№ 326
гр. Пещера, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ в публично заседание на
десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
в присъствието на прокурора Татяна Костадинова Щерева (РП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20215240100938 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 542 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по молба oт М.М. Й. с правно основание чл. 19, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Молителката твърди, че първите имена, който е имала след раждането
си са били М. М.ова Х.. Сочи, че с Решение № 377/09.07.2001г. на РС –
Пещера е допусната промяна в имената й на М. М. Х., но това решение е било
отменено с Решение № 45/02.10.2007г. по гр. д. № 218/2007г. на РС-Пещера и
така имената й останали М.М. Х.. Поддържа, че не възприема тези имена, не
само с оглед етнически съображения, а тъй като в обществото и семейството,
и сред приятелите си е известна само с турските си имена, които е носила
непосредствено след раждането си. При тези съображения се моли съдът да
допусне промяна на собственото и бащиното име на молителката съответно:
собственото – от Мирослава - на М., а бащиното – от М. – на М..
Заинтересованата страна Община Пещера не изразяват становище по
молбата.
1
Заинтересованата страна РП-Пазарджик, ТО-Пещера изразява
становище, че молбата следва да бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното заверено копие от Акт за раждане на молителката с №
45 от 18.11.1964г. се установява, че първоначално в него за нейни имена са
били записани М. М.ова Х., като същите са зачертани и над тях са записани
имената М.М. Х., без да е отбелязано кой, кога и защо е извършил
поправката.
От представеното Удостоверение за раждане /дубликат/, издадено въз
основа на акта за раждане № 45 от 18.11.1964г., съставен в с. Нова махала,
Община Батак, се установява, че за имена на молителката са записани М.М.
Х..
От приложените по делото материали по гр. д. № 368/2001г. и гр. д. №
218/2007г. на РС-Пещера се установява, че при твърдения на молителката, че
през 1985г., имената й са били променение на М.М. Х., по нейна инициатива,
с Решение № 377/09.07.2001г. по гр. д. № 368/2001г. на РС – Пещера е била
допусната промяна на имената й на М. М. Х., но с последвало Решение №
45/02.10.2007г. по гр. д. № 218/2007г. на РС-Пещера решението по гр. д. №
368/2001г. е било отменено и така отново имената й са останали – М.М. Х..
В акта за раждане са отбелязани номерата на тези две решения, като от
него се установява още, че бащата на молителката е бил записан в документа
първоначално с имена М. Т. Х., като собственото и бащиното му име са
зачертани и над тях са записани съответно имената „Мирон“ и „Фиков“.
От показанията на свидетелката Н. В. А. се установява, че познава
молителката от 1985г. и й е известно, че както и собствените й турски имена –
така и тези на молителката са били сменени, не по тяхно желание – с
български. Сочи още, че тя и другите близки на молителката познават
последната единствено с турските й имена М. М. Х., и дори не помни
българските й имена.
2
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
Молбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежно
легитимирано лице, с правен интерес, и е подадена пред компетентния съд.
Разгледана по същество, молбата е основателна. Съображенията за това
са следните:
Правната уредба на имената на българските граждани се осъществява с
императивни правни норми и потестативното право да се иска промяната им
възниква при точно определени от закона основания. За основателността на
молбата е необходимо да бъде доказано по категоричен начин наличието на
важни обстоятелства, налагащи исканата промяна. В закона не са посочени
примерно какви могат да бъдат определени като такива. Изхождайки обаче от
основните принципи на гражданското право и обществения морал, както и от
съществуващата съдебна практика, за важни обстоятелства по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗГР следва да се приемат тези обстоятелства, които са направили
лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя носеното на името
в частта, в която се иска промяна.
От събраните по делото доказателства става ясно, че през 1985г., по
време на т.нар. възродителен процес, бащиното и фамилното име на
молителката са били променени не по нейна воля, като въпреки че веднъж се
е възползвала от правото си да ги промени – съответното решение, с което
това е сторено е било отменено и на практика са й възстановени имената,
наложени й против волята й.
Съгласно практикат на ВКС примери за важни обстоятелства са:
известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира;
носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в
резултат на станала не по волята му промяна.(Решение № 507 от 22.10.2010 г.
по гр. д. № 227/2010 г. III г. о. ВКС)
В същия смисъл е и Решение № 145 от 17.04.2009 г. по гр. д. №
4962/2007 г., IV г. о. на ВКС, съгласно изложеното в което – „Когато не
според волята си, едно лице в различни периоди от време е носило различни
3
имена, след като навърши пълнолетие, това лице може да избере, кои от
имената, с които е известно в обществото, да носи занапред.“
От понятието „важни обстоятелства“ не следва да се изключва
субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това
е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид
правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, и исканата
промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или
определени институции (така - Решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 486/2011 г., III г. о., ГК)
От представените по делото доказателства се установява, както
етническия мотив на претенцията на молителката, така и обстоятелствата, че
тя е известна в обществото и сред близките си със собственото и бащиното си
имена, които е получила с раждането си.
От тълкуването и на самия Закон за гражданската регистрация (чл.13 и
чл. 14 ЗГР) следва, че „семейните, етнически и религиозни традиции“ са
зачетени като важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за
образуване на имената на българските граждани. Именно допуснатото на
цитираните основания законово отклонение от общото правило мотивира
настоящия състав да приеме за основателна и претенцията на молителката
бащиното й име да бъде променено на „М.“, а не на „М.ова“ – както е било
изначално.
С оглед гореизложеното и доколкото от приложените по делото
справки (за съдимост и относно липсата на водени срещу молителката
досъдебни производства и налагани ПАМ и АУАН по ЗБЛД) се установява,
че исканата промяна няма за цел препятстване на наказателна,
административна или гражданска отговорност на лицето – молбата му следва
да бъде уважена като основателна.
Следва да се отбележи, че в молбата си молителката е посочила
фамилното си име като „Х.-Й.“, но от направените от съда служебни справки
в НБД „Население“ се установява, че към момента фамилното й име е само
Й.. Доколкото липсва претенция за промяна на фамилното име - посоченото
уточнение се явява необходимо само с оглед прецизност на произнасянето.
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на собственото и бащиното имена на М.М. Й.,
ЕГН **********, родена на 13.11.1964 г. в с. Нова махала, общ. Батак,
съответно на М. М. Й..
Препис от решението да се изпрати на Община Батак за отразяване на
промяната в актовете за гражданско състояние, както и на Бюро съдимост при
Районен съд –Пещера.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5