РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Карлово, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320101351 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „У. Б.“ АД с ЕИК: **************,
адрес на управление: гр. С., п.к. *****, район „В.“, пл. „С. Н.“
№*представлявано от Ц. Г. М. и А. Т., чрез адв. Г. С., съдебен адрес: гр. С.,
ул. „Св. Св. К. и М.“ №**, ет.*против М. Е. Д., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: с. К., ул. „И. р.“ №**и Ю. Е. Д., ЕГН: **********, постоянен и
настоящ адрес: с. К., ул. „И. р.“ №*.
В исковата молба се твърди, че Е. Д. Д., ЕГН: **********, като
кредитополучател и „У. Б.“ АД, като кредитор, сключили Договор за
кредитна карта за физически лица № CCIR-372-00010-2017 от 27.01.2017 г.,
по силата на който на кредитополучателя бил предоставен банков кредит в
размер на 500 лв. (петстотин лева) с краен срок за ползване и погасяване
31.01.2019 г.
Твърди се, че на 16.12.2018 г. кредитополучателят преустановил
плащането на задълженията си, като изпаднал в забава за дължимите и
просрочени по договора за кредитна карта суми. С оглед на този факт,
банката изготвила и възложила за връчване покана за доброволно
изпълнение, с която длъжникът да бъде уведомен за размера на задължението
1
по кредита и да му бъде предоставен срок и възможност за доброволно
погасяване на дълга. Поканата била възложена за връчване на ЧСИ С. Г., с
peг. № 825 и с район на действие ОС П.. В производството по връчване на
поканата и след извършена справка в НБД „Население“, било установено, че
търсеното лице е починало, като е оставило наследници двете си дъщери –
ответниците М. Е. Д. и Ю. Е. Д.. Поради това и на основание чл. 5, ал. 1 от
ЗН, във връзка с чл. 60, ал.1 от ЗН за Банката бил налице правен интерес от
предявяване на претенциите си срещу наследниците на кредитополучателя,
като всеки от тях отговарял за ½ част от общия размер на дълга.
С оглед факта, че поканата не е достигнала до кредитополучателя,
ищецът заявява, че с подаване на настоящата искова молба упражнява
правото си да обяви договора за банков кредит за изцяло и предсрочно
изискуем. Цитира Решение с № 10/25.02.2020 по дело № 16/2019 на ВКС, II
т.о., съгласно което „ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и
чл. 422. ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или
осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди
подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на
изискуемостта на вземането", както и Решение № 86 от 27.10.2020 г. по т. д.
№ 2118 / 2019 г. на ВКС, 1-во ТО: „В хипотезата на обективирано в
исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата
молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и
моментът на настъпване на предсрочната изискуемост".
Към настоящия момент задълженията по Договор за кредитна карта за
физически лица № CCIR-372-00010-2017 от 27.01.2017 г. били в общ размер
на 748.94 лв. Поради липса на доброволно изпълнение, за „У. Б.“ АД бил
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците – разделно, в
качеството им на наследници на Е. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати на „У.
Б.“ АД, следните суми: 509.66 лева, представляващи непогасена главница по
Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-372-00010-2017 от
27.01.2017 г., дължима за периода от 18.12.2018 г. до 23.02.2019 г.; 17.92 лева,
представляваща лихва за просрочена главница, дължима за периода от
2
18.12.2018 г. до 23.02.2019 г.; 221.36 лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 23.02.2019 г. до 13.10.2022 г.; законната лихва за забава
от предявяване на исковата молба – 20.10.2022 г., до окончателно заплащане
на задължението. Претендират се и направените разноски по делото.
Ответницата Ю. Е. Д. чрез особения си представител адв. А. Ц., оспорва
иска като допустим, но неоснователен.
Безспорно било обстоятелството, че ответницата Ю. Е. Д. е дъщеря и
наследник на кредитополучателя Е. Д. Д.. Липсвали доказателства кога
кредитополучателят е починал, тъй като от датата на смъртта на
кредитополучателя следвало да текат определени по закон срокове. От
представената справка от НБД „Население“ не можело да се установи кога е
починал кредитополучателят.
От изложеното в исковата молба и от представените с нея писмени
доказателства не можело да се установи дали договор № CCIR-372-00010-
2017 за кредитна карта за физически лица е прекратен.
Не можело да се установи дали остатъкът от дълга е обявен за изискуем
в пълния му размер.
Не можело да се установи защо ищецът претендира за заплащане по-
голяма сума от тази по цитирания договор за кредитна карта на физическо
лице.
Не можело да се установи от изложеното в исковата молба и от
представените със същата доказателства точният размер на дълга. На стр.1 от
исковата молба било посочено, че съгласно договор № CCIR-372-00010-2017
г. за кредитна карта за физически лица, наследодателят Е. Д. на 27.01.2017 г.
ползвал банков кредит в размер на 500 лева, с краен срок на ползване –
31.01.2019г. Посочено било още, че кредитополучателят е преустановил да
изпълнява задълженията си по цитирания договор на 16.12.2018 г., като след
тази дата изпаднал в забава. Ако кредотополучателят изпаднал в забава след
16.12.2018 г., то просрочието му било една или две вноски, тъй като крайният
срок на договора бил 31.01.2019 г. В същото време, кредиторът търсел целия
дълг, който вече не бил 500 лева, съгл. договор № CCIR-372-00010-2017 за
кредитна карта за физически лица, а бил 509.66 лева и начислявал лихва
върху цялата главница от 509.66 лева за период от 18.12.2018 г. до 23.02.2019
г., при положение, че крайният срок бил 31.01.2019 г.
3
В исковата молба не било посочено защо, след като до 16.12.2018г.,
кредитополучателят е бил редовен длъжник, се търси цялата сума по
цитирания договор, както и не било обяснено, а и не било подкрепено с
доказателства, при положение, че кредитът е в размер на 500 лева, защо от
кредитополучателя се търси главница в размер на 509.66 лева. Също така
нямало посочени доказателства, които да обосновават защо лихвата за
просрочие била изчислена до 23.02.2019 г., а не до 31.01.2019 г. – крайният
срок на договора.
Оставало неясно от исковата молба и как е начислена наказателната
лихва в размер на 221.36 лева; какъв е процентът на тази лихва, върху каква
главница е начислен, както и включва ли датата 23.02.2019 г., тъй като тази
дата за изчисление била включена и към лихвата за просрочие. Т. е., два вида
лихви се начислявали за един и същи ден.
Според особения представител, ако кредитополучателят е изпаднал в
забава след 16.12.2018 г., а крайният срок на договора е 31.01.2019 г., то по-
голяма част от кредита би трябвало да е погасен, а главницата – така, както е
посочено в исковата молба, вместо да намалява се увеличавала от 500 на
509.66 лева.
Представеното извлечение от счетоводните книги на банката - ищец
също не давало представа за реалния дълг на кредитополучателя Е. Д. Д. и не
отговаряло на поставените по-горе въпроси.
Нямало доказателства дали са спазени разпоредбите на чл. 11.1.2 от
договор № CCIR-372-00010-2017 за кредитна карта за физически лица.
Видно от представената покана за доброволно изпълнение, изпратена за
връчване чрез ЧСИ Г., рег. №825, кредитополучателят бил потърсен едва на
17.03.2020 г., при положение, че същият изпаднал в забава от 16.12.2018 г. –
по данни от обстоятелствената част на исковата молба, като на гърба на
поканата, връчителят отразил, че лицето Е. Д. Д. е починало на ********** г.
Липсвали обаче доказателства, че тази дата е достоверна.
След две години, на 25.09.2022 г., ищецът отново изпратил покана за
доброволно изпълнение, като за връчването били ползвани услугите на ЧСИ
С. Я., рег. №844. Тази покана била изпратена до починалия Е. Д. Д. и
естествено отново не била връчена. Изпратена била покана с размер на дълга
4
към 20.01.2020г.
От представените с исковата молба доказателства било видно, че
ищецът не изпълнил договорните си задължения за уведомяване на длъжника
за предсрочната изискуемост на дълга, за отрицателните последици при
предсрочна изискуемост и пр., като същевременно бавил тези действия, от
които съответно се натрупали наказателни лихви в твърдения в исковата
молба размер, а именно 221.36 лева.
От представените с исковата молба доказателства не се установявало
наследниците на починалия Е. Д. Д. да са поканени доброволно да заплатят
задължението на баща си. Не била спазена разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД,
а именно – когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл
след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадали в забава след
изтичане на 7 дни от поканата. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1, предл.
второ, наследниците изпадат в забава след изтичане на седем дни от поканата.
И едва след изтичане на този срок, остатъкът от дълга следвало да се обяви за
изискуем в пълен размер. В настоящия случай наследниците даже не били
поканени да изпълнят доброволно, за да се претендират суми от тях по
съдебен ред.
От друга страна, обстоятелството, че ответникът е наследник на
починалия кредитополучател, не го правело автоматично страна по договора
за кредит. Постоянна и непротиворечива била съдебната практика по въпроса,
че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за
негови задължения, било необходимо, съгласно чл.60 ЗН те да са приели
наследството. Разпоредбата на чл.48 ЗН изрично постановявал, че
наследството се придобива с приемането му, като начините за приемане били
посочени в закона – чл.49 и чл.51 ЗН. Според чл.49, ал.1 и ал.2 ЗН,
наследството се приема изрично с писмено заявление до районния съдия, в
района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това
книга, както и мълчаливо – чрез извършване на действие, което несъмнено
предполага намерението на наследника да приеме наследството. Съгласно
разясненията, дадени в ППВС №4/1964г., т.14, мълчаливо приемане е налице,
когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение
да приеме наследството. Кредиторът, който претендира, че наследник на
5
негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да
докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от
предвидените в ЗН начини. Не били представени доказателства за
обстоятелството дали ответникът Ю. Е. Д. е приела наследството, оставено от
покойния й баща, за да отговаря за неговите задължения.
В петитума на исковата молба се искало от съда, всеки един от
наследниците да заплати на ищеца в пълен размер претендираните суми. Това
искане противоречало на основното правило, че всеки наследник отговаря за
задълженията на наследодателя си съобразно наследствената си част.
Ответницата моли съда да отхвърли исковете, тъй като били
неоснователни както по основание, така и по размер. Същите били и
преждевременно предявени.
Ответницата М. Е. Д., чрез особения си представител адв. Р. Г., взема
становище за допустимост на иска, като моли съда да се произнесе съобразно
доказателствата по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че на 27.01.2017 г. между „У. Б.“ АД като
кредитодател и Е. Д. Д., като кредитополучател, е бил сключен Договор за
кредитна карта за физически лица № CCIR-372-00010-2017 (представен с
исковата молба), по силата на който Банката е издала на кредитополучателя
Кредитна карта MastercCard Standard UCFin и му предоставила банков кредит
под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 500 лева, при месечен
лихвен процент от 1,00%, с краен срок за ползване и погасяване 31.01.2019 г.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
изцяло, се установява, че задълженията на Е. Д. Д. по горепосочения договор,
към 14.10.2022 г. /дата на извлечението от счетоводните книги на Банката/
съвпадат с исковата претенция – 748.94 лева, от които 509.66 лева – главница,
дължима за периода от 18.12.2018 г. до 23.02.2019 г.; 17.92 лева – лихва за
просрочена главница, дължима за периода от 18.12.2018 г. до 23.02.2019 г.;
221.36 лева – наказателна лихва за периода от 23.02.2019 г. до 13.10.2022 г.
Вещото лице посочва, че непогасените просрочия към 23.02.2019 г. /датата на
предсрочната изискуемост / са: 58.87 лева – общ размер на вноските за
главница, които не са издължени на договорените дати или са частично
6
погасени /чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗКИ/ 17.92 лева – лихва за просрочена главница,
дължима за периода от 18.12.2018 г. до 23.02.2019 г.
По делото са приложени покани за доброволно изпълнение,
придружително писмо и разписка, от които е видно, че Банката е направила
опит да покани Е. Д. Д. да погаси задължение по процесния договор в размер
на общо 583.64 лева. Поканата е следвало да бъде връчена чрез ЧСИ Г., който
обаче е констатирал, че длъжникът е починал на ************ г. – факт,
който се потвърждава и от извършената от съда служебна справка. Въпреки
това, през 2022 г. Банката отново е възложила на ЧСИ да връчи ПДИ на
длъжника Д.. Приложен е констативен протокол от 01.08.2022 г., в който е
отразено, че длъжникът е починал.
От приложената към исковата молба справка НБДН от 25.07.2022 г., се
установява, че починалият кредитополучател Е. Д. Д. е оставил за свои
законни наследници дъщерите си М. Е. Д. и Ю. Е. Д..
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
Производството е по обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 430 - 432 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.288 от ТЗ, във вр. чл.86 от ЗЗД. Съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест, ищецът е следвало да докаже наличието на
договорно правоотношение между него и починалото лице, която обосновава
претенцията за осъждане по нея на наследниците. Както вече се посочи, по
делото се установи наличието Договор за кредитна карта за физически лица
№ CCIR-372-00010-2017 от 27.01.2017 г., сключен между „У. Б.“ АД, като
кредитодател и Е. Д. Д., като кредитополучател, както и задълженията на
последния по него.
За да се ангажира, обаче отговорността на наследниците за
задълженията на наследодателя, кредиторът-ищец е следвало да докаже и
благоприятния за него положителен факт на приемането на наследството.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че за да
се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови
задължения, е необходимо, съгласно чл.60 ЗН те да са приели наследството.
Разпоредбата на чл.48 ЗН изрично постановява, че наследството се придобива
7
с приемането му, като начините за приемане са посочени в закона – чл.49 и
чл.51 ЗН. Според чл.49, ал.1 и ал.2 ЗН, наследството се приема изрично с
писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито
наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо -
чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на
наследника да приеме наследството. Съгласно разясненията, дадени в ППВС
№4/1964г., т.14, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на
наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме
наследството. Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник
отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че
наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в
ЗН начини.
В случая ответниците М. Д. и Ю. Д. участват в процеса чрез особени
представители, като втората от тях е оспорила факта на приемане на
наследството. Предвид тези възражения и извършвайки цялостна преценка на
доказателствата по делото, настоящият съд също приема, че Банката-ищец не
е изпълнила възложената й с доклада по чл.146 ГПК доказателствена тежест
да установи релевантният за изхода на делото факт на приемане на
наследството от страна на ответниците. По делото не са ангажирани никакви
доказателства, от които да може да се направи извод за приемането му с
конклудентни действия, или че по друг начин двете ответници са
манифестирали воля за приемане на наследството на баща си.
С оглед изложеното искът срещу М. Д. и Ю. Д. следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан, доколкото не се установи в патримониума на
същите да е преминало задължението по Договор за кредитна карта за
физически лица № CCIR-372-00010-2017 от 27.01.2017 г.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати направените от ответниците разноски. Такива обаче
не се претендират и съответно – не следва да се присъждат. На особените
представители следва да се издадат РКО в размера на внесения депозит.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска на „У. Б.“
АД с ЕИК: **************, адрес на управление: гр. С., п.к. ******, район
„В.“, пл. „С. Н.“ №* представлявано от Ц. Г. М. и А. Т., чрез адв. Г. С.,
съдебен адрес: гр. С., ул. „Св. Св. К. и М.“ №**, ет.*против М. Е. Д., ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: с. К., ул. „И. р.“ №**и Ю. Е. Д., ЕГН:
**********, постоянен и настоящ адрес: с. К., ул. „И. р.“ №*, да бъдат
осъдени – разделно, в качеството им на наследници на Е. Д. Д., ЕГН:
**********, да заплатят на „У. Б.“ АД, следните суми: 509.66 лева,
представляващи непогасена главница по Договор за кредитна карта за
физически лица № CCIR-372-00010-2017 от 27.01.2017 г., дължима за периода
от 18.12.2018 г. до 23.02.2019 г.; 17.92 лева, представляваща лихва за
просрочена главница, дължима за периода от 18.12.2018 г. до 23.02.2019 г.;
221.36 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 23.02.2019 г. до
13.10.2022 г.; законната лихва за забава от предявяване на исковата молба –
20.10.2022 г., до окончателно заплащане на задължението.
ДА СЕ ИЗДАДАТ РКО на адв. А. Ц. и на адв. Р. Г. – особени
представители на ответниците, в размера на внесения депозит – по 200 лева за
всеки от тях.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9