповед на обща стойност 212131.96 евро,като този ,на който основава претенцията си ищеца е един от тях.Датата и мястото на издаване на ценната книга,представена по делото е [населено място] 08.07.2008г. за сумата 42426.39 евро с падеж на предявяване. Върху ценната книга се съдържа изявление на другите двама ответници физически лица,че поръчителстват по тази ценна книга за задължението на хонората.Чрез нотариална покана ценната книга е предявена и на тримата ответници за плащане на 21.10.2009г. в седмодневен срок от връчването й.

Производството по настоящето дело е спряно,тъй като ОС Благоевград е намерил,че е преюдициално правоотношението относно валидността на каузалната сделка- договора за финансов лизинг№ 20D3661 от 08.07.2008г.,сключен между [фирма] и [фирма] .

Същият е бил предмет на разглеждане от АС при Б.,при което по вътрешно арбитражно дело № 233/2012г. е прието,че същият е нищожен,тъй като е привиден.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца е иск за плащане на парична сума на основание запис на заповед по реда на чл. 535 от ТЗ и във връзка с чл. 422 от ГПК. Искът е предявен в едномесечния преклузивен срок,тъй като съобщението от РС Благоевград до ищеца е получено от него на 08.09.2011г.,а искът е предявен на 17.09.2011г.Искът е допустим.

Съгласно т.р.№4 /2013г. О. ГК и ТК на ВКСт.17 следва да се приеме,че " Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането,основано на записа на заповед.При въведени от страните твърдения или възражения,основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежии каузалното правоотношение.В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си,основано на менителничния ефект – съществуването на редовен отвъншна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право".

С оглед на тези указания и при наличието на влязло в сила решение между страните на АС при Б.,с което е признато,че договорът за лизинг е нищожен,то ищецът не установи по отношение на [фирма],че записът на заповед обезпечава изпълнението на едно валидно съществуващо задължение по договора за лизинг,поради което и искът спрямо този ответник следва да се отхвърли.

Различен е въпросът за задължението на ответниците физически лица,които са авалисти по процесния запис на заповед.Касае се за ценна книга,която съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ т.е. редовна от външна страна и съдържа неотменимо, безусловно и без протест поето задължение на тези лица да заплатят сумата от 42 426.39 евро на предявяване.Според настоящия състав на съда,предявяването на ценната книга е извършено валидно с връчената нотариална покана.Записът на заповед е издаден при уговорка "без протест", поради което, съгласно , ищецът не е задължен да установява отказа на ответниците авалисти за приемане и плащане на задължението чрез извършване на протест по реда на  , във връзка с и . Съгласно уговорката не освобождава приносителя на записа на заповед от задължението да предяви същия за плащане,което ищецът е установил с връчената нотариална покана.Ако длъжникът по тази заповед твърди, че записът не му е предявен или по него са извършени плащания, то в негова тежест е да докаже тези обстоятелства.В отговора на ответниците не се съдържат такива възражения.

Съгласно практиката на ВКС-Решение № 17 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 213/2010 г., II т. о., ТК,Решение № 120 от 30.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 988/2009 г., TK, II т. о., Решение № 5 от 9.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 268/2009 г., II т. о., ТК,основаваща се на чл.485 ТЗ, не е допустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед,освен поради липса на форма.В настоящия казус каузалното правоотношение-договора за лизинг е нищожен като привидна сделка,а не като такава,поради липса на форма.Съдът не намира и обстоятелства по чл.289 ТЗ ,който текст забранява упражняването на право въз основа на търговска сделка , ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна,а и такива възражения от ответниците не са направени.

С оглед на изложеното авалистите ответници А. М. Р. и Г. И. Д. дължат на ищеца сумите по процесния запис на заповед,така както са се задължили по него,независимо от съществуването или несъществуване на валидно каузално правоотношение между приносител и издател на ценната книга.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] от една страна и от друга А. М. Р. ЕГН [ЕГН] от Б. и Г. И. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място],че последните дължат солидарно на [фирма] сумата от 42426.39 евро/четиредесет и две хиляди четиристотин двадесет и шест евро и тридесет и девет цента/, като авалисти по запис на заповед,издаден в [населено място] на 08.07. 2008г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 07.09.2010г. и разноски от 1659.60 лв.,предмет на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 2710/2010г. по описа на РС Благоевград.

ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] против [фирма] за приемане за установено,че последният му дължи сумата от 42426.39 евро/четиредесет и две хиляди четиристотин двадесет и шест евро и тридесет и девет цента/,по запис на заповед,издаден в [населено място] на 08.07. 2008г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 07.09.2010г. и разноски от 1659.60 лв.,предмет на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 2710/2010г. по описа на РС Благоевград.

ОСЪЖДА А. М. Р. ЕГН [ЕГН] от Б. и Г. И. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплатят на [фирма] сумата от 1659.60 лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: