О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
15.06.18г
Софийски градски съд І -
12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в закрито заседание гражданско
дело № 12236/13г. и констатира
следното:
Предмет на
делото е иск на Р. В. против Х. В. с правно основание чл. 30 от ЗН /атакуват се
два договора за дарения на недвижими имоти, обективирани в нотариални актове №
72 и № 73 от 97г. на нотариуса към СРС/.
Целият
представен по делото писмен доказателствен материал /преценен преди всичко в
контекста на конкретните и изрични твърдения и възражения на страните/ дава
основание да се направи еднозначен /категоричен/ извод, че производството е
инициирано от ищеца и се провежда от същия в противоречие с императивното
/принципно/ изискване на чл. 3 от ГПК. Такъв процес следва да се окачестви като
злоупотреба с право, като противоречащ на „добросъвестността“ и на „добрите
нрави“ - по смисъла на цитираният текст от закона /т.е. в крайна сметка като
процесуално недопустим/ и това обстоятелство налага – прекратяването му.
В тази връзка:
От една страна -
случая се атакуват дарения, направени в полза на сина на ищеца. От друга страна
/което обстоятелство се явява особено съществено по делото/ - към момента на
двете дарствени сделки ответникът /малолетен/ е бил представляван от баща си
/от ищеца/. Последният е приел изрично /от името на сина си/ и двете дарения.
Сега /в
настоящият процес/ се атакуват именно тези сделки – които са били приети
изрично от самият ищец. В същата насока /който факт отново се явява особено
съществен по делото/:
Самият ищец
/отново в качеството си на представител, като баща на ответника/ е отчуждил,
продал /от името на последния – все още малолетен към момента на тези сделки/ и
двата недвижими имота в полза на трети лица. Едната от тези сделки дори е била
съпроводена с извършване на престъпление от ищеца /установено с влязла в сила
наказателна присъда/.
Сега /в
настоящото производство/ - самият ищец /който сам е лишил ответника от
собствеността върху имотите/ претендира в своя полза /при условията на чл. 30
от ЗС/ реалното или парично възстановяване на запазената си част. Особено при:
Липса на
доказателства /съответно и на надлежни твърдения/ средствата, получени от ищеца
при продажбата на двата имота да са били предадени /преведени по банкова
сметка/ ***. Заявената в тази връзка теза /и доказателствено искане/ на ищеца,
че – получените средства са били изразходвани в полза на ответника се явява
опровергана от представеното по делото доказателство, удостоверяващо наличие на
образувано изпълнително дело от ответника срещу ищеца за издръжка. От друга
страна – едва ли може да се приеме за обоснован /в житейски аспект/ извода, че
значителните суми /получени от двете сделки/ са били изразходвани /изцяло/ в
полза на ответника.
Липса на
доказателства /съответно и на надлежни твърдения/ ответникът да е било
компенсиран по друг начин /например чрез закупуване на друг имот в полза на същия/
каквото е било изричното изискване на СРС при издаване на разрешението по чл.
73 от СК, какъвто ангажимент е поел и самият ищец – съгласно изричното такова
отбелязване в нотариалният акт, обективиращ едната от отчуждителните сделки.
Изводът, че в
хипотеза като описаната /когато се атакуват сделки, изповядани в полза на сина
на ищеца, когато се атакуват сделки одобрени, приети от самият ищец, когато
самият ищец е лишил сина си от собствеността на дарените имоти чрез извършване
и на престъпление, когато ищецът не е предоставил получените от отчуждението
пари на сина си и не е обезщетил последния с друг недвижим имот, когато
процесните имоти са извън патримониума на ответника/ процесът е допустим - би
лишил от съдържание правилото на чл. 3 от ГПК.
Всички изброени
по-горе обстоятелства се явяват еднозначно доказани /а са и безспорни/ още към
настоящият момент /същите не биха се променили и към момента на хода по
същество, независимо какъв доказателствен материал ще бъде събран по делото/. Тези
обстоятелства /по изложените принципни съображения, обосновани с правилото на
чл. 3 от ГПК/ се явяват относими към допустимостта на процеса /т.е. –
констатирането им предполага прекратяване на делото, а не отхвърляне на иска по
същество/.
На последно
място:
Настоящото
определение се постановява едва на този етап от делото /а не веднага след
сезирането на съда/ предвид факта, че описаната по-горе фактическа обстановка
бе очертана в процеса на размяната на защитни тези на страните, съпроводена и с
представяне на допълнителни доказателства.
С оглед
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред САС в 1-седмичен срок.
Председател: