№ 392
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава И.
Величка Цанова
при участието на секретаря РадиА. Д. Андреева
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Весислава И. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600614 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Е. В. – защитник на подсъдимия И. К. К.
- срещу присъда № 260004 от 25.1.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 103/21 по описа на
Софийски градски съд, Наказателно отделение, 21. първоинстанционен състав, с която
подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 124, ал. 1 НК – за
това, че в периода от 12 до 21 септември 2018 г., в гр. София, чрез нА.сяне на удари по
цялото тяло причинил на З. И. А. смърт по непредпазливост вследствие на умишлено
нанесена средна телесна повреда - и при условията на чл. 54 НК – осъден на лишаване от
свобода за срок от шест години, което да изтърпи при строг режим. Подсъдимият е осъден
да заплати деловодните разноски по делото.
С въззивната жалба и допълнението към нея се поддържат всички основания за
отмяна на съдебния акт. Поддържа се, че фактическата обстановка не е била установена
правилно от съда. Акцент се поставя върху обстоятелството, че нито един от свидетелите не
бил очевидец на случилото се, а всички възпроизвеждали казаното им от починалата. Освен
това – разпитаните свидетели К., Д., Г. и И. категорично заявили, че не видели никакви
следи от насилие върху пострадалата. В жалбата се твърди, че съдът неправилно се позовал
на показанията на полицейските служители и на заинтересования от изхода на делото
свидетел Т. Д., който също следвало да носи отговорност за причинената смърт на
1
„пострадалия“. В резултат съдът достигнал до грешен извод, че подсъдимият бил автор на
престъплението. Защитникът възразява и срещу правната квалификация на деянието с
аргумент, че липсвали доказателства за пряк умисъл.
Поддържа се и довод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в това, че за подсъдимия и за защитника обвинението не било ясно формулирано, а в
диспозитива на обвинителния акт не била отразена и правната квалификация на деянието.
Наведен е и довод за явна несправедливост на наложеното наказание, което следвало
да бъде определено в по-малък размер като се отчетат данните за възрастта на подсъдимия,
цялостното му поведение, подбудите и механизма на извършването на деянието, ако се
приеме, че е било осъществено от него. Отправена е претенция за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, оправдателна по характер или за намаляване на размера на
наказанието. Алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане в първостепенния
съд.
С въззивната жалба не се твърдят неизяснени обстоятелства, налагащи събирането на
доказателства в тази инстанция и не се отправят доказателствени искания.
Не са постъпили възражения срещу въззивната жалба по реда на чл. 322 НПК.
При осъществената пълна проверка, с акта си по чл. 327 НПК въззивният съдебен
състав е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на доказателства.
В хода на съдебните прения адвокат В. поддържа жалбата и допълнението й по
изтъкнатите в тях съображения, които преповтаря накратко. Допълва, че правото на защита
на подсъдимия е било ограничено заради отказа на съда да назначи съдебнопсихиатрични
експертизи на свидетелите, които били зависими наркомани към инкриминирания период.
Защитникът поддържа и отправените с жалбата искания за отмяна присъдата (респективно
за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за нова разглеждане) или за
намаляване на размера на наказанието.
Подсъдимият поддържа становището на адвоката си. Счита, че е бил признат за
виновен от първата инстанция само защото бил многократно осъждан. Изразява съжаление
за това, че една жена си „заминала“ и една майка загубила дъщеря си, а едно дете – майка
си, но той нямало как да признае престъпление, което не бил извършил. Подсъдимият се
оплаква, че многократно му били отказвани свидетели и не му бил даден шанс за реална
защита.
Прокурорът от САП пледира за цялостно потвърждаване на присъдата, изразявайки
убеждението си, че тя е правилна, а претендираните от другата стрА. основания за нейното
изменение или за отмяната й са неоснователни. Според държавния обвинител
първоинстанционният съд е А.лизирал абсолютно всички доказателства и е достигнал до
обоснован извод за авторството на подсъдимия в деянието. Прокурорът не оспорва лисата
на преки доказателства относно този факт, но намира, че има изобилие от косвени
доказателства, които в съвкупност насочват към единствено възможния, несъмнен и
2
категоричен извод, че смъртта на З. А. е резултат от нанесените й от подсъдимия К. телесни
увреждания. Като намира и наложеното наказание за справедливо, прокурорът определя
като неоснователна претенцията на защитата за намаляването на санкцията.
В предоставената му последна дума подсъдимият моли за безпристрастно решение и
отправя искане да бъде оправдан или делото да се върне за повторното му разглеждане.
След като прецени изложените в жалбите доводи, становищата на страните и
провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд
(САС) прие следното:
Доколкото евентуалната основателност на възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения, отстраними при ново разглеждане на делото, но неотстраними от
въззивния съд, би обезсмислила проверката по съществото на обвинението, САС следва да
разгледа на първо място тези доводи на защитата, както и да провери изцяло (извън
доводите) дали в досъдебното и съдебното производство cа допуснати нарушения от
сочената категория.
Оплакването за нарушено право на защита на подсъдимия и по-точно да разбере в
какво е обвинен е основателно, макар и по-различни от изтъкнатите от защитника
съображения. Твърдението, че липсата на правна квалификация в диспозитива на
обвинителния акт определя обвинението като неясно, е неоснователно. То почива на
частично верен факт, тъй като действително в диспозитива на обвинителния акт не е
отразена правната квалификация в нейния цифров израз. Този пропуск обаче определя само
формално диспозитива на обвинителния акт като несъответен на изискването на чл. 246, ал.
3 НПК за съдържанието му. Така е, защото словесната правна квалификация се съдържа в
диспозитива – отразено е, че подсъдимият е обвинен в това, че е причинил на З. А. смърт по
непредпазливост вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда. Същевременно,
в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочена неколкократно цифровата правна
квалификация на деянието. Така на стр. 10 от акта – „С описаното дотук обвиняемият К. е
осъществил от обективна и субективна стрА. състава на престъплението по чл. 124, ал. 1
НК, тъй като …..“; на стр. 7 – „…има достатъчно данни за извършено престъпление по чл.
124, ал. 1 НК“; на стр. 1 – отразено е, че обвинителният акт е по обвинението на И. К. К. за
престъпление по чл. 124, ал. 1 НК. Обвинителният акт е единен документ и за да се прецени
дали обвинението е формулирано ясно и точно, така че обвиненият да е наясно с неговите
предели и да е в състояние да организира защитата си, е необходимо да се проследи
съдържанието му в цялост. Многократното словесно и цифрово възпроизвеждане на
правната квалификация в обстоятелствената част и наличието на словесно формулирА.
правна квалификация в диспозитива на обвинителния акт дават недвусмислено ясна
представа за какво конкретно престъпление е обвинен предаденият на съд. Затова съдът
приема, че формалният пропуск да се посочи цифровия израз на правната квалификация за
3
престъпление по чл. 124, ал. 1 НК в диспозитива на обвинителния акт сам по себе си не
накърнява правото на защита на подсъдимия.
Обвинителният акт обаче страда от друг, непреодолим порок, който
първоинстанционният съд е пропуснал да установи в хода на проведеното разпоредително
заседание. Тезата на обвинението е неясно формулирА. и не може да бъде извлечена по
тълкувателен път. В обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се съдържат
данни за времето, мястото и начинът на извършване на престъплението и да се посочат
действията, извършени от обвинения. Внесеният в съда не отговоря на това изискване. В
акта са преразказани различните свидетелски показания, но обвинението не се е ангажирало
с конкретни твърдения и като краен резултат не става ясно какво всъщност твърди,
доколкото показанията са възпроизведени с противоречията им досежно съществени факти.
Така, позовавайки се на показанията на свидетелките Н. П. и М. Ч. (стр. 7 от акта)
прокурорът е посочил, че И. К. нанесъл побой на З. А. на 12.9.2018 г. навън, на улицата в
близост до поликлиника. След това е отбелязал изрично, че при следващите срещи на З. А. с
двете свидетелки, проведени на 20, 22 и 23 септември 2018 г. пострадалата „..не е имала
нови наранявания (травматични увреждания) по тялото си и не е споделяла някой да й е
нА.сял отново бой“. В същото време, позовавайки се на показанията на свидетелите С. Р. и
А. А., определени като подкрепящи тези на първите две свидетелки, прокурорът е изтъкнал,
че те видели пострадалата на 20.9.2018 г., като тя имала наранявания, нанесени й от К. с
юмруци и дръжка на метла. За ударите с дръжки на метла се говори и по-напред (стр. 5),
отново през призмата на показанията на Р. и А., като се въвежда датата 21.9.2018 г., на която
пострадалата била бита в апартамента си, а след това навън пред поликлиниката. На стр. 8
от обвинителния акт пък е отбелязано следното: „Освен че показанията на свидетелите са
еднопосочни и логични по отношение на това, че И. К. е нанесъл травматичните
увреждания по тялото на З. А., както и че това се е случило на 12.9.2018 г., няма данни
друг да й е нА.сял бой, няма данни за нови травматични увреждания по тялото й след тази
дата…“. Обвинението е за това, че подсъдимият е причинил уврежданията в периода от 12
до 21 септември 2018 г.
От горното кратко възпроизвеждане на съдържанието на обвинителния акт е
изводимо, че не е ясно какво всъщност твърди обвинението – дали пострадалата е била бита
само на 12.9.2018 г. или и на по-късна дата и на коя (на 20, на 21 или и на двете). Не са
вменени и конкретни действия на обвинения. Преразказът на свидетелските показания,
особено когато са противоречиви, не означава, че са посочени времето, мястото и начинът
на извършване престъплението.
От изнесеното дотук се налага извод, че внесеният в съда обвинителен акт не изпълва
процесуалния стандарт на чл. 246, ал. 2 НПК по отношение на деятелността на подсъдимия
и обстоятелствата на извършване на престъплението. Това е следвало да бъде констатирано
от съда, за да се отстрани същественото процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на подсъдимия.
Отправените към обвинителния акт изисквания за съдържанието му включват
4
описание на фактите, отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната стрА. на
престъплението, в чието извършване е обвинено лицето, срещу което се води наказателното
производство, като тези факти следва да бъдат подведени под съответстващата им правна
квалификация, така че юридическите и фактическите предели на обвинението да са ясни и
съответни едни на други. Пропускът да се изпълни това несъмнено води до ограничаване на
правата на обвиняемия, респективно - подсъдимия в бъдещото съдебно производство, и е
процесуално нарушение от категорията на съществените. В ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС
(т. 4.2) е посочено изрично, че „чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята
обвинителна теза пред решаващия съдебен орган”, както и че „главното предназначение на
обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на
правото на защита”. Недопустимо е съдът, чиято функция е арбитърна, да попълва фактите
вместо държавното обвинение, на което е възложена обвинителната функция.
Посочените по-напред неясноти и противоречия в обвинителния акт определят
обвинението като неясно фактически формулирано, а предметът на доказване – като
неопределен. Констатираното процесуално нарушение е отстранимо чрез изготвяне на
обвинителен акт, съответстващ на процесуалните изисквания за минималното му
съдържание.
Коментираното дотук обоснова извод за отмяна присъдата и определя като
безпредметно обсъждането на остА.лите доводи от въззивната жалба.
Делото следва да се върне за ново разглеждане на съда – от стадия на съдебното
заседание, в етапа на разпоредителното. Въззивната инстанция е длъжна да следи за
нарушения по чл. 348, ал. 3 НПК и ако констатира такива – да върне делото на първата, в
случай че нарушенията са отстраними. В разглеждания случай, с оглед изложеното по-
напред, е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1
НПК, което е отстранимо при ново разглеждане на делото, но не може да бъде отстранено в
рамките на въззивната проверка.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т.
1 НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260004 от 25.1.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 103/21 по
описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 21. първоинстанционен състав.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на подсъдимия И. К. и на защитника му адвокат Е. В..
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6