М О Т И В И към Присъда №225/15.10.2018 г.,
постановена по НОХД № 5093/2018 г.
по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу И.Г.А.
- роден на ***г***, б., български
гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, живущ ***,
ЕГН ********** за това, че през периода
от месец януари 2014г. до месец юли 2018г. включително, в гр.Пловдив след като
е бил осъден с Решение №5022/13.12.2013г. по гражданско дело № 6743/2013г. по описа на Районен съд-Пловдив, III-ти бр.
състав, влязло в законна сила на 21.01.2014г. да издържа свой низходящ-сина си Х.И.А.,
ЕГН:**********, като заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв чрез неговата
майка и законен представител-Р.С.С., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а имено петдесет и
четири месечни вноски,всяка в размер на 100 лв. или всички вноски на обща
стойност 5400 /пет хиляди и четиристотин
/лева, - престъпление чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството е проведено при условията на съкратено
съдебно следствие по чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото
срещу подс. И.А. обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен за
престъплението по чл. 183, ал.1 от НК и да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер една година, което да бъде намалено с 1/3, изтърпяването на което да бъде отложено по
реда на чл.66 от НК.
Частният обвинител Р.С. се присъединява
изцяло към казаното от прокурора.
Защитникът на подс. А. – адв. А. сочи в пледоарията
си, че не оспорват изложената фактология в обвинителния акт, но с оглед
влошеното здравословно състояние на подсъдимия се иска алтернативно
оправдаването му или налагане на наказание пробация, без пробационна мярка
„принудителен труд, което наказание следва да се определи в минимално
предвидения размер.
Подсъдимия А. заявява, че е помагал с каквото може на
детето и ще продължи да го прави, ако има възможност.
Съдебното следствие е проведено като задочно такова
при условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „А” от НПК.
Въз основа на събраните доказателства,
съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.Г.А. е
роден на *** ***, б., български гражданин, със средно образование,
разведен, безработен, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият И.Г.А.
и св.Р.С. сключили граждански брак на 11.08.1996 г. От брака си двамата имали
дете – св. Х.И.А., ЕГН:**********. С Решение №5022/13.12.2013г. по гражданско дело
№6743/2013г. по описа на Районен
съд-Пловдив, III-ти бр. състав, влязло в
законна сила на 21.01.2014г, този граждански брак бил прекратен, като със
същото решение упражняването на
родителките права по отношение на роденото по време на брака малолетно
дете Х.И.А., били предоставени на майката - св.Р.А.. С това решение подсъдимият
И.А. бил осъден да заплаща месечна
издръжка за малолетното си дете в размер на 100лв. до навършване на
пълнолетието му или на закона причина за изменението и прекратяването. От момента на влизане на това
решение в сила подсъдимият не заплащал
нито една от дължимите на малолетното си дете месечни издръжки. По този начин
се натрупала дължима сума за общо петдесет и четири месечни вноски
всяка в размер на 100лв. или всички вноски на обща стойност 5400лв за периода от
месец януари 2014г. до месец юли 2018г. включително.
Освен подсъдимият не посещавал и не виждал по никакъв начин детето си, не му
правел подаръци, както и не му купувал вещи от първа необходимост. За
малолетното дете се грижела основно и само неговата майка и законен
представител-св.Р.С.. В началото на 2017г. тя не можела вече да реализира и
трудови доходи, защото полагала грижи за малолетното дете, което имало и сериозни здравословни /психически/
проблеми- дислексия и поради която причина било освидетелствано от ТЕЛК като
50% инвалидизирано. Здравословните му проблеми налагали допълнителни и значими
разходи за медикаментозно лечение.
Същевременно здравословни проблеми имал
и подсъдимият И.А., който бил освидетелстван от
ТЕЛК като лице с 50 % трайно
намалена работоспособност.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя, от
останалите събрани в хода на разследването доказателства – показанията на св.Р.С.,
Решение №5022/13.12.2013г. по гражданско дело №6743/2013г. по описа на Районен съд-Пловдив, III-ти бр. състав, удостоверение за раждане, Експертно
решение на ТЕЛК от 29.02.2016 г.,
справка на ТД на НАП Пловдив за регистрирани трудови договори, копие от трудова
книжка на подсъдимия, Експертно решение на ТЕЛК от 02.07.2015 г. за подсъдимия,
Експертно решение на ТЕЛК от 13.10.2017 г. за подсъдимия, справка от Районен
съд гр.Пловдив за водено срещу подсъдимия изпълнително дело, справка за
съдимост, характеристична справка, като при така установената фактическа
обстановка по категоричен начин се налага изводът, че е доказано авторството на
деянието по чл. 183, ал.1 от НК. От наличните доказателства, събрани
и проверени по реда на НПК с поведението си по
описания по-горе несъмнен начин се установява
осъществяването на престъпното деяние от подсъдимия А. по
посочените по-горе правна квалификация, както по време, място, механизъм и
начин на извършването, както и авторството.
От обективна страна престъплението по чл.183, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия И.А., чрез бездействие – същият не е заплащал
дължимата сума за месечна издръжка на свои низходящи – Х.А. за периода от месец
януари 2014 г. до месец юли 2018 г. включително, макар да е знаел че дължи такава, тъй като е осъден с
решение на ПРС да заплаща месечна издръжка на своето непълнолетно дете и не е
заплатил същата, като по този начин е била натрупана неизплатена сума в общ
размер на 5400 лева за дължимите 54 броя месечни вноски.
От субективна страна престъплението е извършено
от подсъдимия с пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и независимо от това не е извършил заплащане на дължимата издръжка.
Съдът , като взе в предвид принципа на законоустановеност
на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на
извършителя, съдебното му минало, определи по следния начин наказанието : При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия А.Д.за престъплението
по чл. 183, ал.1, от НК съдът отчете отново всички необходими белези на
извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства : за престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, законът
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация. Съдът не отчита отегчаващи отговорността обстоятелства, като за
такива не бива да се считат размерът на дължимата издръжка и периодът за който
е дължима. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита направеното
самопризнание, влошеното здравословно състояние и чистото съдебно минало. Ето
защо, при съпоставяне на всички тези факти и при съпоставяне с подбудите на
извършеното от него и като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице
превес на смекчаващите обстоятелства. Същевременно според съда за постигане на
целите на наказанието – както на индивидуалната, така и на генералната
превенция следва да се избере по-тежкото наказание от двете алтернативни
предвидени в закона, а именно наказанието лишаване от свобода, доколкото се
установява, че подсъдимият не е направил каквито и да било действия по
заплащане на дължимата издръжка в изключително дълъг период от време,
независимо, че в инкриминирания период е имал регистрирани трудови договори и е
получавал доходи. Същевременно съдът счита, че не са налице предпоставките на
чл.55, ал.1 от НК, доколкото констатираните смекчаващи обстоятелства не са
многобройни такива, а по характера си не могат да се приемат за изключителни. С
оглед на обстоятелството, че в конкретния случай е налице посоченият по-горе
превес на смекчаващи обстоятелства, то съдът определи на подсъдимия наказание
при условията на чл. 54 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” в
размер на ШЕСТ месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирано с
една трета и е наложено наказание Лишаване от свобода в размер на ЧЕТИРИ месеца.
Според съдебния състав изпълнението на наложеното
наказание „Лишаване от свобода” следва да бъде отложено с изпитателен срок от
ТРИ години, доколкото са налице основанията за това и тъй като според съда
наложеното наказание ще спомогне за постигане целите на наказанието и се явява
справедливо с оглед тежестта на извършеното деяние.
Причини за извършване на престъпленията са слаби
морално волеви задръжки, незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.