Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
30.03.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет
и втори март |
|
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Ася Иванова |
|
като разгледа
докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
95 |
по описа за |
2021 |
година. |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 3234900 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП на Б.В.К., с ЕГН ********** с адрес
***, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 700.00 лв.
ОСЪЖДА Б.В.К., с ЕГН **********
с адрес ***, да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „***, сумата
от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на
11.08.2020г. от Б.В.К., с ЕГН
********** с адрес ***, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3234900
издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП на Б.В.К., с ЕГН ********** с адрес ***, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 700.00 лв.
Жалбоподателят не се явява лично
по делото, като чрез подадената жалба се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна
поради допуснати съществени нарушения свързани с неговото издаване.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпраща представител. Според представеното писмено становище,
обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се
потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно,
при уважаване на подадената жалба, да се намали присъденото адвокатско възнаграждение
до минимално предвиденото от закона.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил
издаден срещу Б.В.К. за това, че на 08.04.2019г. в 20.48 часа , по път ІІ-86, в
зоната на км.24+000, при разрешена
скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак „В26” и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч, като водач на МПС лек автомобил „ Мерцедес 190Е“, с ДК№ РВ 9027 ТТ, е
извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1-М с № 566 с установена
скорост от 120 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 60 км/ч./. Като
собственик, на когото е бил регистриран автомобила, жалбоподателят е бил установен и на същия е
била наложена глоба в размер на 700.00лв.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на
производството гласни доказателства събрани от разпита на св. Б.Й.Т., писмените
и веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система
за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано
техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за проверка на мобилна
система за видеоконтрол „TFR1-М”.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, ведно с
всички направени възражения за неоснователна.
Безспорно по делото се установи
това, че свидетелят Б.Й.Т. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на
длъжност автоконтрольор. Във връзка с работата си, по делото се установи и това, че на 08.04.2019г. св. Т.
е бил на работа, като около 20.00 часа се намирал на главен път ІІ-86, в зоната
на км.24+000, Мястото съвпадало с месторазположението на бензиностанция
„Газпром“, намираща се в дясно от шосето, между двете „кръгови“ кръстовища по
пътя от гр.Пловдив към гр. Асеновград. Поради извършвания по това време там
ремонт, в района е имало въведено ограничение на ограничение за скоростта до 60
км.ч. чрез поставен пътен знак „В26“. До посоченото мястото св.Т. се придвижил
със служебен автомобил с ДК№ ***, който в последствие бил позициониран в до
бензиностанцията, след пътния знак „В26”, ориентиран с предната си част срещу идващите след
знака за ограничение, от посока гр. Пловдив към гр. Асеновград автомобили. В
предната част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 566, което при
включен режим е контролирало движещите се в посока от север на юг МПС-та. В 20.48
часа намиращо се в работен режим техническото средство, се активирало, като с
него било заснет клип № 1837 /Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи от 08.04.2019г. адм.наказателната преписка/ с движещо
се МПС- автомобил с ДК №РВ 9027 ТТ, който преминал със скорост от 123 км/ч, при
разрешена скорост до 60 км/ч. Констатациите на св. Т. във връзка с работата му
с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в съставения от него, с дата от 08.04.2019г.
протокол, като заснетите на този ден с устройството клипове били свалени и
запазени за по-нататъшна обработка и анализ. На по-късен етап, информацията от
работата на АТСС от 08.04.2019г. била обработена, като се е установило, че заснетия
в 20.48 часа видеоклип № 1837, съдържа запис на движещ се автомобил „ Мерцедес
190Е“, с ***собственост на Б.В.К.. Именно превишението на скоростта от 60 км.ч.,
след приспадане на толеранса от 3 км.ч, е станало причина да се издаде
обжалвания електронен фиш.
При анализа на обстоятелствата по
делото не се констатират допуснати процесуални нарушения включително и на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които да доведат до отмяна на обжалвания фиш.
Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения относно
липсата на конкретни реквизити и елементи от състава на нарушението се явяват
неоснователни. При анализа на събраните по делото доказателства, не се
установяват и допуснати от контролния орган нарушения при работата му с АТСС,
които също да водят до изводи относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по
делото се установи, че използваното АТСС е било закрепено в купето на служебния
автомобил с ДК№ ***. Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното АТСС
е било мобилно такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и
временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.” Представеният
по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство
относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и
други обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издадения електронен фиш. В протокола е отразен както
режим на измерване, така и посока за задействане - в случая “П”, което означава
приближаващ. Идентична е позицията на заснетия автомобил на жалбоподателя,
видно от приложената черно-бяла снимка. След като по делото няма такава
представена декларация, то явно е, че собственика на автомобила не оспорва
факта на неговото управление на инкриминираната дата. Обстоятелството, че
оспорвания фиш е връчен година и четири месеца след датата на
констатиране на нарушението също не е опорочило процедурата по издаване
на обжалвания фиш и съответно представляващо годно основание за, което да
послужи за неговата отмяна. Процедурата
по издаване на електронните фишове е специална и сроковете в случая не се
припокриват с тези визирани в ЗАНН относно издаване на НП и тяхното обжалване. Направеното
възражение в тази насока се явява също неоснователно и следва да се остави без
уважение.
В приложения към преписката Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или системи по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 08.04.2019г. са отразени номер на първо статично
изображение-1827 /което се явява клип на пътен знак „В26“ и номер на последно
статично изображение-1838. От съдържанието на протокола се установява, че за
времето на работа на АТСС са били направени общо 12 клипа, измежду които и клип
с № 1837 от 20.48 часа въз основа на който е издаден оспорвания фиш. В
протокола е отбелязан и клипа направен на пътния знак въвеждащ ограничение на скоростта-„В26”
и неговото разположение спрямо АТСС. Неговото наличие се установява, както от
установеното в протокола, а така и от показанията на св.Т..
От представения по делото
Протокол за проверка на мобилна система № 7-33-18 от 05.10.2018г. /от
адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното техническо средство
е преминало съответната проверка, като неговата годност е до 05.10.2019г.
От представеното по делото Удостоверение
от БИМ за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.10.2010г. се
установява, че то касае използваното АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е
със срок на валидност до 24.02.2020г.
При тази установената фактическа
обстановка съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен съставът на
вмененото административно нарушение. Нарушението за което е ангажирана неговата
отговорността, касае превишаване на разрешената скорост, която за път в извън
населено място за което е въведено ограничение е била до 60 км/ч, в какъвто смисъл е и текста
на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на
производството доказателства се установява съставомерността на констатираното
нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят К. е заснет при движение със
скорост от 123 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като при съставяне
на фиша е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на
скоростта, при въведено ограничение от 60 км/ч.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение. При определяне на наказанието, АНО се
съобразил изцяло с това, че нарушението е в извън населено място и превишението
се явява със 60 км.ч. над допустимата
скорост, то на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е бил изцяло
съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то
наказанието е определено на основание чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП. Същия предвижда,
че „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място,
се наказва, както следва: за превишаване над 50 км.ч. -с глоба 600 лв. като за
всеки следващи 5 км.ч. превишаване над 50 км.ч.
глобата се увеличава с 50 лв. В случая границата от превишението от 50
км.ч., което определя основната санкция от 600 лева, е превишена със стойността
от 10 километра / което се
равнява на 2 пъти х 5 от следващите километри
превишение/, поради което и определената от АНО добавка от 100 лева се явява законосъобразно
определена. За съдът не е налице да коригира така определената от АНО глоба в
размер на 700 лева, като може
единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност,
поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско
възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната
сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: