Решение по дело №705/2017 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№          14.12.2017г.    гр.Харманли

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Харманлийски районен съд                                                                               граждански състав

на  петнадесети ноември                                                                       две хиляди и седемнадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                                                      Районен съдия: Ива Гогова

секретар: К.К.

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско дело №705 по описа на РС-Харманли за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1, вр. ал.3 от СК, вр. чл.53, чл.56, чл.59 от СК за допускане на развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака с произнасяне по вината.

 

            Производството по делото е образувано по искова молба на Е.С.  Щ.,  ЕГН:**********,*** против С.А.Щ., ЕГН:**********, постоянен и настоящ адрес: ***, в която се сочи, че с ответницата С.А.Щ. живели на съпружески начала от началото на 2011г. По време на съвместното им съжителство се родил сина им Д. Е. С., ЕГН **********. Отглеждали детето си в гр.Х. при родителите му, където живеел и понастоящем. На 03.02.2015г. в гр.Харманли, обл. Хасково с ответницата сключили граждански брак. Семейното им жилище било в гр.Х.общ.Харманли, ул."С." …, представляващо къща, собственост на родителите му. Много скоро след сключване на брака отношенията им започнали да стават нетърпими поради все по честата проява на неуважение към ищеца от страна на съпругата. Най-честата проява на това отношение била грубото отношение, използването на нецензурни изрази в разговорите, което по-късно се пренесло и върху детето. Наред с това ответницата проявявала и безотговорност към общите семейни задължения и към грижите за сина им. Причина за всичко това била, че не се интересувала от него и поддържала извънбрачна връзка. Всичко това превърнало брака им напълно формален. Причина за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брачните им отношения било виновното поведение на ответницата с проявяваната от нея пълна незаинтересованост към семейните задължения, липсата на елементарно уважение към ищеца и трайно неполагане на грижи за отглеждане на детето. При тези отношения били във фактическа раздяла от м.Януари 2016г., когато тя напуснала семейното жилище. След този период не поддържали никакви контакти. От приятели разбрал, че през същата година заминала извън страната, в Република Чехия. Ответницата не била търсила никакви начини да се свърже нито с ищеца, нито проявила някакъв интерес към детето, както и не предоставяла средства за издръжката му.

           От момента на фактическата раздяла през м.януари 2016г. до настоящия момент отглеждал детето Д. Е. С., ЕГН: **********, със собствените си доходи и с помощта на родителите си, които се грижели за прякото му отглеждане, когато бил на работа. Детето било силно привързано към ищеца и към неговите родители, отглеждало се при добри битови условия, чувствало се добре както емоционално, така и физически и посещавало редовно детска градина.

           С оглед изложеното моли да се постанови Решение, с което да се прекрати сключения граждански брак с развод, като се приеме, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответницата, да се предоставят на него упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете – Д. Е. С., ЕГН **********, като се постанови режим на лични отношения с майката С.А.Щ., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 9.00ч. до 18.00ч. и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като първоначално до навършване на 7 годишна възраст, контактите да се осъществяват по постоянен адрес, да се определи местоживеенето на малолетното дете Денис Емилов С., ЕГН **********, на адрес: *** 4А, да се осъди ответницата С.А.Щ., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на ищеца, в качеството на законен представител на малолетното дете – Д. Е. С., ЕГН **********, в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законните лихви за всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за прекратяването й, да се предостави на ищеца ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Х., обл.Х., ул."Сп." …., собственост на родителите му, с оглед отглеждането на малолетното им дете. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.

              В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.Щ., действащ чрез особения си представител адв.Т.И., в който се твърди, че не се оспорва предявения иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК и неговата основателност. Счита, че са допустими и основателни и не оспорва и задължително съединените с брачният иск и небрачните искове по чл.322, ал.2, изр.2-ро от ГПК относно -упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете-Д. Е.С., ЕГН **********, определяне местоживеенето на малолетното дете, личните отношения и издръжката на детето и за ползването на семейното жилище, представляващо къща, находяща се в град гр.Х., ул."Сп." …., което семейно жилище да бъде предоставено за ползване на ищеца, с оглед отглеждането на малолетното дете.

              Не оспорва изложените в обстоятелствена част на исковата молба факти, така както са посочени от ищеца, тъй като не разполага с други различни от тези , посочени в исковата молба. Продължителната фактическа раздяла -от м.януари на 2016 г. между съпрузите и обстоятелството, че не поддържат връзка помежду си обективирал извода за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака им по смисъла на чл.49 ал.1 от СК, поради което не оспорва състоянието на брачните им отношения.

              Оспорва искането на ищцовата страна съдът да приеме за установено, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака било по вина на ответницата С.А.Щ.. Моли да бъде допуснат развода без произнасяне относно вината или съдът да приеме, че вина за настъпилото разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

 

               След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

                На 03.02.2015г., видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак 03.02.2015г., издадено от Община Харманли, страните Е. Шилянов и С. Илиева са сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак №0007/03.02.2015г., като съпругата е приела фамилно име „Щ.”.

             Страните по делото имат родено едно малолетно дете Д.Е. С., ЕГН:********** съгл. Удостоверение за раждане от ***г***. Детето посещава редовно детска градина „Детски свят”-гр.Харманли, видно от приетата служебна бележка от 15.06.2017г.

             По време на брака си съпрузите са ползвали като семейното жилище - къща, находящ се в гр.Харманли, общ.Харманли, ул."Спартак" 4А, собственост на родителите на ищеца.  

            Съгласно представената декларация за семейно и гражданско състояние ищецът Щ. получава месечно доходи в размер на 600 лв.

             На основание чл.15 ЗЗД бе приет и социален доклад на ДСП-Харманли, съгласно който детето се отглежда от бащата, подпомаган от своите родители, като е посочено, че в жилището има подходящи условия за отглеждане на дете. Налице е силна емоционална връзка между детето и бащата, като е посочено още, че връзката с майката е прекъсната, както и че бащата разполага с нужните родителски умения.

            Видно от писмо от ТД на НАП-Хасково от 07.11.2017г., ведно с приложена справка, отв.Щ. към настоящия момент няма регистрирани актуални трудови договори.

             За по-пълното изясняване на делото бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпит като свидетели на М.Хр. и Сн.Ст., показанията на които съдът кредитира с доверие като вътрешно убедителни, непротиворечиви и логични. Същите не бяха опровергани от други доказателства в обратна насока, които да разколебаят доказателствената им стойност. От гласните доказателства се установява, че грижи за малолетното дете Д. Е.С. полага бащата Е.Щ., като същият отглежда детето, подпомаган от своите родители. От показанията на свидетелите се установява още, че съпрузите са във фактическа раздяла от м.01.2016г., откогато ответницата напуснала семейното жилище и установила връзка с друг мъж. От този момент детето се отглеждало единствено от бащата, който полагал всички нужни грижи, подпомаган основно от бабата на детето. Според свидетелите ответницата не изпращала средства за издръжка на детето и от момента на фактическата раздяла не поддържала никакви контакти със семейството и детето си.

             При така установените данни по делото, РС-Свиленград достигна до следните правни изводи:

              Съдът в настоящия си състав намира за доказано настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което се потвърждава от некраткия период на фактическа раздяла между съпрузите, продължила вече близо две години, съгласно непротиворечивите показания на свидетелите М. Хр. и С. Ст.. Несъмнено за доказан съдът намира и факта, че ответницата е напуснала семейното жилище и е установила извънбрачна връзка с друг мъж, като изцяло се е дезинтересирала от семейството и детето си, спряла е да поддържа връзки с тях, нито пък е осигурява средства за издръжка на детето, като всичко това е допринесло за настъпването на непреодолимото и непоправимо разстройство на брака. Това безспорно е довело до трайно отчуждение между съпрузите и студенина в отношенията им, като е прекъсната и всякаква физическа и духовна връзка помежду им. По делото тези факти не се опровергаха от други доказателства в обратна насока, които да установяват противното.

              При така констатираните обстоятелства – продължителната фактическа раздяла, извънбрачната връзка на ответницата Щ. и липсата на каквито и да било контакти помежду им, съдът счита за невъзможно заздравяването на формално съществуващия им брак, който се явява лишен от дължимото му се според закона и морала съдържание. У съпрузите не е налице взаимно уважение и обич, същите са прекъснали връзката помежду си и така настъпилото отчуждение между тях не представлява временно и преходно състояние, което да може да бъде преодоляно. Формалното съществуване на гражданския брак не е в интерес не само на страните по делото, но и на обществото, поради което е безпредметно неговото запазване. Това обуславя прекратяването му като дълбоко и непоправимо разстроен.

              Доказателства за вината за така настъпилото непоправимо разстройство на брака са категорични и в насока, че вината за това е единствено на ответницата Щ., която с поведението си е станала основната причина за непреодолимото разстройство на брака и за настъпилото отчуждение между съпрузите, тъй като именно тя е тази, която е напуснала семейното жилище и е започнала връзка с друг мъж, изцяло дезинтересирайки се от семейството си и преустановявайки всякакви контакти с тях. Гореописаните и доказани факти, станали причина за разстройството на брака, свидетелстват за нейното виновно поведение. От страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства, изключващи вината му или установяващи виновно поведение и на ищеца. По тези съображения следва да се приеме, че вина за разтройството на брака има съпругата С.Щ..

              С оглед прекратяването на брака следва упражняването на родителските права върху малолетното дете Д.Е.С. да се предостави на бащата Е.Щ., при който следва да се определи и местоживеенето му съгл. чл.59, ал.2 от СК. И към момента детето живее и се отглежда от баща си и според съда в негов интерес е именно бащата да продължи да се грижи за него и за възпитанието му, т.е. да упражнява родителските права върху него. Детето освен това е и емоционално привързано към баща си, налице е силна връзка помежду им, като бащата Е.Щ. според данните от социалния доклад на ДСП-Харманли разполага и с необходимите родителски умения и капацитет да отглежда малолетния Денис и има желание за това. Налице са и подходящи битови условия при бащата, позволяващи му да се грижи за детето си, подкрепян от своите родители, към които детето също е силно привързано. Това се потвърди от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като такова е и мнението на ДСП-Харманли, съгласно изготвения социален доклад, поради което съдът предоставя родителските права върху детето Денис Емилоев С. на бащата Е.Щ. и определя местоживеене на детето при него съгласно чл.59 СК.

             Предвид предоставянето на родителките права върху детето на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения между майката С.Щ. и малолетното дете Денис Емилоев С.. За подходящо съдът намира майката да има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа в събота и от  09.00 часа до 18.00 часа в неделя без преспиване до навършване на 7-годишна възраст на детето, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва редовния си платен годишен отпуск, като първите 5 месеца контактите следва да се осъществяват по местоживеенето на детето, а след навършване на 7-годишна възраст майката следва да има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва редовния си платен годишен отпуск. Този режим съдът намира за подходящ и съобразен с възрастта на детето, което следва да поддържа връзка и с майка си. Съдът определя по-ограничен режим на виждане с родителя, на който не са предоставени родителските права през първите 5 месеца и до навършване на 7-годишна възраст на детето, тъй като по делото се събраха доказателства (соц.доклад на ДСП-Харманли и показанията на св.Христозова и св.Стоянова, че връзката между детето и майката е прекъсната, което обуславя необходимостта от осигуряване на един начален по – продължителен период от време на възстановяване на контактите и привързаността помежду им.

              Също така следва родителят, неупражняващ родителските права върху детето, а именно майката С.Щ., да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на бащата Е.Щ. като законен представител на малолетното дете Д. Е. С.. Съдът намира за подходяща за задоволяване потребностите на детето месечна издръжка от общо 200,00 лв., от които 120,00 лв. следва да се заплащат от майката, а остатъкът от 80,00 лв. следва да се поеме от бащата, който освен това полага и нематериални грижи свързани с отглеждането и възпитанието на детето. Съдът при определяне размера на подходящата месечна издръжка за малолетния Денис отчете нуждите на детето и възможностите на дължащия издръжка, съгласно чл.142, ал.1 от СК, който предвижда, че всеки родител е длъжен съобразно възможностите си и материалното си състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитието на непълнолетните си деца. Несъмнено детето има ежедневни потребности от дрехи, храна, разходи за консумативи, книжки и играчки, подходящи за възрастта му, лекарства и т.н., за които са нужни средства за задоволяването им. Що се отнася до възможностите на ответника в тази насока не бяха събрани доказателства за доходите на майката, дължаща издръжка, доколкото от приетото като доказателство писмо от ТД на НАП-Хасково от 07.11.2017г., ведно с приложена справка, се установи, че отв.Щ. към настоящия момент няма регистрирани актуални трудови договори. Същевременно с това следва да се отбележи, че тя е в трудоспособна възраст, като липсват данни да има някакви здравословни проблеми, които да ограничават престирането на работна сила, няма и данни ответницата да издържа други лица по закон, поради което съдът счита, че същата има възможност да полага труд и да реализира доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата от 460,00 лв. Отчитайки тези факти за адекватна за нуждите на детето и възможностите на ответницата, съдът намери за дължима от последната издръжка от 120,00 лв. месечно, която не нарушава минималните размери на издръжката, регламентирани в чл.142, ал.2 от СК. Месечната издръжка в размер на 120,00 лв. следва да се присъди, считано от предявяване на иска на 27.07.2017г. до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й. Следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска за издръжка от падежа до окончателното плащане.

              Съдът следва да се произнeсе и по въпроса за ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Х., ул.Сп.” №…., собственост на родителите на ищеца, като предостави същото за ползване на него, доколкото на бащата е предоставено и упражняването на родителските права върху детето съгл. чл.56 от СК. 

              По въпроса за фамилното име на съпругата съдът не следва да се произнася, тъй като липсва отправено искане в тази насока.

  На основание чл.329, ал.1 от ГПК и чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателния размер на таксата по допускане на развода да е 25,00 лева, която, предвид вината на ответницата за разстройството на брака, следва да се поеме от него. Също така ответницата Щ. следва да заплати по сметка на РС-Харманли и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 172,80 лв.

  На основание чл.78, ал.1 и чл.329, ал.1 от ГПК и предвид вината за разстройството на брака на съпругата, разноските по делото, направени от ищеца Щ. и възлизащи в размер на общо 1225,00 лв. за държавна такса, възнаграждение за особен представител и адвокатски хонорар, следва да се присъдят в тежест на ответницата Щ.. 

  Така мотивиран и на основание чл.235 от ГПК, във връзка с чл.49 ал.1, вр.ал.3 от СК, съдът

                                                      РЕШИ:

                ДОПУСКА развод между Е.С.  Щ.,  ЕГН:********** *** и С.А.Щ., ЕГН:********** ***, като прекратява гражданския брак, сключен между тях на 03.02.2015г.  с акт за граждански брак №…./03.02……..г., съставен в гр.Харманли, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата С.А.Щ..

 

                 ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетно дете Д.Е. С., ЕГН:**********, роден на ***г., при бащата Е.С.  Щ.,  ЕГН:********** ***.

 

                ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете Денис Емилов С., ЕГН:********** на бащата Е.С.  Щ.,  ЕГН:********** ***.

 

               ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката С.А.Щ., ЕГН:**********,*** и малолетно дете Д. Е. С., ЕГН:**********, с  право на майката да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа в събота и от  09.00 часа до 18.00 часа в неделя без преспиване до навършване на 7-годишна възраст на детето, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва редовния си платен годишен отпуск, като първите 5 месеца контактите да се осъществяват по местоживеенето на детето, а след навършване на 7-годишна възраст с  право на майката да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва редовния си платен годишен отпуск.

 

               ОСЪЖДА С.А.Щ., ЕГН:********** ***, на основание чл.143 от СК, да заплаща на Е.С.  Щ., ЕГН:********** *** като законен представител на малолетно дете Д. Е. С., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 120.00 лв. (сто и двадесет лева), считано от предявяване на иска на 27.07.2017г. до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане.

 

            ПРЕДОСТАВЯ на Е.С.  Щ., ЕГН:********** *** ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Х., ул."Сп…" …...

                       

ОСЪЖДА С.А.Щ., ЕГН:********** *** да заплати по сметка на РС-Харманли държавна такса по допускане на развода в размер на 25,00 лв., както и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 172,80 лв.

 

           ОСЪЖДА С.А.Щ., ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.1 и чл.329, ал.1 от ГПК, да заплати на Е.С.  Щ., ЕГН:********** ***  направените по делото разноски в размер на общо 1225,00 лв. за държавна такса, възнаграждение за особен представител и адвокатски хонорар.

 

   Препис от влязлото в сила решение да се изпрати на ТЗ ГРАО – Хасково, а при промяна на име и на Бюро съдимост при РС-Харманли на основание чл.112 от ПАС.                     

 

               Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: