№ 543
гр. София, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110208532 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори чрез
неговия упълномощен процесуален представител адв. М.Г. от САК срещу
наказателно постановление № Р-10-341/12.05.2021 г., издадено от В. Н. И. –
заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл. 644, ал. 2,
предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ, обн. в
ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ на търговското дружество
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и
петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ.
В депозираната жалба са релевирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостната отмяна
на оспореното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
1
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл.
юрк. Кирил Слабов, с пълномощно по делото. Последният пледира за
неоснователност на постъпилата жалба и моли атакуваният санкционен акт да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен, в каквато насока
изтъква конкретни аргументи. В допълнение са представени писмени
бележки. Претендира се и присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Във връзка с постъпила жалба в КФН с вх. № 91-02-306/06.03.2021
г. от Петър Георгиев Кирилов, относно предявена пред ЗД „Бул Инс“ АД
претенция № **********/14.09.2020 г. за изплащане на застрахователно
обезщетение по сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на 09.03.2021 г. от дружеството-
жалбоподател са изискани писмени обяснения и заверено копие от цялата
документация, съдържаща се в преписката по щетата.
При извършената на 16.03.2021 г. проверка на изпратените от
застрахователното дружество документи е констатирано, че щетата е заведена
в ЗД „Бул Инс“ АД на 14.09.2020 г., като последното доказателство във връзка
2
с претенцията е представено на 21.09.2020 г.
След 21.09.2020 г. жалбоподателят не е изисквал от увреденото
лице допълнителни доказателства, необходими за установяване на
претенцията в предвидения в разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ 45-дневен
срок, като е изплатил обезщетение на 11.03.2021 г. т.е. след изтичане на
законоустановения срок от 15 работни дни, считано от представянето на
доказателствата по чл. 106 КЗ.
С акт за установяване на административно нарушение № Р-06-
278/08.04.2021 г., съставен от В. Р. Ш. – старши експерт в отдел
„Правопилагане“, дирекция „Застрахователен надзор“ при КФН и в
присъствието на М. И. Д. и М. М. М. – свидетели при съставянето на акта е
констатирано, че жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД се е произнесъл по
претендираното застрахователно обезщетение от Петър Георгиев Кирилов по
щета № **********/14.09.2020 г. извън законоустановените 15 работни дни,
считано от 21.09.2020 г., което задължение е следвало да бъде изпълнено в
срок до 13.10.2020 г., вкл.
В акта е отразено, че с визираното бездействие на 14.10.2020 г. в гр.
София жалбоподателят не е изпълнил правното си задължение по чл. 108, ал.
1 КЗ, като в деня на неговото съставяне е връчен препис на упълномощен
представител на търговското дружество.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № Р-10-341/12.05.2021 г. от В. Н. И. – заместник-
председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, с което на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр.
с чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, реализирано в условията на повторност по
смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, след като дружеството-въззивник е било
наказано за същото по вид нарушение с НП № Р-10-821/17.09.2019 г., влязло в
законна сила на 16.03.2020 г.
Препис от оспореното НП е връчен на представител на въззивника
на 19.05.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
3
депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на
26.05.2021 г., видно от поставения печат върху същата.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията на свидетеля В.Ш. са подробни, задълбочени и вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки
предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане
на доказателствените източници. Нещо повече – между страните не се спори
по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и материален
закон.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и
отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност видно
от изисканите и приобщени по делото писмени доказателства, относими към
назначаването, респективно оправомощаването на актосъставителя и
4
наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали датата, мястото,
механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази
връзка неоснователното е традиционното възражение в жалбата за накърнено
право на защита, изводимо от липсата на твърдения в акта, че процесното
нарушение е извършено при условията на повторност, доколкото съгласно
константната практика на АССГ, която поначало не споделя от този съдебен
състав, посоченото обстоятелство е относимо единствено към размера на
следващата се санкция, който въпрос е от компетентността на наказващия
орган /в този смисъл решение № 2552 от 15.04.2016 г. по кнахд № 592/2016
г. по описа на АССГ, VIII касационен състав, докладчик-съдия Камелия
Серафимова, решение № 4869 от 08.07.2016 г. по кнахд № 3526/2016 г. по
описа на АССГ, XIV касационен състав, докладчик-съдия Евгения
Иванова, решение № 4228 от 17.06.2016 г. по кнахд № 3379/2016 г. по
описа на АССГ, XI касационен състав, докладчик-съдия Татяна Жилова,
решение № 4945 от 12.07.2016 г. по кнахд № 4574/2016 г. по описа на
АССГ, IX касационен състав, докладчик-съдия Миглена Николова,
решение № 3742 от 02.06.2016 г. по кнахд № 3899/2016 г. по описа на
АССГ, I касационен състав, докладчик-съдия Радостин Радков и др./. Що
се отнася до абстрактното оплакване в жалбата за „допуснати и други
съществени нарушения на процедурните правила, предписани от ЗАНН“,
съдът е лишен от възможността да прецени тяхната основателност, имайки
предвид отсъствието на индивидуализация на твърдените пороци.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриването на нарушителя, респективно 2-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
5
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника ЗД „Бул Инс“ АД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, като на
основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ му е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД се е произнесъл по претендираното
застрахователно обезщетение от Петър Георгиев Кирилов по щета №
**********/14.09.2020 г. извън законоустановените 15 работни дни, считано
от 21.09.2020 г., което задължение е следвало да бъде изпълнено в срок до
13.10.2020 г., вкл., като с демонстрираното противоправно бездействие на
14.10.2020 г. в гр. София не е изпълнил правното си задължение по чл. 108,
ал. 1 КЗ. Декларативните възражения за некоректно фиксиране на датата на
нарушението не могат да бъдат обсъдени, отчитайки липсата на каквато и да
било конкретика в очертаната насока.
Неоснователни са релевираните тривиални оплаквания в жалбата за
неправилно приложение на материалния закон, в частност твърденията, че
при претенции за изплащане на застрахователно обезщетение по сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
приложима разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, която се явява специална.
Подобно разграничение не е поставено от законодателя, доколкото срокът от
15 работни дни по чл. 108, ал. 1 КЗ започва да тече от момента на
представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ, като при евентуално
упражняване на правото по чл. 106, ал. 3 КЗ от страна на застрахователя
същият е длъжен да се произнесе по претенцията в 3-месечния срок по чл.
496, ал. 1 КЗ, считано от нейното предявяване. В конкретния случай
жалбоподателят не е изплатил заведената претенцията в изискуемите 15
работни дни по чл. 108, ал. 1 КЗ, а едва в по-късен момент, което закономерно
6
е довело до ангажиране на имуществената му отговорност.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 644, ал. 2,
предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, която имплицитно препраща към
визираното в чл. 108, ал. 1 КЗ правно задължение, имайки предвид, че същото
е реализирано в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ,
след като дружеството-въззивник е било наказано за същото по вид
нарушение с НП № Р-10-821/17.09.2019 г., влязло в законна сила на
16.03.2020 г. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно, като за
пълнота следва да се отбележи, че преценката дали нарушението е от същия
вид се извършва въз основа на фактите, а не на правната квалификация,
поради което оплакванията, че предходно неизпълнение на правното
задължение, квалифицирано по чл. 107, ал. 1 КЗ /отм./, не обуславя наличието
на повторност по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ не намират нормативна
опора. Нещо повече – от прочита на с НП № Р-10-567/28.05.2019 г. дори е
видно, че имуществената отговорност на застрахователя е била ангажирана
именно за нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на въззивника е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на
2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в
разпоредбата на чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ е
относително определена в границата от 2 000,00 до 40 000,00 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
„имуществена санкция“ малко над минималния размер, отчитайки
продължителното бездействие и фактът, че въззивникът системно не
изпълнява разпоредбите на КЗ, което обстоятелство е служебно известно на
съда. Касае се за отегчаващи отговорността факти, а не за такива „отегчаващи
7
вината“, което опровергава оплакванията на процесуалния представител на
дружеството-застраховател в очертаната насока. Ето защо, санкцията се явява
справедлива и е от естество да изпълни легитимните цели по чл. 12 ЗАНН.
Липсват и основания за третиране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №
1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия
Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е
относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и
едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на
дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие
е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н. В тази връзка, принципно вярно е, че за наличието на
съставомерност по чл. 108, ал. 1 КЗ не се изисква настъпването на вредни
последици, извън изтичането на изискуемия срок от 15 работни дни за
произнасяне по претенцията на застрахованото лице, но в конкретния случай
посоченото неизпълнение е от естество да засегне сериозно правната сфера
лицата претърпели вреди от реализираните застрахователни събития. Ето
защо, макар и формално по своята конструкция неизпълнението на
посоченото правно задължение не разкрива формална по степен обществена
опасност, имайки предвид характера на засегнатите обществени отношения,
свързани с гарантиране и своевременното удовлетворяване на вземанията от
гражданската отговорност на автомобилистите, каквато всъщност е и една от
фундаменталните цели на застраховането. Нещо повече – в конкретния
случай се касае за повторност по смисъла § 1, т. 51 от ДР на КЗ, а не са
инцидентност на неизпълненото задължение и за демонстрирано
противоправно бездействие, продължило почти пет месеца, след изтичането
на законоустановените 15 работни дни за произнасяне по щетата, което е
индиция за компрометиране на целите на санкцията и поражда
8
необходимостта от по-интензивно въздействие върху отговорното
юридическо лице.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-въззивник е
ангажирана правилно.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН /обн. в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г./
съдът да се произнесе служебно по извършените от страните разноски.
Предвид изхода на делото, отчитайки неговата фактическа и правна сложност,
множеството релевирани възражения в жалбата, наложили обсъждането им в
представените от насрещната страна подробни писмени бележки, както и
осъщественото процесуално представителство на наказващия орган пред СРС,
на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на
120,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от
Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № Р-10-
341/12.05.2021 г., издадено от В. Н. И. – заместник-председател на Комисията
за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“,
с което на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 от
Кодекса за застраховането /КЗ, обн. в ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г./ на търговско дружество ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори е
9
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и
петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗАНН,
жалбоподателя ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Комисията за
финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
120,00 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10