Присъда по дело №56/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 12/01.03.2024 година по НОХД № 56/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Г. Т. /G T/, роден на ********** година в град Истанбул,
Република Турция, гражданин на Република Турция, е повдигнато обвинение в извършване
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 19.02.2024 година, в района на
гранична пирамида №269, в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол,
влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначен му служебен защитник - адвокат,
явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия Г. Т. /G T/, обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна стрА.. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия и пълните му самопризнания, спомагащи разкриването на
обективната истина, на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК, а именно една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде
отложено за срок от три години, както и на основание чл.55, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НК да му
бъде наложено наказание глоба в размер на ½ от предвидената за престъплението глоба,
конкретно глоба в размер на 500.00 лева.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. П. Б. от АК – Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказаност на обвинението, пледира при определяне на
наказанието на подзащитния му съдът да вземе предвид направените от последния
самопризнания в хода на бързото производство, както и мотивите на подзащитния му да
извърши деянието, а именно водени срещу последния наказателни производства в родината
му и наложи на подзащитния му наказание пет месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което бъде отложено за срок от три години на основание чл.66 от НК. По отношение на
глобата счита, че предложения от прокурора размер на същата е справедлив.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
стрА. следното:
Подсъдим по делото е Г. Т. /G T/, роден на ********** година в град Истанбул,
Република Турция, гражданин на Република Турция, живущ в Република Турция, град
Истанбул.
Подсъдимият Г. Т. /G T/ с цел да избегне наказателно преследване в Република
Турция, поради наличието на висящо наказателно производство спрямо него в република
Турция взел решение да напусне стрА.та си и се установи в Австрия, преминавайки през
Република България. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата
на стрА.та ни, решил да премине турско - българската граница и влезе в република България
без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. В
изпълнение на намерението си, подсъдимият се свързал с неустановено лице, което обещало
1

да го преведе през турско - българската граница, срещу парично заплащане. На 17.02.2024
година, това неустановено по делото лице съобщило на подсъдимия да отиде в
покрайнините на град Истанбул, от където ще бъде извозен с товарен автомобил. Следвайки
указанията, подсъдимия отишъл в покрайнините на град Истанбул, от където с товарен
автомобил, заедно с други две лица, имащи намерение да преминат нелегално турско -
българската граница, бил извозен от град Истанбул, Република Турция до ГКПП-
Хамзабейли, намиращ се на територията на Република Турция. Там водачът на товарния
автомобил, указал на подсъдимия и спътниците му, да слязат от автомобила и сами да
преминат границата. Подсъдимият и другите две лица слезли от товарния автомобил и
продължили пътя си пеш, в посока към границата между Република Турция и Република
България. На 19.02.2024 година достигнали до възпрепятстващото съоръжение, изградено на
границата на стрА.та ни. Подсъдимият Г. Т. прескочил възпрепятстващото съоръжение и по
този начин на 19.02.2024 година влязъл през границата на стрА.та ни от Република Турция в
Република България в района на гранична пирамида №269, находяща се в землището на село
Лесово, община Елхово, област Ямбол, в близост до ГКПП - Лесово. Заедно с него през
същото място влезли и другите две лица. На 19.02.2024 година около 08.00 часа сутринта
подсъдимият и спътниците му били установено на територията на стрА.та ни от полицейски
служители ГПУ – Елхово, между които и св. В. Д. Д. - ст.полицай в 01 ГОДГ в ГПУ –
Елхово при РДГП Елхово недалеч от ГКПП - Лесово. При извършената му полицейска
проверка подсъдимия не представил документи за самоличност и такива разрешаващи му да
влезе в Република България, след което заедно с другите две лица е бил задържан от
служителите на ГПУ – Елхово.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
подсъдимият Г. Т. /G T/) не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля В. Д. Д., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за
защита, кореспондират с остА.лите доказателства, същите съдържат твърдения относно
времето и механизма на извършване на деянието, както и относно формата на вината,
поради което и доколкото не се опровергават от остА.лата доказателствена съвкупност
съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите доказателства, дадени от
лице незаинтересовано от изхода на делото поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние,
както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Г. Т. /G T/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА.
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 19.02.2024 година, в района на
гранична пирамида №269, в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол,
влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимият Г. Т. /G T/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
2

органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в стрА.та ни, с оглед неговото гражданство, а именно на Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през
определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в
случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на
подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради изложеното, от обективна стрА. с
деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на
държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият
е успял да премине държавната граница.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което е и мястото и начина, по който
същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе
в стрА.та ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза,
следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на
деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да
достигне територията на трета държава преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Видно от
обясненията на подсъдимия воденото срещу него наказателно преследване е във връзка с
извършено престъпление с предмет наркотични вещества.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Г. Т. /G T/ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока
и мотивите и подбудите на подсъдимия да напусне република Турция и влезе в република
България, а именно да избегне наказателно преследване и изпълнение на наложено му
наказание. Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете сравнително
младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добросъвестното му
процесуално поведение в хода на бързото производство и направените от него
самопризнания в хода на бързото производство, с които е спомогнал за разкриване на
обективната истина по делото.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
3

най-ниския предвиден от закона предел, а именно - една година лишаване от свобода и
глоба в полза на държавата на основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК в размер на
600.00 лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на бързото производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на
оргА., който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от стрА. на
подсъдимия на установения в стрА.та правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	12
Дата:	1 март 2024 г. (в сила от 19 март 2024 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200056
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 февруари 2024 г.

Присъда по дело №56/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите