МОТИВИ към Решение №412/13.05.2015г. по НАХД №961/2015г.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е внесла мотивирано
постановление с предложение да бъдат освободени от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание:
-
Ц.П.С. ЕГН: **********
-
Д.П.С. ЕГН: **********
-
** П.П. ЕГН: **********
за
това, че на 19.07.2014г. в с.ГОРНИ ДЪБНИК, ОБЛ.ПЛЕВЕН, в съучастие като
съизвършители, по хулигански подбуди причинили на ** П. ***, лека телесна
повреда, изразяваща се насинявания, охлузвания по лицето, поясната област,
дясната ключица и счупване на първата костица на пети пръст на дясната ръка,
довело до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота –
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.
В хода на съдебното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
ПЛЕВЕН, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемите Ц.С., Д.С. и ** П., редовно призовани, явяват
се лично и с упълномощен защитник. Признават вината си и се ползва от правото
да не дават обяснения. Пледират за налагане на минимално по размер
административно наказание. Упълномощеният защитник счита деянието, за което
обвиняемите са привлечени към наказателна отговорност за доказано по несъмнен
начин. Намира, че същите следва да бъдат освободени от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание. Изтъква, че при съобразяване на
приобщените характеристични данни и такива за имотно състояние, трудова заетост
и възраст на обвиняемите лица следва извода, че деянието представлява инцидентна
проява в техния живот. Пледира за налагане на минимално административно
наказание – глоба в размер на 1000 лева.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, намира за установено следното:
Ц.П.С. е роден на ***г***, обл.Плевен, ул. **, българин,
български гражданин, средно образование, не работи /студент/, неженен,
неосъждан, ЕГН: **********.
Д.П.С. е роден на ***г***, обл.Плевен, ул.**, българин,
български гражданин, средно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
** П.П. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, средно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемите Ц.С.
и Д.С. са братя, а обв.** П. – техен братовчед.
На
18.07.2014г. вечерта обвиняемите лица, послучай рождения ден на обв.В.П.,
употребили известно количество алкохол. В ранното утро на 19.07.2014г. решили
да отидат в питейно заведение („ПРИ ГЕНА”), находящо се в с.ГОРНИ ДЪБНИК, УЛ. „**,
стопанисвано от св.**. Целта им била да продължат да се черпят за празника.
Около 02:00 часа, заедно със свидетелката **, тяхна приятелка, обвиняемите
пристигнали в споменатото питейно заведение. Видели, че св.Г.** е вътре, както
и няколко клиента на заведението – свидетелите ** П., **, **.
В
действителност обаче, заведението било приключило работа, а споменатите клиенти
довършвали питиетата си. Поради това, при влизането на обвиняемите в
заведението, св.Г.** им казала, че е затворено. Въпреки това, Ц. и Д. ** и ** П.
настояли да изпият по една бира, взели от хладилната витрина три бири,
заплатили ги и седнали на една от масите.
Скоро след
пристигането на обвиняемите, св.** си тръгнал. Малко след това, св.** П. и **
също се приготвили да си тръгват, като преди това П. отишъл до външната
тоалетна на заведението. Междувременно, обвиняемите решили да си купят още
бира. Св.** им напомнила, че заведението вече е затворено. В отговор, обв.Д.С.
започнал да я псува, нарекъл я „курва”, „парцал”. По това време св.** П. се
завърнал в заведението и възприел вербалната агресия на обв.Д.С. към неговата
приятелка. Опитал се безконфликтно да разреши ситуацията и попитал обвиняемите
какво става. Вместо да преустановят неприличното си поведение обаче, В.П.
посегнал да удари св.** П. с юмрук. Последният се предпазил и хванал за дрехите
обвиняемия В.П.. Същевременно получил удар в слепоочието от страна на обв.Ц.С.,
вследствие на което, намирайки се на прага на заведението, загубил равновесие и
паднал на земята отвън. Тогава и тримата обвиняеми започнали да нанасят ритници
по главата и тялото на св.** П.. Същият не успял да се вдигне от земята, а
обвиняемите продължавали да го ритат. В определен момент преустановили побоя и
св.П.П. успял да си тръгне, за да се прибере вкъщи.
По – късно на
същия ден – 19.07.2014г., свидетелят П. бил прегледан в СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ при
ЦСМП – ПЛЕВЕН. На 22.07.2014г. бил прегледан и от специалист при КАТЕДРА ПО
СЪДЕБНА МАДИЦИНА И ДЕОНТОЛОГИЯ при МУ – ПЛЕВЕН, след което сезирал с жалба
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН.
С
постановление от 04.09.2014г. било образувано досъдебно производство №Д – 1991/2014г. по описа на същата
прокуратура. В хода на разследването, за престъпление по чл.131 ал.1 т.12
вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК били привлечени към наказателна отговорност Ц.П.С.,
Д.П.С. и ** П.П..
Видно от заключението по изготвената единична съдебно –
медицинска експертиза, при ** П. *** са били установени следните увреждания - насинявания,
охлузвания по лицето, поясната област, дясната ключица и счупване на първата
костица на пети пръст на дясната ръка. Уврежданията са травматични по характер
и отговарят да са получени при удари с юмруци и ритници. Счупването на първа
костица на пети пръст на дясната ръка не засяга основната функция на крайника,
поради което експертът е посочил, че е причинено временно и неопасно за живота
разстройство на здравето.
Изложената фактическа и процесуална обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от приобщените по делото по реда на
чл.283 НПК доказателства и доказателствени средства, в това число:
-
Заверени преписи на
медицински документи – фиш за преглед от СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ, резултат от образно
изследване – рентгенография и ехография/л.15 - 17 от ДП/
-
Заверен препис на СМУ
№438/22.07.14г. /л.20 от ДП/
-
Показания на свидетелите **
П., **, **, **, ** /л.40 - 48 от ДП/
-
Заключение по
съдебномедицинска експертиза /л.52 - 56 от ДП/
-
Заверен препис - извлечение
от журнал за извършени прегледи в ЦСМП - ПЛЕВЕН/л.59 - 60 от ДП/
-
Справка от 05.05.15г. на
ДИРЕКЦИЯ „БТ” – ПЛЕВЕН /л.15 от делото/
-
Справки от АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА за вписвания, отбелязвания и заличавания /л.17 – 19 от делото/
-
Справки от ТД на НАП – ПЛЕВЕН
за регистрирани трудови договори, движимо и недвижимо имущество /л.22 - 25 от
делото/
-
Справка за регистрирани
МПС на името на обвиняемите лица /л.27 - 30 от делото/
-
Уверение №1004/16.03.2015г.
на СА - СВИЩОВ за Ц.П.С./л.35 от делото/
-
заверено копие от
допълнително споразумение към трудов договор и трудов договор за Д.П.С.
/л.36-37 от делото/
-
заверено копие от трудов
договор на ** П.П. /л.38 от делото/
-
заверен препис на
Уведомително писмо на ДФ „Земеделие” №49, адресирано до Д.П.С. /л.39 от делото/
-
характеристични справки /л.77, л.81 от ДП/
-
справки за съдимост /л.31-33
от делото/
Съдът преценява, че посочените доказателствени материали са
достоверни, събрани по съответния процесуален ред и от тях следват по
безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и
изложени по – горе.
Единствените противоречия в доказателствената съвкупност са
резултат от данните, изложени в показанията на свидетелката **. Същата посочва
редица обстоятелства, коренно различаващи се от заявените от другите свидетели
по делото (и най – вече – другите очевидци по делото - ** П., **, **) – в т.ч.
– че св.Г.** е приела посещението на обвиняемите лица, без да им прави бележка,
че заведението не работи; че св.М.** е нанесла на обв.Д.С. обида, която е
станала повод за размяна на реплики помежду им; че обвиняемите са помолили П.П.
да си ходи, тъй като е пиян; че не е видяла нанасяне на побой от страна на
обвиняемите лица спрямо пострадалия П.П.. Особено що се отнася до последното от
изброените обстоятелства, няма как то да не буди учудване при положение, че
всички останали присъстващи са възприели нанасянето на побой, а според
показанията на св.Г.** и М.**,
свидетелката ** е била в непосредствена близост до случващото се и по нейни
данни – е била в трезво състояние. Всъщност, единствено обстоятелството, че **
е в близки отношения с обв.В. П. би могло да осветли на какво се дължат
коментираните особености в нейните показания. Поради
това Съдът приема, че показанията на ** не само
заемат изолирано място в доказателствената съвкупност, но наред с това, по
съществени обстоятелства от фактическата обстановка противоречат на достоверни
доказателствени източници и следователно са недобросъвестно дадени и недостоверни.
Очевидно, призвани са да създадат удобна защитна теза за обвиняемите лица, поради което Съдът не ги кредитира. Ето
защо, след влизане на присъдата в сила, препис от
настоящите мотиви и от протокола за разпит
на свидетеля в досъдебното производство,
следва да бъдат изпратени на РП – ПЛЕВЕН, за преценка на предпоставките за
възбуждане на наказателно преследване спрямо ** за извършено престъпление по чл.290 НК.
На тази основа, Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемите
Ц.П.С. ЕГН: **********, Д.П.С. ЕГН: ********** и ** П.П. ЕГН: ********** са
осъществили състав на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20
ал.2 НК - на 19.07.2014г. в с.ГОРНИ ДЪБНИК, ОБЛ.ПЛЕВЕН, в съучастие като
съизвършители причинили на ** П. ***, лека телесна повреда, изразяваща
се насинявания, охлузвания по лицето, поясната област, дясната ключица и
счупване на първата костица на пети пръст на дясната ръка, довело до
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Налице е
деяние, изразило се в действия по причиняване на св. ** П. на редица травми, а именно - насинявания,
охлузвания по лицето, поясната област, дясната ключица и счупване на първата
костица на пети пръст на дясната ръка. Тези травми, съобразно представената по
делото съдебномедицинска експертиза напълно отговарят да са получени при удари
с юмруци и ритници. Експертът е посочил, че счупването на първа костица на пети
пръст на дясната ръка не засяга основната функция на крайника, поради което е
приел, че травмите са довели до временно и неопасно за живота разстройство на
здравето, т.е. лека телесна повреда по смисъла на 130 ал.1 НК. Пряко отношение
към доказване на вида на телесната повреда, наред с експертното заключение,
имат и приобщените заверени преписи на медицински документи – фиш за преглед от
СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ, резултат от образно изследване – рентгенография и ехография,
СМУ №438/22.07.14г., извлечение от журнал за извършени прегледи в ЦСМП –
ПЛЕВЕН.
Авторството на деянието и неговия механизъм на извършване
– нанесени юмручни удари и удари с крак (ритници) спрямо пострадалото лице от
страна на тримата обвиняеми – ЦВ.С., Д.С., В.П. – се доказва пряко от
показанията на св.** П., **, **, а косвено – от тези на св.** и **. Съдът
намира, че посочените доказателствени материали се намират в синхрон помежду си
и по несъмнен начин установяват обстоятелствата от разглежданата група и по –
конкретно – че в нанасянето на побоя са участвали и трите обвиняеми лица.
Поради това и доколкото в самото изпълнение на престъплението са участвали и
трите лица, формата на тяхното съучастие е именно „съизвършителство”. Следва
отново да бъде подчертано и това, че представения от свидетелите механизъм на
извършване на деянието напълно кореспондира със заключението по изготвената
съдебномедицинска експертиза.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината пряк общ
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемите лица са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици
(причиняването на телесно увреждане на П.П. в резултат от нанасяния побой) и са
искали настъпването на същите последици. Наред с това, налице е и ясно изразен
хулигански мотив при извършване на деянието. Цялостното проследяване на поведението
на тримата обвиняеми в заведението, започнало още с несъобразяване с молбата на
собственичката да напуснат, тъй като е затворено, нанесените впоследствие обиди
спрямо св.М.** („курва”, „парцал”), безпардонното нападение спрямо св.П.П., започнато
първоначално от обв.В.П., с последващо включване и на другите двама обвиняеми,
разкриват една безсрамност, неуважение към обществото и нежелание да се
съобразяват с правовия ред. Наред с това, самият П.П. не е провокирал със
своето поведение извършената от обвиняемите саморазправа. Следователно,
посредством нанасянето на побой на този свидетел, обвиняемите са имали за цел
да демонстрират явното си неуважение към човешката личност и правилата за
държане на обществено място. Нанасянето на телесната повреда на П.П.
представлява именно кулминацията на едно хулиганско отношение и поведение в
питейното заведение, стопанисвано от св.Г.**.
Следователно, извършеното от Ц.П.С. ЕГН: **********, Д.П.С.
ЕГН: ********** и ** П.П. ЕГН: ********** е съставомерно по чл.131 ал.1 т.12
вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК както
от обективна, така и от субективна страна. Съдът намира вината на всяко от обвиняемите лица в извършване на това
престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред с това, Съдът намира, че спрямо всеки от тримата
обвиняеми са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като
същевременно не са налице пречките, посочени в същата разпоредба. На първо
място, престъплението, предмет на делото, спада в кръга на престъпленията по
чл.78а ал.1 б. “а” НК – умишлено деяние,
наказуемо с лишаване от свобода до три години. На второ място, обвиняемите лица
отговарят на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не са осъждани за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието и не са
освобождавани от наказателна отговорност към момента на извършване на деянието.
На трето място, деянието не е довело до причиняване на имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване – в тази насока следва да бъде отбелязано, че в
хода на наказателното производство, пострадалият не е заявил настъпването на имуществени
вреди.
Ето защо Съдът счита, че са налице законовите
предпоставки обвиняемите Ц.П.С. ЕГН: **********, Д.П.С.
ЕГН: ********** и ** П.П. ЕГН: ********** да бъдат освободени от наказателна отговорност и да им
бъде наложено административно наказание – глоба в размер от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне
размера на наказанието, Съдът прецени обществената опасност на деянието,
личната обществена опасност на всеки от обвиняемите, оцени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост (лишаване
от свобода до три години), е относително ниска.
На следващо
място, личната обществена опасност на всяко от обвиняемите лица, следваща от
приобщените характеристични справки, е ниска: няма данни за други
противообществени прояви, образувани наказателни производства срещу тях,
подавани жалби срещу тях, отношения с лица от криминалния контингент на
населеното място. В същия смисъл са и приобщените справки за съдимост на
лицата, от които е видно, че са неосъждани. Наред с това, за обвиняемите Д.С. и
** П. се събраха доказателства, че упражняват трудова дейност, а за обв. Ц.С. –
че е студент по бизнес информатика в СА „Д.А.ЦЕНОВ” – СВИЩОВ. Следователно,
разкрива се един относително позитивен личностов профил за всяко от обвиняемите
лица, доколкото всяко от тях е ангажирано с нормална, полезна за обществото
дейност, а наред с това липсват данни за други прояви (изключая тази, предмет
на настоящото производство), насочени срещу правовия ред.
Като смекчаващи
отговорността, Съдът съобрази:
- спрямо тримата
обвиняеми - признаването на вината и изразеното разкаяние за извършеното, снижените
волеви задръжки вследствие на употребения алкохол,
- младата
възраст към момента на извършване на деянието - за обв.ЦВ.С. (20 навършени
години) и обв.** П. (20 навършени години).
Чистата
съдимост на обвиняемите е предпоставка за прилагане на института за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание и поради това, на самостоятелно основание, не следва да се цени като
смекчаващо обстоятелство.
Доказателства
за обстоятелства, отегчаващи отговорността на обвиняемите лица, не бяха
събрани.
На тази
основа, Съдът направи извода, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Наред с това, Съдът отчете и положителните характеристични
данни, за които стана дума по – горе. Взе предвид и събраните доказателства за
имущественото състояние на извършителите, видно от които обвиняемите не
притежават недвижимо имущество, а регистрирано МПС притежава само обвиняемият Д.С.;
същевременно ЦВ.С. не упражнява трудова дейност (учи), а обвиняемите Д.С. и В.П.
работят на трудови договори с възнаграждение, доближаващо се до минималното за
страната към настоящия момент. Следователно, съвкупната преценка на относимите
обстоятелства предполага наказанието - глоба - да бъде определено към
минималния размер. Като взе предвид обаче особеностите на деянието – нанасянето
на побой от тримата обвиняеми над сам човек (при това – продължаване на побоя
след повалянето му на земята), множеството нанесени травми, изпълващи
съдържанието на леката телесна повреда и свидетелстващи за интензитета на
побоя, Съдът прецени, че не следва наказанието да бъде в самия минимум,
предвиден в разпоредбата на чл.78а ал.1 НК. На следващо място, предвид
еднаквата степен на участие на тримата обвиняеми в извършеното деяние, наказанието
следва да бъде определено и за тримата в еднакъв размер.
По изложените
съображения, Съдът призна Ц.П.С.
ЕГН: **********, Д.П.С. ЕГН: ********** и ** П.П. ЕГН: ********** за
виновни в извършването на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК. Освободи ги от
наказателна отговорност и наложи на всеки от тях административно наказание –
глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Съдът счита,
че така определения размер на
наказанието е достатъчен, за да има необходимия поправителен, превъзпитателен и
превантивен ефект върху обвиняемите лица. Наказанието се преценява като
съответно на извършеното деяние и от естеството да действа възпитателно и
предупредително и върху обществото като цяло. Съдът намира, че определянето на
по – висок размер на наказанието, не би било оправдано предвид събраните
доказателства за личността на обвиняемите и имущественото им състояние; по –
нисък размер, от друга страна, не би изпълнил в пълнота изискването за
възпитателно въздействие спрямо тях.
В съответствие
с изхода на делото, на основание чл.189 ал.3 НПК обвиняемите лица бяха осъдени
да заплатят направените по делото разноски. Тъй като същите възлизат общо на 40
лева и е налице в съизвършителство в деянието, предмет на делото, всеки от
обвиняемите беше осъден да заплати по 1/3
от тези разноски, а именно – по 13,33 /тринадесет лева и тридесет и три стотинки/ лв. - по сметка на ОД на МВР-Плевен.
По така изложените мотиви, Съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: