Р Е Ш Е Н И Е
№ 2159/27.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХХХ състав, в открито
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при
участието на секретаря Румяна Агаларева, като разгледа докладваното от съдията
Светомир Бабаков адм. дело № 2035 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/.
Образувано е
по жалба на Е.М.М., ЕГН **********, физическо лице, с адрес: *** против Решение
№ 2153-15-189 от 12.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
отхвърлена като неоснователна жалба с вх. №1012-15-240/26.06.2023 г. от Е.М.М. срещу
Разпореждане № РВ-3-15-01361489\05.06.2023г. на ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив и потвърдено
същото изцяло.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на оспореното решение и на потвърденото с
него разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди се, че за периода 13.03.2022 г.-31.12.2022 г., въпреки че е била
вписана като управител на „ЕМ ЕМ АРТ“ ЕООД и „ЕЛЕГАНС БЮТИ 2019“ ЕООД, жалбоподателката
не е упражнявала трудова дейност. Сочи, че през този период и в двете дружества
е имало назначени управители на трудови договори, които управители, заедно с
назначените счетоводители са извършвали дейност. Предвид това, според
жалбоподателката, неправилно и необосновано решаващият административен орган е
приел, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл. 114, ал. 2,
т. 2 от КСО, за възстановяване на добросъвестно получени суми за осигурителни
плащания. От съда се иска отмяна на оспореното решение на директора на ТП на
НОИ Пловдив и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с
пълномощника си по делото, като поддържа изцяло подадената жалба и направените
в нея искания. Твърди се, че Е.М. не е упълномощила лица да извършват корекция
на данните в регистъра и това е станало без нейно знание. Претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита.
Ответникът
по жалбата – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото юрисконсулт В.,
оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като
такава. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения са изложени в представено по делото писмено становище.
Въз основа
на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Предмет на
съдебен контрол е Решение № 2153-15-189 от 12.07.2023 г. на Директора на ТП на
НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх.
№1012-15-240/26.06.2023г. от Е.М.М. срещу Разпореждане №
РВ-3-15-01361489\05.06.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив и оспореното
разпореждане е изцяло потвърдено.
С
разпореждане № РВ-3-15-01361489\05.06.2023 г., на основание чл. 114, ал. 2, т.
2 от КСО на Е.М. е разпоредено да възстанови добросъвестно получените парични
обезщетения поради бременност и майчинство и отглеждане на малко дете за
периода от 13.03.2022г. до 31.12.2022 г. в размер на 24059,40 лв.-главница,
отпуснати, изчислени и изплатени във връзка с подадените документи за това,
както от осигурителя "ЕМ ЕМ АРТ" ЕООД, така и от "ЕЛЕГАНС БЮТИ
2019" ЕООД.
В
горецитираното разпореждане е описано, че в ТП на НОИ - Пловдив за Е.М.М. от
осигурителите „EM EM APT“ ЕООД и „ЕЛЕГАНС БЮТИ 2019“ ЕООД са представени
Удостоверения съгласно приложение №11 към чл. 11, ал.2 и приложение №10 към чл.
9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО) за изплащане на парично обезщетение за бременност и
раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО) с начална дата 13.03.2022 г. и правото на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 13.12.2022
г. до 22.11.2023 г. вкл. на М. е изплатено обезщетение по чл. 50, ал. 1 и чл.
51 от КСО за периода от 13.03.2022 г. до 12.12.2022 г. и по чл. 53 от КСО за
периода от 13.12.2022г. до 31.12.2022г. вкл., в общ размер на 24059.40 лв.
Според
данните в проверените регистри към началото на осигурителните рискове Е.М. е
била осигурено лице за риска “Общо заболяване и майчинство” при осигурителите
„EM EM APT“ ЕООД и „ЕЛЕГАНС БЮТИ 2019“ ЕООД. За периода от 13.03.2022 г. до
31.01.2023 г. вкл. М. е упражнявала трудова дейност в качеството й на
самоосигуряващо се лице - управител на „ЕМ EM АРТ“ ЕООД, както и управител на
„ЕЛЕГАНС БЮТИ 2019“ ЕООД и подлежала на задължително осигуряване за фонд
“Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство”.
Няма спор
между страните, че Е.М. е вписана като управител на дружествата „EM EM APT“
ЕООД и „ЕЛЕГАНС БЮТИ 2019“ ЕООД, както и че е ползвала отпуск за бременност и
раждане и за отглеждане на малко дете, за което на същата е изплатено парично
обезщетение по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 13.03.2022г. до
12.12.2022 г. и по чл. 53 КСО за периода
от 13.12.2022 г. до 22.11.2023г. в общ размер на
24059.40 лв.
На
осигурителите „EM EM APT“ ЕООД, ЕИК ********* и ЕЛЕГАНС БЮТИ 2019 ЕООД, ЕИК
********* са извършени проверки от контролен орган на Териториално поделение на
НОИ - Пловдив, за което са съставени Констативни протоколи №КП-5-15-01331744/30.03.2023г.
и №КП-5-15-01318883\09.03.2023 г.
Проверките
са извършени въз основа на данни от информационната система на НОИ и документи,
представени от осигурителите. При проверките е констатирано следното:
-По данни от
Регистъра на осигурителите за самоосигуряващия, свързани с упражняването на
трудова дейност и осигуряване като собственик на „EM EM APT“ ЕООД се
установено, че трудовата дейност е започнала от 21.12.2009 г., осигуряването за
фонд “Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство“ от 21.06.2010 г. и няма
прекъсване на дейността. В представените в ТП на НОИ - Пловдив за Е.М.М. от
осигурителят „EM EM APT“ ЕООД удостоверения по образец съгласно приложение № 11
към чл. 11, ал.2 от НПОПДОО е декларирано, че Е.М. е осигурена за общо
заболяване и майчинство в качеството й на самоосигуряващо се лице и има право
на парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете до
2-годишна възраст. В Търговския регистър е вписана като управител и едноличен
собственик на капитала на дружеството единствено М.. Установено е от
представените от осигурителя фактури и от предоставената от ТД на НАП - Пловдив
информация, че дружеството е имало дейност.
-По данни от
Регистъра на осигурените лица, е установено, че за М. са подавани данни по чл.
5, ал. 4 от КСО и от осигурителя „ЕЛЕГАНС БЮТИ 2019“ ЕООД с код за вид осигурен
10 (за управители и прокуристи на търговски дружества), считано от 02.12.2019
г. до момента на извършване на настоящата проверка. В представените в ТП на НОИ
- Пловдив за Е.М.М. от осигурителят „ЕЛЕГАНС БЮТИ 2019“ ЕООД удостоверения по
образец съгласно приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО е декларирано, че М. е осигурена
за общо заболяване и майчинство в качеството й на управител на търговското
дружество и има право на парични обезщетения за бременност и раждане и
отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. Констатирано е, че за периода от
18.11.2019 г. до момента на извършване на настоящата проверка в дружеството
няма вписано в търговския регистър лице, различно от Е.М.М. като управител, но
същевременно е имало дейност и са назначавани лица на трудови договори през
този период.
В обжалваното
разпореждането хронологично и детайлно са възпроизведени всички констатации на
контролните органи на НОИ, обективирани в съставените Констативни протоколи
№КП-5-15-01331744\30.03.2023 г. и №КП-5-15- 01318883\09.03.2023 г.
Същото е
издадено след проверка по реда на чл. 108 КСО, в хода на която е установено, че
за периода от 13.03.2022 г. до 28.02.2023 г. вкл., дружествата „ЕЛЕГАНС БЮТИ
2019“ ЕООД и „EM EM APT“ ЕООД нямат вписани като управител в търговския
регистър лице, различно от Е.М.М..
Издадени са
били и задължителни предписания от 09.03.2023 г. и от 30.03.2023г. за коригиране
на подадените от осигурителя „ЕЛЕГАНС БЮТИ 2019“ ЕООД и „EM EM APT“ ЕООД данни
по чл. 5, ал. 4 КСО за жалбоподателката.
Дадени са
също предписания да се заличи подаденото в ТП на НОИ - Пловдив приложение № 10
към чл. 9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за бременност и
раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за
периода от 13.03.2022 г. до 12.12.2022 г. вкл. на Е.М.М.; да заличи подаденото
в ТП на НОИ - Пловдив приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО за изплащане на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от
13.12.2022 г. до 22.11.2023г. вкл. на Е.М.М..
Видно от представените
по делото разпечатки от информационната система на НОИ /Справка от Персонален
регистър на НОИ по ЕГН и справка “Данни от Регистъра на осигурените лица” по
ЕГН към м. юли 2023г./ задължителни предписания с №ЗД-1-15-01331740/30.03.2023
г. в частта им за корекция на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, са изпълнени и
за Е.М. периодът от 13.03.2022 г. до 31.01.2023 г., е посочен като отработени
месеци с осигурителни вноски.
В резултат
на установените обстоятелства и предвид факта, че е настъпила промяна на
обстоятелствата, свързани с изплащане на паричното обезщетение е прието, че Е.М.
няма право на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 13.03.2022 г. до
12.12.2022г. вкл. и парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53
от КСО за периода от 13.12.2022 г. до
31.12.2023 г. вкл.
В
законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО, постановеното
разпореждане е оспорено от Е.М.М. пред директора на ТП на НОИ – Пловдив.
С
обжалваното Решение № 2153-15-189 от 12.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив е отхвърлена жалбата на Е.М. против разпореждане №РВ-3-15-
01361489\05.06.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на
НОИ – Пловдив.
Решаващият
орган е приел, че възражението е неоснователно и фактите, обективирани при извършените
проверки от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, приключили с констативни
протоколи №КП-5-15-01331744/30.03.2023г. и №КП-5-15-01318883/09.03.2023 г., са
установени след изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО и за отглеждане
на малко дете по чл. 53 от КСО. Изпълнен е фактическия състав на разпоредбата
по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
В мотивите
на решението е посочено, че упражняването на трудова дейност от Е.М. за периода
от 13.03.2022 г. до 28.02.2023г. вкл., в качеството й на управител и едноличен
собственик на „EM ЕМ APT“ ЕООД и на „ЕЛЕГАНС БЮТИ 2019“ ЕООД, и възникналото
задължително обществено осигуряване изключват получаването на парично
обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.
50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 13.03.2022 обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл. 53 до 31.12.2022 г. вкл.
Описано в
мотивите на решението е също, че фактите обективирани при извършените проверки
от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, приключили с констативни протоколи
№КП-5-15- 01331744/30.03.2023г. и №КП-5-15-01318883\09.03.2023г., са установени
след изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане за остатъка до
410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО и за отглеждане на малко
дете по чл. 53 от КСО, с оглед на което е прието, че е изпълнен фактическият
състав на разпоредбата по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
В резултат
на гореизложеното и на основание на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е прието, че на
Е.М.М., неоснователно са изплатени 24059.40 лв. (двадесет и четири хиляди
петдесет и девет лв. и четиридесет ст.), представляващи парично обезщетение за
бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за
периода.
От данните
по делото се установява още, че Е.М. е сключила Допълнително споразумение №
62/01.11.2021 г. към трудов договор № 6/01.01.2012 г. на М.М.Д., с което
страните са се споразумели, считано от 01.11.2021 г., М.Д.да бъде преназначен
от длъжност “Снабдител доставчик” на длъжност "Управител" в „ЕМ ЕМ
АРТ“ ЕООД, за неопределено време, за пълно работно време - 8 часа, седмично 40
часа и за основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1300.00 лв. Към
момента на проверката за М.Д.се подавали данни от РОЛ за Е.М. се подават данни
от 01.11.2022 г. до 28.02.2023 г. на трудов договор управител на 8 часа.(л.
161)
Представени
по преписката по отношение на „ЕМ ЕМ АРТ“ ЕООД са трудови договори,
допълнителни споразумения, заповеди за прекратяване на трудово правоотношение (
л.161 и сл.)
По отношение
на „ЕЛЕГАНС БЮТИ 2019“ ЕООД по преписката са налични Договор от 01.01.2021 г.,
сключен между „Елеганс Бюти 2019“ ЕООД и „Червен камък 2015“ ЕООД с предмет „счетоводно
обслужване“ на дружеството (л.79), Трудов договор № 002 от 21.05.2021 г.,
сключен между „Елеганс Бюти 2019“ ЕООД и Т.Я.Д., съгласно който „Елеганс Бюти
2019“ ЕООД, в качеството си на работодател възлага, а Т.Д., в качеството си на
работник приема да изпълнява длъжността „управител“ при определено работно
време 2 часа, (л.110), както и трудов договор № 07.11.2022 г., сключен между
„Елеганс Бюти 2019“ ЕООД и В.К.(л.82). В тази връзка са представени ведомости
за договори за управление и контрол, разчетно-платежни ведомости на „ЕЛЕГАНС
БЮТИ 2019“ ЕООД, справка по чл. 62 КТ, данни от регистъра на осигурените лица.
Наличен по
преписката е и Акт за прекратяване № 1040-15-52/21.04.2023 г. (л.144), с който
е прекратено административното производство по възражения от Р.П., против
задължителни предписания, поради липса на надлежно упълномощаване от страна на
„Елеганс Бюти 2019“ ЕООД.
При така
установеното от правна страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореното
Решение № 2153-15-189 от 12.07.2023 г. е постановено от материално и
териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д"
от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ - Пловдив, в предвидената
от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото
издаване.
Няма спор
между страните, че Е.М. към началото на осигурителните рискове е била осигурена
за риска „Общо заболяване и майчинство“ при осигурителите „ЕМ ЕМ АРТ“ ЕООД и
„ЕЛЕГАНС БЮТИ“ ЕООД.
Спорът се концентрира
около обстоятелството, дали в периода 13.03.2022г.-31.01.2023г. М. е
упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице - като управител на
горецитираните дружества.
За да
потвърди процесното разпореждане решаващият орган е приел, че през периода, в
който е получавала обезщетение жалбоподателката е упражнявала трудова дейност с
мотиви, че до момента на извършване на проверката, дружествата са извършвали
дейност и са назначавани лица на трудови договори през този период, но според
данни от ТР и в двете дружества през цялото време като управител е била вписана
Е.М., съответно, с оглед вписването й като управител на М. е прието, че именно
тя осъществява трудова дейност.
Прието е
също, че фактите, установени при извършените проверки и обективирани в
констативните протоколи от 09.03.2023 г. и от 30.03.2023 г. са установени след
изплащане на обезщетението, поради което същите се явяват „нови“ по смисъла на
чл. 114, ал.2, т.2 КСО. В тази връзка органът се позовава и на влезлите в сила
задължителни предписания, издадени спрямо осигурителите „ЕМ ЕМ АРТ“ ЕООД и
„ЕЛЕГАНС БЮТИ“ ЕООД, част от които са изпълнени, в регистъра са коригирани
данните по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО и периодът е посочен като отработени месеци
с осигурителни вноски.
На първо
място следва да се съобрази смисъла, вложен в съдържанието на приложимата норма
на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, за възстановяване на получените суми от
жалбоподателката като парично обезщетение за бременност и раждане и парично
обезщетение за отглеждане на малко дете, изплатени за периода от 13.03.2022
г.-31.12.2022г., и в този смисъл дали правилно е ангажирана отговорността й с
оглед фактическите установявания на административния, респективно решаващия
орган.
Съгласно §
1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, редакция в сила от 01.01.2017
година. Според нея "осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването
на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през
периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по
чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4, ал. 9 и чл. 4а се смятат за осигурени за
времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Текстът на ал. 1
на чл. 10 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а
според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите,
които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или
чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Съгласно чл.
40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж, като осигурени за този риск.
Според
нормата на чл. 54к КСО (в ред. в сила от 01.01.2018 г.) Отпускането и
изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете
до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното
обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1
и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи
за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване
при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В конкретния
случай това е Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване/НПОПДОО/.
На основание
правилото на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на
размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от наредбата се извършва
въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените
болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от
регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите
от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър
"Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър
"Трудови злополуки", регистър "Професионални болести",
регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от
регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от
удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата. В този смисъл
преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния
административния орган на база данните, съдържащи се в гореизброените източници
на информация.
Това означава,
че към момента на възникване на съответния осигурителен риск лицата следва да
са осигурени по смисъла на чл. 10, ал. 1 във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО. Като трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване
на осигуряване и съответно е задължително условие за получаване на обезщетение
по чл. 40, ал. 1 от КСО.
В настоящия
случай административният орган е приел, че е упражнявана трудова дейност от
страна на жалбоподателката в периода 13.03.2022 г.-31.01.2023 г., поради липсата
на доказателства, че в дружествата-осигурители, съгласно данни от ТР не са
вписани като управители други лица, освен жалбоподателката.
Въз основа
на това и предвид влезлите в сила задължителни предписания за коригиране на
данните по чл. 5, ал. 4 КСО за лицето М., в това число и обстоятелството, че
задължителни предписания с № ЗД-1-15-01331740/30.03.2023г. в частта им за
корекция на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, са изпълнени и за М. периодът от
13.03.2022 г. до 31.01.2023 г., е посочен като отработени месеци с осигурителни
вноски, е обоснован извод, че М. не е имала право да получи парично обезщетение
за бременност и раждане за периода от 13.03.2022 г. до 12.12.2022 г. вкл. и
парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от
13.12.2022 г. до 31.12.2022 г. вкл. и съответно, че извършените осигурителни
плащания са без правно основание.
Действието
на вписването съобразно чл. 7 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) въвежда презумпция за знание
erga omnes. В чл. 7, ал. 2 е посочено, че
вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това.
Това означава, че само в изрично предвидени от закона хипотези вписването става
елемент от правопораждащ фактически състав и условие за настъпване на желаните
правни последици, какъвто не е настоящият случай.
В конкретния
случай следва да се приеме, че невписването на управителя не се отразява на
съществуването и действието на възникналото по реда на чл. 7 КСО осигурително
правоотношение, по което НОИ не е трето лице. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 КСО, и продължава до прекратяването й.
Видно от
събраните по делото доказателства отношенията между дружествата-осигурители „ЕМ
ЕМ АРТ“ ЕООД и „ЕЛЕГАНС БЮТИ“ ЕООД и назначените управители са уредени чрез
сключване на трудови договори, а не на договори за управление и контрол по чл. 141,
ал. 7 от Търговския закон, като не е налице и задължението за вписване в
търговския регистър на името на управителя, който представя нотариално заверено
съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 ТЗ), нито хипотезата на чл. 141,
ал. 6 ТЗ, според която овластяването на управителя и неговото заличаване имат
действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.
Съгласно
общото правило изразено в чл. 7, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, на вписването в търговския
регистър поначало е придадено декларативно действие и изключение от него е само
по изрична повеля на закона. Това от своя страна означава, че само в
изчерпателно предвидените от законодателя случаи на вписването е предаден
конститутивен ефект. В редки хипотези
подлежащото на вписване обстоятелство възниква след вписването му в търговския
регистър, като това вписване се явява непосредствен елемент от правопораждащия
фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна. Такива са
например обстоятелствата по чл. 67, чл. 140, ал.3 и чл. 231, ал.3 ТЗ.
Предвид
горното, се налага извода, че вписването няма конститутивно действие. Отделно
от това в случая не е налице и хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, съответно
правоотношението между управителя и търговското дружество не е възникнало с
избирането му и сключването на договор за управление, за да има същото има
действие спрямо трети лица от вписването му в ТР.
Или в
заключение, изводът на административния орган, че М. е упражнява дейността на
управител на дружествата, през времето, през което е получавала обезщетение за
бременност и майчинство, с мотиви, че е била вписана в ТР, са необосновани.
В конкретния
случай административното решение за възстановяване на добросъвестно получено от
М. обезщетение се основава на нормативно регламентираната хипотеза по чл. 114,
ал. 2, т. 2 КСО - нови данни, които имат значение за определяне на правото,
размера и срока на изплащане на обезщетението.
С оглед
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО, такива релевантни данни биха били данните
досежно осигурителния статус на лицето от гледна точка качеството му на
осигурено лице към деня на настъпване на временната неработоспособност. В този
смисъл извършването след изплащането на ПОВН заличаване на осигурителна
информация /на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО/, по принцип би релевирало
наличието на хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 - нови данни, относими към
правото, размера или срока на изплащане на ПОВН.
Разпоредбата
на чл. 114 КСО регламентира възстановяването на неоснователно получени суми от
ДОО за осигурителни плащания. В този смисъл независимо дали се касае за
недобросъвестно или добросъвестно получени суми за осигурителни плащания,
задължение за възстановяването им би възникнало само в случай, че същите са
платени при липса на възникнало право за съответното осигурително плащане или
при наличието на материалноправна пречка за получаване на плащането, доколкото
само в тези случаи осигурителното плащане от средствата на ДОО би било
недължимо /неоснователно/.
Съотнесено
към процесния случай, за да се приеме, че изплатеното на М. парично обезщетение
за временна неработоспособност за бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО и обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл. 53 КСО за периода 13.03.2022 г. до 31.12.2022 г. лева, е неоснователно
получено от лицето, следва административният орган да е установил безспорно,
или че по отношение на лицето не е възникнало материалното право на парично
обезщетение за временна неработоспособност т. е. че не са изпълнени
регламентираните в чл. 40, ал. 1 КСО кумулативно изискуеми се материалноправни
предпоставки /1. лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж за
осигурения социален риск и 2. лицето, на което се отпуска и изплаща
обезщетението, да има качеството на осигурено такова/, или че е налице някоя от
хипотезите на чл. 46, ал. 1 и ал. 3 КСО, изключващи изплащането на ПОВН.
Видно от
мотивите на разпореждането и на потвърждаващото го решение на Директора на ТП
на НОИ – Пловдив, възприетото наличие на неоснователно получени суми от жалбоподателя
като парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване
е обосновано със съображения, че М. е упражнявала трудова дейност, като се
позовава единствено на влезлите в сила задължителни предписания и вписването на
лицето като управител на двете дружества-осигурители в ТР.
Съгласно чл.
114, ал. 2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично
предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение. Следователно законът допуска при
наличие на определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно
изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични
обезщетения за временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Едно
от законово регламентираните изключения на правилото, че добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване /на
което именно се основава и потвърденото с обжалваното решение Разпореждане на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО/, е възстановяване от осигурените
лица на добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, когато след
изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане /чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО/.
В КСО не се
съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност" при
получаване на осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и
съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато
осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените
осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело
или предполагало, че няма право да получи съответното плащане.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на
административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при
получаване на сумите.
В случая в
хода са събраните по делото доказателства, в това число трудови договори и
допълнителни споразумения, ведомости за договори за управление и контрол,
разчетно-платежни ведомости съдът приема, че Е.М. не е осъществявала трудова
дейност в процесния период.
В Кодекса за
социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За
целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително
осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО като упражняващо дейност на някое от
посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни
вноски за него.
Дейността по
управление и контрол на търговско дружество е различна по своя характер и
същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от собственици
и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. В КСО тези две
различни дейности са изведени като самостоятелни основания за задължителното
осигуряване на лицата за държавното обществено осигуряване – чл. 4, ал. 1, т. 7
и чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО.
Упражняване
на трудова дейност са действия, имащи отношение към функционирането на
дружеството и извършвано от името на дружеството - сключване на договори,
подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията
на работата и т.н., за което в случая няма данни, нито ангажирани доказателства
такива действия да са извършвани от жалбоподателката. По делото не са налични документи,
подписани лично от М., като управител на дружествата, нито са ангажирани
доказателства за реално извършвани действия по ръководство и контрол в тях, с
оглед на което да се приеме, че тя действително е извършвала трудова дейност. Напротив,
доказателствата са в обратна насока- а именно, че назначените от М. лица на длъжност управител, макар и на трудово
правоотношение, са извършвали такава дейност, докато последната е ползвала
отпуск по майчинство.
По
изложените съображения съдът приема, че Е.М., като осигурено лице с възникнало
право на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1, чл. 51 и чл. 53 КСО, правомерно
е получила парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за
отглеждане на малко дете за периода от 13.03.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер
на 24059.40 лв.
С оглед на гореизложеното,
Решение № 2153-15-189 от 12.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с
което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. №1012-15-240/26.06.2023г. от Е.М.М.
срещу разпореждане № РВ-3-15-01361489\05.06.2023 г. на ръководителя на контрола
по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, като издадено
при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
По
разноските по производството:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата в общ размер на 2610,00 лева, от които 10 лв.–заплатена ДТ и 2600 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие
(л.221).
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХХ
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-189 от 12.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
отхвърлена като неоснователна жалба с вх. №1012-15-240/26.06.2023 г. от Е.М.М. ***
срещу разпореждане № РВ-3-15-01361489\05.06.2023г. на ръководителя на контрола
по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт да заплати на Е.М.М., ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 2610,00 лева /две хиляди шестстотин и десет лева/, представляваща разноски
по делото за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: