Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 4624 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 62456 от 12.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 69830/2018 г. на СРС, II ГО, 126 състав, са отхвърлени предявените от А.Е.В.
срещу „М.Б.“ ЕООД иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнението от длъжността „машинен оператор пр. сил. чипове“, извършено със
заповед № 42/27.09.2018 г. на прокуриста и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ за сумата 7080 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа за периода 28.09.2018 г. – 28.03.2019 г. Ищцата е осъдена да заплати
на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1300 лв. разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от ищцата А.Е.В.. Счита обжалваното решение за
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените
правила и необосновано. Навежда оплакване, че не е била запозната с Правилника
за вътрешния трудов ред (ПВТР), приложим през периода на съществуване на
трудовото й правоотношение, като от представения по делото списък се
установява, че е била запозната с ПВТР на 04.01.2017 г. и следователно – преди
датата на възникване на трудовото й правоотношение 13.10.2017 г., но
запознаването й с ПВТР в изпълнение на друг трудов договор, предхождащ
процесния, е ирелевантно. Ищецът не доказва идентичност между съдържанието на
двата Правилника, за да се приеме, че жалбоподателката е била запозната със
съдържанието на ПВТР предварително. Дори да се приеме, че запознаването на
служителя с ПВТР към момента на възникване на трудовото правоотношение, респ. в
хода на съществуването му, не е императивно задължение на работодателя, то в
случая не се установява ищцата да е била запозната с продължителността на
почивките – от разпита на свидетеля на ответника се установява, че служителите
имат достъп до работните си графици, но от показанията на свидетеля П.и на
ищцовия свидетел не се установява продължителността на почивките да е посочена
в графика за работа. Навежда оплакване,
че показанията на свидетеля на ответника – П.не са преценени по реда на чл.172 ГПК с оглед обстоятелството, че същият е служител на ответника и именно по
повод негов доклад е започнало дисциплинарното производство срещу ищцата.
Релевира довод, че не са били обсъдени противоречията в показанията на
свидетелите П.и Б., а именно: 1) св. П.твърди, че е запознат с ПВТР, като е
получил копие от същия, а св. Б. – че работодателят запознава служителите с
ПВТР, без същите да получават копие от него и да имат възможност да се
запознаят с него детайлно; 2) св. П.твърди, че на входовете и изходите на
помещенията е налична писмена информация за времетраенето на почивките, а св. Б.
– че времетраенето на почивките е обявено на няколко места, но не е сигурна, че
това е било така към момента, в който ищцата е работела при ответника; 3) св. П.заявява,
че в дружеството няма видеокамери; че е невъзможно един служител да влезе и
излезе с чужда карта и че е ръководител на смяна „Де“, на работа е със
служители от тази смяна всеки път, независимо дали тя се изпълнява през деня
или нощта, а св. Б. – че св. П.е и неин пряк ръководител, но тя изпълнява само
нощни смени. Последното според жалбоподателката означава, че той не е бил на
работа във всички смени, в които тя е работила и следователно няма
непосредствени впечатления за твърдените нарушения на трудовата дисциплина. От
показанията на св. Б. се установява, че с оглед необходимостта от сваляне и
обличане на работното облекло е невъзможно служителят да не закъснее при
ползване на регламентираните им почивки, както и че е налице възможност
различни лица да ползват една и съща карта. Навежда оплаквания във връзка със
заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), а именно – че вещото
лице не си спомня къде точно е посетило ответника; че не му е бил даден достъп
до самата система на работодателя, а са му били предадени снимки на съдържащата
се в нея информация; че необоснован се явява изводът на вещото лице, че
системата не може да бъде манипулирана; че според заключението на СТЕ в
дружеството може да влезе лице, което не е служител, но притежава карта на
такъв, като системата не удостоверява автентичност на влизащите в помещенията
лица, а единствено коя карта е регистрирана, като едно лице може да се
регистрира многократно с една и съща карта само на вход или само на изход.
Независимо че не се установява авторството на твърдените нарушения, съдът е
приел, че същите се установяват въз основа на доказателствената съвкупност, в
т.ч. – заключението на СТЕ. Навежда оплакване, че не е било отчетено
безупречното й дисциплинарно минало, като не са взети предвид тежестта на
твърдяното нарушение и съответствието на наложеното наказание. Моли съда да
отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „М.Б.“ ЕООД. Счита за
неотносим довода на жалбоподателката, че не е бил отчетен приносът й към
дейността на работодателя, като в тази връзка твърди, че материалното
стимулиране на служителката, намерило израз в увеличението на трудовото й
възнаграждение, не е било оправдано с оглед допуснатите нарушения на трудовата
дисциплина. Счита за неоснователно възражението, че жалбоподателката не е била
запозната с ПВТР, тъй като от показанията на двамата свидетели се установява,
че всички служители, в т.ч. те самите, се запознават с него при постъпване на
работа, като свидетелите са дали конкретни показания за продължителността и
часовия диапазон на почивките съгласно актуалната версия на ПВТР. За пълнота
сочи, че в ПВТР от 2016 г., с който жалбоподателката е била запозната в рамките
на предходното й трудово правоотношение, също са били посочени броят, видът и
разпределението на работните смени заедно с полагащите се почивки, като те са
били дори по-кратки в сравнение с въведените такива с актуалната версия на
ПВТР. С оглед изложеното счита, че правилно СРС е приел, че е ирелевантно дали
ищцата е била запозната с цялото съдържание на ПВТР, а от значение е дали е
била запозната с графиците за ползване на почивките, като последното се
установява от свидетелските показания, според които графиците са били достъпни
за служителите, в т.ч. на ищцата чрез независими канали на информация – според
показанията на св. П.– почивките са разписани в системата „Еблок“ на дружеството
и ги има на гугъл драйв файла, допълнително ги има на двата входа и изхода на
тестовата зона и в допълнение – на екраните, на които се показва важна
информация за служителите, а според показанията на св. Б. – на разлепените
графици са упоменати графиците за почивка на смените, като почивките по време
на всички смени са упоменати на няколко места в зоните на работа. Наред с
посоченото, от заключението на СТЕ се установява, че в определена част от
времето ищцата е спазвало точно времетраенето на почивките, от което следва, че
е била запозната с графика за ползването им. Все в подкрепа на изложеното
счита, че са и показанията на св. Б. – че когато един излиза в почивка, другият
е отговорен да поддържа в добро състояние всички машини, поради което и с оглед
установения в предприятието процес на работа, няма как служителите да не знаят
броя и продължителността на почивките. Счита заключението на СТЕ за обосновано,
основаващо се на посещение при работодателя и непосредствена проверка на
системата за контрол на достъпа със съдействието на отговорния за използването
й администратор. Излага съображения, че нарушенията на трудовата дисциплина от
страна на ищцата се установяват и от показанията на св. Б., според които всички
закъсняват от почивките си, в т.ч. свидетелката, която заявява, че със
сигурност и ищцата си го е позволявала. Моли съда да постанови решение, с което
да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
С определение № 38682 от 11.02.2020
г., постановено по гр. д. № 69830/2018 г . на СРС, II ГО, 126 състав, е оставено без уважение искането на
ищцата за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
Срещу така постановеното определение
е депозирана частна жалба от ищцата А.Е.В.. Излага съображения, че е направила
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение, което е било прието за неоснователно от СРС, поради което е
направила искане за изменение на решението в частта за разноски, оставено без
уважение с обжалваното определение, в което съдът е препратил към изложените в
решението мотиви. Счита, че така постановеното определение е необосновано, а своевременно
релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение –
основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на
проведените открити съдебни заседания. Моли съда да отмени обжалваното
определение и да намали претендираното от ответника адвокатско възнаграждение
до минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на частната жалба от ответника „М.Б.“ ЕООД, с който я оспорва.
Счита, че частната жалба е недопустима, доколкото ищцата не е представила
списък на разноски по чл.80 ГПК. Навежда и довод, че претендираното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, като разликата с минималното такова в размер на
116 лв. е оправдана с оглед обема на осъществената правна защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК,
намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищцата твърди, че на 13.10.2017 г. е сключила с ответника трудов договор,
по силата на който е изпълнява длъжността „машинен оператор пр. сил.
чипове/младши. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, работното време се определя
като работа на смени. Тяхното разпределение се установява в ПВТР съгласно
чл.141, ал.3 КТ. Със съобщение изх. № 40/21.09.2018 г. ответникът е поканил
ищцата да даде писмени обяснения за докладвани от прекия й ръководител – С.П.,
началник на смяна, нарушения на трудовата дисциплина – поредица от закъснения
за работни смени, установени по график, без предварително уведомяване на прекия
ръководител, съответно – без разрешение на работодателя. С изпратени писмени
обяснения ищцата е оспорила фактическите твърдения, че е използвала почивки с
по-голяма продължителност от полагащите се по график, като е посочила, че дори
да е имало закъснения, те са били позволени от прекия й ръководител. В хода на
дисциплинарното производство не са й представяни никакви записи и/или
разпечатки от системата за достъп до сградата. Оспорено е обстоятелството да е
била запозната с ПВТР. В писмените си обяснения ищцата е посочила, че
образуваното дисциплинарно производство е целенасочено и е израз на отказа
трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие. Със заповед № 42/27.09.2018
г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Твърди, че ПВТР към датата
на съставяне на заповедта не е бил на разположение на служителите, в т.ч. на
нейно разположение, респ. същите не са били запознати с него. В тази връзка
твърди, че ползваните почивки са били позволени от прекия ръководител на
ищцата, тъй като тя е излизала в почивка заедно с други служители и са се
връщали на работа по едно и също време. Дори да се приеме, че ПВТР е бил на
разположение на ищцата, последната не е ползвала почивки с по-голяма
продължителност от разрешената, а именно: от 30 до максимум 60 минути за
хранене и две почивки от по 10 минути. При налагане на дисциплинарното
наказание не е отчетено цялостното поведение на служителката и обстоятелството,
че във връзка с отчетения й принос за дейността на работодателя, с допълнително
споразумение от 24.04.2018 г. е било увеличено брутното й месечно
възнаграждение. Дори да се приеме, че ищцата е ползвала посочените в заповедта
за уволнение минути в повече, то не може да се приложи нормата на чл.190, ал.1,
т.3 КТ и нарушението да се приеме като отделно от нарушението по чл.187, т.1 КТ. Дори правната квалификация да е по чл.190, ал.1, т.1 КТ, то твърдените
закъснения са с продължителност по-малка от един час. Счита, че не са налице
доказателства твърдените нарушения на трудовата дисциплина да са извършени
виновно. Твърди, че в нарушение на чл.189, ал.1 КТ не е преценена
съразмерността на наложеното наказание с твърдяното нарушение, тъй като в
заповедта за уволнение не се изложени мотиви по какъв начин закъсненията на
ищцата са нарушили нормалния ритъм на работния процес и са довели до създаване
на по-голяма тежест за другите служители, които също не са били на работните си
места. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за
незаконно и да осъди ответника да й заплати сумата от 7 080 лв.,
представляваща обезщетение за времето на оставане без работа за периода
28.09.2018 г. – 28.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор а исковата молба от ответника „М.Б.“
ЕООД, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между него и ищцата е
възникнало твърдяното трудово правоотношение, прекратено с процесната заповед
за уволнение. Не оспорва, че ищцата в срок е предоставила писмени обяснения.
Оспорва твърдението допуснатите закъснения да са били разрешени от прекия
ръководител С.П.. Твърди, че ищцата е имала право на три регламентирани почивки
– една голяма от половин час и две малки от по десет или петнадесет минути. Твърди,
че при постъпване на работа всички служители се запознават с ПВТР и им се
провежда обучение по ЗБУТ. Твърди, че при съществуването на предишно трудово
правоотношение с ищцата към м.01.2017 г. тя е била запозната с действащия
тогава ПВТР и е преминала посоченото обучение. Впоследствие при възникване на
процесното трудово правоотношение ищцата отново е била запозната в ПВТР и е бил
проведен инструктаж, като екземпляр от ПВТР се съхранява на табло в отдел
„Човешки ресурси“, до което е предоставен достъп на всички служители, поради
което този основен вътрешен документ е бил на разположение на ищцата. Наред с
посоченото, по силата на т.8, раздел III „Работно време, почивки и отпуски“ от ПВТР всеки
служител разполага с графика си за смени от своя пряк ръководител смяна и на
видно място пред пропускателния вход за производството, а благодарение на
изградената от работодателя електронна система, в която всеки служител има
личен профил и календар, ищцата е била осведомена за разпределението на
работното й време съгласно график месец по месец до края на съответната
календарна година. Счита за неотносими твърденията във връзка с поведението на
останалите служителите. По отношение на твърденията за целенасочено
дисциплинарно уволнение твърди, че след установяване факта на нарушението на
ищцата е било предложено прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие в знак на добра воля. Излага съображения, че законосъобразно е
упражнил правото си да наложи на ищцата дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“, като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата е подробно мотивирана. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените писмени
доказателства – трудов договор, сключен на от 13.10.2017 г., изменен с
допълнително споразумение от 28.12.2017 г. и допълнително споразумение от
24.04.2018 г., че помежду им е възникнало трудово правоотношение, по силата на
което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „машинен оператор
производство на сил. чипове“.
По делото е представено писмо от 26.03.2018 г. от ответника до ищцата
относно преразглеждане на възнаграждението й за 2018 г., с което същата е
уведомена, че за да признае и възнагради усилията й, работодателят повишава годишната
й брутна заплата, считано от 01.03.2018 г.
Представена е докладна записка от 15.09.2018 г. на С.П., Началник на
смяна в „М.Б.“ ЕООД до мениджъра на „Човешки ресурси“ на дружеството за
констатирани поредица от закъснения на А.В., машинен оператор, производство на
силови чипове за месеците август и септември 2018 г.
Представена е справка от системата за контрол на достъпа на работодателя
за периода 01.08.2018 г. – 30.08.2018 г. и справка от системата за контрол на
достъпа на работодателя за периода 01.09.2018 г. – 19.09.2018 г., представляващи
възпроизведени на хартиен носител електронни документи.
Със съобщение за нарушение и покана за предоставяне на обяснения, връчени
на ищцата на 21.09.2018 г., представени по делото от самата ищца, ответникът я
е уведомил за констатираните от прекия й ръководител нарушения на трудовата
дисциплина и е изискал предоставянето на обяснения.
Между страните не се спори, че ищцата е депозирала писмени обяснения, с
които е оспорила да е извършила нарушения на трудовата дицсиплина.
Видно от представената по делото заповед № 42 от 27.09.2018 г., на ищцата
е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ за това, че: без
предварително да уведоми прекия си ръководител, съответно без да получи
разрешение за това, е закъсняла за всяка една от посочените работни смени
съгласно утвърдените графици в „М.Б.“ ЕООД за месеците август и септември 2018
г., както следва: на 24.08.2018 г. е ползвала три почивки с продължителност
съответно от 25, 38 и 17 минути (съответно с 15, 8 и 7 минути повече от
полагащата се почивка по график); на 25.08.2018 г. е ползвала три почивки с
продължителност съответно от 24, 35 и 19 минути (съответно с 14, 5 и 9 минути
повече от полагащата се почивка по график); на 26.08.2018 г. е ползвала две
почивки с продължителност съответно от 19 и 15 минути (съответно с 9 и 5 минути
повече от полагащата се почивка по график); на 28.08.2018 г. е ползвала една
почивка с продължителност от 19 минути (с 4 минути повече от полагащата се
почивка по график); на 29.08.2018 г. е ползвала две почивки с продължителност
съответно от 20 и 19 минути (съответно с 5 и 4 минути повече от полагащата се
почивка по график); на 30.08.2018 г. е ползвала три почивки с продължителност
съответно от 20, 37 и 19 минути (съответно с 5, 7 и 4 минути повече от
полагащата се почивка по график); на 01.09.2018 г. е ползвала две почивки с
продължителност съответно от 17 и 35 минути (съответно със 7 и 5 минути повече
от полагащата се почивка по график); на 02.09.2018 г. е ползвала три почивки с
продължителност съответно от 18, 38 и 18 минути (съответно с 8, 8 и 8 минути
повече от полагащата се почивка по график); на 03.09.2018 г. е ползвала три
почивки с продължителност съответно от 17, 34 и 16 минути (съответно със 7, 4 и
6 минути повече от полагащата се почивка по график); на 05.09.2018 г. е
ползвала три почивки с продължителност съответно от 18, 38 и 17 минути
(съответно със 8, 8 и 7 минути повече от полагащата се почивка по график); на 07.09.2018
г. е ползвала три почивки с продължителност съответно от 34, 42 и 23 минути
(съответно със 24, 12 и 13 минути повече от полагащата се почивка по график);
на 08.09.2018 г. е ползвала две почивки с продължителност съответно от 26 и 21
минути (съответно с 16 и 11 минути повече от полагащата се почивка по график);
на 14.09.2018 г. е ползвала три почивки с продължителност съответно от 21, 36 и
18 минути (съответно със 11, 6 и 8 минути повече от полагащата се почивка по
график); на 15.09.2018 г. е ползвала три почивки с продължителност съответно от
17, 33 и 16 минути (съответно със 7, 3 и 6 минути повече от полагащата се
почивка по график); на 16.09.2018 г. е ползвала две почивки с продължителност
съответно от 18 и 19 минути (съответно с 8 и 9 минути повече от полагащата се
почивка по график); на 18.09.2018 г. е ползвала две почивки с продължителност
съответно от 23 и 41 минути (съответно с 13 и 11 минути повече от полагащата се
почивка по график); на 19.09.2018 г. е ползвала една почивка с продължителност
от 19 минути (с 9 минути повече от полагащата се почивка по график). В
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са обсъдени писмените
обяснения на служителката, получени от работодателя на 25.09.2018 г. и след
констатация, че описаните деяния са били извършени нееднократно, системно и
представляват виновно тежко нарушение на трудовата дисциплина, установена от
работодателя, а именно: нарушаване на работните процедури и задължения, вменени
на служителя съгласно трудовия му договор, длъжностната характеристика към
него, ПВТР и КТ, на основание чл.195, ал.1, вр. чл.186, чл.187, ал.1, т.1,
предл. първо, чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.3, посочвайки, че са били спазени
изискванията на чл.189, ал.1 и ал.2 и чл.193, ал.1 и в срока по чл.194, ал.1 КТ, работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ и е прекратил трудовото й правоотношение, на основание чл.330, ал.2,
т.6 КТ.
Съгласно чл.4, ал.1 от трудовия договор, сключен между страните на 13.10.2017
г., работното време се определя като работа на смени съгласно чл.141, ал.1 КТ.
Разпределението на работните смени се установява в Правилника за вътрешния
трудов ред на предприятието, съгласно чл.141, ал.3 КТ. Съгласно чл.4, ал.4 от
договора разпределението на работното време се установява в ПВТР.
По делото е представен ПВТР, в сила от 01.04.2016 г., като в Раздел III „Работно
време, почивки и отпуски“ се съдържа уредба на работното време на служителите
на сменен режим 24/7 според график на три сменен режим на работа, както следва:
първа смяна с работно време от 07:00 часа до 15:00 часа /т.3.1/; втора смяна с
работно време от 15:00 часа до 23:00 часа /т.3.2/ и трета смяна с работно време от 23:00 часа до
07:00 часа/т.3.3/, като за всяка от съответните смени са уредени и предвидените
почивки, както следва: за първа и втора смяна – две почивки от по 10 минути и
една почивка от 30 минути, а за трета смяна – една почивка от 30 минути и три
почивки по 10 минути.
Представен е и ПВТР, в сила от 15.02.2017 г., като в Раздел III „Работно
време, почивки и отпуски“ се съдържа уредба на работното време на служителите
на сменен режим 24/7 според график на три сменен режим на работа, както следва:
първа смяна с работно време от 07:00 часа до 15:00 часа /т.3.1/; втора смяна с
работно време от 15:00 часа до 23:00 часа /т.3.2/ и трета смяна с работно време от 23:00 часа до
07:00 часа/т.3.3/, като за всяка от съответните смени са уредени и предвидените
почивки, както следва: за първа и втора смяна – две почивки от по 10 минути и
една почивка от 30 минути, а за трета смяна – една почивка от 30 минути и две
почивки по 15 минути.
Представен е списък на служители на ответника, в който ищцата с подписа
си е удостоверила, че е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред на
04.01.2017 г. Видно от трудовата книжка на ищцата, същата се е намирала в
предходно на процесното трудово правоотношение с ответника от 04.01.2017 г. до
01.09.2017 г., поради което следва да се приеме, че в рамките на това
правоотношение същата е била запозната с ПВТР в сила от 01.04.2016 г., тъй като
именно той е бил действащ към 04.01.2017 г.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел С.П.се установява, че
същият в качеството на „Началник смяна“ в ответното дружество от 2018 г. е
подал докладна записка за неспазване на вътрешните правила за работа от страна
на А.В. и в частност – за неспазване на почивките. Заявява, че е била началник
на смяната, в която е работела ищцата; че след констатирано неспазване на
графика за почивките е направил устна забележка на служителите, в т.ч. на
ищцата, след което закъсненията от нейна страна са продължили; че не е давал
разрешение за процесните закъснения и такова не му е било искано; че всеки
служител има индивидуална магнитна карта, с която се чекира; че почивките са
разписани във вътрешната системата на предприятието „Еблок“, до която всеки
служител има достъп през свой личен профил и където са графиците на всеки
служител, като ги има и на гугъл драйв файла, до който има достъп всеки
служител и в който са разписани за коя смяна кога са почивките; че графикът на
всеки служител се разписва в началото на годината и важи до края на цялата
календарна година, като графикът на ищцата й е бил известен от началото на 2018
г.; че графикът й е качен в системата „Еблок“, съответно – графикът за
почивките е в гугъл драйв файла, до
който има достъп всеки служител, като служителите са уведомени за това, като
свидетелят ги уведомява за това; че допълнително графиците на почивките ги има
на двата входа и изхода на тестовата зона и в допълнение ги има на екраните, на
които се показва важна информация за служителите, като свидетелят е показвал
разпечатаните на входа и изхода графици, като графикът на почивките, поставен
на входовете и изходите, е разписан от
мениджъра на „Човешки ресурси“.
От показанията на свидетелката Й. Б. се установява, че същата е служител
на ответника; че почивките за нощната смяна, в която единствено тя работи, са
две по 15 минути и една от 30 минути; че ищцата е поемала всякакви смени, не
само нощни; че почивките са упоменат в ПВТР и на няколко места в зоните за
работа, като свидетелката заявява, че не е сигурна кога точно са били сложени
тези графици; че служителите имат достъп до електронната система „Еблок“, в
която отбелязват причините за отсъствията си от работа – болничен, отпуск и
др., както и че графикът се прави за цялата година и се качва в тази система;
че всички се стараят да спазват времето за почивки, но понякога то е
недостатъчно, особено ако си пушач; че имат облекло и обувки, използвани в производството,
които трябва да свалят при напускане на производствените помещения и до облекат
отново при влизане.
От заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице Х.Й., въз основа на
направено проучване на място при ответника на 04.01.2019 г. в гр. София, кв.
„Горубляне“, ул. „*******-*и на документите по делото, се установява, че вещото
лице е извършило проверка в системата за контрол на достъпа, внедрена в
експлоатация при ответника със съдействието на г-н Н.К. на длъжност
„Организатор ремонт и поддръжка“, който е един от тримата администратори,
опериращи със софтуера на системата за контрол на достъпа. Софтуерният продукт
на системата за достъп се нарича „VEGARD“ и се разработва и поддържа от външно дружество
– „Р.“ ООД, като самият софтуер е инсталиран на хардуер, находящ се при
ответника, където се намира и базата му данни, от която вещото лице е направило
приложените справки. Вещото лице е констатирало, че системата за контрол на
достъпа позволява извличането на справка за всяко регистрирано в нея лице в кои
дни/часове е напуснало зоните за контрол. За извършването на справка за ищцата
е зададена нейната уникална триграма (уникален идентификатор) – „NEW-NEL“, каквато всеки служител на ответника притежава.
Констатирано е и че системата за контрол на достъпа позволява идентифицирането
на конкретен служител чрез персонална магнитна карта, върху която са изобразени
снимка на служителя, неговите име и фамилия и името на дружеството „Melexis“, като всяка карта съдържа уникален номер, с
който системата за контрол на достъпа оперира чрез поставянето й върху четци,
монтирани на турникети или врати. Практиката на дружеството е картите за достъп
на бивши служители да се унищожават и към момента на изготвяне на заключението
предоставената на ищцата карта не е налична. Основна функция на системата е
контрол на достъпа до предварително определени зони чрез отключване на
конкретни точни за достъп, като на всяка карта на служител се задава определено
ниво на достъп, а ищцата е притежавала второ ниво на достъп, наречено „Access level 2 –
Manufacturing“. Зони
„Външна“ и „Външна-ЕЕ“ са външни и за тях се счита, че служителят не е на
работа, а зони „MLX-EE“, „Melexis“, „MLX-E1“, „MLX-E“ и „MLX“ „Производство“ са вътрешни и за тях се счита, че служителят е на
работа. Системата не следи за последователност при преминаванията между зоните,
което означава, че са възможни многократни маркирания с карта в една и съща
точка за достъп (например: „вход-вход“ или „изход-изход“, а не „вход-изход“ и
„изход-вход“). В приложение № 1 към СТЕ в табличен вид е представена извадка за
периода 24.08.2018 г. – 19.09.2018 г. за отсъствията на А.В. от работните зони,
които кореспондират на посочените такива в заповедта за уволнение. Отчетените
минути извън работното време в Приложение № 1 и в заповедта за уволнение на
ищцата не са пресмятани от началните часове на почивките съгласно ПВТР, а с
разликата от общата продължителност, в случаите на превишаване на
регламентираните почивки от 10, 15 и 30 минути.
В проведеното на 26.02.2019 г. открито съдебно заседание пред СРС вещото
лице е пояснило, че е посетило дружеството в кв. „Горубляне“, бул. „Симеоновско
шосе“, където цялата информация му е била предоставена на място, на компютърна
система, в която са влезли, като е накарало на място да му направят приложените
към експертизата скрийншоти, включително и извадката накрая. Пояснява, че
специалното въвеждане и натискане на бутоните е станало от служител на „М.“ – Н.К.,
който е администратор на системата и осъществява достъп с регистрация – акаунт
и парола, въведени в присъствието на вещото лице; че системата се изработва от
трето лице и промени в същата биха могли да бъдат правени от него, но не и от
администратора, на когото системата не предоставя възможност да бъде
манипулирана. Заявява, че изходните турникети са два, с различни имена и ако се
чекираш през единия, но не излезеш, след което се чекираш през съседния и
излезеш през него, системата ще отчете две излизания.
Пред въззивната инстанция е представено удостоверение от 28.08.2020 г.,
изд. от НОИ, от което се установява, че към момента на издаването му за ищцата
има данни за прекратено трудово правоотношение с дата на прекратяване
28.09.2018 г., като след тази дата няма данни за регистрирани трудови
правоотношения.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Нормата на чл.195, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на
който се налага.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК, задължението по чл.195, ал.1 КТ за
мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с
оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване
на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита
в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ.
В разглеждания случай работодателят е изпълнил точно задължението си,
установено в посочената норма, като е описал кога, къде и при какви
обстоятелства е извършено дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана
дисциплинарната отговорност на ищцата, както и противоправността на деянието.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. №
1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, преди
налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната
процедура е задължението на работодателя
да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да
бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването
на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява
служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно
наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително
неговите обяснения. Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо
от нормата на чл.193, ал.1 КТ, е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно
уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на
спора по същество.
В случая работодателят е изпълнил точно задължението си преди налагане на
дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на ищцата. Работодателят
е уведомил ищцата със съобщение за нарушение и покана за предоставяне на
обяснения, връчени на 21.09.2018 г., за откритата срещу нея процедура за
ангажиране на дисциплинарната й отговорност, като точно е индивидуализирал
дисциплинарното нарушение, за което се искат писмените обяснения, включително
неговата противоправност и ангажираните доказателства в хода на дисциплинарното
производство. По този начин работодателят е обезпечил възможността на
служителката да упражни правото си на защита в рамките на дисциплинарното
производство. В случая служителката е упражнила това свое право, като е
депозирала писмени обяснения. Същите са обсъдени от работодателя в мотивите на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Императивната разпоредба на чл.194, ал.1 КТ регламентира, че
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Третата алинея на
тази норма предвижда, че посочените срокове не текат през времето, когато работникът
или служителят е в законоустановен отпуск. В случая субектът на дисциплинарна
власт е узнал за нарушението на трудовата дисциплина, за което ищцата е
наказана, на 15.09.2018 г., когато е депозирана докладна записка до него от
началник смяна в дружеството – С.П., обсъдена по-горе. Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е връчена на ищцата на 27.09.2018 г. С оглед на това се
налага изводът, че дисциплинарното наказание е своевременно наложено от
работодателя, в рамките на установения в нормата на чл.194, ал.1 вр. ал.3 КТ
срок.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. №
1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, при трудов спор за
законността на наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на
работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да
ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в
хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушението на
трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното
нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на
извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата
дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие,
работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени
доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в
зависимост от характера на нарушението.
Спорен по делото е въпросът дали ищцата е извършила твърдените нарушения
на трудовата дисциплина.
От страна на жалбоподателката се поддържа възражение, че не е била запозната с ПВТР. Безспорно се
установи, че на 04.01.2017 г. в рамките на предходно трудово правоотношение с
ответника същата е била запозната с ПВТР в сила от 01.04.2016 г. През периода, в
който се твърди да са били допуснати закъсненията, довели до налагането на
дисциплинарно наказание обаче, е действал ПВТР в сила от 15.02.2017 г. Без
правно значение е обстоятелството как лица, различни от ищцата са запознавани с
ПВТР и в този смисъл – неотносими са оплакванията за противоречия в показанията
на свидетелите П.и Б. по въпроса как всеки от тях е бил запознат с ПВТР, връчен
ли му е бил същият на хартиен носител или не. Действително, в ПВТР са уредени
продължителността, както и началните и крайните часове на почивките на
различните смени. От заключението на СТЕ обаче се установи, че отчетените
минути закъснение в Приложение № 1 и в заповедта за уволнение на ищцата не са
пресмятани от началните часове на почивките съгласно ПВТР, а с разликата от
общата продължителност, в случаите на превишаване на регламентираните почивки
от 10, 15 и 30 минути. Следователно, от значение се явява обстоятелството дали
на ищцата е била известна продължителността на полагащите й се почивки.
От показанията на свидетелите П.и Б. се установи, че работодателят
използва вътрешна електронна система „Еблок“, до която всеки от служителите има
достъп през свой личен профил; че графикът на всеки служител се разписва в
началото на годината и важи до края на цялата календарна година; че почивките
са разписани в системата „Еблок“, където са графиците на всеки служител, като
ги има и на гугъл драйв файла, до който има достъп всеки служител и в който са
разписани за коя смяна кога са почивките, като от показанията на свидетелката Б.
се потвърждава, че графикът фигурира в системата с оглед планиране на отпуските
на служителите.
Установява се от показанията на свидетеля П.и че допълнително графиците
на почивките ги има на двата входа и изхода на тестовата зона и в допълнение ги
има на екраните, на които се показва важна информация за служителите.
Свидетелката Б. също заявява, че почивките по време на всички смени са
упоменати на няколко места в зоните на работа. Горните изводи не се
разколебават от показанията й, че не е сигурна дали графиците са съществували
на хартиен носител във времето, в което ищцата е работела, и дали са били
видими за всички.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че ищцата е била запозната
с продължителността на регламентираните почивки, доколкото същата е имала
достъп до вътрешната електронна система „Еблок“ през своя личен профил, от
който графикът й е бил достъпен, както е била достъпна и разписаната
продължителност на почивките за различните смени. Наред с посоченото, графиците
на почивките са били поставени на двата входа и изхода на тестовата зона и в
допълнение – на екраните, на които се показва важна информация за служителите.
По изложените съображения, неоснователно се явява оплакването на
жалбоподателката, че не се установява служителите да имат достъп до работните
си графици и продължителността на почивките да е посочена в графиците за
работа.
От заключението на СТЕ по делото, което съдът кредитира като компетентно
дадено, както и показанията на свидетелите П.и Б. се установи, че в
предприятието се използва система за контрол на достъпа, като на служителите са
издадени персонални магнитни карти, всяка от които с уникален номер, със снимка
на всеки служител, с обозначение на името и фамилията му, чрез които се
осъществява достъпът до работните помещения. Установи се от възпроизведените на
хартиен носител електронни документи - справки от системата за контрол на
достъпа на работодателя и от заключението на СТЕ, че в системата за контрол на
достъпа са били отчетени процесните закъснения 24.08.2018 г. – 19.09.2018 г. въз
основа на регистрираното в нея използване на магнитната карта на ищцата,
притежаваща уникален номер, сведения за което се извличат от системата чрез
въвеждането на уникален идентификатор (триграма) на ищцата.
С всяко използване на картата ищцата създава електронно изявление, чиято
словесна част се генерира автоматично от системата за контрол и се изразява в
посочване на датата и часа, в които е влизано/излизано от съответните зони за
достъп. Използването на предоставената на ищцата от работодателя карта е
равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Така генерираните
електронни документи за исковия период, възпроизведени върху хартиен носител и
представени в заверен от ответника препис по делото, не са оспорени и не е
искано представянето им на електронен носител. Пред първата инстанция ищцата се
е противопоставила възпроизведените на хартиен носител електронни документи -
справки от системата за контрол на достъпа на работодателя, да бъда приети по
делото, но по съображения, че нямат характер на документи и не могат да бъдат
ценени като писмено доказателство, без да ги е оспорила и да е искала представянето
им на електронен носител. Поради това преписът има значението на носител,
обективиращ частни, подписани от ищцата документи. Съгласно чл.180 ГПК, те
се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Доколкото
обективираните в документите изявления са с неблагоприятно за ищцата
съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на
фактите, за които електронните документи са създадени.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката във връзка със
заключението на СТЕ, а именно: че вещото лице не си спомня къде точно е
посетило ответника, доколкото в самото заключение е изрично посочено, че същото
е изготвено след извършено на 04.01.2019 г. проучване на място при ответника,
находящ се в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „******** № 2, което обстоятелство
е потвърдено от вещото лице по реда на чл.200, ал.2 ГПК в проведеното открито
съдебно заседание пред СРС. Неоснователно е възражението, че на вещото лице не
е бил даден достъп до самата система на работодателя, а са му били предадени
снимки на съдържащата се в нея информация, доколкото проверката е извършена от
вещото лице със съдействието на г-н Н.К., заемащ длъжност „Организатор ремонт и
поддръжка“, който е един от тримата администратори, опериращи със софтуера на системата
за контрол на достъпа и който осъществява достъп с регистрация – акаунт и
парола, въведени в присъствието на вещото лице, като на място са били направени
по искане на вещото лице приложените към експертизата скрийншоти, включително и
извадката накрая. Установява се от заключението на СТЕ, че системата за контрол
на достъпа е разработена от трето за спора лице и промени в системата биха
могли да бъдат правени от него, но не и от администратора, на когото системата
не предоставя възможност да бъде манипулирана. Действително, данните в
системата за контрол на достъпа се основават на регистрирането на магнитните
карти на служителите. Последните обаче са персонални, доколкото притежават
уникален номер за всеки служител, поради което обоснован се явява изводът, че
системата за контрол на достъпа позволява да бъде отчетено регистрирано
преминаване посредством карта, издадена на конкретен служител. Ирелевантно се
явява обстоятелството, че системата не следи за последователност при
преминаванията между зоните, което означава, че са възможни многократни
маркирания с карта в една и съща точка за достъп (например: „вход-вход“ или
„изход-изход“, а не „вход-изход“ и „изход-вход“).
Изводът за допуснатите от ищцата закъснения се подкрепя и от показанията
на свидетеля П., като съдът отчита обстоятелството, че последният е служител на
ответното дружество, но доколкото именно той е ръководителят на ищцата, чиято
докладна записка е поставила началото на дисциплинарното производство срещу
нея, то показанията му освен последователни, са и основани на непосредствените
му впечатления относно спазването на трудовата дисциплина от страна на ищцата.
От показанията на свидетеля, които съдът кредитира, се установи, че служителите
са допускали закъснения, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на
свидетелката Б., но след направена забележка ищцата е продължила да закъснява.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице противоречие в
показанията на двамата свидетели, което разколебава извода за непосредствените
впечатление на свидетеля П.за допуснатите закъснения.
С оглед изложеното съдът намира, че от ангажираните по делото
доказателства се установяват процесните закъснения на ищцата в периода 24.08.2018
г. – 19.09.2018 г. на следните дати: 24.08.2018 г., 25.08.2018 г., 26.08.2018
г., 28.08.2018 г., 29.08.2018 г., 30.08.2018 г., 01.09.2018 г., 02.09.2018 г.,
03.09.2018 г., 05.09.2018 г., 07.09.2018 г., 08.09.2018 г., 14.09.2018 г.,
15.09.2018 г., 16.09.2018 г., 18.09.2018 г. и 19.09.2018 г., които съставляват
нарушения на трудовата дисциплина съгласно чл.187, т.1, предл.1 КТ.
От ангажираните по делото доказателства не се установиха обстоятелства, които
да обосноват извод, че допуснатите закъснения не се дължат на виновното поведение
на ищцата. От показанията на свидетеля П.се установи, че не е давал разрешение
за каквито и да било закъснения и такова не му е било искано от ищцата. Не може
да бъде споделен доводът на жалбоподателката, че от показанията на свидетелката
Б. се установява, че с оглед необходимостта от сваляне и обличане на работното
облекло е невъзможно служителят да не закъснее при ползване на регламентираните
почивки. Свидетелката Б. е депозирала показания, че всички се стараят да
спазват времето за почивки, но понякога то е недостатъчно, особено ако си
пушач, и че имат облекло и обувки, използвани в производството, които трябва да
свалят при напускане на производствените помещения и до облекат отново при
влизане. От така депозираните показания не може да се направи извод, че
закъсненията на ищцата се дължат на недостатъци в организацията на работата от
страна на работодателя. Наред с посоченото, от показанията на свидетеля П.се
установи, че макар и други служители да са допускани закъснения, след направена
устна забележка са преустановили закъсненията, което не е сторено от ищцата.
Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на
трудовата дисциплина, когато работникът /служителят/ е извършил три или повече
нарушения. С оглед забраната по чл. 189, ал. 2 КТ системност има,
когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от
тях не е санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда
на чл. 197 или чл. 198 КТ /решение № 162 от 18.05.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 299/2009 г., IV ГО/. За наличието на основанието по чл. 190,
ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни
нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече
разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието - работникът/служителят да
не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях,
а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред.
В случая с оглед броя на закъсненията (41 отделни закъснения в рамките на
17 дни в периода 24.08.2018 г. – 19.09.2018 г. с обща продължителност от 5 часа
и 44 минути), обоснован се явява изводът за наличието на системни нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ посредством
осъществяването на еднородни такива, изразяващи се в допуснати закъснения от
страна на жалбоподателката.
Съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание е съответно на
извършеното дисциплинарно нарушение – с оглед броя на допуснатите закъснения;
продължителността на периода, в който са реализирани; обстоятелството, че от
показанията на свидетеля П.се установи, че първоначално е направен опит за
въздействие чрез устна забележка, който не е дал резултат; обстоятелството, че
стриктното спазване на графика за почивки е предпоставено от естеството на
работния процес, който изисква непрекъсваемост, без да е необходимо в причинна
връзка с нарушенията на трудовата дисциплина да са настъпили вреди за
работодателя. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че по делото
не са налице данни за преходни дисциплинарни нарушения на ищцата, нито от
обстоятелството, че в момент, предхождащ процесните нарушения на трудовата
дисциплина, работодателят е предприел увеличение на годишното й брутно трудово
възнаграждение.
По изложените съображения съдът намира, че работодателят ответник
законосъобразно е упражнил правото си да наложи на ищцата дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“ с оглед констатираните системни нарушения
на трудовата дисциплина, на основание чл.190, ал.1, т.3, вр. чл.187, т.1,
предл. 1 КТ, поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
се явява неоснователен.
С оглед така формирания извод за неоснователност на иска чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен се явява и обусловеният от изхода му иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ – за обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора на жалбоподателката не се дължат разноски.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 884 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция. От страна на жалбоподателката
своевременно е заявено възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
По аргумент от нормата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение за защита по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, както
и по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, но само когато са предявени
самостоятелно, е в размер не по-малко от минималната работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Минималното
възнаграждение за други неоценяеми искове с предмет трудов спор е в размер на
200 лева, а за трудови дела с определен интерес – съобразно ал.2 на чл.7 от
Наредбата. От текста на Наредбата следва, че когато исковете по чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ са предявени при условията на обективно съединяване, минималното
адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна
заплата, а възнаграждението по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за обезщетение по
чл.255, ал.1 КТ се определя по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата, независимо дали
е предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете
по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Правилото, залегнало в т.16 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. №
6/2012 г. ОСГТК ВКС за определяне на минималното адвокатско възнаграждение по
трудови спорове, независимо от вида на предявения иск, е неприложимо при
възприетата нова уредба след изменението на Наредба № 1 с ДВ, бр. 28 от 2014 г.
Тълкуването по т.16 от ТР № 6 от 2013 г. е съобразено с действащата към този
момент редакция на Наредбата – ДВ, бр. 2 от 2009 г., в която няма разграничение
между възнагражденията по трудови спорове, независимо от характеристиката на
иска като оценяем или неоценяем (възнаграждение в размер на 150 лева), а
единственото въведено изключение е по отношение неоценяемите искове за отмяна
на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. След
изменението на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, при уредено разграничение между
различните трудови спорове, в т.ч. по отношение на възнагражденията между
неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и оценяемият иск по чл. 344,
ал.1, т.3 КТ, минималното възнаграждение при обективното им съединяване се
определя сумарно – минималната работна заплата (по исковете по чл. 344, ал.1
т.1 и т.2 КТ) и възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата
по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ съобразно цената му (определение № 281 от
23.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5438.2015 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл.274,
ал.3, т.2 ГПК).
С оглед изложеното, минималният размер на адвокатското възнаграждение по
Наредбата при обективно съединени един неоцениям иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и един оценяем иск – по т.3 с цена на иска 7080 лв., възлиза на
сумата 1294 лв., формирана като сбор на сумата 610 лв. – МРЗ за страната
съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. към момента на приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция, и сумата 684 лв., представляваща
минималното адвокатско възнаграждение по оценяемия иск съгласно чл.7, ал.2, т.3
от Наредбата.
От изложеното следва, че в случая се претендира адвокатско възнаграждение
под минималния размер съгласно Наредбата, поради което възражението по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност се явява неоснователно.
По частната
жалба на ищцата:
С определение № 38682 от 11.02.2020
г., постановено по гр. д. № 69830/2018 г . на СРС, II ГО, 126 състав, е оставено без уважение искането на
ищцата за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
Срещу така постановеното определение
е депозирана частна жалба от ищцата А.Е.В.. Излага съображения, че е направила
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение, което е било прието за неоснователно от СРС, поради което е
направила искане за изменение на решението в частта за разноски, оставено без
уважение с обжалваното определение, в което съдът е препратил към изложените в
решението мотиви. Счита, че така постановеното определение е необосновано, а
своевременно релевираното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение – основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото и
броя на проведените открити съдебни заседания. Моли съда да отмени обжалваното
определение, като вместо това постанови друго, с което да намали претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение до минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на частната жалба от ответника „М.Б.“ ЕООД, с който я оспорва.
Счита, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, като
разликата с минималното такова в размер на 116 лв. е оправдана с оглед обема на
осъществената правна защита. Твърди, че искането на ищцата за изменение на
решението в частта за разноските е недопустимо, тъй като ищцата не е
представила списък на разноските по чл.80 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срок от заинтересована страна, поради което
нейното разглеждане се явява допустимо. Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна.
Ответникът своевременно е заявил
искане за присъждане на разноски пред първата инстанция и е представил
доказателства за извършването им, в т.ч. – адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лв., по отношение на което ищцата своевременно е релевирала възражение
за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът намира, че минималният размер
на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство пред първата инстанция съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при обективно
съединени един неоцениям иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и един
оценяем иск – по т.3 с цена на иска 7080 лв., възлиза на сумата 1 244 лв.,
формирана като сбор на сумата 560 лв. – МРЗ за страната съгласно ПМС №
320/20.12.2018 г. към момента на приключване на устните състезания пред СРС, и
сумата 684 лв., представляваща минималното адвокатско възнаграждение по
оценяемия иск съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата. Претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
първата инстанция е под приетия от настоящата инстанция минимален размер
съгласно Наредбата, поради което възражението на ищцата за неговата
прекомерност се явява неоснователно.
Не могат да бъдат споделени
изложените в отговора на частната жалба доводи, че искането на ищцата за
изменение на решението в частта за разноските е недопустимо, тъй като същата не
е представила списък по чл.80 ГПК. Страната може да представи списък само на
своите разноски с цел да посочи на съда и на насрещната страна перата и размера
на разходите, които иска да й бъдат възстановени, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Непредставянето на такова обобщение ще има за последица преклудиране
правото й да оспорва направеното от съда изчисление относно размера на
присъдените в нейна полза разходи за защита. Това правило е немислимо, когато
осъдената за разноски страна счита, че те не се дължат на насрещната по спора,
съответно – оспорва размера им /определение № 522 от 5.10.2015 г. ч.т.д. №
2657/2015 г. на ВКС, I т.о./. Доколкото ищцата е направила искане за изменение
на решението в частта относно възложените в нейна тежест разноски, а не на
присъдени в нейна полза такива, представянето на списък на разноските не е
предпоставка за допустимост на искането по чл.248 ГПК.
По изложените съображения частната
жалба на ищцата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62456 от 12.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 69830/2018 г. на СРС, II ГО, 126
състав.
ОСЪЖДА А.Е.В., ЕГН ********** да заплати на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК
********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 884 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5042347/10.03.2020 г. и дата на
пощенското клеймо 02.03.2020 г. на А.Е.В. срещу определение № 38682 от
11.02.2020 г., постановено по гр. д. № 69830/2018 г . на СРС, II ГО, 126 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.