Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..10.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария
Манолова,
като разгледа докладваното
от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1123
по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от В.Р.Х. от
гр.Варна, действаща чрез особен представител адв.М.П., срещу решение
№2142/17.05.19г., постановено по гр.д. № 12376/18г. на ВРС, 7 състав, в частта,
в която е признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7 съществува вземане срещу
ответника В.Р.Х., с постоянен адрес ***, в размер на сумите, както
следва: 1533,85лева, представляваща неплатена
главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 01500604, сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и В.Р.Х., вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 26.04.2018г. до окончателното
погасяване на задължението и 462,10лева, представляваща сбор от лихва за забава
начислена върху главницата за периода от 26.04.2015г. до 13.04.2018г., за което
вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2777/27.04.2018г. по ч.гр.д.
№ 5929/2018г. по описа на ВРС, 10 състав.
В
жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. постановено в противоречие с материалния закон и
съдопроизводствените правила. Намира за неправилни изводите на съда, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия, предвид липсата на доказателства за
извършено уведомяване, както и че предаването на уведомлението на особения
представител не можело да се приравни нито на връчване на ответника, нито на
упълномощен адвокат. Ето защо счита, че прехвърлянето на вземането не е
произвело действие спрямо ответника. Моли да бъде отменено решението, като бъде
отхвърлен иска в обжалваната част.
Въззиваемата страна ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София , р-н Лозенец, ул. Хенрик Ибсен No 15, не е депозирала в срок отговор.
За
да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ЕАД, ЕИК *********, против В.Р.Х. от гр. Варна, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че В.Р.Х. дължи на Фронтекс
Интернешънъл ЕАД, следните
суми: сумата от 1741,85лeва, представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит с номер PLUS-01500604 от 03.09.2010г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в
съда– 26.04.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 598,22лева,
представляваща договорно обезщетение за забава за периода 06.08.13г. до
13.04.18г., които вземания са
цедирани от БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на Фронтекс Интернешънъл ЕАД по
силата на договор за цесия от 10.01.17г., за които е издадена заповед
№2777/27.04.2018год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№5929/2018год. на ВРС.
В исковата молба поддържа, че с договор за потребителски
кредит PLUS-01500604,
сключен на 03.09.2010г., между БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и В.Р.Х., на последната е предоставен паричен кредит в размер на 4000лв , която сума
била усвоена от ответника. Излага, че в тежест на ответника било задължението
да погаси заема на 48 мес.вноски, ведно с уговорената възнагр.лихва-добавка,
съставляваща печалбата на кредитора.
Сочи, че ответникът е преустановил плащането на вноските по заема от
05.08.13г. Тъй като изпаднал в забава ответникът дължал лихва за забава. Сочи,
че на 05.08.14г. настъпил крайния срок на договора, като целия неизплатен
остатък станал изискуем. Твърди, че на 10.01.17г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД и Фронтекс Интернешънъл ЕАД бил сключен договор за
прехвърляне на вземане, по силата на който ищецът придобил вземанията по
договора. Сочи, че ищецът се
е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
срещу която ответникът подал възражение.
Ответникът В.Р.Х. от гр.Варна, чрез особен представител адв.М.П., в срока
по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по
основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на всички вземания. Оспорва и факта на уведомяване на длъжника за
извършената цесия.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с
правно основание чл.
415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по
същество на спора.
С оглед оплакванията във въззивната жалба спорно се явява обстоятелството налице ли е надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия, съответно надлежно активно материалноправно легитимиран ли е ищецът да претендира процесните
вземания от длъжника.
В
настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът –
заявител Фронтекс Интернешънъл ЕАД е посочил и
представил договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., ведно
с Приложение 1 към него, по силата на който продавачът БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД му е прехвърлил вземания към свои длъжници в определен размер,
произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в съответното Приложение №1, срещу определено в договора
възнаграждение, сред които и този, сключен с длъжника В.Р.Х.. Представено е още
и издадено от цедента потвърждение за прехвърлянето на вземанията.
По
делото е приложено и нарочно пълномощно от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на Фронтекс Интернешънъл ЕАД, от което е видно, че е
налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на
цесионера от негово име да предприеме фактически действия по уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което
действие от пълномощник липсва законова пречка. От представените по делото доказателства
не се установява факта на надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяването на иска,
доколкото липсват доказателства както за изпращането, така и за получаването на
приложеното уведомление.
Доколкото
обаче на ответника чрез особения му представител са надлежно
връчени преписи от
исковата молба и приложенията към нея (сред които договора за цесия от
10.01.2017г., ведно с приложение №1 към него ; пълномощно от цедента на
цесионера за съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от
упълномощения за това цесионер), обосновано може да се приеме, че съобщаването
в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания
длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата
и законните интереси на длъжника са гарантирани. Съдът съобразява в тази
връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в регистрите
настоящ и постоянен адрес на ответника, като на осн. чл.47, ал.5 вр. с ал.1 ГПК
предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото, на осн.
чл.47, ал.6 ГПК с оглед
охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен представител в
тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е
приложена фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. Особеният представител може
да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се
явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици / в този
смисъл е Решение № 198/18.01.19г. по т.д.№193/18г. на ВКС/.
Предвид
гореизложеното съдът намира за
неоснователни възраженията на особения представител на ответника, свързани с
липсата на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се
приеме, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като не се твърди
той да е извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът - цесионер Фронтекс Интернешънъл ЕАД се явява носител на тези
вземания.
Въззивният
съд напълно споделя мотивите на ВРС в този смисъл и препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на спора в тежест на
въззивника следва да бъдат възложени сторените от въззиваемата страна във
въззивното производство разноски в размер на 400лв– ю.к. възнаграждение и депозит
за особен представител.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2142/17.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 12376/2018г. по описа на Варненски районен съд, 7 състав, в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, съществува вземане срещу
ответника В.Р.Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, в размер на сумите, както следва: 1533,85лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски паричен
кредит № PLUS- 01500604, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и В.Р.Х.,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 26.04.2018г.
до окончателното погасяване на задължението и 462,10лева, представляваща сбор
от лихва за забава начислена върху главницата за периода от 26.04.2015г. до
13.04.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2777/27.04.2018г. по ч.гр.д. № 5929/2018г. по описа на ВРС, 10 състав.
ОСЪЖДА В.Р.Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик
Ибсен” № 15, сумата от 400лв /четиристотин лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: