№ 1083
гр. Варна, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от П. Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110201391 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: област Варна, гр.Долни
чифлик, ул. “Армейска“ № 5, представлявано от управителя П.Х.Г.,
депозирана чрез адв. П.Х. Х. от ВТАК, против Наказателно постановление №
23-0001640/11.10.2021 година, издадено от П. И. Ц.- Директор на РД“АА“,
гр.Варна, с което на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП на дружеството е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП.
В жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че административно наказващият орган не е
направил задълбочен анализ и правилна преценка на обстоятелствата,
осъществяващи състава на соченото в НП нарушение. В резултат на това не
1
бил приложен правилно материалният закон. При издаването на обжалвания
акт били допуснати и съществени процесуални нарушения. Визира се
нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 42,ал.1,т.4 ЗАНН и чл.
57, ал.1,т.5 и 6 от ЗАНН се явява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното от нас НП. Визира се нарушение на материалния закон изразило
се в неправилно приложение на закона, тъй като нарушението следвало да
бъде квалифицирано по чл. 93г., ал.2 от ЗАвП . Претендира се присъждане н
разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява. От
процесуалния представител на дружеството - адв. Х., ВТАК са депозирани
писмени бележки, в които навежда и нови основания. и моли за отмяна на НП
на посочените в жалбата основания. Претендира за присъждане на сторените
по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда
директорът на РД “АА“ - Варна излага становище за законосъобразност на
НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На дружеството – жалбоподател „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя П.Х.Г., притежаващо Лиценз №
4577/08.11.2010 г. на Общността за международен автомобилен превоз на
товари, валиден до 07.11.2025 г. , била извършена комплексна проверка от
длъжностни лица към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, сред
които и св.Б.Г.. На 14.06.2021г . до дружеството била изготвена Покана peг.
№ 14-00-51- 773/01.06.2021 г. за извършване на комплексна проверка за
периода от 01.08.2020 г. до 30.11.2020 г. относно транспортната дейност на
2
фирмата от Директора на РД“АА“- Варна. Поканата била изготвена на
основание чл.91б., т.1 от ЗАвП, във връзка с чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба №
Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС и била адресирана до управителя на
дружеството. Тя съдържала писмено разпореждане до възз. в 7-дневен срок ,
да предостави в РД “АА” гр. Варна документи във връзка с проверка на
документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода от
01.08.2020 г. до 30.11.2020 г. В цитираната покана подробно бил изложен
списък с изисканите документи и информация сред които: т.5, изречение 2 от
раздел 1 информация извлечена от паметта на тахографа и от картите на
водачите на магнитен носител. В поканата било посочено още, че
документите следва да се представят на проверяващия екип, както и била
упомената отговорността, която се носи при непредставяне на изискуемите
съгласно чл.97, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.
Поканата била връчена на 14.06.2021 г. на г-н П.Г. - управителна
дружеството. До изтичане на 7-дневния срок-21.06.2021 г. визиран в
горепосочената наредба за представяне на изисканите документи, въззивното
дружество не представило в административната сграда на РД“АА“-Варна
информация на магнитен носител извлечена от картата на водача Н.И.Н.,
ЕГН: ********** за периода на проверката. В хода на проверката от 2 бр.
CMR от 22.10.2020 г. и 27.10.2020 г., записи от паметта на дигиталния
тахограф, монтиран в МПС с peг. № В 93-96 ВХ било установено, че водачът
Н.Н. е извършил международен превоз на товари. Исканата информация за
Н.Н. не била представена до приключване на проверката.
В хода на проверката били снети писмено обяснение от управителя на
дружеството с peг. № 14-00-51-773/2/30.07.2021 г., в които същият посочил,
че причината поради която дружеството не може да представи тахографски
данни за шофьорите и камионите е неизправност в системата, с която работят,
обслужвана от дружество Frotcom България. Посочено било още, че
системата не позволявала архивирането на файловете. В обяснението било
посочено, че нужните данни можели да бъдат предоставени след излизането
на новата карта на водача, заявление а което било подадено в РД „АА“-Варна.
Поискано било да бъде дадена възможност на дружеството да представи
исканата информация на по-късен етап.
При горните констатации на 31.08.2021 год. срещу въззивното
3
дружество от св. Б.Г. – главен инспектор при РД „АА“ – Варна бил съставен
АУАН, серия А-2021, бл. № 294581, в който било посочено, че същото е
нарушило разпоредбата на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП като приел, че
нарушението е извършено в гр.Варна на 22.06.2021 год., която дата се явява
денят следващ датата, на която е изтекъл срокът за предоставяне на
информацията с визираната по-горе покана. Актът бил предявен и връчен още
същия ден на представляващия въззивното дружество лице, което го
подписало с отбелязване, че има възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени и писмени възражения
пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и
обжалваното понастоящем НП на директорът на РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и
правните констатация дадени от актосъставителя, като на основание чл. 104,
ал.7 от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 лева за нарушение на чл.91в, т.2,
пр.2 от ЗАвП. Наказателното постановление било връчено на упълномощено
лице на 18.10.2021 г..
В законоустановения 7-дневен срок, на 25.10.2021г. /видно от
пощенското клеймо/, чрез Директора на РД „АА“-Варна в РС-Варна, била
депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Б.Г. и св.Б.И., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото. Съдът кредитира и писмените материали по делото,
тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка и не си противоречат. Гореописаното се установява от
приобщените материали по делото- от показанията на свидетелите – Г. и И.,
дадени в съдебно заседание, АУАН , покана, приемо-предавателен протокол,
заповед, пълномощно, информация от паметта на тахограф и от останалите
приети по делото писмени доказателства.
4
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на
обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за
собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни
средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл.
91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и
актосъставителя – Б.Г.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя
правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят
актове за констатираните нарушения. Нещо повече, според настоящия
съдебен състав доколкото ЗАвП не предвижда териториална компетентност
на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него
длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия
лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год.
/приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на РД „АА“
да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с
територията на която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от
П. Ц. в качеството му на директор на РД „АА“-Варна, поради което е
издадено от компетентен орган. АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Безспорно АУАН е съставен
в присъствието на един свидетел и това е Б.И. присъствал при установяване
5
на нарушението и съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН. Актът
е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от
категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй
като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да
разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение
от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-
наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка
и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление
последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят
не е маловажен.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод
за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно
приложение на закона.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП, за която е ангажирана
отговорността на въззиника, предвижда отговорността на превозвач, който не
съхранява (пр. 1) тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да
ги предостави за проверка (пр. 2) на контролните органи. Очевидно е че
нарушението има две форми на изпълнително деяние. Първата е
несъхранение на тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача, а втората е обективира отказ за
предоставянето им при проверка от контролните органи. От обективна страна
втората форма на изпълнителното деяние е възможна само ако информацията
е била съхранена, в противен случай е налице първата хипотеза на
несъхранение на информация.
6
На следващо място от обективна страна за да е нарушена посочената
по-горе разпоредба в хипотезата на непредставяне ( не е спазил
законоустановения 7-дневен срок ….. да представи- такова е изпълнителното
деяние вменено на въззивника) следва на първо място да е налице извлечена
информация и на следващо място да е съхранена такава информация. Само в
тези случаи би могло да бъде осъществено деяние под формата на
непредставяне на информация защото ако информация изобщо не е била
извлечена то няма как такава изобщо да бъде съхранена, съответно
представена. Тогава ще е налице друго нарушение, но е и вмененото на
въззивника.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят „БУМЕРАНГ
ШИПИНГ“ ООД, ЕИК ********* е „превозвач” по смисъла на § 1, т.5 от
ЗАвПр, който дефинира, че „превозвач” е всяко физическо или юридическо
лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази
цел. Въпросното качество не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от
факта, че същият притежава Лиценз за международен превоз на товари,
валиден до 07.11.2025 г., вписан в съответния регистър, наличен на интернет
страницата на ИА „АА” https://rta.government.bg/images/Image/registri/mp.htm.
Не е спорно и между страните, че дружеството не е представило на
проверяващите в срокът посочен в поканата извлечение от дигиталната карта
на водача Н.И.Н. . В горната насока са показанията на св. Г. и св.И..
Съобразно разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр, за нарушаването на
която е санкциониран възз., превозвачите, ръководителите на предприятия и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват
най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за
проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови
тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и
от картата на водача; 3. пътните листове. Тази разпоредба транспонира чл. 10,
§ 5, б. „а“, т. ii“ от Регламент ЕО № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент 561/2006/, която
7
задължава транспортно предприятие, което използва превозни средства,
които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на
приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на
настоящия регламент да осигурява съхранението на всички записани данни от
оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение
на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на
инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от
помещенията на предприятието.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год.
превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат
данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение
на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за
данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни
- за данните от картата на водача. Легално определение на понятието
„извличане“ се съдържа в чл.2, т. 2, б. „н“ от Регламент № 165/2014 год. на
Европейския парламент от 04.02.2014 год. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт
/Регламент 165/2014 год. и означава копиране, заедно с електронния подпис,
на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната
памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при
условие че при този процес не се изменят или изтриват записани данни. За да
бъдат съхранени данните от картата на водача за срок от най-малко 12 месеца,
съобразно изискването на т. ii) от приложимия регламент, данните следва да
бъдат извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т. i) от същия
регламент по реда на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год.. Следва да бъде
посочено, че законодателна уредба не предвижда срок за предоставяне на
информацията, извлечена от картата на водача. Нещо повече - съгласно чл.
10, § 5, б. „а”, т. „ii” от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. превозвачът следва да
осигури достъп до тази информация пряко или дистанционно от помещенията
на предприятието, което е в потвърждение на извода, че за изпълнение на
задължението не следва да се предоставя срок. В контекста на всичко
8
гореизложено посочената правна квалификация на деянието съпоставена с
фактическите обстоятелства описани в АУАН, възпроизведени и в НП, сочат
на неяснота на предявеното обвинение, в който смисъл са възраженията на
въззивното дружество.
Съдът намира, че процесуалните пропуски в съдържанието на АУАН
и НП, са съществени - липсва описание на нарушението съобразно
изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.,1 т.5 от ЗАНН. Не са посочени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което възпрепятства
проверката по същество относно изпълнението на задължението по чл.91в, т.2
от ЗАвПр. Предявеното обвинение не кореспондира с правната квалификация
на деянието. Горните изводи касаят формата на изпълнителното деяние.
Очевидно, АНО не е посочил формата на изпълнителното деяние, като не е
посочил нарушеното от дружеството предложение посочено в правната норма
на чл.104, ал.7 от ЗАвПр. Както се посочи погоре, санкционната разпоредба
на чл.104, ал.7 от закона предвижда налагане на имуществена санкция на
превозвач, който не съхранява за период 365 дни или отказва да предостави за
проверка от контролните органи извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача т.е. сред възможните форми на изпълнителното деяние
няма „не е спазил законоустановения срок да представи“, както е посочил
АНО в случая. В АУАН и НП административното “обвинение” е отразено
като „не е спазил законоустановения срок да представи …“, т.е. не е посочено
дали това се дължи на отказ да ги предостави или е налице другото деяние –
превозвачът не ги съхранява.
Изхождайки от анализа на относимите материалноправни норми,
съдът приема, че формулираното в случая обвинение за непредставяне на
процесната информация в срока на поканата не е предвидено като наказуема
форма на изпълнителното деяние от законодателя. Такова деяние не е
предвидено сред хипотезите на чл.104 ал.7 ЗАвП. Изпълнителните деяния в
двете хипотези, които са уредени в чл.104, ал.7 от ЗАвП се различават по своя
фактически състав, поради което и следва да са описани пълно и точно
фактите и обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно
по цитираната разпоредба. В случая фактите в НП не осъществяват нито една
от хипотезите на чл.104, ал.7 от ЗАвП поради липса на съставомерни
елементи в описанието на деянието. Обстоятелства, сочещи на несъхраняване
на горната информация от превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма
9
формулирано обвинение за това. От друга страна, за да е налице отказ от
предоставяне на информация, то такава следва да съществува и да се
съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и обстоятелства
за това, както и надлежно обвинение. Липсва и разследване в горната насока,
като становището на АНО в придружителното писмо и на актосъставителят
са в смисъл, че те не дължат провеждане на такова разследване. От данните
по преписката, в частност обясненията на управителя на дружеството е видно,
че такава информация /от картата на водача/ не е съхранена в дружеството,
поради обстоятелството, че използваната от тях система не позволявала
архивиране на файловете. Въпреки горното и предвид посоченото от възз., че
информацията би могла да се представи на по-късен етап, след подновяване
на картата водача, АНО не е предприел разследване на тези обстоятелства и
не е установил причината за непредставяне на исканата информация.
Съгласно чл. 5, б. „а" от Регламент № 1071/2009г. на ЕПС, дружеството
превозвач, следва първо да съхранява процесната информация, като
съхранението е с цел да се представи при всяко поискване от страна на
оправомощен инспектор. Такова обвинение обаче не е повдигнато.
Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното
бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е могло да
разбере за извършването на какво административно нарушение му е
повдигнато обвинение и съответно не е могло да реализира правото си на
защита в пълен обем. Горното възпрепятства и съда да извърши проверка има
ли допуснато нарушение и правилно ли е било санкционирано същото.
Недопустимо е санирането на горните пороци да става по тълкувателен път от
материалите по АНП или със съображения в придружителното писмо, с което
жалбата е изпратена в съда. Допуснато е съществено процесуално нарушение
в административно наказателното производство, което е основание за
незаконосъобразност на издаденото НП и влече неговата отмяна. В
административно наказателното производство пълното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на
релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административно наказателна
10
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на
описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до
невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава
правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при
какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната
за нарушена правна норма.
Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно
извършено от него нарушение. В случая липсата на посочени в НП конкретни
факти, свързани с изпълнителното деяние на административното нарушение,
съществено затруднява преценката за съставомерността на деянието.
В горната насока е налице и константна практика на АС Варна -
Решение № 1180 от 13.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1300 / 2019 г. на XXIX
състав на Административен съд – Варна, Решение № 1067 от 31.05.2019 г. по
к. адм. н. д. № 1030 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Варна
и др.
Посоченото нарушение на процесуалните правила е съществено и
основание за отмяна на издаденото НП.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а
атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
11
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това. Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този
дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия
случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален
представител-юрисконсулт. Разноски са поискани със съпроводителното
писмо, с което жалбата е изпратена в съда. Същото съдържа и становище на
АНО по повдигнатото с НП обвинение, но юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование не се е явил в съдебното производство. На второ
място са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид
изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда. От друга страна
следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника
за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение.
От съдържанието на приложения на л. 10 договор за правна защита и
съдействие от 22.10.2021 г. и приложеното пълномощно се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат П.Х. от АК-Велико Търново
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
12
представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 410 лева и е
заплатено в брой, на два пъти- при подписване на договора -205 лв. и на
09.02.22 г. също 205 лв., т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Идентична разпоредба се
съдържа и в чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. В
случая възражение за прекомерност е направено от Директора на РД“АА“-
Варна, в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда.
Затова съдът следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020 г.,
когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за
адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и
Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за защита по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв..
В случая е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е над 300 лв.- 370 лв. /изчислено
по горепосочената формула/. Предвид цитираното по-горе възражението за
13
прекомерност, като съобрази и че делото не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност съдът намери, че следва да уважи претенцията за
присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение до
минималния размер предвиден в наредбата, а именно 370 лв.. Поради това и
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде осъдена Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна /чиито орган е издал НП/
да заплати на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, ЕИК *********, сумата 370.00
/триста и седемдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001640/11.10.2021
година, издадено от П. И. Ц. - Директор на РД “АА“, гр.Варна, с което на
„БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Варна, гр.Долни чифлик, ул. “Армейска“ № 5,
представлявано от управителя П.Х.Г., на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.91в, т.2, пр.2 от
ЗАвП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
гр.Варна да заплати на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: област Варна, гр.Долни чифлик, ул.
“Армейска“ № 5, представлявано от управителя П.Х.Г. сумата от 370.00
/триста и седемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – гр.Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
14
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Варна в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15