РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. В. 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц.. К.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н.Въззивно гражданско дело №
20231300500034 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от Л. Г. Е. от гр.В., ЕГН ********** против
Решение № 483/28.10.2022г. по гр.д.№670/2022г. на Видински районен съд, в
частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 835.84 лв. , представляваща
неизплатено възнаграждение по договор от 29.07.2019 г. за наем на
земеделски земи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.01.2021 г. до окончателното издължаване. С решението, А. Р. К. от гр. Б.,
ЕГН ********** е осъден и да заплати на Л. Г. Е. от гр. В. ЕГН **********
сумата 44.21 лв , представляваща разноски по делото при компенсация.
Въззивникът , чрез процесуален представител адв. Л. М. сочи, че решението е
неправилно и незаконосъобразно .Излага, че съдът се е позовал на представен
разходен касов ордер, който е бил представен и приет като доказателство, в
първото по делото заседание, в което е била преклудирана възможността на
ответника да представя писмени доказателства, тъй като не е подаден отговор
на исковата молба. В резултат на това, решението е неправилно и в частта на
1
присъдените разноски.
Иска се да бъде отменено и постановено ново, с което иска бъде уважен
изцяло.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, чрез процесуален
представител адвокат Р. Д.. В отговора се излага, че жалбата е неоснователна.
Сочи ,че доказателството е представено своевременно, след изготвяне на
доклад по делото по чл.146 ГПК , и след даване на указания за подлежащите
на доказване факти и обстоятелства и разпределяне на доказателствената
тежест между страните.
Иска се решението да бъде потвърдено .
Във въззивната инстанция не са сочени и събирани доказателства.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
обективно съединени искове с правно основание чл. 228 ЗЗД, вр. с чл. 232,
във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като не се спори по правната
квалификация.
Твърди се от ищеца, че ответникът е арендатор в с. Делейна, като
дейността се осъществява освен от него и от майка му Е.А. И. с която също е
контактувал. На 29.07.2019 г. с ответника сключили договор за наем на
притежавани от ищеца земеделски земи в землището на с. Д., обл. В. за общо
20,896 дка. Договорът бил сключен за една стопанска година - 2019/2020 г.
Възнаграждението било определено в размер на 40 лева/дка. На 30.07.2020 г.
сключили за следващата стопанска година - 2020/2021 г. нов договор за наем
на земеделски земи в землището на с. Делейна, обл. Видин, като този път
наетите земи били по-малко - 20,396 дка. Възнаграждението отново
определили в размер 40 лева/дка.
Стопанската година започвала на 01.10 и приключвала на 30.09
следващата година и съгласно договорите възнаграждението се изплащало в
срок до три месеца след приключване на съответната стопанска година.
Съгласно първия посочен договор от 2019 г. възнаграждението в размер на
2
835,84 лева трябвало да бъде изплатено до 31.12.2020 г., а по втория договор
от 2020 г. в размер на 811,84 лева трябвало да бъде изплатено до 31.12.2021 г.
Иска се да бъде осъден ответника да заплати сумата от 835,84 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор за наем на
земеделски земи от 29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01. 01. 2021 г. до окончателното издължаване, и сумата от 811,84
лева представляваща неизплатено възнаграждение по договор за наем на
земеделски земи от 30.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.01.2022 г. до окончателното издължаване.
Претендирани са и направените в производството разноски.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че вещта, предмет
на договорите , е предадена за ползване на ответника срещу задължението за
заплащане на съответната договорена сума. Приел е за доказано от ответника
плащането на сумата от 840 лв., представляваща рента/наем за 2019/2020 г., с
оглед представянето на разходен касов ордер, подписан от страните, поради
което е отхвърлил иска по отношение на тази сума. Посочил е, че частният
свидетелстващ документ не е оспорен и че съдържа необходимите реквизити,
поради което е годно доказателство относно посочените в него обстоятелства
- изпълнение на задължението за плащане от страна на ответника по договора
за стопанската 2019/2020 г.
С оглед изложените факти и обстоятелства от страните и наведените
доводи съдът в настоящия състав намира следното от фактическа страна:
Не се спори между страните , че са сключили процесните договори за наем на
земеделска земя, по силата на които са възникнали облигационни отношения.
С договора за наем на земеделска земя, сключен на 29.07.2019 г., ищецът като
наемодател, е предоставил за ползване на ответника като наемател земеделски
имоти, находящи се в землището на с. Д. общо 20.896 дка., като договорът е
сключен за стопанската година - 2019/2020 г., с възнаграждение в размер на
40.00 лева/дка. С договор за наем на земеделска земя, сключен на 30.07.2020
г., страните по делото сключили за следващата стопанска година - 2020/2021
г. нов договор за наем на земеделски земи в землището на с. Д., общо 20.396
дка, с възнаграждение 40 лева/дка.
Не се спори , и че ответникът е ползвал предоставените земеделски имоти
3
през процесните периоди. В съдебно заседание на 29.09.2022 г.,след изготвяне
на доклад по чл.146 ГПК, процесуалният представител на ответника е
представил подписан разходен касов ордер за плащане на сумата 840.00 лева
за стопанската 2019/2020 г., издаден от А. К. в полза на Л. Е..
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките
на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
4
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Направеното възражение за
прехвърляне на идеалните части на ищеца от правото на собственост върху
земеделските земи, обосноваващо липса на право на обжалване, съдът
намира, че доколкото вземането касае сума, дължима за период, в който
ищецът е бил собственик, същият има правен интерес от обжалване на
решението.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е разгледал претенции с правно основание чл. 228
ЗЗД, вр. с чл. 232, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД Анализирал е
наведените факти и обстоятелства, доводите на страните и събраните
доказателства, и е достигнал до обосновани и правилни правни изводи.
Оплакването във въззивната жалба за съществено процесуално нарушение,
довело до неправилно приложение на материалния закон, като е приет като
доказателство разходен касов ордер, представен извън срока по чл.131 ГПК, е
неоснователно.
С разпоредбата на чл.131 ГПК е предоставено право на ответника в
едномесечен срок да отговори на исковата молба, като отговорът има
задължително съдържание, посочено в чл.131, ал.2 ГПК. В Алинея 3 на текста
въвежда задължение за ответника да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени
доказателства, с които разполага. Това задължение е за ответника, който е
подал отговор и е направил възражения.
В настоящия случай, ответникът не е подал отговор, съответно не е сочил и
представял доказателства. Това означава преклудиране на възможностите,
посочени в чл.133 ГПК, уреждащ последиците от неподаването на отговор.
Разпоредбата сочи, че когато в срока по чл.131 ГПК ответникът не подаде
отговор, не направи възражения, не оспори истинността на представен
документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, той губи
5
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. Разпоредбата не предвижда
преклудиране на възможността да се представят писмени доказателства.
Следва да се има предвид, че разпоредбата до изменението на ГПК ДВ, бр. 50
от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г. е включвала и преклузия по отношение на
представяне след срока на писмени доказателства, но в настоящата си
редакция текстът е изменен, и по отношение на представянето на писмени
доказателства преклузия не е предвидена.
Това е така, тъй като липсата на отговор не означава признание на иска.
В първото по делото заседание, съгласно чл.146 ГПК съдът има задължение
да изготви доклад, със задължително съдържание, част от което е да укаже
кои факти и обстоятелства подлежат на доказване, как се разпределя
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и за кои
от твърдените от страните факти не сочат доказателства.
В случай, че не е представен отговор съдът не дължи указания на ответника, с
оглед липсата на направени възражения, но не означава,че ответникът не
може да представи доказателства, когато установява факти и обстоятелства,
част от предмета на спора.
Съгласно алинея 3 на чл.146 ГПК след изслушването на доклада съдът
предоставя възможност на страните да предприемат съответните процесуални
действия. В този случай, ако не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно. В същото заседание съдът се
произнася с определение по доказателствените искания на страните. От
анализираните разпоредби се установява, че в настоящия случай ответникът
не е подал отговор, но е направил доказателствено искане за приемане на
представено писмено доказателство за плащане на сумата в първото по
делото заседание след изготвяне от съда на доклада по чл.146 ГПК,
доказателството не е оспорено и е прието от съда, които действия са
законосъобразни и правилни.
Поради изложеното решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени направените
във въззивната инстанция на въззиваемия за адвокатско възнаграждение, за
6
което е представен списък на разноски, в размер 300.00 лева платени в брой,
съгласно ДПЗС от 01.03.2023г. , който в частта на отразяване внасяне на
сумата в брой има характер на разписка.
Поради горното , ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 483/28.10.2022г. по гр.д.№670/2022г. на
Видински районен съд, в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 835.84
лв. , представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 29.07.2019 г.
за наем на земеделски земи, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 01.01.2021 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Л. Г. Е. от гр. В., ЕГН ********** , да заплати на А. Р. К. от
гр. Б., ЕГН **********, сумата от 300.00 лева представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7