Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 15.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Светла Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 419 по описа за 2020
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.О.М. *** против
Отказ на кмета на Община Върбица да завери Молба – декларация за образуване на
нотариално – охранително производство по чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС,
депозирана на 12.10.2020г. в деловодството на община Върбица. Оспорващият сочи, че със
заявление вх.№ 94-А-539/12.10.2020г. поискал да бъде извършена проверка и
заверка на молба – декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена
проверка на посочени поземлени имоти. Към искането му били приложени всички
необходими документи, а именно – молба – декларация за признаване на право на
собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, 5 броя скици на ПИ; 5
броя удостоверения за данъчна оценка на имота; адвокатско пълномощно. Молбата
съдържала всички реквизити, позволяващи на административния орган да извърши
проверка и да направи заверка на обстоятелствата по същата, в това число били посочени
данни на трима свидетели, които да бъдат разпитани в охранителното производство
по чл.587, ал.2 от ГПК. Оспорващият сочи, че в определения законов срок за
изпълнение на административната услуга, същата не била извършена. С писмо изх.№
94-1-57/22.10.2020г. Кметът на община Върбица уведомил заявителя, че исканата
услуга няма да бъде извършена, тъй като следвало да бъдат уведомени останалите
наследници на наследодателя Осман М.О.. Административният орган посочил също,
че при извършена проверка било установено, че посочените свидетели за
извършване на обстоятелствената проверка не са съседи на имота, поради което
молбата не може да бъде заверена. Посоченото по-горе писмо е възприето като
изричен отказ да се извърши исканата услуга, с който оспорващият не е съгласен
и считайки го за незаконосъобразен, по аргументи, изложени с настоящата жалба,
отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание оспорващият се
представлява от пълномощник и процесуален представител адв.П.Н., който от името
на своя доверител заявява, че поддържа жалбата и по съображения, аналогични на
изложените в нея, моли обективирания в писмо изх.№ 94-А-571/22.10.2020г. отказ
да бъде отменен и кмета на община Върбица да бъде задължен да извърши
административната услуга по заявление вх. № 94-А-539/12.10.2020г. Претендира
присъждане на деловодни разноски в размер на 360 лева съгласно представен
списък.
Ответната страна – Кмет на Община
Върбица, представляван в съдебно заседание от адв.Г.Г., надлежно упълномощен,
оспорва жалбата, като счита същата за недопустима, поради липса на годен за
оспорване административен акт. Сочи, че писмо изх.№ 94-А-571/22.10.2020г. има
уведомителен характер. Със същото административният орган е поискал от
заявителя да представи допълнителни документи, като релевантно за изпълнението на исканата услуга, е указанието
да посочи като свидетели лица, които са собственици на съседни имоти. Дадените
указания са в съответствие с правомощията на административния орган,
произтичащи от разпоредбата на чл.30, ал.2 от АПК. Предвид липсата на указан
срок за изправяне на нередовностите, административното производство не е
приключило, поради което жалбата се явява преждевременно подадена. По същество
същата се възприема като неоснователна. По изложените съображения ответната
страна настоява оспорването да бъде оставено без разглеждане или в условията на
евентуалност да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира разноски в
размер на 600 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът като съобрази аргументите изложени
от страните, представените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
започнало въз основа на заявление вх.№ 94-А-539/12.10.2020г., депозирано пред
кмета на община Върбица за заверка на приложена към същото молба декларация, подадена
от А.О.М. *** до Нотариус с район на действие Районен съд – Велики Преслав за
признаване правото на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка
върху недвижими имоти, находящи се в землището на с.Бяла река, общ.Върбица,
представляващи поземлени имоти с идентификатори №07692.2.77, 18,872 дка, VI
кат. „нива“; №07692.17.3, 12,234 дка, IVкат. „нива“; № 07692.15.50 – 2,940дка,
V кат. „нива“; №07692.20.24 – 1,373 дка, VII кат. „нива“; № 07692,30.2 – 2,998
дка, VI кат. „нива“. Към искането били приложени следните документи: молба –
декларация за признаване на право на собственост чрез извършване на обстоятелствена
проверка, скица на посочените ПИ; удостоверение за данъчна оценка на имотите;
удостоверение за наследници на О.М.О..; пълномощно на упълномощения адвокат П.Н..
С молбата са посочени трима свидетели по указание на молителя, които да бъдат
призовани и разпитани в нотариалното производство.
С писмо изх.№
94-А-571/22.10.2020г. кметът на община Върбица уведомил заявителя, че следва да
представи надлежни документи, удостоверяващи имената и адресите на останалите
наследници на О.М.О.., с цел същите да бъдат уведомени за започналото
административно производство. От заявителя е поискано също да посочи за
свидетели по обстоятелствената проверка други лица, които са собственици на
съседни имоти, тъй като при извършена проверка било установено, че указаните от
А.О.М. лица не са съседи на имотите, за които ще се извършва обстоятелствената
проверка. С оглед на това, административният орган посочил, че представената
молба – декларация не може да бъде заверена, а заявителят следва да отстрани
указаните нередовности.
Писмото е изпратено по пощата и
получено от неговия адресат на 28.10.2020г.
Като част от административната
преписка по делото са представени уведомително писмо изх.№
94-Ш-182/26.10.2020г. до Ш.О.М.и до Р.О.Х.за започнало административно
производство по молба – декларация за заверка, депозирана от А.О.М., както и
жалба вх.№ 94-Ш-210/07.12.2020г. от Ш.О.М., която изразява несъгласие с
искането за заверка на молба – декларация за снабдяване с нотариален акт на
наследствени имоти.
А.О.М. депозира настоящата жалба
с искане съдът да отмени отказа на административния орган да завери
представената молба - декларация.
Видно от приобщените по делото
доказателства, приложената към заявлението на оспорващия молба декларация не е
заверена в нито една от нейните части, в това число липсва удостоверяване дали
посочените поземлени имоти са вписани в регистрите на имотите общинска собственост;
не са посочени лицата, които могат да бъдат призовани като свидетели, съответно
- данните на посочените от молителя свидетели не са заверени.
При така очертаната фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата е допустима, поради следните съображения:
Предмет на оспорване е отказ на
Кмета на Община Върбица да извърши административна услуга по депозирана
молба-декларация от А.О.М., като удостовери дали описаните в нея имоти са
вписани в регистрите на имотите общинска собственост, както и завери същата в
частта относно данните на свидетелите, които да бъдат разпитани в охранителното
производство по признаване на правото на собственост върху недвижимите имоти
чрез обстоятелствена проверка по реда на чл.587 ал.2 от ГПК. Не се спори по делото,
а и се установява от положения щемпел, съдържащ входящия номер на заявлението,
че искането с приложената към него Молба - декларация е заведено в деловодството
на административния орган с вх. № 94-А-539/12.10.2020г. Исканата заверка има за
цел издаване на административен акт от значение за упражняване на права, а
именно удостоверяването на факт, правно релевантен за възможността за
придобиване на имот по давност – дали същият е актуван като публична общинска
собственост, както и заверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК от Кмета на общината
по местонахождението на недвижимия имот на данните на трима свидетели,
предложени от оспорващия, които да бъдат призовани и разпитани пред нотариус в
хода на обстоятелствената проверка по чл.587, ал.2 от ГПК. В този смисъл със
заявлението е инициирано производство по извършване на административна услуга, доколкото
съгласно §1, т.2, б. „а“ от ДР на Закона за администрацията, такава е
издаването на актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, а
исканото от него удостоверение е необходимо на заявителя с оглед снабдяване с
нотариален акт в производството по извършване на обстоятелствена проверка за
придобиване на собственост. Съгласно чл.21, ал.3 от АПК волеизявлението за
издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, представлява
индивидуален административен акт, респективно е годен предмет на оспорване по
смисъла на чл.145, ал.1 от АПК. Разпоредбата на чл.57, ал.2 от АПК указва, че
административният акт по чл.21, ал.2 и ал.3 от с.к., се издава до 7 дни от
започване на производството, като ал.3 на същата норма предвижда удължаването
на този срок на 14 дни само в случаите, когато издаването на акта или
извършването на действието по ал.2 включва експертиза или за нейното извършване
е необходимо личното участие за заинтересованото лице. В случая удостоверяването
дали имотите са вписани в регистрите за общинска собственост и заверката на
данните на посочените свидетели в Молба – декларация към искане вх.94-А-539/12.10.2020г.
не попада в хипотезата на чл.57, ал.3 от АПК, поради което административната
услуга следва да се извърши в 7-дневния срок, считано от датата на постъпване
на искането - 12.10.2020г., т.е. най-късно до 19.10.2020г. - понеделник,
присъствен ден. Тъй като до последната посочена дата, Кметът на Община Върбица
не се произнася, извършвайки исканите удостоверяване и заверка (което
обстоятелство не се оспорва от страните, а и се установява от доказателствата
по делото), то съобразно чл.58, ал.1 от АПК е налице мълчалив отказ, подлежащ
на обжалване пред съда в срока, указан в разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК, а
именно - в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният
орган е длъжен да се произнесе.
След изтичане на срока за
извършване на исканата услуга, с писмо изх.№94-А-571/22.10.2020г. кметът на
община Върбица уведомил заявителя, че представената молба – декларация не може
да бъде заверена, тъй като посочените в нея лица не са съседи на недвижимите
имоти, както и че за започналото административно производство е необходимо да
бъдат уведомени и останалите наследници. С оглед на това е указал на
жалбоподателя да посочи други лица за свидетели, които действително са
собственици на съседни имоти, както и да представи документи за имената и
адресите на останалите наследници.
Страните в настоящото
производство застъпват различни становища досежно вида на обективираното в
писмото изявление. Оспорващият твърди, че по същество писмото съдържа изрично
волеизявление на органа да извърши административната услуга, което обуславя
правен интерес от неговото обжалване пред съда. Според ответната страна писмото
има уведомителен характер и като такова не съставлява властническо
волеизявление.
Съдът намира, че е налице
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, доколкото
съдържа изрично властническо волеизявление на административен орган, с което по
същество се отказва на адресата му издаването на документ от значение за
признаване и упражняване на права. Този извод следва от факта, че актът е
издаден по повод депозирано от оспорващия заявление, съдържащо искане да бъде
заверена молба декларация, като от съдържанието му става ясно, че
„представената молба декларация не може да бъде заверена“, поради не
представяне на документи, удостоверяващи имената и адресите на останалите
наследници, както и посочване за свидетели на лица, които са собственици на
съседни имоти. По този начин, писмото се явява изричен акт, финализиращ
административното производство, инициирано с депозираната от оспорващия молба,
с който пряко и непосредствено се засягат правата на неговия адресат, поради
което съдът приема, че в случая се касае за подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност административен акт.
В тази връзка съдът не споделя
наведените от процесуалния представител на ответника доводи, че оспореното
писмо съставлява междинен акт в процедурата по извършване на административна
услуга, нямащо характер на волеизявление на административния орган, респективно
непредставляващо подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт
по смисъла на АПК. Този довод е аргументиран с факта, че посоченото писмо
представлявало съобщение по чл.30 от АПК, с което административният орган само
давал указания за нередовности, които следва да бъдат отстранени от молителя.
Действително от съдържанието на писмото се установява, че според
административния орган липсват данните на останалите наследници, които следвало
да бъдат уведомени за настоящото административно производство, както и че
посочените от заявителя лица не са собственици на съседни имоти, което
препятствало извършването на исканата услуга. С оглед спецификата на настоящия
казус, определена от вида на исканата услуга, доколкото в писмото не е указан
срок за отстраняване на нередовностите и предвид липсата на указание, че
неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството, както и
съдържащото се изявление, че „представената молба декларация не може да бъде
заверена“, съдът намира, че по същество кметът на общината е отказал да извърши
исканата услуга, т.е. налице е акт, финализиращ производството, инициирано със
заявление вх.№ 94-А-539/12.10.2020г. Налице е изричен отказ да бъде извършена
административна услуга, представляващо волеизявление за отказ да се издаде
документ от значение за признаване на права и съставлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21,
ал.3 от АПК, респективно е годен предмет на оспорване по смисъла на чл.145,
ал.1 от АПК.
В допълнение към изложените
аргументи следва да се отбележи и обстоятелството, че обсъжданото писмо е
изготвено след изтичане на срока, в който административният орган е следвало да
се произнесе. Т.е. към 22.10.2020г. (датата, на която писмото е изведено в
деловодството на община Върбица), вече е налице формиран мълчалив отказ да се
извърши исканата услуга, потвърден с последвалото писмено волеизявление.
С оглед изложеното съдът приема,
че е налице подлежащ на оспорване акт. В писмения отказ липсва указание досежно
реда и срока за обжалване, поради което преценката за срочността на оспорването
следва да се извърши при отчитане на разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК. Актът
е съобщен на неговия адресат на 28.10.2020г., а настоящата жалба е подадена по
пощата на 12.11.2020г. – т.е. в рамките на двумесечния срок за обжалване. Наред
с това оспорването изхожда от притежаващо правен интерес от обжалването лице –
заявител на отказана административна услуга. С формирания отказ се засяга
правната сфера на жалбоподателя, с оглед на което за него е налице правен
интерес от оспорването му. Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е
допустима като подадена в срок, при наличие на правен интерес и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество и
преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и
след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за
основателна, по следните съображения:
Съдът приема, че оспорваният
отказ е издаден от компетентен орган, доколкото поисканата от жалбоподателя
административна услуга попада в правомощията на кмета на общината, при липса на
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в
изискуемата от чл.59 от АПК форма.
При извършената преценка за
съответствие на отказа на кмета на община
Върбица с материалния закон и неговата
цел, съдът намира следното:
По делото няма спор, а и този
факт се установява от приложените писмени доказателства, че А.О.М. не притежава
документ за собственост върху недвижимите имоти, посочени в подадената от него
молба – декларация.
Съобразно чл.587, ал.2 от ГПК,
ако собственикът не разполага с доказателствата по ал.1 на същия член (надлежни
писмени доказателства за правото на собственост), нотариусът извършва
обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит
на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него
длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се
посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на
имота. Наред с това, с оглед забраната за придобиване на вещи – публична
общинска или държавна собственост по чл.86 от Закона за собствеността (ЗС), в
нотариалното производство по чл.587, ал.2 от ГПК от значение е и
удостоверяването от страна на общината, в чийто район се намира имотът, за
който се провежда производството, на обстоятелството актуван ли е този имот
като общинска собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична
или частна. От цитираните нормативни текстове се извежда извод, че поисканите
от оспорващия административни услуги – по издаване на удостоверение дали имотът
е актуван като общински и по заверка данните на свидетелите, посочени в
Молба–декларация, приложена към заявление вх.№94-А-539/12.10.2020г., почиват на
законовите изисквания на чл.86 от ЗС, респективно
на чл.587, ал.2 от ГПК. Компетентен да извърши услугите като впише исканото
удостоверение и завери данните на свидетелите, е кметът на Община Върбица или
оправомощено от него длъжностно лице, доколкото се касае за недвижими имоти,
находящ се в с.Бяла река, общ.Върбица, като задължението за осъществяването на
услугите възниква за административния орган при наличието на законоустановените
предпоставки за това. Измежду предпоставките на първо място е правният интерес
на молителя от извършването на услугата. В случая този интерес е налице,
доколкото именно посоченото в Молбата - декларация като собственик лице иска
удостоверяването за съставен акт за общинска собственост за недвижими имоти,
находящ се в землището на с.Бяла река, общ. Върбица и заверката на данните на
свидетелите, които ще се разпитат в хода на нотариалното производство по
обстоятелствена проверка. В Молбата - декларация ясно се сочат имотите, за които
се иска извършване на удостоверяването, като наред с това се представят и скици
на тези имоти, издадени от СГКК – гр.Шумен. Налице са и данни – имена, ЕГН и
адреси на тримата свидетели, които се предлагат да бъдат разпитани в хода на
нотариалното производство. Удостоверяването на посочените в молбата
обстоятелства са необходими на жалбоподателя като елемент от охранителното
производство по чл.587, ал.2 от ГПК. С оглед на това, сезираният и компетентен
да се произнесе административен орган, е следвало да ги удостовери. След като
са налице изрични данни, индивидуализиращи по годен и ясен начин поземлените имоти,
за които се инициира нотариалното производство, както и данни за свидетелите,
които ще се разпитат, възниква задължение за административния орган да извърши
процесните услуги.
В случая, въпреки наличието на
изискуемите предпоставки, кметът или съответното длъжностно лице при община
Върбица, не са удостоверили обстоятелството дали описаните имоти са общинска
собственост или не са такава, както и не са заверили посочените в молба -
декларация данни за свидетелите по обстоятелствената проверка. Съдът намира за
неоснователно становището на ответната страна, че са налице пречки за
извършване на исканата услуга, тъй като посочените лица не само не са
собственици на съседни имоти, но и изобщо не притежават имоти в близост до
посочените в молбата. Следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл.587,
ал.2, изр.2 от ГПК свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва
по възможност да бъдат съседи на имота. В този смисъл, заявителят е посочил
свидетелите, като е изписал данните на същите в подадената молба – декларация. Административният
орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери
исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молба –
декларацията както обстоятелството дали съответният недвижим имот е актуван
като общински, така и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да
бъдат разпитани като свидетели в нотариалното производство, като направи
заверка на техните данни. Същият не разполага с правото на преценка дали да
издаде или да откаже издаването на документа при положение, че
административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен
интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана.
Кметът на съответната община има задължение да извърши заверката
на молбата-декларация, като отрази реалното фактическото и правно състояние на
имотите, без да преценява удостоверените от него факти с какви материални права
са свързани. Възникването или не на право на собственост
по давност следва да се установи и прецени от нотариуса в хода на охранителното
нотариално производство по чл.587 от ГПК, необходима предпоставка за което се
явява издаване на удостоверение с отбелязване дали са или не са конкретните
имоти общинска собственост. Отказът да се извърши удостоверяването по искането
за заверка на молбата - декларация по същество съставлява произнасяне по
въпроса кой е действителният собственик на имота, предмет на молбата, т.е. в
чия полза следва да бъде разрешена евентуалната колизия на права, а този въпрос
не е в материалната компетентност на общинската администрация и в частност на
кмета на общината. С оглед горното съдът, намира че не са били налице пречки за
извършване на исканата услуга, както за удостоверяване на обстоятелството дали
имотите са вписани в регистъра на имоти общинска собственост, така и в частта
за заверка на посочените свидетели. Преценката дали сведенията, дадени от тези
свидетели са релевантни в охранителното производство, е на съответния нотариус,
а не на кмета на общината. Същият е административен орган и не разполага с
компетентност по разрешаване на спорове за собственост или признаване на вещни
права.
Освен това, доказателствената
сила на нотариалния акт, издаден по реда на чл.587 от ГПК, е оборима и всяко
трето лице може да докаже в исковото производство по чл.537, ал.2 от ГПК, че
лицето, посочено в акта като титуляр на правото на собственост, не е собственик
на съответния имот. Т.е. дори и жалбоподателят да се снабди с нотариален акт
чрез обстоятелствена проверка, всяко засегнато лице може да обори тези негови
права по горепосочения законов ред.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че отказът на кмета на община Върбица е издаден в нарушение на
материалния закон и при несъответствие с целта на закона по смисъла на чл.146,
т.4 и 5 от АПК, което обосновава извода за неговата незаконосъобразност и се
явява основание за отмяната му.
В обобщение на
гореизложеното съдът приема за безспорно, че е налице незаконосъобразен отказ,
който следва да се отмени, като преписката се върне на кмета на Община Върбица,
който в определен на основание чл.174 от АПК седемдневен срок, считано от
влизане в сила на настоящото решение, се произнесе по Молба – декларация,
приложена към заявление вх.№ 94-А-539/12.10.2020г., подадено от А.о.М..
При
този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващия
искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
акта. В случая претендираните от оспорващия разноски в размер на 360 лева, от
които 10 лева платена държавна такса и 350 лева договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № **********/09.12.2020г.,
следва да се възложат в тежест на Община Върбица.
Водим от горното и
на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро и чл.174 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на А.О.М.
*** отказ на кмета на Община Върбица да завери Молба – декларация за образуване
на нотариално – охранително производство по чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС,
депозирана на 12.10.2020г. в деловодството на община Върбица.
ИЗПРАЩА преписката на административния
орган – кмета на Община Върбица за произнасяне по Молба – декларация към заявление
вх. № 94-А-539/12.10.2020г., подадено от А.О.М., като на основание чл.174 от АПК ОПРЕДЕЛЯ седемдневен срок за
извършване на поисканата услуга, считано от датата на влизането в сила на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Върбица да заплати на А.О.М. с ЕГН **********,***, сумата от 360 (триста и
шестдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: