№ 1001
гр. Варна, 13.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20223100101463 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:32 часа се явиха:
Ищецът Ю. Б. К., редовно призован за съдебното заседание, не се явява,
представлява се от адвокат М. Д. от АК - Шумен, редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Ищците Н. С. К. и М. Б. К., редовно призовани за съдебно заседание, явяват се
лично, представляват се от адвокат М. Д. от АК - Шумен, редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
Ответното дружество „ДЕНИС 2007“ ЕООД, редовно призовано за съдебно
заседание, представлява се от адвокат А. Т., адвокат М. Т. и от адвокат Я. Я., и тримата
от АК – Варна и приети от съда от преди.
Вещото лице Н. К. М., редовно призована за съдебно заседание, явява се.
СЪДЪТ СЛУЖЕБНО ПРОВЕРИ И КОНСТАТИРА, че вещото лице е депозирало
заключението в срока по чл. 199 от ГПК.
Вещото лице А. М. В., редовно призован за съдебно заседание, не се явява.
Преводачът Ю. Е. Н., редовно призована за съдебно заседание, явява се.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА: Делото е във фазата на съдебното дирене.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. №
13358/30.05.2023 г. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице Н. К. М.: 62 годишна, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Предупредена за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
В. Л. М.: Поддържам представената от мен експертиза.
АДВ. Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Представил съм становище, което е
внесено в деловодството на Окръжен съд – Варна. От името на доверителите си заявявам, че
оспорвам тази експертиза и твърдя, че вещото лице не е отговорило на конкретно
поставените въпроси.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило становище вх. № 14002/06.06.2023 г. от ищците по
делото.
АДВ. Т.: Макар и късно, успяхме да се запознаем и имаме отговор на въпросното
становище. Когато ми дадете възможност, ще го изложа. Имаме и няколко въпроса към
вещото лице.
АДВ. Т. към вещото лице: Бихте ли ни обяснили на базата на какви данни
изготвихте експертизата? Какви методи сте използвали при изготвяне на същата? Посетихте
ли имота? Запознахте ли се с неговите технически характеристики?
В. Л. М. отговаря: С оглед на така поставената задача, съм посетила имота.
Разгледах неговите технически характеристики, установих строителното му състоЯ.е, което
е твърде да се каже касаещо ремонт и поддръжка. Методите, които съм използва, за да
изведа пазарна стойност към процесните дати са съобразени с международните и
българските стандарти. Когато трябва да се изведе пазарна стойност се използват методи,
които на практика биха иззели стойност, с която може да се защити въпросната цена.
Направила съм изследване не само по оферти, които на практика са за определен период от
време и ги има в общественото пространство, по интернет сайтовете и след това отсъстват.
Направих изследване и в Агенцията по вписванията към съответните дати. Към момента на
тези процесни дати, успях да намеря само един аналог, който би бил съотносим към този
имот, който е обект на спора, но само върху един нотариален акт няма как да направя извод
за пазарната стойност. Предвид всичко това се ползвах от метода на практика, с който
извеждам така наречения метод на инвестиционната стойност, с който извеждам стойността
на земята. За да изведа този краен резултат, е необходимо да се съобразя с пазарните
стойности на района, който изследвам. Именно поради това, средната продажна цена на
квадратен метър от пазарни аналози съм я извела от платформата на „Имоти БГ“ и от
2
„Мирела“. За един квадратен метър площ, върху която съм разработила, съм установила
средна продажна цена 1926,49 лева. С тази площ съм работила именно в инвестиционния
метод. За този процесен имот е изключително важна земята, от гледна точка на това, че с
нейното развитие, т. е. какво би се построило върху нея, се получава съответния дивидент.
Именно за това в крайния резултат колко би била остатъчната стойност на земята след
развитието на имота, т. е. след неговото състоЯ.е, се получава стойността от 466 230 лева.
3/5 от тази стойност са 279 738 лева. Този имот е бил с такъв потенциал към момента на
изграждането на сградите, но тъй като няма достатъчно аналози от Агенцията по
вписванията, а имам само един акт, който е относим към процесните дати, не мога да
направя. „С един кон състезание на става“, трябват ни поне два аналога. След като имаме
изведената стойност на земята и развитието на сградния фонд, ние разглеждаме какво е
създадено върху тази земя. Разглеждаме това, което е издадено към 1937 г. и всъщност по
нашите стандарти, когато е тухлено строителството, имаме от 80 до 100 години
експлоатационен период. Взела съм големия експлоатационен период сто години и от 1937
г. до настоящия момент остават реални експлоатационни 22 години. Когато съм разглеждала
построяването върху този парцел, съм се съобразила със строителните стандарти и цени,
които са във строителния обзор и обсег към процесните години. Стойността за изграждане
на обекта като цяло е изведен по еталон № 8 от този строителен стандарт към юли 2019 г.
Ние разглеждаме началото на 2019 г. Всъщност това съм го разгледала като строителна
единица с подобрения, а не по БДС, защото имота има довършен характер, но за имота във
вида, в който е, след 78 години експлоатация, в зависимост от това дали е поддържан или не
е поддържан. Това, което видях не е това, което се очакваше. Има доста подкожушена част
от мазилки, от тавани - има нужда от ремонт и за тези обекти, които са обект на
експертизата, съм извела стойностите им, които на практика в първия вариант от
строителното приложение са в евро и съм ги превърнала след това 3/5 в левова. Това е така,
защото лева е твърдо прекачен към еврото и е константа. На практика лев-евро няма
разлика. В случая съм извела общата стойност за обекта, както за земята, така и за сградите,
но за всяка сграда и по отделно, в общ размер на 440 856,93 лева за земя и сгради и отново
казвам, че съм съобразила методите, с които се работи по отношение на стандартите.
АДВ. Т.: Считам, че така изведеното заключение е ясно, обективно, изчерпателно и
следва да бъде прието. По отношение на наведените възражения от колегата: Възраженията
на ищците по чл. 201 от ГПК, с искане за допускане на повторно заключение и възлагане на
повторна експертиза е неоснователно изцяло. В същото абсолютно бланкетно се твърди и
необосновано на заключението и така и не става ясно поради каква причина възниква
съмнение за предоставеното заключение, както и по никакъв начин не се конкретизира въз
основа на какви аналози и доказателства по делото следва да бъде направено второ
заключение. Посочването на възможност за сравнение на аналози, не означава, че такива
има, а за да е основателно възражението, би следвало ищецът да докаже наличието на такива
и да ги представи евентуално пред Вас, които вещото лице да не е взело под внимание и да
не е използвало в своето заключение. Становището е формирано на база извършен
3
задълбочен анализ, а не просто на юридически поглед или на субективното мнение, че на
посочените в заданието към вещото лице дати няма сделки, които да могат да бъдат
определени като сходни, респективно да бъдат разглеждани като аналози, които да бъдат
използвани, за да бъде приложен сравнителния метод. Още нещо - определянето на
пазарната цена на един материален актив, какъвто безспорно представлява един недвижим
имот, може да бъде извършвано при прилагането на различни методи за оценяване. Ищците
са посочили, че според тях, за определяне на пазарната цена на процесните имоти, следва да
се намират и приложат конкретни аналози за продажба. Становището в тази част е частично
основателно. Този метод извежда на пазара цена на имота на база сравнение на сходни
имоти и е само една от възможностите. В този смисъл решението на ВКС, посочено в
становището на ищците и приложено към същото, не постановява, че този метод е
задължителен, а само прави анализ на посочения метод. С оглед на това, цитираното
решение е неотносимо в настоящия случай към разглеждането на заключението на вещото
лице. Следва да отбележим, че отговорността за избора на най-подходящия метод за
оценяване е отговорност на оценителя, въз основа на фактите на всяко задание за оценка. В
настоящия случай вещото лице е избрало да използва разходния подход за оценка на
материални активи, което е един от трите основни подхода за оценяване, установено в
рамките на международните стандарти за оценяване. Изборът на този метод като допустим и
признат от международните стандарти не следва да се приема като такъв, водещ до грешен
извод или до необективни данни, които да не доведат до целения от всички ни резултат, а
именно разкриване на обективната истина. На последно място, но не по важност: в
настоящото заключение вещото лице е дало ясен и категоричен отговор на поставените му
въпроси, а не както колегата твърди, че такива отговори не са давани. Възражението на
ищците в този смисъл е неоснователно. Неоснователно е и възражението им, че вещото лице
не е дало отговор на въпроса как така данъчната оценка на имота, по която е изповядана
сделката, е повече от два пъти по-високо от така наречената пазарна цена, дадена от вещо
лице в разглежданото заключение. Първо на този въпрос вещото лице не дължи отговор.
Такъв въпрос и такава задача не му е поставена. Вещото лице дава заключение само по
поставените му въпроси, така както експертизата му е допусната и му е възложено. Дали в
оценката е взето предвид и това, че имотът се намира в идеалния център на град Варна, е
въпрос, който може да бъде поставен в днешно съдебно заседание. Дали на практика
обикновено по-често пазарната цена е по-висока от данъчната такава намираме за въпрос,
чиито отговор ни е ноторно известен, с оглед на което твърдението ако се приеме, че има
отношение към предмета на делото, следва да бъде доказано по установения ред.
Изложеното становище се базира не само на юридическото ми виждане, както казах преди
малко, но и на субективната ми оценка. То е формирано, след като обстойно сме
анализирали както нормативно приетите национални, така и международните критерии и
стандарти, които следва да бъдат спазени и прилагани при извършването на всяка една
експертна оценка. За да бъдем по-конкретни, това са международни стандарти за оценяване,
в сила от 31.01.2022 г., приети от Съвета за международни стандарти за оценяване и
Български стандарти за оценяване (БСО) на камарата на независимите оценители в
4
България, в сила от 2018 г. Цитирам точка 175 от становище за стойност, изведено от
български стандарти за оценяване: „Становище за стойност се формира след прилагане на
обосновани подходи и методи в процеса на оценяване, съгласно БСО и в резултат на
цялостния процес на оценяване“. Това фактически е точно обратното на изложения от
ищцовата страна аргумент. В стандартите изрично е записано, че становище за стойността
може да бъде изведено по няколко метода, които да бъдат използвани.
АДВ. Д. към вещото лице: Този нотариален акт, който днес носите със себе си,
обсъден ли е в експертизата или не?
В. Л. М. отговаря: Този нотариален акт, към 17.12.2017 г. в района, в който е
процесния имот – ул. ***** не е обсъждан в експертизата, защото казах, че с един
нотариален акт, „с един кон състезание на става“. Не съм го коментирала в експертизата,
именно поради това обстоятелство. Намерих имот, на който земята също е в идеални части,
но тук имаме магазин, който е само 27 квадрата и имаме жилище, което е 160 квадрата. Т. е.
имаме един аналог, който обаче не можем да приемем сто процента. Трябва ни и втори, за да
можем да заложим колко процента от единия и колко от другия.
АДВ. Д. към вещото лице: Вашата задача беше да видите състоЯ.ето на имота към
днешна дата и към 2019 г., когато е прехвърлителната сделка.
В. Л. М. отговаря: Към 2019 г. няма как да знам какъв е бил обекта, като техническа
характеристика. Фактът, че към днешна дата го виждам, това означава, че когато има свеж
ремонт, поддържащ или ремонт, който е бил на практика преди година-две-три, той си личи.
Въпрос на съда: Може ли да се направи съществена разлика при огледа, сега и при
огледа през 2019 г.?
В. Л. М. отговаря: Би имало, ако се докажа, че на практика има подобрения. Аз не
можах да фиксирам такива.
СЪДЪТ, по отношение на правилността на заключението на вещото лице, дали е
правилно или не, съдът ще го обсъди в решението си. По отношение на направеното
оспорване, съдът намира, че следва да приеме и приобщи като доказателство по делото
заключението на вещото лице М., на комуто следва да изплати възнаграждение в размер на
470 лева.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 13358/30.05.2023 г. на вещото лице М..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице по изготвената експертиза
в общ размер на 470 лева.
ИЗПЛАЩА възнаграждение от внесения депозит в размер на 200 (двеста) лева.
/изд. РКО/
ЗАДЪЛЖАВА ищците в едноседмичен срок, считано от днес да внесат
5
допълнително възнаграждение за вещото лице в размер на 270 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че при неизпълнение на това задължение, ще бъдат
задължени за разноски и срещу тях ще бъде издаден изпълнителен лист за сумата.
СЪДЪТ, по отношение на направеното искане за допускане на повторна, съответно
на тройна експертиза, намира същото искане за неоснователно по следните съображения:
съгласно чл. 201 от ГПК, съдът допуска повторна съдебно-икономическа експертиза, при
положение, че заключението на вещото лице е необосновано и възниква основателно
съмнение за неговата правилност. В случая, съдът намира, че вещото лице, въз основа на
направените от него проучвания, извършен оглед и съобразно добрите съдебни практики, е
обосновало своето заключение. Действително вещото лице е посочило, че не е могло да
открие пазарен аналог на подобен имот на територията на град Варна, с оглед на
обстоятелството, че пазарната цена на един имот се определя според търсенето и
предлагането на сходни, подобни имоти. Вещото лице, въпреки направените проучвания не
е открило такъв. Съответно, в този случай се налага изпълнението на задачите да бъде
извършено по други методи, които са допустими – вещно-оценителния, разходния метод,
което вещото лице е извършило. В този смисъл, съдът намира, че искането по чл. 201 от
ГПК се явява неоснователно, поради което следва да го остави без уважение.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ищците, по
смисъла на чл. 201 от ГПК, за допускане на повторна, евентуално на тройна съдебно-
икономическа експертиза.
АДВ. Д.: Водим двама свидетели в днешно съдебно заседание.
АДВ. Т.: Твърдо вярваме в обективността, както на нашата кауза, на защитата си,
така и на свидетелите си. Готови сме да разпитаме всички свидетели. Ще си позволя да
направя още едно искане. Съдът е допуснал трима свидетели при режим на водене. Буквално
преди два дни пристигна нашия свидетел, който идва от Турция. С него дойде една дама,
която абсолютно по свое усмотрение помоли да бъде чута. Тя е близка и до двете страни и
доколкото и двете страни твърдят, че за нас е много важно да разкрием обективната истина,
смятам, че колегата няма да се възпротиви да я чуем, ако съда позволи. Дори и аз не знам
какво настоява.
АДВ. Д.: Противопоставям се на искането.
СЪДЪТ намира, че следва да допусне при режима на чл. 156 от ГПК, в смисъл, че ако
допуснатите и разпитани свидетели не докажат фактите и обстоятелствата, за които са
допуснати, то по искане на ответната страна, съдът може да допусне и другия свидетел,
който не е бил допуснат.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: А. М. Р..
6
В залата влиза свидетелят А. М. Р..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
А. М. Р. – 67 г., омъжена, неосъждана, българска гражданка, с адрес – ******. Желае
да свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛКАТА Р.: Бащата на Е. Ч. и моя свекър, са двама братя. Аз съм снаха на
брата на бащата на Е..
Свидетелката отговаря на въпроси на адв. Д.:
Познавам и двете страни, те са идвали лично у нас, всичките. И трета страна даже
имаше. За спора скоро научих от М., но преди това имаше някакъв спор между Н. и Е.,
защото аз често ходих в Турция, бях там и тя ми се оплакваше. Това беше много отдавна.
Оплакваше се, че брат й не й плаща редовно наема, защото тя беше дала генерално
пълномощно на мен 1992 г. и на него. С това пълномощно и аз и той имахме право да
продаваме и да купуваме почти всичко. С моето пълномощно аз по време на реституцията
им се обадих, че сградата може да се възстанови и ми дадоха пълномощно. По време на
реституцията, възстанових имота на тяхно име - на двете сестри и на брат им, на Е., на Г. и
на Н.. Този имот се намира в идеалния център. По документи си спомням, че беше 998 или
996 кв. м., около един декар площ, от които около 90 и нещо квадрата, още на времето, са ги
продали собствениците. Имаше спор с тях и водихме дела. Точно на ъгъла има един магазин,
но не знам как се казва. Улицата се казва ******. Това беше продадено. Отзадната страна
има още един магазин. С.ят имот е на два етажа. Долу на времето беше ресторант с
кухненски блок и горе имаше втори етаж, а най-отдолу си има мазета. Даже го ползвахме
там за нещо. Сега, в момента, там има магазини, имаше стълбище там. Когато аз бях
управител на това нещо, са го съборили там и са го направили магазин, а останалата част
беше празна, има щандове. Преди месец пак влязох. В момента в имота е Б., защото преди
колко месеца дойдоха Е. Ч. и Б., сина му. Попитах ги какво правят. Е. каза, че вече бил
остарял и че това може да е последното му идване, защото не се чувствал много добре, а той
ръководи изцяло обекта, сградата. Той така каза и знам, че той има фирма. В момента те се
намират там, но като собственост ги знам – Н., Г. и Е., като Е. има 1/5 дял, Г. имаше 1/5,
която продаде на Е. и 3/5, най-голяма част, около 600 кв. м. има Н., на която синовете са тук.
Не знам Н. или нейните синове да са продали имота и никога не са говорили за продажба, не
искаха. Ние много добре се познаваме, имахме се помежду си, но никога не е ставало
въпрос. Тя казаше: „Аз не продавам“. Е. искаше, настояваше, да купи имота, още когато
работих тук. Е. е собстевника на имота, Б. е негов син. Е. беше собственик на 1/5 от имота.
След реституцията си върнаха имота обратно. С Е. направихме фирма, която се казваше
******, от която той имаше 80 процента, а аз имах 10 процента. Той мен ме назначи като
управител на фирмата, защото по това време не разбирах много от фирми. Въобще нямаше
такова нещо в България.
7
Адв. Д. към свидетелката: Имат ли наследниците на Н. К. в момента достъп до
имота?
Адв. Т.: Възразявам.
СВИДЕТЕЛКАТА Р.: Не. Защото М. ми каза, че не ги допускат. М. дойде преди
един-два месеца. Каза ми: „Нас не ни допускат. Отидох там. Само минах и толкова“. Е. не ги
допускал бащата на Б.. Така ми каза. Не съм чула Н. или децата й да са получавали пари във
връзка с продажба на имот. Аз живеех близо до Н. и често съм ходила. М. много близо
живееше, спомням си, че къщата му беше надолнище. Н. никога не е казвала, че ще продава.
Тя не е споменавала пред мен, че е получила пари. Не може тя да е прехвърлила имота не за
пари, а за нещо друго. Не може да прехвърли, защото аз последно като говорих с нея, тя не
беше много добре психически. Просто забравяше. Те имаха спор помежду си. Защото ту
едните идваха у нас да се оплакват, ту другите идваха. Ние бяхме като буфер между тях,
защото нямат други близки тук. Н. си продаде частта на Е.. Едната сестра си продаде частта
на Е. Ч., а пък Н. не е продавала. Аз не знам да е продавала. Никога не е споменавала. Н.
като е починала, знам, че наследниците са децата. Няма кой.
Свидетелката отговаря на въпроси на адв. Т.:
Е. Ч. идва на гости, може би преди нова година, защото беше студено, сега, 2023 г.
Точно не мога да кажа кога. Идва в България. Ние живеем три етърви в една къща. Като
дойдат те, се събираме на едно място цялата къща. Спорът продължава от години насам. В
начало за пари ставаше въпрос, че Е. не плащал наемните пари, наема от имота, от нейния
дял. По-късно Е. искаше да закупи, но тя не беше съгласна да продава. Аз като работих там
от 1992 г., като направихме фирмата „******“, Е. ме назначи като управител, следяхме
парите и той на определено време, един или два пъти отиваше и по 1000-2000 долара имаше
тогава и марки имаше, май, Е. ги носеше. Аз не можех да ходя тогава в Турация. Аз, нали Ви
казах - дойдоха около нова година някъде, попитах ги какво правят, Е. каза, че вече е
остарял и изяло имота го владее Б.. Това го каза Е. в дома ми, в България, дали през 2023 г.
не мога да кажа. Той, каза, отгаваря, защото аз вече остарях, повечето време съм в Турция.
Ако го потърсите, него ще го намерите там. Неговата сестра се казва Г. К.. Е. дойде пак или
ние дойдохме, не мога да кажа, но знам, че Е. каза така: „Имаме фабрика в ******,
продадохме я и платих на кака 400 000 лева или 200 000 евро“. Ние се срещахме. М. ми каза,
че Е. не го е допускал в имота. Каза ми, че не го допускат. Каза: „Ходихме и го потърсихме,
обадихме се, че ще дойдем и въобще не се вясна там.“ Въобще, вика, какво да ти кажа. Аз не
съм пряк свидетел, споделиха ми. Н. не беше добре психически. Забравяше. Например
обаждаше ми се днес и след това ми казваше, че отдавна не сме си говорили. Тя изпадаше в
такива състоЯ.я, може би от 2015-2016 г. Имаше симпотми на деменция. Аз съм медицински
работник, не съм психиатър, но малко или много човек, който забравая е от възрастта и от
всичкото.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля А. М. Р..
8
Съдът призова в съдебната зала свидетелката П. К..
СЪДЪТ, като съобрази, че допуснатата до разпит свидетелка е турско говоряща и не
владее български език, то на същата следва да бъде назначен преводач, в лицето на Ю. Е. Н.,
която да осъществи превод на разпита на свидетелката от турски на български език, поради
което
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА на свидетелката П. К. преводач Ю. Е. Н..
СЪДЪТ пристъпва към снемане на самоличността на преводача, като я предупреди,
че следва да осъществи правилен превод, както и за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.
Същата обещава да даде правелен превод от турски на българсик език.
Ю. Е. Н. – 42 г. от град Варна. Предупредена за наказателната отговорност.
В залата влиза свидетелят П. К..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
П. К., родена през 1967 г., турска гражданка, съпруга на М. К.. Желае да
свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелката отговаря на въпроси на адв. Д.:
СВИДЕТЕЛКАТА К.: Омъжих се за М. К. през 1990 г. Н. К. е моя свекърва. Тя
почина през 2021 г. До смъртта си, Н. К. живееше в собствения си дом. Между нашия дом и
този на свекърва ми имаше 50 метра, близо живеехме. Говоря за Турция, Инстанбул. Тъй
като беше на 87 години, тя имаше нужда от грижи. Ние се грижехме за нея. Поради
напреднала възраст, тя имаше нужда от грижа. Водихме я на лекар, в болница, на прегледи,
пазарувахме за нея. Всичко се осъществяваше от мен и от страна на синовете й.
Адв. Д. към свидетелката: Изпитвала ли е тя някакви материални финансови
трудности и да е искала от трети лица пари или някакви услуги?
АДВ. Т.: Възразявам срещу зададения въпрос. Свидетелите са допуснати, за да се
установи какви са били отношенията. Нито един от зададените до момента въпроси не
кореспондира.
АДВ. Д.А: Ние твърдим, че между Н. К. и търговското дружество не е имало други
отношения извън онова, което твърдят.
Съдът не допуска въпроса.
Съдът формира въпроса в следния смисъл: Поддържала ли е свекърва Ви
отношения с брат си Е.?
СВИДЕТЕЛКАТА К.: Не е поддържала.
Знам, че Н. имаше имоти град Варна. Тя получаваше наеми от тях. Не помня колко
пари. Тя получаваше наемите до смъртта си. Получаваше ги по банков път. Тя имаше жена,
9
която се грижеше 24 часа за нея. От този доход ние не сме се възползвали. Като цяло не сме.
Към смъртта си тя нямаше сума, защото всичко, което е полуавала ежемесечно, е отивало
като разходи за нейните грижи. Имаше жена, която се грижи за нея. Тези пари са отивали за
разходи. Това, което ние знаехме е, че имотът е притежание на свекърва ми и че като почине
ще остане за синовете й. Нямахме никаква информация, че се кани или че е продала имота.
Отношенияти между свекърва ми и Е. – той й звънеше и я търсеше на годината веднъж. Аз
не съм виждала той да я посещава. Аз ходих всеки ден в жилището на свекърва ми. Помагах
в обгрижването й, пазарувах й, четяхме заедно, грижех се за нея. Когато почина свекърва
ми, отидохме в дома й. Трябваше да изкараме вещите й. При преглед на документацията,
която е била в свекъра ми, съпругът ми намери документ на български език. Опитахме се да
разберем какво представлява. Впослествие разбрахме, че е пълномощно. Н. не е споделяла,
че е дала пълномощно на някого. Напротив - постоянно повтараше, че имотът ще остане за
децата и внуците й. След смъртта на Н. К., Е. не се е срещал с нейните наследници. Когато
се намери пълномощното, тогава научихме за продажбата на имота. Психичното състоЯ.е на
свекърва ми не беше много добро. Ако трябва да дам пример, искаше тя да отговаря на
телефонни обаждания. Говореше с отсрещната страна. Питахме я с кого разговаря, а тя
отговаряше, че не знае. Това започна от 2016 г. прогресивно до смъртта й.
Свидетелката отговаря на въпроси на адв. Т.:
Н. имаше гледачка от 2015 г. насам. Преди 2015 г. тя можеше свъсем сама да се
грижи за себе си и нямаше чак такава нужда от обгрижване. Тъй като се стигна до там, че
през нощта, ставайки по нужда, падаше, трябваше да има човек до нея, дори и нощем.
Водихме я на лекар, представили сме на адвоката рецепти и диагнози от лекар. Като цяло тя
имаше всякакви болести – деменция, кръвно, припадъци, психични проблеми. Има
медицинското удостоверение, което е към пълномощното, но тъй като при нея част по част
ставаха нещата, не значи нищо. Имаше прекалено много оплаквания.
Свидетелката отговаря на въпроси на адв. Т.:
Уточнявам, че тъй като и аз бях в дома на Н. и се грижех за нея, виждах от първо
лице, че Е. не идва и не я посещава.
Знаех с точност, че има постъпление като наем, тъй като тя е споменавала, за това
знам. Като наредител понякога фигурираше дъщеря й, а понякога други хора. Всеки месец
фигурираше друго име като наредител. Към него момент синовете на Н. реботеха. Аз и
съпруга ми се пенсионирахме през 2018 г., като до тогава работихме.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля П. К..
АДВ. Д.: Във връзка с ангажираните свидетелски показания, от разпитания свидетел с
въпроси, зададени от съда относно здавословния статус на Н. К., представям три броя
медицински документи.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на процесуалните представители на ответника
10
представените в днешно съдебно заседание от адвокат Д. документи, за запознаване.
АДВ. Т.: Водим допуснатите свидетели.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ответната страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Ч. Е..
В залата влиза свидетелят Ч. Е..
СЪДЪТ, като съобрази, че допуснатата до разпит свидетелка е турско говоряща и не
владее български език, то на същата следва да бъде назначен преводач, в лицето на Ю. Е. Н.,
която да осъществи превод на разпита на свидетелката от турски на български език, поради
което
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА на свидетелката Ч. Е. преводач от турски на български - Ю. Е. Н..
Преводачът е със снета по делото самоличност. Съдът предупреди преводача, че
следва да осъществи правилен превод, както и за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.
Същата обещава да даде правелен превод от турски на българсик език.
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Ч. Е., ЕГН **********, 82 г., с адрес – ******, неосъждан, турски гражданин. Баща
на законния представител на ****** – Д. Б. Ч.. Желае да свидетелства. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетеля Е. отговаря на въпроси на адвокат Т.:
Бях последно в Република България през месец март тази година. Преди това бях в
България, може би, година преди това. Отношенията ми със сестра ми Н. бяха страхотни. Тя
беше единствена моя сестра. Постоянно се грижех за нея. Преди да се извърши въпросната
сделка, всички данъци и цялото обгрижване на имота беше от моя страна. Лицето, което ме
представлява по сделката, А. А., беше от 27 години моя приятелка, живеехме заедно. Тя
беше управител на нашите дружества. С останалата част от моето семейство, отношенията й
бяха добри. Когато ходихме в Турция, всички оставахме заедно. Ходихме заедно по
ваканции. Моята сестра Н. ми каза: ”Ела тук, при мен, да подготвим документите за имота,
който чрез А. ще придобиеш ти”. Тази сделка я предложи моята сестра. Тъй като аз се
занимавах дълги години с имота и тъй като другата сестра ми беше прехвърлила една част,
искаше да прахвърлим и нейните части, за да придобия изцяло аз имота. Друга причина, за
да го направи беше, че не беше доволна от синовете си. Най-вече, че не са я обгрижвали, не
са се грижели за нея и че за болногледача се е плащало със средствата, които й изпращах. Аз
помагах. Даже те се възползваха от парите, които изпращах за нея. Приблизително всеки
месец изплащах 2000 евро. Чувах се със сестра ми почти ежеседмично, на всички празници,
а когато съм ходил до Турция, в 40 процента от случаите оставях при нея. Преди сестра ми
да отиде в Турция, се видяхме с адвокат М.на, докато А. е превеждала за какво става въпрос.
11
Консултирахме се тук и след това тя отиде в Турция. След като А. преведе на адвоката, тя
приготви всички документи, които бяха преведени - медицински документи, апостили и
всички останали удостоверения. Всичко това се преведе и приготви. Психическото й
състоЯ.е беше добро. Н. беше наясно и тъй като на другата сестра бяхме дали 50 000 за един
дял, редно и логино беше да й дадем 150 000 за трите дяла, които притежава и тя беше
наясно с това. Извън тези 150 хиляди, ние имахме уговорка, до нейната смърт, аз да се грижа
за нея, съответно да й пращам пари. И сумата, която съм пратил до смъртта на сестра ми е
сто хиляди, извън тези 150 хиляди, пратени на части. До смъртта й съм изпращал пари. В
случай, че се случи нещо с мен, аз имам завещание към А. и сина ми те да се грижат за нея,
ако аз бях починал преди това, ако нещо се беше случило с мен.
Свидетеля Е. отговаря на въпроси на адвокат Д.: През месец март 2023 г. бях тук.
През този период не съм ходил в Провадия, за да се видя с А..
Адв. Д. към свидетеля: Бихте ли казали за покупката на 1/5 идеална част, на другата
Ви сестра, от къде взехте пари или от ****** да сте продали някакво предприятие?
Адв. Т.: Противопоставям се на този въпрос. Изключително насочващ е.
Съдът формулира въпроса в следния смисъл: От къде са средствата, които сте
получили за заплащане на дела на сестра Ви?
Свидетеля Е.: Аз и без това работих и имах приходи от моите магазини.
Въпрос на съда: Имате ли завод в ******, фабрика, която да сте продал и кога?
Свидетеля Е.: Имах фабрика в ****** и тя все още съществува. Не съм я продал.
Адв. Д. към свидетеля: Вие казахте, че сте имали много топли отношения със сестра
си и че тя се е оплаквала от синовете си. Вие като, вуйчо, говорихте ли със синовете на Н.?
Свидетеля Е.: Не. Не са ме търсили. Не съм разговарял. Само на погребението се
видяхме.
Адв. Д. към свидетеля: Защо тогава Вие, при токлова близки отношение и при
такава грижа за сестра си, сестра Ви, Ви дари този имот?
Адв. Д.: Целта на този въпрос е, че свидетелят твърди, че е в много близки
отношения със сестра си, че тя е била в лоши отношения със синовете си.
Адв. Д. към свидетеля: Тези 150 000 лева, които сте превели, кой ги изтегли от
банката?
Адв. Я.: Възразявам на този въпрос.
Съдът формулира въпроса в следния смисъл: Знаете ли, когато сте превели сумата
по банка за цената на имота и кой я е изтеглил от банковата сметка?
Свидетеля Е.: Нямам такава информация. Не знам. Аз ги дадох, наредих ги и ги
внесох.
Адв. Д. към свидетеля: Последно кога се видяхте със сестра си?
Свидетелят показва снимки на страните и съда.
12
Свидетеля Е.: Това са снимки, приблизително 15 дни преди да почине сестра ми. Тя
почина през месец август. Вижда, че съм с къси панталони и къс ръкав.
Адв. Д.: Моите доверители възразяват, защото тя е била продължително време в
болнично заведение до смъртта си, през този период, за който твърди, че са тези снимки на
сестра му.
Адв. Т.: В случай, че съда прецени, че е допустимо такова процесуално действия, аз
считам, че ако може господата, които възразяват, след като погледнаха снимковия материал,
който по никакъв начин не настоявам да бъде приобщен по делото, да отговорят познават ли
хората на снимката и кои са те?
Свидетеля Е.: Предоставям снимките на съда. Там са двете ми каки и съпругата ми.
Посредата е кака ми и А. А..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Ч. Е..
АДВ. Я.: В конкретния случай, тъй като свидетелят представи снимки, моля да ги
представите на ищците, те да кажат дали познават лицата на тези снимки и кои са те.
Съдът предоставя снимките на ищците.
Съдът към ищците: Знаете ли кои са тези лица на тези снимки?
Ищците отговарят: На първите две снимки, това е майка ни с червена блуза и бял
чаршаф? До нея е господин Е., който е със светло синя риза и бежов панталон, който се е
навел да я целува. Пет години беше в това състоЯ.е преди да почине. На втората снимка е
господин Е., посредата е майка ни и другата жена не я познавам. На третата снимка, най-
вляво е леля ни, която почина преди това. Това е съпругата на Е. и майка ни, с червената
коса. На последната снимка, където са четиримата, най-горе, вдясно е Е., до него е
приятелката му, майка ни и леля Г..
СЪДЪТ ПРИЛАГА представените от свидетеля Ч. Ердин фотоснимки (7 броя) към
корицата на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача Ю. Е. Н. в размер на 200 лева.
ИЗПЛАЩА възнаграждение на преводача в размер на 100 лева /издаден РКО в
размер на 100 лева/
ДА СЕ ИЗГОТВИ разходен касов ордер за 100 лева, съгласно представената вносна
бележка с молба вх. № 9696/19.04.2023 г. от ищците по делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА представена в днешно съдебно заседание от вещото лице М.
справка-декларация за приетата експертиза в размер на 540 лева.
СЪДЪТ, на основание чл. 253 от ГПК намира, че следва да отмени определението си,
13
четено по-горе, с което е задължил ищеца да внесе сума в размер на 270 лева –
допълнително възнаграждение на вещото лице М., поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждание на вещото лице М. в размер на 540 лева,
съгласно представената справка-декларация.
ОТМЕНЯ определението, четено по-горе, с което е задължил ищеца да внесе сума в
размер на 270 лева – допълнително възнаграждение на вещото лице М..
ЗАДЪЛЖАВА ищците да довнесат депозит за възнаграждение на вещото лице М. в
размер на 340 лева, в едноседмичен срок, считано от днес.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че при неизпълнение на това им задължение, същите
ще останат задължени за разноски и срещу тях ще бъде издаден изпълнителен лист за
сумата.
АДВ. Д.: Във връзка с ангажираните свидетелски показания и представения снимков
материал, моите доверители възразяват, че тази снимка е с давност от около месец. Твърдят,
че през този период, Н. К., е била в болнично заведение, поради което, моля да ми бъде
дадена възможност в следващо съдебно заседание да представим медедицинско
удостоверение от болнично заведение за престоя на Н. К. в болница.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М. В. К..
В залата влиза свидетелят М. В. К..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
М. В. К. – 62 г., омъжена, неосъждана, българска гражданка, с адрес – ******. Без
родство със страните по делото. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване.
Свидетелката отговаря на въпроси на адв. Т.: Обслужвала съм фирма ******, като
адвокат на свободна практика преди около три години. От три години не работя с тази
фирма. Аз съм адвокат М.на. От 2010 г. до 2020 г. съм обсулжвала дружество ******, в
което собственик беше Е. Ч., а управител мисля, че беше А. А.. Те имаха още една фирма
“***”. Тези две фирми съм обслужвала десетина година. Всичко, свързано с фирмите, е
минавало през мен, като документация. Дружеството има имот на ул. “******” I. Това е на
ъгъла на „******”. Това е огромна сграда със земя, която беше възстановена от Държавата
през 1992 г. и след това съм правила попълване на сградата в кадастъра, извършване на
сделката през 2019 г. – покупко-продажба, като всички документи по тази сделка, аз съм
приготвила. Имам предвид пълномощни, декларации, данъчни оценки, скици. Имотът,
преди това, беше собственост на физически лица – Е. Ч. и на неговите две сестри – Г. и Н.. В
годините, така се бяха разбрали и тримата, имотът да остане за брата – Е., като Г. му
прехвърли, чрез апортна вноска, нейния имот, а през 2019 г. Н. реши и тя да прехвърли
14
нейния дял, на “Денис 2007” ЕООД, чиито собственик тогава беше Е. Ч.. През годините – от
възстановяването на имота или да кажа, откакто аз съм обслужвала фирмата, този имот
изцяло се поддържаше, експлоатираше от фирма “Денис”. Отдаваха си част от имота под
наем. Наемните суми се получаваха и съответно се изпращаха на двете сестри. Такава беше
уговорката между тях. В един момент, сестрата Н., когато реши, че иска да прехвърли
нейния дял на брат си, се коментираше и се двуумихме по какъв начин да стане това - дали
чрез дарение, дали да се учреди право на ползване, дали да е прокупко-продажба, защото
тази сестра Н., аз съм присъствала на разговори по телефона в офиса, беше убедена, че след
нейната смърт, нейните синове веднага ще отчуждят имота, ще искат да се разпоредят с
него, ще изхарчат парите. Аз не съм говорила с нея. С нея съм се виждала веднъж, както и с
другата сестра. Говорихме по телефона, когато вече трябваше да уреждаме сделаката, когато
трябваше да се пишат пълномощни, и в разговори това се коментираше, че те, грубо казано,
ще прахосат този имот. И затова решихме, ведъж изкарахме данъчна оценка за право на
ползване, но после решихме да бъде покупко-продажба, затова са тези две оценки. Даже по
документите по сделката, продажната цена беше преведена преди сделката. Управител
тогава беше А., която е много организирана, бърза, припряна, та дори преди изповядване на
сделката, беше привела парите, където се договориха брат и сестра. Така беше договорено,
защото сестрата нямаше никакви претенции какви пари, тя беше готова да дари имота на
брат си, защото през годините той я издържаше. Наемите, които получаваше фирмата от
различните наематели, се разпределяха между тримата братя и двете сестри. Всяка си
получаваше нейната суми. Имаха си доверие. Той беше й обещал, че ще я издържа, дори да
не прехвърли имота, докато е жива.
Свидетелката отговаря на въпроси на адв. Д.а: Български говореше само А.. Дори
г-н Е., който много години е живял в България говореше на турски. А. превеждаше. А. беше
преводач. Заедно, в офиса Е. Ч., А. и аз говорихме по телефона. По-скоро А. говори. То се
чува и се коментира и се обсъждат параметри на сделка, кога, как, какво. И А. превежда.
Другата сестра, Г., не знам за каква сума прехвърли имота на Е., защото апорта вече беше
направен, когато аз започнах да обслужвам дружеството и моята задача от тогава беше да
впиша апортната вноска в Служба по вписвания. От там започна моята работа - вписването.
А преди това беше извършен С.я апорт от друг колега, адвокат Велинов мисля, че беше,
затова не мога да кажа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля М. В. К..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: З. Г. Ч..
В залата влиза свидетелят З. Г. Ч..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
З. Г. Ч. – 43 г., омъжена, неосъждана, българска гражданка, с адрес – ***. Съпруга на
15
управителя на фирма ******. Желае да свидетелства. Предупредена за наказателната
отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелят Ч.: Аз съм съпруга на Б. от 2001 г., т. е. от 22 години имаме сключен
брак. Познаваме се от малко повече. Това, което знам по сделката е, че сестрата на свекъра
ми през 2019 г. прехвърли нейната част, 3/5 от нейната собственост, на свекъра ми. През
2019 г., преди да сключат сделката, свекърът ми ни беше на гости и каза, че кака му е
решила да му прехвърля нейната част, като имат уговорка, ако се случи нещо с него, да
продължим да я издържаме и тя да получава месечна издръжка до края на живота си. Това
просто ни го каза, че е поел ангажимента и че ние трябва да изпълняваме това задължение.
Ежемесечно се изпращаха определена сума на Н.. След като А. почина, започнах аз да
изпращам парите. Това, което аз съм изпращала, беше 1500 евро месечно. А. почина преди
две години, не съм сигурна точно. След нейната смърт аз продължих да изпращам пари.
Сестрата на свекъра ми почина през месец август 2021 г. Не мога да кажа колко пъти съм
изпращала пари, но е повече от веднъж, със сигурност. Аз, лично, повече от веднъж съм
нареждала пари. Доколкото знам, преди да пристъпят към сделката, са се консултирали с
адвокат, тъй като са имали нужда от помащ от адвокат, за подготовка на документите,
всичко да бъде както трябва. Отношенията между А., Н. и Е. бяха доста близки. А., освен, че
е част от бизнеса, беше част от семейството. Тя имаше близки отношения с Е.. Когато станах
аз част от това семество, А. вече беше там. Предполагам, че с нейната помощ се е случило
всичко това, тъй като са имали най-голямо доверие на нея. Двете страни са близки с нея,
затова е тя, а не някой чужд човек, който би подходил недобросъвестно. Отношенията й с Н.
бяха близки.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля З. Г. Ч..
АДВ. Т.: По отношение на искания свидетел, госпожата пристига от Турция, тя е
близък роднина и на двете страни. Аз не съм искал по никакъв начин предварително да
говоря с този човек. Тя дойде и каза да попитам съда да я разпита, защото иска да каже
нещо.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното от ответниците искане
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА до разпит водения от ответниците в днешно съдебно заседание свидетел.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ответната страна свидетел.
В залата влиза свидетелят Н. Ч..
СЪДЪТ, като съобрази, че допуснатата до разпит свидетелка е турско говоряща и не
владее български език, то намира, че на същата следва да й бъде назначен преводач, в
лицето на Ю. Е. Н., която да осъществи превод на разпита на свидетелката от турски на
български език, поради което
ОПРЕДЕЛИ
16
НАЗНАЧАВА на свидетелката Н. Ч. преводач от турски на български - Ю. Е. Н..
Преводачът е със снета по делото самоличност. Съдът предупреди преводача, че
следва да осъществи правилен превод, както и за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.
Същата обещава да даде правелен превод от турски на българсик език.
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Н. Ч., родена на ****** г., от И., турска гражданка, неосъждана. Сестра на
управителя на ****** – Д. Б. Ч.. Желае да свидетелства. Предупредена за наказателната
отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Адв. Т. към свидетелката: Бихте ли обяснили пред съда защо сте тук? Защо
настоявахте да говорите?
Свидетелката Ч.: Поисках сама да дам показания, тъй като моите братовчеди все пак
са завели дело. Бях в много добри отношения с леля си. Задължително говорихме по веднъж
на седмица. Шегувахме се по телефона. При всеки наш разговор, тя се оплакваше от
синовете си. До преди три години аз и изпращах пари. Оплакваше се, че са й взели всякакви
карти, че са и взели парите. Имахме даже моменти, където обмисляхме дали да не открием
друга банкова сметка, за която те да не знаят и с която ние да разполагаме. Преди да почине
леля ми, имахме един разговор по „Whats app“ с моя братовчед. Даже е наличен, ако съда
желае да го види като доказателство. В смисъл такъв, че този наш разговор беше по
отношение на това, че след смъртта на леля ми, ще се оплачат и ще възразят срещу
медицинско удостоверение и срещу нотариален документ, изготвен. Не мога да знам дали те
са знаели за намерението на леля ми да прехвърли имота преди това. При закъснение на
парите, един ден да закъснеем, винаги изпращаха съобщение „Къде са парите?“, „Кога ще
пристигнат парите?“. Аз им заявих, че поради коронавируса, който беше, в случая
ситуацията тук, че магазините не работят както преди и че ще има закъснения с наема.
Споменах за оспорване на документи. Това стана след като тя почина. Н. беше изцяло в
много добро състоЯ.е. Даже, преди да почине, бяхме с дъщеря ми при нея на посещение и
обясни, че снимката от сватбата на дъщеря й е сложена на централно място и ще я пази.
Беше наясно с всичко. Н. разчиташе най-вече на баща ми и баща ми ясно ми заяви, че ако се
случи нещо с него, трябва да се грижим за нашата леля и че е поел такъв ангажимент към
нея. Единствено чух от баща си, че ще дойде в Турция да подготвя документи във връзка с
продажбата на имота, че леля ми е поискала така. След въпросната сделка съм се виждала с
Н.. Тя беше в добро здравословно състоЯ.е.
Адв. Д. към свидетелката: Можете ли да кажете Н. К. била ли е на лечение в
болнично заведение около и преди смъртта си и колко време е била там?
Свидетелката Ч.: Това не е важно. По-скоро искам да изтъкна, че при положение, че
има синове, винаги аз я придружавах и ходихме на лекар заедно.
Адв. Д. към свидетелката: Била ли е в болница, оставала ли е в болница или не?
17
Свидетелката Ч.: Водих починалата на лекари. За останалото не знам.
Адв. Д. към свидетелката: Случайно да съхранява някаква медицинска
документация във връзка с обстоятелството, че тя я е водила на прегледи и лечение?
Свидетелката Ч.: Мога да представя.
Адв. Т.: Въпросът е несъотносим.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Н. Ч..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОПРЕДЕЛЯ допълнително възнаграждение на преводача Ю. Е. Н. в размер на 100
лева, вносими от ответната страна в едноседмичен срок от днес, с представяне на
доказателства за внасянето им в същия срок.
След представяне на доказателство за внесен депозит, ДА СЕ ИЗГОТВИ и ИЗДАДЕ
разходен касов ордер за сумата от 100 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на това му задължение,
същият ще остане задължен за разноски и срещу него ще му бъде издаден изпълнителен
лист за сумата.
АДВ. Д.: Имам искане по реда на чл. 174 от ГПК. Във връзка с изразени свидетелски
показания от свидетелите Е. Ч. и А. Р., ще моля да допуснете, на основание чл. 174 от ГПК,
очна ставка за следното обстоятелство - посещавал ли е Е. Ч. дома на свидетелката и кога го
е посещавал? Тъй като свидетелката твърди, че Е., заедно със сина си са ходили в Провадия
около нова година, непосредствено или след. Е. каза, че е дошъл през месец март, но че не е
ходил да се вижда с нея и не са били там. Това са свидетелски показания и моля, на
основание чл. 174 от ГПК, да допуснете очна ставка.
АДВ. Я.: Неотносимо е искането към предмета на доказване в процеса. Факта, който
ще се доказва, нито е по някакъв начин част от предмета на доказване по искова молба, нито
от въведените в допълнителните молби обстоятелства. Няма никакво отношение към
исковете, които са предявени.
СЪДЪТ, на основание чл. 174 от ГПК намира, че следва да бъде постановена очна
ставка между свидетелката А. М. Р. и свидетеля Е. Ч., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА ОЧНА СТАВКА между свидетелката А. М. Р. и свидетеля Е. Ч..
Въпрос на съда към свидетелите: Познавате ли се и в какви отношения сте
помежду си?
СВИДЕТЕЛЯ Ч.: Познаваме се. Тя е снаха на моя чичо. Отношенията ни са
18
нормални.
СВИДЕТЕЛКАТА Р.: Отношенията ми със свидетеля са добри.
Въпрос на съда към свидетеля Р.: Потвърждавате ли си думите в разпита, че
господин Ч. е идвал при Вас около нова година?
СВИДЕТЕЛКАТА Р.: Студено беше. Дали беше преди нова или след нова година,
дойде и каза за смъртта на А. А.. Аз даже попитах от какво почина.
Въпрос на съда към свидетелите: Вие потвърждавате ли показанията, че сте
посетили госпожата през месец март на 2022 г.?
СВИДЕТЕЛКАТА Р.: Студено беше. Нямам спомен дали беше март месец.
Въпрос на съда към свидетелите: Имате ли въпроси един спрямо друг?
СВИДЕТЕЛЯ Ч.: Преди година - година и половина се видяхме.
СВИДЕТЕЛКАТА Р.: Не беше март месец. Студено беше. Видяхме се в нашата
къща, на първия етаж.
СВИДЕТЕЛЯ Ч.: Съпругата ми беше дошла от Турция и отидохме заедно на
посещение при тях преди година - година и половина.
СВИДЕТЕЛКАТА Р.: Студено беше.
Адв. Д. към свидетелите: Преди три месеца ли беше или преди една година и три
месеца?
СВИДЕТЕЛКАТА Р.: Март месец – не. Мисля, че април дойде той.
Въпроси на съда към свидетелката Р.: Коя година?
СВИДЕТЕЛКАТА Р.: Миналата година. Студено беше. Зимно време беше. Не беше
2019 г. Може би 2022 г. беше.
СВИДЕТЕЛЯ Ч.: Миналата година беше, със сигурност.
Съдът освободи свидетелите от съдебната зала.
АДВ. Я.: Не трябва да се приемат представените шест броя писмени доказателства,
представляващи медицински документи. Първото, което е, тъй като това са обстоятелства,
които са вътре в тях, те в по-голямата си част нямат отношение към психическото състоЯ.е.
Епикризата касае сърдечно заболяване. Консултацията, която е дадена и която е направена
на 04 юли 2019 г. не сочи наличие на психическо заболяване. Една рецепта, която би могла
да бъде приобщена, тъй като има авторство на рецептата.
АДВ. Д.: Това е във връзка с въпрос на съда и на страната, във връзка със
здравословното състоЯ.е на Н. К.. Съдията зададе въпроса. Допълнително колегата зададе
въпроса по отношение на здравословното състоЯ.е. Понеже за пръв път стана въпрос за
всичко това и го няма в исковата молба, аз съм длъжен да ги представя. Друг е въпросът как
съда ще се произнесе. Представям ги.
АДВ. Я.: По повод представените документи, въпрос към ищците - оспорвали ли са
19
на територията на Република Турция издаденото медицинско удостоверение, което е било
неразделна част от пълномощното за сключване на сделка, оспорвано ли е и какъв е
резултатът от това оспорване?
АДВ. Д.: Не, не сме.
АДВ. Я.: Освен, че три от представените документи са без авторство, те са
извлечение от интернет, така че те не могат да бъдат приложение като лекарства, които не
могат да бъдат предтавени като доказателство. Ако трябва да се изяснява този въпрос – друг
е редът. Смятам, че това, което е представено първо е извън предмета на доказване в
процеса. Второто е, че становище и позиция във връзка със стремежа да се установи какво е
било психическото състоЯ.е на наследодателката на ищците, не може да бъде направено от
представените документи. Съдът не е компетентен да се произнесе по тези документи по
отношение на нейното здравословно състоЯ.е.
АДВ. Т.: Всяко процесуално действие трябва да бъде целесъобразно и относимо.
Това не е такова, категорично.
АДВ. Д.: Поддържам искането си.
Във връзка с показанията на една от свидетелките, моля да ни бъде дадена
възможност в следващо съдебно заседание да представи медицинско удостоверение,
епикриза от болнично заведение за лечението на Н. К. последните 45 дни преди смъртта й.
Тъй като свидетелят Е. Ч. представи снимка, за която твърди, че е направена в дома й близо
месец преди смъртта й, моля да ми дадете такава възможност в следващо съдебно заседание
да представя.
Поддържам искането за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза по точка 5
от исковата молба, за което сте се произнесли с определение, че отлагате произнасянето с
предходно определение.
АДВ. Т.: В предходно съдебно заседание този въпрос беше дискутиран.
АДВ. Т.: По първото искане: за да спестя време на всички ни, най-вече на съда,
господин Е. Ч., което е проверимо в протокола, никога не е заявявал пред настоящия
съдебен състав къде е правена тази снимка. Дали е правена в болницата. Дали е правена в
дома й. Дали някъде на гости е правена - няма значение. Ние нямаме такива твърдение, не
виждам смисъл да бъде оспорвано нещо и да бъде доказано в тази посока. Той показа
снимка. В отговор на въпроса на уважаемия съд за това кога последно се е виждал със сестра
си и колко близки са били, той не каза, че тази снимка са я направили в нейния дом или в
болнично заведание. Не знам в случая какво оспорвате.
АДВ. Д.: Нищо не сме оспорили. Казваме. Има ангажирани свидетелски показания,
че тази снимка е направена в дома. Съдът я прие и моите доверители твърдят, че последните
35-40 дни преди смъртта, тя е била в болнично завадение.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 12635/22.05.2023 г. от вещото лице А.
В., с искане за издаване на съдебно удостоверение.
20
АДВ. Д.: По отношение на искането на вещото лице - предоставям на съда.
СЪДЪТ, по отношение на искането на вещото лице А. В., намира, че следва да даде
необходимото удостоверение, за изготвяне на заключението.
Съдът намира, че следва да даде възможност на ищеца да представи в следващо
съдебно заседание исканото от него писмено доказателство, като по неговото приемане,
съдът ще се произнесе в следващо съдебно заседание, след като съдът се запознае със
съдържанието му.
По отношение на представените в днешно съдебно заседание писмени доказателства,
съдът намира, че същите не са съотносими към правния спор, поради което следва да ги
приложи към кориците на делото.
Съдът, по отношение на искането по точка 5 от исковата молба, ще се произнесе в
закрито съдебно заседание, след като се запознае с извършените от страните процесуални
действия и направените произнасЯ.я на съда в тази посока.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като писмени доказателства по
делото на представените в днешно съдебно заседание от ищеца документи.
ПРИЛАГА същите към кориците на делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на вещото лице А. В. исканото съдебно удостоверение,
което да му послужи пред Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви и депозира заключението си в срока
по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по направеното искане по точка 5 от
исковата молба, ще се произнесе в закрито съдебно заседание, след запознаване с
извършените от страните до този момент процесуални действия.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да представи писменото доказателство, като по
неговото приемане, съдът ще се произнесе в следващо съдебно заседани, след запознаване
със съдържанието на това доказателство.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 04.10.2023 г. от 15:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:01 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
21
Секретар: _______________________
22