Р Е Ш Е Н И Е № 33
гр. ПЛОВДИВ 29.01. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд,
търговско
отделение в закрито заседание на двадесет и
девети януари 2020 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР
СТОЙЧЕВ
с участието на секретаря…………., като разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВ т. дело № 28 по описа на
ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба от сдружение с
нестопанска цел Т. О. на Н. Т. С. с ЕИК. против постановеното решение № 147 от 16.12.2019г.
по т.д.№ 225/19 г. по описа на Окръжен Съд Хасково, с което е оставена без
уважение жалба му вх. № 20191204163116 против постановения от АВ отказ № 2019**********- 2 /27.11.2019
г. за обявяване на ГФО на ЮЛ за 2017г.
Жалбоподателят моли да бъде
отменен атакувания съдебен акт, като незаконосъобразен. В жалбата се посочва, че
редакцията на ЗЮЛНЦ определя възможността в процесния случай да се приеме, че
УС има компетентност да приеме на свое събрание ГФО на сдружението, въз основа
на чл.31, т.8.
Съдът след запознаване с акта
предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:
В случая се желае обявяване на
ГФО на сдружението, като отказът е постановен с мотива, че приемането му е от
компетентността на ОС, а не на УС.
Съдът счита, че редакцията на
ЗЮЛНЦ, които касаят правомощията на ОС и УС на СНЦ определя извод, че не е
изрично законово установено кой е компетентния орган да приеме ГФО на тази
категория юридически лица. Приемането на ГФО не е действие по чл.25, т.9, т.10
и т.11 от ЗЮЛНЦ, за да се приеме, че компетентния орган е ОС. Също така съдът
не счита, че е действие и по реда на чл.31, т.4 и 5 от ЗЮЛНЦ. Т.е. налице е
законодателна празнота, която следва да бъде отстранена по принцип от
устройствения акт на ЮЛ. На основание чл.25, т.13 ОС взема и други решения,
предвидени в устава,
т.е. би могло в последния това да бъде регламентирано. В случая обаче редакцията
на устройствения акт определя извод, че това правомощие не е делегирано изрично
на ОС. Т.е. при анализа на ЗЮЛНЦ и устройствения акт се стига до извода, че
липсва изрично посочен орган, в чийто компетенции е приемането на ГФО.
В този случай съдът приема, че е
валидна разпоредбата на чл.31, т.8 от ЗЮЛНЦ, която гласи, че УС взема решения по
всички въпроси, които по закон или съгласно устава не спадат в правата на друг
орган. В случая,
както се установи, приемането на ГФО не
е правомощие, което е делегирано на ОС или друг орган, нито от закона, нито от
устава, поради което и компетентен е УС. Представени са от заявителя решение на
УС, както и ГФО, които са редовни от външна страна документи.
При преценка законосъобразността
на отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда от вменените му със Закона за
търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и Наредба №1/2007г. за водене,
съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ правомощия. Съгласно чл.21 от ЗТР длъжностното
лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на
предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга
на тези, за които се предвижда вписване в ТР (респ. дали актът подлежи на
обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са
приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите
декларации по чл.13 от ЗТР; да е заплатена следващата се държавна такса (когато
такава се дължи).
В настоящия случай от
представените с преписката на АВ писмени доказателства се установява, че
подаденото заявление изхожда от легитимирано лице, заявеният за обявяване акт е
от кръга на тези, за които се предвижда обявяване в ТРРЮЛНЦ при АВ. Представен
е ГФО, решение на УС. Годишният финансов отчет е подписан от съставителя и от
председателя. Представено е също решение на УС, който е компетентния орган, за приемане и одобряване на
годишния финансов отчет на дружеството. Представен е и документ за
заплатена държавна такса.
Обхватът на извършваната от
длъжностното лице проверка по т.4 и т.5 на чл.21 от ЗТР, както вече се посочи е
строго формална и следва да се ограничи именно до това дали е представен годишния финансов отчет, дали той отговаря по
външните си белези на изискванията на закона и дали е представено решение за
приемане на отчета от оправомощения за това орган.
Както вече се посочи, подаденото
заявление отговаря на изброените изисквания. В случая не са заявени за
вписване нови обстоятелства относно ЮЛ, а само обявяване на ГФО, поради което извън обхвата
на проверката е законосъобразността на решението на УС, доколкото не се иска
вписване на породено с решението му обстоятелство.
Водим от това съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 147 от 16.12.2019г. по т.д.№ 225/19 г. по
описа на Окръжен Съд Хасково, с което е оставена без уважение жалба му вх. №
20191204163116 против постановения от АВ отказ № 2019**********- 2 /27.11.2019 г. за обявяване на ГФО на ЮЛ за 2017г.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановения
от АВ отказ № 2019**********- 2 /27.11.2019
г. за обявяване на ГФО на ЮЛ за 2017г.,
постановен по партидата Т. О. на Н. Т. С. с ЕИК., като УКАЗВА на АВ да извърши исканото обявяване.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: