№ 95
гр. Габрово, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ина П. Г.
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело
№ 20224210101149 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, представлявано от
Александър Александров - Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов, Председател
на Управителен съвет, чрез процесуален представител И. М.,; СРЕЩУ С. Х. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, п.к. 5300, обл. Габрово, общ. Габрово, ул. „**********" №
123; Адрес на топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1330, обл. София-град, общ. *********,
ж.к. *********, бл. 32, вх. А, ап. 11
Правно основание: чл. 415, ал. 1 от ГПК, Във връзка с ч. гр. д. №
657/2022г., PC Габрово, ГО
Аб.№:224781 /********** ИД номер: 169066
Цена на иска: 1786.26 лв.
ОТВЕТНАТА СТРАНА е представила писмен отговор в срок.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ ,че На 28.02.2022г. дружеството ни е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 38303 срещу С. Х. Н.,
ЕГН **********, за сумата от 1470.07 лв. - главница, представляваща С.ст на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
1
28.02.2022г., до окончателното изплащане на вземането и 277,45 лева - мораторна лихва за забава
от 15.09.2019г. до 27.01.2022г., както и сумата от 31,55 лв. - главница, представляваща С.ст на
услугата „дялово разпределение" за периода. С Определение № 6279 от 11.03.2022г., постановено
по ч. гр. дело 10587/2022г., по описа на СРС 70 състав, делото е изпратено по компетентност на PC
гр. Габрово, който съд е уважил искането ни и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника
и му я е връчил. Длъжникът е възразил на 10.05.2022г. На основание чл.415, ал.1 т.2 от ГПК, със
съобщение, получено от дружеството ни на 26.05.2022г., съдията докладчик по цитираното дело
ни е указал, че дружеството ни може да предяви иск относно вземането си срещу С. Х. Н., ЕГН
**********, в едномесечен срок. С оглед гореизложеното в указания от съда срок, предявяваме
настоящата искова претенция срещу С. Х. Н., ЕГН **********, основанията, обстоятелствата и
фактите, от които произтича вземането ни, са следните. С оглед изложеното, в законоустановения
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявяваме иск за установяване на вземането ни за консумирана и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и услугата „дялово разпределение" срещу С. Х. Н., ЕГН
********** за процесния период. Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането ни, са следните: Ответникът, в качеството си на собственик на процесния имот,
придобил го по наследство, за процесния период е клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ
при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С
оглед изложеното и по силата на нормативните актове, лицето е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
"Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без
да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от
10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", в чл. 31,
ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат С.стта на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на
2
задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството ни ТЕ през ироцесния период и към
настоящия момент не е заплатил задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма
БРУНАТА ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.Услугата
за дялово разпределение се дължи на „Топлофикация София" ЕАД във връзка с Закона за
енергетиката, приетите общи условия и договорът сключен между „Топлофикация София" ЕАД и
дружеството осъществяващо услугата дялово разпределение, който представлява договор за
поръчка и съобразно който „Топлофикация София" ЕАД заплаща за извършването на топлинното
счетоводство, които суми съответно потребителите на топлинна енергия дължат на Топлофикация
София" ЕАД. Съгласно Общите условия Етажната собственост избира дружеството за
осъществяването на услугата дялово разпределение за имотите в съответната Етажна собственост.
По делото е представен Протокол на Етажната собственост, от който се установява същото
обстоятелство. На първо място въз основа на чл.139 от Закона за енергетиката /ЗЕ/
разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда- етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия /ТЕ/
за топлоснабден имот са начислявани от „Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни
вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки фирмата,
извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата-етажна собственост на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на наредба за топлоснабдяването.
След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68
от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, във връзка с които и
съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то
от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото. Във
връзка с гореизложеното посочвам следното: съгласно Общите условия чл. 22, ал.2 Клиентите
заплащат на Продавача С.стта на услугата „дялово разпределение", извършвана от избрания от тях
Търговец. Следва да отбележа, че част от претендираната сума, представляваща С.стта на услугата
„Дялово разпределение", е дължима по издадени фактури от „Топлофикация София" ЕАД във
връзка с потреблението на топлинната енергия от клиента през процесния период. Последната е
включена към сумата по извлечение от сметки и по този начин е формираната крайната цена на
иска ни по главницата. Така и по отношение на претендираните от дружеството ни лихви върху
главницата за процесния период. Върху сумата за услуга „Дялово разпределение" е начислена
лихва до датата на изготвяне на извлечението от сметки, представено по делото. Последната сума е
3
прибавена към лихвата, начислена за потребената топлинна енергия и по този начин е формирана
крайната цена на иска ни по чл. 86, ал. 1 от ГПК.Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата - БРУНАТА ООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, които прилагаме
като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за процесния
имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се
прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от най-старото.Основанието по отношение на претенцията ни за цена
на услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в
чл. 22, ал. 2, е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на
продавача на топлинна енергия, а именно „Топлофикация София" ЕАД, С.стта на услугата.
Клиентите заплащат на Продавача С.стта на услугата "дялово разпределение", извършвана от
избрания от тях Търговец. Цената на извършената услуга дялово разпределение се формира
съгласно чл. 36 от Общите условия. Редът и начинът на заплащане на услугата "дялово
разпределение" се определят от Продавача, съгласувано с Търговците, извършващи услугата
„дялово разпределение" и се обявява по подходящ начин на Клиентите.
ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Х. Н.,
ЕГН**********, че дължи на „Топлофикация София", за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, п.к. 1330, обл. София- град, общ. *********, ж.к. *********, бл. 32, вх. А,
ап. 11, следните суми: сумата от
1. 1470.07 лв.- главница, представляваща С.ст на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
2. ведно със законната лихва от 28.02.2022г., до окончателното изплащане на вземането и
3. 277,45 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 27.01.2022г., както и сумата
от
4. 31,55 лв.- главница, представляваща С.ст на услугата „дялово разпределение" за
периода 01.12.2019г. до 30.04.2020г.,
5. ведно със законната лихва от 28.02.2022г., до окончателното изплащане на вземането и
6. 7,19 лева- мораторна лихва за забава от 03.03.2019г. до 27.01.2022г.
7. Моля, на основание чл.78 ГПК, да ни бъдат присъдени сторените разноски, както и
разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Особено искане: В случай, че в първото по делото заседание представител на
дружеството ни не се яви, то моля да бъде даден ход на делото и същото да се гледа в наше
отсъствие, като поддържаме исковата молба и представените с тях писмени доказателства,
както и направените доказателствени искания. В случай, че ответникът представи нови
доказателства, моля да ни бъде дадена възможност да изразим становище, съответно да
ангажираме нови доказателства.
Моля, да ни присъдите сторените разноски и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност при положение, че присъдите
4
съгласно чл.78, ал.3 от ГПК на ответника разноски, моля да ги компенсирате до размера на
по малкото.
Правя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ответника, претендирам разноски.
Правя възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение на ответника,
при условия, че се твърди осъществяване на защита по реда на чл.38, ал.2, във вр. с ал.1
ЗаДВ, (безплатна правна помощ), поради липса на материалните предпоставки, предвидени
в закона.
Моля при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК, да постановите
неприсъствено решение, с оглед процесуалното поведение на ответника.
Заявяваме съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 50, ал. 5 от ГПК да ни
бъдат връчвани съобщения и съдебни книжа чрез „Системата за сигурно електронно
връчване" към Държавна агенция „Електронно управление".
Банкова сметка на „Топлофикация София" ЕАД за превод на съдебни вземания:
ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC:
SOMBBGSF
ОТВЕТНАТА СТРАНА- С. Х. Н., ЕГН**********, с адрес: град Габрово, ул.
„**********" № 123, чрез адв. И. Г. Джаджарова- САК; адрес за съобщения: град София,
ул. „Петър Парчевич" № 14, партер; взема следното становище в отговор: Считам
предявените искове по горецитираното гражданско дело за допустими, но изцяло
неоснователни и недоказани по изложените по-долу съображения. Считам, че
претендираните от ищеца „Топлофикация - София" ЕАД суми за заплащане от страна на
ответниците в общ размер на 1786.26 лева от които сумата в размер на 1470.07 лева -
главница, представляваща С.стта на разходвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода 05.2018г.-04.2020г., както и сумата от 277.45 лева — законна лихва за забава,
начислена за периода 15.09.2019г.- 27.01.2022г., както и претендираните суми за дялово
разпределение в размер на 31.55 лева- главница за периода 01.12.2019г.- 30.04.2020г.,
мораторна лихва в върху вземането за дялово разпределение за периода 03.03.2019г.-
27.01.2022г., както и претендираната законна лихва върху главницата до окончателното
плащане на задължението и направените по делото разноски се претендират без правно
основание, по изложените по-долу съображения.
1. Считам че предявените искове се явяват изцяло неоснователни, тъй като към исковата
молба не са представени доказателства, ответникът да се явяват собственик или
ползвател с учредено вещно право на ползване по отношение на процесния
топлоснабден имот за процесния период от време. Задължено лице за заплащане на
начислена топлинна енергия, съгласно ОУ на ищеца и действащото законодателство, е
собственикът или ползвателят с вещно право на ползване по отношение на имота и
през прериода, за който са начислени задължения към "Топлофикация - София" ЕАД.
В този смисъл е и действащата съдебна практика, а именно: Решение № 507 от
22.01.2013г. по гр.дело № 1557/2011 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 504 от 26.07.20Юг.
по гр.дело № 420/200г., IV г.о. на ВКС и Решение № 162 от 28.05.2014г. по гр.дело №
6397/2013г., IV г.о. на ВКС. В цитираните решения е прието, че за доставената топлинна
енергия на топлоснабден имот отговаря винаги собственикът или титулярът на вещното
право на ползване върху имота. Към исковата молба няма приложени доказателства за
наличието на правото на собственост, нито за учредено вещно право на ползване по
отношение на същия. Такива доказателства няма нито по отношение на ответникът,
нито по отношение на неговия наследодател. Оспорвам обстоятелството, че
ответникът притежават вещни право по отношение на процесния имот.
5
2. На следващо място, считам че вземането за начислена топлиннна енергия за периода
05.2018г.-12.2018г., включително част от сумата по обща фактура №
**********/31.07.2019г. се явява погасена по давност към датата на подаване на
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. За
горепосочения период са издавани фактури, но след отчитане на средствата за дялово
разпределение за тези фактури са издадени кредитни известия тяхната С.ст е включена
в една „обща фактура" . Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия на „Топлофикация
София" ЕАД след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
С.стта на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.02.2022г.
задълженията за периода м.05.2018г.-12.2018г. се явяват погасени по давност и същите
не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Това е така, тъй като
помесечните задължения на потребителите, в това число и процесиите такива, към
„Топлофикация София" АД са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „В" от
ЗЗД, тъй като се касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на
потребителите на топлинна енергия и съответно за този вид задължения е приложима
кратката погасителна давност, поради което считам, че с изтичането на тригодишен
дазностен период, считано от датата, на която задълженията са станали изискуеми,
същите се погасява по давност. В този смисъл е и Решение 168 на ВКС, постановено
на 22.12.2009год. по гражданско дело 408/2009год., както и Тълкувателно решение 3
на ОСГТК по т.д. 3/2012 год. От друга страна с погасяване на главното задължение
било то и поради изтекла погасителна давност се погасяват и акцесорните, каквото е
задължението за лихви. Считам, че погасителната давност по отношение на
задълженията за горепосочения период тече от датата, на която е дължимо плащането
по издадените помесечни фактури. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на „Топлофикация
София" ЕАД клиентите са длъжни да заплащат С.стта на фактурата по чл. 32, ал. 2
/помесечната фактура/и ал. 3 /изравнителната фактура/ за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В конкретния случай погасителната давност по помесечните фактури
започва да тече 45 дни след датата на издаването им. Издаването на кредитни известия
по отношение на фактурите за периода 01.05.2018г.- 31.12.2018г. не променя началния
срок на погасителната давност по отношение на С.стта на тези задължения. Ето защо,
считам, че към датата на подаване на исковата молба задълженията за посочения
период се явяват погасени по давност.
3. На следващо място по отношение на процесиите задължения за периода 05.2018г. -
04.2020г. включително, ответникът не е изпаднали в забава относно плащането им,
тъй като не са представени доказателства за датата, на която са публикувани
общите фактури по отношение на процесиите отчетни периоди /отоплителни
сезони/. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ длъжникът изпада в забава само
при неизпълнението на задължението си за заплащане на цената на топлинната
енергия в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребена
топлинна енергия за целия отчетен период. Установяването на датата на
публикуване на общите фактури се явява обстоятелство, което е в доказателствена
тежест на ищеца.
4. Освен всичко гореизложено, считам че услугата „дялово разпределение" се извършва
от отделно дружество, поради което считам че ищецът няма материално правна
легитимация да получи С.стта на тази такса в претендирания от него размер. Към
исковата молба не са представени договорите, сключени между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение, за да се установи дали ищеца е материално
6
легитимиран да получи плащане на услугата дялово разпределение.
5. Освен това задълженията за дялово разпределение също се явяват частично погасени
по давност и не подлежат на принудително изпълнение.
Не оспорваме количеството потребена топлинна енергия, нито твърдя, че е
налице плащане на процесиите задължения. Оспорвам единствено основателността на
предявените искове по изложените по-горе съображения, а именно, че не е доказана
облигационна връзка между страните и правото на собственост па ответника по отношение
па процесния имот, поради което Ви моля да не допускате исканата съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, тъй като те биха установили факти, по които не е налице
спор между страните.В случай, че независимо от така изложеното становище, допуснете
исканите експертизи със задачи, така както са формулирани в исковата молба, считам, че
разноските по същите следва да останат в тежест на ищеца независимо от изхода на делото.
ИСКА да се отхвърлят предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани, да се
вземе предвид възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за
топлинна енергия, начислени за периода 05.2018г.- 12.2018г., да бъдат присъдени
направените по делото разноски, които към настоящия момент съставляват 330 лева —
договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е за
установяване, че ответната страна- потребител на топлинна енергия и услугата дялово
разпределение дължи на ищеца - доставчик на топлинна енергия
1470,07 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатена топлоенергия за периода от май 2018 г.
до април 2020 г.;
със законната лихва от подаване на заявлението в Районен съд София на 28-2-
2022 г. до окончателното и заплащане;
277,45 лв.- ЛИХВА за забава за периода от 15-9-2019 г. до 27-1-2022 г.;
31,55 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатено за дялово разпределение за периода от м.
януари 2019 г. до м. април 2020 г.;
със законната лихва от подаване на заявлението в Районен съд София на 28-2-
2022 г. до окончателното и заплащане;
7,19 лв.- ЛИХВА за забава за периода от 3-3-2019 г. до 27-1-2022 г.;
85,73 лв.- разноски- вкл. Платена ДТ- 35,73 лв. и юрк. възнаграждение -
50 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК- редакция ДВ бр.8/24-01-2017 г.;
за което е издадена Заповед за изпълнение № 331 от 11 април 2022 г. по ч. гр. д. 657/2022
на ГАБРОВСКИ районен съд, на основание чл. 422 от ГПК.
Обстоятелствата, имащи значение за делото са:
Възникването и съществуването на непогасено задължение за плащане на цената на:
1470,07 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатена ТОПЛОЕНЕРГИЯ за периода от май
2018 г. до април 2020 г.;
277,45 лв.- ЛИХВА за забава за периода от 15-9-2019 г. до 27-1-2022 г.;
7
31,55 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатено за дялово РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ за периода от
м. януари 2019 г. до м. април 2020 г.;
7,19 лв.- ЛИХВА за забава за периода от 3-3-2019 г. до 27-1-2022 г.;
ведно със законна лихва от подаване на заявлението в Районен съд София на 28-2-
2022 г. до окончателното и заплащане;
Настъпването на падежа на същите
Изпадането на ответника в забава;
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Не е оспоррено количеството потребена топлинна енергия, нито се твърди, че е
налице плащане на процесните задължения.
Оспорвания и възражения на ответника-
1. Считам че предявените искове се явяват изцяло неоснователни, тъй като към исковата
молба не са представени доказателства, ответникът да се явяват собственик или
ползвател с учредено вещно право на ползване по отношение на процесния
топлоснабден имот за процесния период от време. Задължено лице за заплащане на
начислена топлинна енергия, съгласно ОУ на ищеца и действащото законодателство, е
собственикът или ползвателят с вещно право на ползване по отношение на имота и
през прериода, за който са начислени задължения към "Топлофикация - София" ЕАД.
В този смисъл е и действащата съдебна практика, а именно: Решение № 507 от
22.01.2013г. по гр.дело № 1557/2011 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 504 от 26.07.20Юг.
по гр.дело № 420/200г., IV г.о. на ВКС и Решение № 162 от 28.05.2014г. по гр.дело №
6397/2013г., IV г.о. на ВКС. В цитираните решения е прието, че за доставената
топлинна енергия на топлоснабден имот отговаря винаги собственикът или титулярът
на вещното право на ползване върху имота. Към исковата молба няма приложени
доказателства за наличието на правото на собственост, нито за учредено вещно право
на ползване по отношение на същия. Такива доказателства няма нито по отношение на
ответникът, нито по отношение на неговия наследодател. Оспорвам обстоятелството,
че ответникът притежават вещни право по отношение на процесния имот.
2. На следващо място, считам че вземането за начислена топлиннна енергия за периода
05.2018г.-12.2018г., включително част от сумата по обща фактура №
**********/31.07.2019г. се явява погасена по давност към датата на подаване на
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. За
горепосочения период са издавани фактури, но след отчитане на средствата за дялово
разпределение за тези фактури са издадени кредитни известия тяхната С.ст е включена
в една „обща фактура" . Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия на „Топлофикация
София" ЕАД след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
С.стта на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.02.2022г.
задълженията за периода м.05.2018г.-12.2018г. се явяват погасени по давност и същите
не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Това е така, тъй като
помесечните задължения на потребителите, в това число и процесиите такива, към
„Топлофикация София" АД са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „В" от
8
ЗЗД, тъй като се касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на
потребителите на топлинна енергия и съответно за този вид задължения е приложима
кратката погасителна давност, поради което считам, че с изтичането на тригодишен
дазностен период, считано от датата, на която задълженията са станали изискуеми,
същите се погасява по давност. В този смисъл е и Решение 168 на ВКС, постановено
на 22.12.2009год. по гражданско дело 408/2009год., както и Тълкувателно решение 3
на ОСГТК по т.д. 3/2012 год. От друга страна с погасяване на главното задължение
било то и поради изтекла погасителна давност се погасяват и акцесорните, каквото е
задължението за лихви. Считам, че погасителната давност по отношение на
задълженията за горепосочения период тече от датата, на която е дължимо плащането
по издадените помесечни фактури. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на „Топлофикация
София" ЕАД клиентите са длъжни да заплащат С.стта на фактурата по чл. 32, ал. 2
/помесечната фактура/и ал. 3 /изравнителната фактура/ за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В конкретния случай погасителната давност по помесечните фактури
започва да тече 45 дни след датата на издаването им. Издаването на кредитни известия
по отношение на фактурите за периода 01.05.2018г.- 31.12.2018г. не променя началния
срок на погасителната давност по отношение на С.стта на тези задължения. Ето защо,
считам, че към датата на подаване на исковата молба задълженията за посочения
период се явяват погасени по давност.
3. На следващо място по отношение на процесиите задължения за периода 05.2018г. -
04.2020г. включително, ответникът не е изпаднали в забава относно плащането им,
тъй като не са представени доказателства за датата, на която са публикувани
общите фактури по отношение на процесиите отчетни периоди /отоплителни
сезони/. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ длъжникът изпада в забава само
при неизпълнението на задължението си за заплащане на цената на топлинната
енергия в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребена
топлинна енергия за целия отчетен период. Установяването на датата на
публикуване на общите фактури се явява обстоятелство, което е в доказателствена
тежест на ищеца.
4. Освен всичко гореизложено, считам че услугата „дялово разпределение" се извършва
от отделно дружество, поради което считам че ищецът няма материално правна
легитимация да получи С.стта на тази такса в претендирания от него размер. Към
исковата молба не са представени договорите, сключени между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение, за да се установи дали ищеца е материално
легитимиран да получи плащане на услугата дялово разпределение.
5. Освен това задълженията за дялово разпределение също се явяват частично погасени
по давност и не подлежат на принудително изпълнение.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява
ответникът С. Х. Н. да притежа вещно право върху процесния топлоснабден имот. Имотът
е собственост на Мария Митова Минева, с която не се установи ответникът да е в някаква
правно значима за случая връзка.
Съгласно § 1, т. 42 от ДР от ЗЕ, потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия, т. е. за доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственика или титуляра на вещното право на имота.
В случая не се установява ответната страна да има качеството на потребители на
топлинната енергия за битови нужди, тъй като притежава собственост или вещно право
9
върху имот в топлоснабдена сграда- етажна собственост, съгласно ЗЕ и Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители на "Топлофикация София"
ЕАД на потребители в гр. София.
В случая съдът намира за недоказано възникването и съществуването на
непогасено задължение на ответната страна за цената на топлинна енергия за процесния
имот, тъй като ответникът няма не притежава вещни права върху него.
При горното заключение останалите възражения и оспоравния на ответната
страна не следва да се обсъждат.
Съобразно гореизложеното предявените искове следва да се отхвърлят.
РАЗНОСКИ
Ответната страна е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение- 330 лв.,
но доказателсва по делото този разход да е направен от ответника няма, налице е само
пълномощно, приложено към възражението, подадено от адвокат И. Джаджарова по
заповедното производство, в което няма уговорено адвокатско възнаграждение и данни
такова да е платено. Разноски на ответникът не следва да й се присъждат в тежест на ищеца.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че С. Х. Н., ЕГН**********, с адрес: гр. Габрово, п.к. 5300, обл. Габрово,
общ. Габрово, ул. „**********" № 123; дължи на "Топлофикация София" ЕАД,
ЕИК831609046, с адрес: гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, представлявано от Александър
Александров- Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов, Председател на
Управителен съвет, чрез процесуален представител И. М.;
1470,07 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатена топлоенергия за периода от май 2018 г.
до април 2020 г.;
със законната лихва от подаване на заявлението в Районен съд София на 28-2-2022 г.
до окончателното и заплащане;
277,45 лв.- ЛИХВА за забава за периода от 15-9-2019 г. до 27-1-2022 г.;
31,55 лв.- ГЛАВНИЦА за незаплатено за дялово разпределение за периода от м.
януари 2019 г. до м. април 2020 г.;
със законната лихва от подаване на заявлението в Районен съд София на 28-2-2022 г.
до окончателното и заплащане;
7,19 лв.- ЛИХВА за забава за периода от 3-3-2019 г. до 27-1-2022 г.;
85,73 лв.- разноски- вкл. Платена ДТ- 35,73 лв. и юрк. възнаграждение - 50 лв., на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК- редакция ДВ бр.8/24-01-2017 г.;
като Вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатена топлоенергия и за
дялово разпределение за имот в гр. СОФИЯ, АБ.224781; за което е издадена Заповед за
10
изпълнение № 331 от 11 април 2022 г. по ч. гр. д. 657/2022 на ГАБРОВСКИ районен съд,
на основание чл. 422 от ГПК, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ГОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
11