№ 977
гр. Б., 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120201691 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р. И. Ж., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 23-0769-004248 от 15.02.2024 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Б., сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 20
лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП са му наложени наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 месец.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като необосновано, неправилно
и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. С., който в
хода на съдебните прения доразвива изложените в жалбата възражения. Поддържат се
допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН, при съставяне
на АУАН и НП, тъй като не са били описани обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението. Навежда се възражение за наличие на разминаване при описанието на мястото
на нарушението в АУАН и НП. Намира, че липсват доказателства, които да установяват, че
жалбоподателят е загубил управление на ППС и да е настъпило ПТП. Сочи, че предвид
големите размери на автомобила, жалбоподателят не е разбрал за настъпило
съприкосновение между управляваното от него ППС и светофарната уредба. Поддържа, че
от съдържанието на НП не става ясно, какви обстоятелства са били взети предвид от АНО
при определяне размера на наказанията за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е
1
била наложена глоба в максимално предвидения размер от 200 лева и 2 месеца лишаване от
правоуправление. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира
присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт Ж.а. Поддържа представеното в преписката писмено становище и моли за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 17.10.2023 г. около 12:38 часа, жалбоподателят е управлявал в гр. Б., ж.к. „И., до м.
„З.“ в посока ул. „Т.“ ППС в състав влекач „Ивеко Стралис“ с рег. № ..., с прикачено към него
полуремарке „Метако СД 334“ с рег. № .... При завиване на дясно на кръстовището до м. ц.
„С.“ жалбоподателят като водач на ППС е загубил контрол при управлението на автомобила
и същият е излязъл от пътното платно и е причинил самостоятелно ПТП, при което е ударил
светофарната уредба, и в резултат на което са настъпили материални щети по ППС и
светофарната уредба. Жалбоподателят не е спрял на местопроизшествието и продължил
движението си в посока кръговото на изхода на гр. Б.. Предприемайки движение в посока м.
„М.“ в гр. Б., жалбоподателят спрял ППС на пътното платно на главен път I-6 в близост до
м. „М.“.
По подаден сигнал за настъпило ПТП на място бил изпратен да окаже съдействие
свидетелят Х. К. - служител в сектор „Пътна полиция“ гр. Б.. Свидетелят К. се запознал с
наличен видеозапис на ПТП и установил, че управляваният от жалбоподателя товарен
автомобил е ударил светофарната уредба на кръстовището до м. ц. „С.“. Впоследствие се
констатирало от контролните органи, че жалбоподателят е спрял в близост до м. „М.“.
Свидетелят К. отишъл на място и установил, че задна гума на автомобила е спукана и е
свалена. Свидетелят К. извършил заснемане със служебен таблет на повредената от удара
светофарната уредба, както и на управлявания от жалбоподателя автомобил. На място
свидетелят К. съставил и протокол за ПТП, в който описал механизма на настъпилото ПТП и
на причинените вреди. Свидетелят К. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършени
нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетеля К. са
последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира.
Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в
преписката, както и от снимков материал. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
2
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на наказателното постановление. Както в АУАН, така и в
НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. АУАН е бил предявен и връчен на жалбоподателя, който не е вписал
възражения, точно обратното посочил е, че написаното е вярно. В тази връзка съдът намира
за неоснователно поддържаното от процесуалния представител на жалбоподателя
възражение за допуснато процесуално нарушение при описанието на мястото на
нарушението и обстоятелствата при извършването му. Настоящият съдебен състав намира,
че не е налице несъответствие между АУАН и НП относно мястото на нарушението. И в
двата акта е посочено, че жалбоподателят е управлявал ППС в гр. Б., до м. „З.“, в посока ул.
„Т.“, като при завиване надясно на кръстовището на м. ц. „С.“ е настъпило ПТП между
управляваното от жалбоподателя ППС и светофарната уредба. В действителност в АУАН е
отразено, че улицата, по която е управлявал автомобила жалбоподателят е без име. В
разпита свидетелят К. изрично посочва, че към датата на нарушението, улицата не е била
наименована. Независимо от това в АУАН са посочени достатъчно допълнителни данни като
град, посока на движение, находящи се в близост обекти (м. „З.“ и м. ц. „С.“), които да
допринесат за индивидуализацията на мястото на нарушението. В допълнение в НП АНО е
посочил и жилищния квартал – ж.к. „И.“, което обстоятелство не се съдържа в АУАН, но
категорично не се касае за друго място на нарушението, напротив, и в АУАН и НП е описано
едно и също място, поради което несъмнено следва да се приеме, че е индивидуализирано
съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
По нарушението по чл.20, ал. 1 ЗДвП:
Разпоредбата предвижда задължение за водачите да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. От събраните по делото доказателства според съда,
категорично се установява извършено от жалбоподателя в качеството му на водач на ППС
нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. В показанията си свидетелят К. посочва, че от наличен
видеозапис е констатирал извършеното нарушение, като от видеозаписа се е установило, че
при завиване на дясно на кръстовището управляваният от жалбоподателя товарен автомобил
3
е ударил разположена на кръстовището светофарна уредба. В показанията си свидетелят К.
споделя, че не си спомня, с коя част на автомобила е била ударена светофарната уредба, но
категорично свидетелства за настъпил удар. Настъпилото съприкосновение между
управляваното от жалбоподателя ППС и светофарната уредба се установява и от наличен по
делото снимков материал на диск, предявен на страните и свидетеля К., изготвен от К. със
служебно устройство за отдалечен достъп. От снимките се установява настъпила повреда на
светофарната уредба, както и спукване на гумата на управлявания от жалбоподателя
автомобил. В разпита си свидетелят К. описва и механизма на настъпване на ПТП, а именно
автомобилът е ударил светофарната уредба в тръбата, която е закрепена за повърхността на
земята с болтове, като именно на тези болтове свидетелят посочва, че е била спукана гумата
на управляваното от жалбоподателя ППС. Съдът не споделя възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че не е доказано по категоричен начин, че повредите по
светофарната уредба, отразени на снимките са били причинени от жалбоподателя. От
показанията на актосъставителя се установява, че нарушителят е бил установен след
запознаване с видеозапис, на който е било заснето настъпилото ПТП, като лично свидетелят
К. е изгледал видеозаписа и е констатирал, че управляваното от жалбоподателя ППС е
ударило светофарната уредба на кръстовището до м. ц. „С.“ при завиване надясно. В
подкрепа на извода на съда, че именно процесният товарен автомобил е причинил ПТП е и
обстоятелството, че при ПТП е настъпила повреда и на автомобила – спукване на задна
гума. При така установеното по делото безспорно следва да се приеме, че жалбоподателят е
изгубил контрол по отношение управлението на ППС, в резултат на което е настъпил удар
между автомобила и пътно съоръжение, което е било повредено.
За да бъде санкционирано установеното нарушение по чл.20, ал. 1 ЗДвП правилно
АНО е приложил относимата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП и на жалбоподателя е била
наложена глоба в размер на 20 лева. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя,
поради което не подлежи на изменение. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП законодателят е предвидил задължение за
водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. В случая съдът приема, че установената по делото фактическа обстановка е
била подведена под правилната правна норма, която се вменява като нарушена от
жалбоподателя (чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП) при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че
след настъпване на процесното ПТП, т.е. когато жалбоподателят е ударил светофарната
уредба на кръстовището, същият не е спрял управлявания от него автомобил да установи
настъпилите щети. Следователно жалбоподателят не е изпълнил предвиденото в чл. 123, ал.
4
1, т. 1 ЗДвП задължение на водач, като след настъпване на удара не е спрял автомобила да
огледа дали са настъпили вреди. От фактическа страна по делото се установява, че
жалбоподателят е спрял автомобила в близост до м. „М.“, едва след като е констатирал, че е
спукана автомобилната гума на управляваното от него ППС. Следователно жалбоподателят
е предприел спиране предвид настъпила неизправност на автомобила, а не по причина да
обследва настъпили вреди в изпълнение на задължението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП като
водач –участник в ПТП, в случая причинено от него. Ето защо съдът споделя извода на
АНО, че жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП без да установи настъпилите вреди. В
тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че от една страна не е разбрал
за настъпилия удар, а от друга, че не е спрял на място, тъй като участъкът е бил много
натоварен. Така поддържаните защитни тези са взаимно противоречиви, като предвид
събраните по делото доказателства, съдът ги намира за неоснователни и изцяло оборени от
съвкупния доказателствения материал. Предвид настъпилите вреди по инфраструктурата
(светофарната уредба), които се установяват от снимковия материал, интензитетът на
настъпилия удар не е бил незначителен и независимо от размерите на управляваното от
жалбоподателя ППС, несъмнено се приема от съда, че жалбоподателят е възприел
настъпилото съприкосновение между автомобила и светофарната уредба. В действителност
от показанията на свидетеля К. се установява, че процесният участък е бил с натоварено
движение на автомобили, но независимо от това жалбоподателят е бил длъжен да изпълни
предвиденото в чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП предписание на законодателя – да спре и да установи
щетите от произшествието. В чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП изрично е предвидено, че спирането не
трябва да създава опасност за движението, но дори да се приеме, че участъкът е бил
натоварен, жалбоподателят е следвало да спре на безопасно място в близост до мястото на
настъпилото ПТП. От показанията на свидетеля К. се установява, че е било констатирано от
контролните органи, че автомобилът е бил спрян на отдалечено разС.ие от
местопроизшествието (на главен път I-6 в близост до м. „М.“). Отделно от това се установява
от показанията на К. и от снимковия материал, че едната задна гума на автомобила е била
спукана, което обстоятелство навежда, че именно настъпилата неизправност на автомобила е
била причината за неговото спиране от жалбоподателя.
С оглед изложеното съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се
установява осъществено от жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В тази
връзка е била приложена от АНО и относимата санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП, в която се предвижда налагане на наказания „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. на водач,
който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. На
жалбоподателя са били наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца. Видно от справка за нарушител/водач на л.16-
19 от делото се установява, че срещу жалбоподателя са били издадени 25 броя влезли в сила
наказателни постановления и 12 броя влезли в сила фишове за извършени нарушения по
ЗДвП. Така посочените обстоятелства определят жалбоподателя като водач с по-висока
обществена опасност и склонност към нарушаване на правилата за движение по пътищата.
5
При тези установени по делото данни правилно АНО е определил наказанието „лишаване от
правоуправление“ над законоустановения минимум, а наказанието „глоба“ в предвидения
миксимум от 200 лева.
Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-004248 от 15.02.2024 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР – Б., сектор „Пътна полиция”, с което на Р. И.
Ж., ЕГН **********, на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1
ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба”
в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месец.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6