РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Перник , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500295 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Перник, подадена чрез
пълномощника юрк. Л., против решение № 43/25.03.2021 г., постановено по гр.д. №
4588/2020 г. на Районен съд-Перник, в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от жалбоподателя по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни
осъдителни искове срещу И. Т. М., за осъждане на ответницата да заплати сумата от
2299,92 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в *** за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 212,79 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната му част като незаконосъобразно, необосновано и постановено в
несъответствие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че наемното
правоотношение с ответницата по обратния иск е възникнало по силата на чл. 239 ЗЗД
с акт на държавен орган въз основа на Заповед № *** на кмета на Община Перник, с
която в процесното жилище са били настанени Е. Й. П. и дъщеря И. Т. М.. Твърди се,
че след смъртта на Е. Й. П., починала на ***, жилището се обитава само от
ответницата, която не оспорва наемното правоотношение. Сочи се, че заповедта е била
издадена на основание чл. 43, ал. 1 ЗОС преди приемане на НРУУРОЖ с решение №
1147/23.07.2015 г. на Общински съвет-Перник. В тази връзка се поддържа, че следва да
1
намери приложение разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД относно задължението на
наемателя да заплаща разходите свързани с ползването на вещта, включително
потребената топлинна енергия. Поради изложените съображения жалбоподателят моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което
предявените от него обратни искове да бъдат изцяло уважени. Претендира разноските
по делото за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Въззиваемата страна- И. Т. М. не е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК и не е взела становище по жалбата.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част
(постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита).
Относно правилността на обжалваното решение съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Горепосоченото решение № 43/25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 4588/2020
г. на Районен съд-Перник, е влязло в сила като необжалвано в частта, с която по
исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от “Топлофикация-Перник”АД срещу Община Перник, е
признато за установено, че Община Перник дължи на “Топлофикация-Перник”АД
сумата от 2299,92 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в *** за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., включително и сумата от 212,79 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 11.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК -26.05.2020г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 2172/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Предмет на въззивен контрол е решението в частта му по приетите за съвместно
разглеждане по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обективно кумулативно съединени обратни
осъдителни искове, предявени от Община Перник срещу И. Т. М.. В исковата молба по
чл. 219, ал. 3 ГПК се твърди, че ответницата М. и майка Е. Й. П. са били настанени в
процесното общинско жилище, находящо се в ***, със Заповед № *** на кмета на
Община Перник за постоянен срок. Посочва се, че Е. Й. П. е починала на ***, за което
е съставен Акт за смърт № ***, като след нейната смърт жилището е обитавано
единствено от дъщеря И. Т. М., на чието име е и откритата в “Топлофикация-
Перник”АД партида. Поради това се иска осъждането на ответницата И.М. да заплати
на Община Перник сумите, за които бъдат уважени предявените срещу Общината
главни искове за установяване дължимостта на суми за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за периода от
2
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
Ответницата по обратните искове И. Т. М. не е подала отговор в срока по чл.
131 ГПК и не е оспорила исковете.
С оглед изложените обстоятелства в молбата по обратните искове, същите са с
правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД - ищецът следва да докаже
наличието на валидно наемно правоотношение с ответницата, изпълнение на
задължението си по договора за наем да предаде наемния обект за ползване на
ответницата наемател и да ѝ предостави свободното ползване в рамките на срока на
договора, в следствие на което за ответницата наемател е възникнало задължението за
заплащане на консумативните разходи и размера на претендираното вземане по
отделни пера за разходи, свързани с ползването на наетия имот.
Видно от представената по делото Заповед № ***, издадена на основание чл. 43,
ал. 1 ЗОбС от кмета на Община Перник, Е. Й. П. заедно с двучленното ѝ семейство: Е.
П. и И. Т. М., са настанени в общинско жилище за отдаване под наем, състоящо се от
стая, кухня и сервизни помещения, находящо се в *** със срок -постоянен. Съгласно
заповедта, Е. П. е включена в списъка за настаняване на крайно нуждаещи се граждани
за ****г. под № * за гарсониери, като месечният наем следва да се определи от „
Жилфонд“ ЕООД- гр. Перник.
Заповедта е получена от Е. П. на 20.05.1998 г., удостоверила връчването с
подписа си. По делото не се спори, че Е. П. е починала на ***, както и че след нейната
смърт в процесното жилище е останала да живее дъщеря И. Т. М. до 03.04.2019 г. В
молбата за предявяване на обратния иск е направено признание от ищеца по обратния
иск, което съдът цени съобразно чл. 175 ГПК, че на 03.04.2019 г. ответницата М. е
сменила настоящия си адрес и живее в ***. Видно от получените на този адрес
съобщения и призовки по делото, там се намира Дом за възрастни хора, в който
ответницата е настанена.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че в
случая намира приложение Наредба за реда и условията за управление и разпореждане
с общински жилища на територията на община Перник (Приета с Решение
№1147/23.07.2015 г. на Общински съвет Перник, изм. и доп. с Решение №
468/29.10.2019 г. на ПАС; изм. и доп. с Решение № 293 от 25.09.2020 г.)., в която (в
редакцията към релевантния исков период, а и към настоящия) е предвиден смесен
фактически състав за възникване или продължаване на наемното правоотношение:
заповед на кмета – чл. 21, ал. 1 от наредбата и писмен договор за наем по чл. 24, ал. 1
от наредбата, в който се определят: правата и задълженията на наемателя и
наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет; отговорността
при неизпълнение; поддържането и други условия по наемното правоотношение.
На първо място към релевантния момент, когато е издадена процесната
настанителна Заповед № ***, е приложима редакцията на чл. 43. (Обн. - ДВ, бр. 44 от
1996 г.) ЗОбС, съгласно ал. 1 от който в общинските жилища за отдаване под наем се
настаняват нуждаещи се от жилище български граждани, чиято жилищна нужда се
установява при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, а в
ал. 3 е предвидено, че настаняването под наем се извършва със заповед на кмета на
общината. Изискването за сключване на договор за наем на имота след издаване на
настанителната заповед за първи път е въведено през 2000 г. с разпоредбата на чл. 15,
ал. 5 (нова, ДВ, бр. 70 от 2000 г.) ППЗОбС(отм. 22.03.2005 г.), съгласно която въз
3
основа на настанителната заповед органите по ал. 4 сключват писмен договор за наем,
в който се определят: редът за предаване и приемане на имота; правата и задълженията
на наемателя и наемодателя; наемната цена; срокът; отговорността при неизпълнение;
поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по наемното
правоотношение. На следващо място, цитираната от районния съд Наредба за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
община Перник е приета с решение №1147/23.07.2015 г. на Общински съвет Перник на
основание чл. 45а (Нов - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) ЗОбС, като с нея е отменена Наредбата
за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища, приета на
същото основание с решение № 234/03.02.2005 г. на Общински съвет Перник.
С оглед гореизложеното, фактическият състав на възникване на наемно
правоотношение досежно процесното общинско жилище е завършен с издаването от
кмета на Заповед № *** в полза на Е. Й. П.. Съгласно приложимия към този момент чл.
20, ал. 2 ППЗОБС(отм. 22.03.2005 г.), заповедта има действие за всички членове от
семейството на настанения, поради което наемното правоотношение е възникнало на
13.05.1998 г. и с ответницата И. Т. М., посочена в настанителната заповед като член на
семейството на Е. Й. П.
Съгласно чл. 239 ЗЗД, когато наемът се създава чрез акт на надлежен държавен
орган, както е в случая с процесната заповед на кмета, отношенията между страните се
уреждат по горните правила на ЗЗД, доколкото специален закон не постановява друго.
Специалният Закон за общинската собственост не предвижда сключването на
безсрочни договори за наем. В процесната заповед за настаняване, въз основа на която
е възникнало наемното правоотношение с ответницата през 1998 г., в графа срок в
договора е посочено единствено „постоянно“, без да е уговорен конкретен срок.
Поради липсата на специална норма в ЗОбС, приложение следва да намери общият
закон и по-конкретно императивната норма на чл. 229, ал. 1 ЗЗД.
В практиката на ВКС е разяснено, че съобразно чл. 229, ал. 1 ЗЗД до
изменението, направено с ДВ бр. 92 от 13.11.2007 год., максималната
продължителност на договора за наем е 10 години. С посочената законодателна
промяна тя е неприложима, ако сделката е търговска, каквато в случая безспорно не е
налице, доколкото страни по наемното правоотношение не са търговци и
настанителната заповед е издадена за задоволяване на жилищни нужди. Свободата на
договаряне е ограничена, защото евентуално уговореният по-дълъг срок прекомерно
ограничава правата на собственика и създава възможност за симулативен договор за
наем, прикриващ друга сделка. Ето защо наемните правоотношения между едни и
същи страни за една и съща вещ, породени от един наемен договор, не могат да
продължат повече от 10 години, а след изменението на чл. 229, ал. 1 ЗЗД, направено с
ДВ бр.92/2007 г., освен ако сделката е търговска (в този смисъл- решение № 75 от
26.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 838/2009 г., I т. о. и решение № 333 от 23.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 167/2012 г., III г. о.).
Горепосочената практика следва да намери приложение и в случая, като на
основание чл. 239, вр. чл. 229 ЗЗД се приеме, че след изтичане на максималният 10-
годишен срок от възникване на наемното правоотношение през 1998 г., а именно след
13.05.2008 г. то е загубило обвързващата си за страните сила съгласно чл. 229, ал. 3
ЗЗД. За процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., който е след изтичане на
пределния 10-годишен срок, наемна облигационна връзка между Община Перник и
ответницата М. за процесния общински имот не съществува. Следователно и обратните
искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД се явяват неоснователни с
4
оглед недоказване на първата предпоставка за уважаването им, а именно възникнало
наемно правоотношение, въз основа на което е заявена претенцията за заплащане на
ползвана за имота топлинна енергия.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционният съдебен акт, с който обратните искове са отхвърлени, следва да
бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски, а
въззиваемата страна не е направила искане за присъждането на такива, поради което и
не ѝ се следват.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/25.03.2021 г., постановено по гр.д. №
4588/2020 г. на Районен съд-Перник, в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от Община Перник по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни
осъдителни искове срещу И. Т. М., за осъждане на ответницата да заплати сумата от
2299,92 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в *** за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г., както и сумата от 212,79 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 11.12.2018 г.
Решение № 43/25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 4588/2020 г. на Районен
съд-Перник, е влязло в сила като необжалвано в частта, с която по исковете с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от “Топлофикация-Перник”АД срещу Община Перник, е признато за
установено, че Община Перник дължи на “Топлофикация-Перник”АД сумата от
2299,92 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в *** за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018 г., включително и сумата от 212,79 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 11.12.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК -26.05.2020г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
2172/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6