РЕШЕНИЕ
№159/13.04.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова........................................…..……….......и
в присъствието на прокурор…………..………………………................................................................като
разгледа докладваното от съдия
Байнова адм. дело №131 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.26, ал.4 от Закон
за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано е по жалба на Г.М.М. ***, с
посочен съдебен адрес:***, против Разпореждане №4506-40-2327/28.12.2018г.,
издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
(ГВРС), с което е отказано изплащане на гарантирано вземане, явяващо се
неизплатени на оспорващата трудови възнаграждения за м. 07, м. 08 и м.
09.2017г. от „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, гр. С..
Разпореждането се обжалва с оплаквания
за незаконосъобразност като се излагат съображения за немотивираността му, както
и за издаването му в нарушение на материалния закон и целта му. Сочи се, че
разпореждането е мотивирано с разпоредбата на чл.26, ал.3, във връзка с чл.4,
ал.2 от ЗГВРСНР, а именно, с липсата на осъществявана от дружеството дейност
най-малко 12 месеца преди определената от съда с решението за откриване
производство по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособността. Твърди
се, че не е спазено изискването по чл.10, ал.5 от Наредбата за реда и начина за
информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания на работниците и служителите и за отпускане и изплащане
на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, за мотивиране на
отказа за изплащане на гарантираното вземане. Актът на административния орган
съдържал мотиви само относно липсата на изискването по чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР.
От отказа не ставало ясно дали и въз основа на какви доказателства НОИ приема
вземането на оспорващия за гарантирано, както и дали е извършена проверка при
дружеството за потвърждение на вписания от жалбоподателя в заявлението пред НОИ
размер на дължимото трудово възнаграждение. В акта по произнасянето се говорело
за обявена свръхзадълженост на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, каквато не била обявявана
от съда. До влизане в сила на разпореждането за отказ имало настъпила промяна
във фактите и обстоятелствата, описани в него. С жалба вх. №670/21.01.2019г. на
Окръжен съд Хасково, от бивши служители на дружеството била поискана отмяна на
влязлото в сила Решение №113/07.11.2018г. на ХОС, постановено по т.д. №84/2018г.
по описа на съда, в частта, в която била определена датата 01.07.2017г. като
начална такава на неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД.
Последното, въпреки липсата към момента на окончателно произнасяне на ВКС,
имало отношение към съответствието на обжалвания акт с целта на закона.
По изложените съображения се претендира отмяна
на оспореното разпореждане, поради немотивираност. Алтернативно, на основание
чл.173, ал.2 от АПК се прави искане преписката да бъде изпратена на
административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона.
Ответникът – Директор на Фонд „ГВРС“ -
София, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Счита издадения акт за правилен и
законосъобразен и моли същия да бъде потвърден. Подробни съображения излага в
писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Със Заявление – декларация за отпускане
на гарантирано вземане вх. №4502-26-101/13.12.2018г., Г.М.М. е отправила искане до Директора на ТП
на НОИ - Хасково да й бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона
за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя. Декларирала е, че е работила при работодателя „Фиеста
Ентъртеймънт“ АД, гр. Свиленград от 12.12.2016г. на длъжност „крупие“, като трудовото
й правоотношение било прекратено от 07.09.2017г. (л.67 от делото).
С Разпореждане №4506-40-2327 от
28.12.2018г., издадено от Директора на Фонд „ГВРС“ към НОИ, на основание чл.26,
ал.3, във връзка с чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, на
Г.М.М. е отказано изплащане на гарантирано вземане. В мотивите за отказа
е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР работниците и
служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по
чл.2 от закона могат да ползват права по този закон, при условие, че
работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата
на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл.6. Посочено е също, че при проверка в търговския регистър е установено, че с
решение №113 от 07.11.2018г. на Хасковски окръжен съд, вписано в Търговски
регистър на 07.11.2018г. е открито производство по несъстоятелност на „Фиеста
Ентъртеймънт“ АД, ЕИК ***и е обявена свръхзадълженост на дружеството, като е
определена начална дата на свръхзадължеността – 01.07.2017г. От представения
Устав на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД от 23.06.2016г., вписан в Търговския регистър
на 04.07.2016г. и подадената декларация Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Наредба
за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя с вх.
№1/07.12.2018г. е видно, че дружеството не е осъществявало дейност най-малко 12
месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
поради което не е налице условието на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР за ползване на
работниците и служителите на права по този закон.
Разпореждането
е връчено на Г.М.М. на 21.01.2019г. с
известие за доставяне ИД PS ***. Жалбата
е подадена по поща на 22.01.2019г., чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена
с вх. №1012-26-39/ 24.01.2019г.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспореното Разпореждане, включително Решение №113 от 07.11.2018г. на Хасковски
окръжен съд, постановено по търговско дело №84 по описа за 2018г., с което
съдът обявява неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, със седалище и
адрес на управление гр. С.и посочен ЕИК, определя начална дата на
неплатежоспособността – 01.07.2017г., открива производство по несъстоятелност
на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД със седалище и адрес на управление гр. С.,
постановява обща възбрана и запор върху имуществото на „Фиеста Ентъртеймънт“
АД, назначава за временен синдик в производството по несъстоятелност, като му
определя съответно месечно възнаграждение
и насрочва Първо събрание на
кредиторите на 03.12.2018г. от 14,00 часа в зала №1 на I-ви
етаж в сградата на Окръжен съд – Хасково.
Във връзка с твърдението в жалбата,
че след издаване на процесното разпореждане, е настъпила промяна във фактите и
обстоятелствата по издаването му, а именно, че от бивши служители на
дружеството е подадена жалба вх. №670/21.01.2019г. на Окръжен съд Хасково (приложена
по делото), с която е била поискана отмяна на влязлото в сила Решение
№113/07.11.2018г. на ХОС, постановено по т.д. №84/2018г. по описа на съда, в
частта на определената начална дата на неплатежоспособността на „Фиеста
Ентъртеймънт“ АД – 01.07.2017г., от жалбоподателката е направено искане за
спиране на производството по делото до окончателното произнасяне на ВКС. В съдебно
заседание на 27.02.2020г. искането е оставено
без уважение, поради служебно известния на съда факт, оповестен на страните, че
с влязло в сила определение, постановено по т.д. №2028/2019 г. по описа на ВКС,
е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение по т.д.
№84/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в частта относно определената
начална дата на неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртейнмънт“ АД .
При така установеното от фактическа
страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган по чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР. Постановено е
в изискуемата писмена форма като съдържа
фактически и правни основания за издаването му, съотв. отговаря на изискванията
на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателката за немотивираност на оспореното разпореждане. Изложените в тази
насока доводи съдът не споделя. В оспорения акт действително е посочено, че е обявена
свръхзадълженост на дружеството с начална дата 01.07.2017г. , а съгласно
решението на ХОС по т.д. №84/2018г. е обявена
неплатежоспособност със същата начална дата. Според настоящия съдебен състав се
касае за допусната фактическа грешка в разпореждането, която в случая по
никакъв начин не оказва влияние върху законосъобразността на оспореният акт,
тъй като не е довела до неразбираемост на фактическите съображения или волята
на административният орган. Според ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите
на административния акт да предхождат издаването му и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В случая такива
подготвителни документи са съдържащите се в административната преписка и видно
от тях 01.07.2017г. е началната датата на неплатежоспособността на
дружеството.
Относно неизлагането на съображения дали
и въз основа на какви доказателства вземането на жалбоподателката се приема за
гарантирано, както и дали е извършена проверка при дружеството за потвърждаване
на вписания в заявлението размер на възнаграждението ѝ, следва да се
посочи, че тези обстоятелства са от значение, респ. подлежат на изследване само
ако е установено условието по чл.4 ал.2 от ЗГВРСНР, доколкото наличието му
обуславя ползването на права по закона. В случая именно това условие е прието
за неналично, поради което липсата в оспореното разпореждане на фактически
съображения в горния смисъл не обосновава извод за немотивираността му.
В хода на административното производство
не са допуснати процесуални нарушения на административно производствените
правила от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на
оспореният акт само на процесуално основание. Разпореждането е издадено след
като е извършена проверка и са изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за случая.
Оспореният акт е издаден и в съответствие
с материалния закон.
Условията и редът за изплащане на
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя са регламентирани в ЗГВРСНР. За да възникне правото на гарантирано
вземане, следва да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в
закона.
Съгласно чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР, когато
не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането
на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на
работника или служителя.
В чл.6 от ЗГВРСНР е предвидено, че субективното право на гарантирани вземания за
работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър
на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, за
откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в
несъстоятелност или за откриване на производство по несъстоятелност,
постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на
длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на
имуществото за покриване на разноските по производството.
Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по този
закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово
правоотношение с работодателя по чл. 2,
независимо от срока му и от продължителността на работното време, а според ал.2
от същата разпоредба лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при
условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена
в решението по чл. 6. С влизане в сила на
разпоредбата на § 41, ал.1 от ПЗР на ЗПФИ е предвидено да се гарантират и вземанията
на работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател
по чл.2 от
ЗГВРСНР и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от
три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл.6 от същия
закон, при условията и до размера на чл.22 от
същия закон, които вземания са начислени, но неизплатени за периоди
след 31.01.2015г. Тези гарантирани вземания се отпускат, съгласно разпоредбата
на § 41, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗПФИ, въз
основа на заявление - декларация по образец, подадена от работника или служителя
до ТП на НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок от влизането в
сила на този закон, т.е. до 16.05.2018г. или
подадено в периода от 22 декември 2017 г. до влизането в сила на този
закон.
В случая отказът е мотивиран с обстоятелството, че не са налице условията предвидени в чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР,
тъй като работодателят на жалбоподателката- „Фиеста Ентъртеймънт“, АД не е
осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността,
респ. свръхзадължеността.
По делото между страните не спорно
обстоятелството, че Г.М.М. е била в трудово правоотношение с „Фиеста
Ентъртейнмънт“ АД“, гр.С. в периода 09.12.2016г. - 07.09.2017г., а и същото се
установява от приетото като писмено доказателство извлечение от регистъра на
трудовите договори при НОИ за
жалбоподателката (л.13).
От Решение № 113/07.11.2018г. , постановено
по т.д. № 84/2018г. по описа на Окръжен съд – Хасково, се установява че е обявена
неплатежоспособността на работодателя „Фиеста Ентъртейнмънт“ АД“, гр.С. и като
начална дата на същата е определена 01.07.2017г.
Не е спорно, че решението е влязло в законна сила. Към момента на издаване на оспореното
разпореждане, така и към настоящия момент, съдебният акт на Окръжен съд –Хасково
има сила на присъдено нещо. Съобразно чл.297,
ал.1 от ГПК, влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България. Ето защо правилно е прието от административния
орган, че началната дата на неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртейнмънт“АД,
гр.С. е именно 01.07.2017г.
Видно
от приложеното извлечение от Търговския регистър, дружество е вписано в същия
на 04.07.2016г. По отношение на търговските дружества вписването им в ТР има не
само декларативно и оповестително действие, но съгласно чл.67 от Търговския
закон, то има и конститутивно действие. Това означава, че дружеството се счита
за възникнало от деня на вписването му в
ТР т.е. в случая от 04.07.2016г. При това положение и предвид началната дата на
неплатежоспособността на дружеството, явяващо се работодател на
жалбоподателката е видно, че от възникването му на 04.07.2016г. до 01.07.2017г.
не е изтекъл минимално изискуемият за осъществяване на дейност 12-месечен
период. В тази връзка преценката на ответника,
че по отношение на Г.М.М. не е налице условието на чл.4 ал.2 от ЗГВРСНР
и последната няма право на гарантирано вземане е изцяло съответна на материалния
закон.
С оглед материалната законосъобразност
на акта, същият се явява постановен и в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения оспореното
решение отговаря на всички изисквания за законосъобразност по смисъла на чл.
146 от АПК, поради което подадената срещу него жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли.
При този изход на спора основателна се
явява претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ същото следва да се определи в размер на 100.00 лева, платими
от жалбоподателката.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.М. ***,
с посочен съдебен адрес:***, против Разпореждане №4506-40-2327/28.12.2018г.,
издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
– София.
ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН **********,
да заплати на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – София при
НОИ, юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: