С решение № от 27.04.2011г. по гр.д. № 5507/ 2010г. по описа на ВТРС, е прието за установено съществуването на вземането на Д. С. Г. от гр.В.Т. срещу „ЕС ЕС Т.” Е.-В.Т. за сумата 1465,08лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2009г. до 31.01.2010г. по трудов договор от 09.11.2007г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 27.10.2010г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за горницата до претендирания размер от 1471,44 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № / 2010г. на ВТРС; прието е за установено съществуването на вземането на Д. С. Г. от гр.В.Т. срещу „Е. Е. Т.” Е.-В.Т. за сумата 482 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 44 дни за периода от 09.11.2007г. до 08.02.2010г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от 27.10.2010г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № / 2010г. на ВТРС. Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Е. Е. Т.” Е.-В.Т.. Обжалва решението в частта, с която са уважени предявените искове по чл.128 и чл.224 от КТ. Сочи, че решението в посочената част е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това ±ъображения. Счита, че ВТРС е постановил решението си в противоречие с принципа, че всеки недоказан значим за спорното право факт се счита ненастъпил, както и че като страна не е проявил доказателствено бездействие. Счита, че неправилно районният съд е приел за установен един отрицателен факт-неизпълнение на дължимите по трудово правоотношение плащания, който отрицателен факт не подлежи на доказване, а на доказване подлежи положителните факти, какъвто е изпълнението. Счита, че с показанията на св.Стоева се установява този факт-изпълнението и неправилно съдът не е кредитирал показанията й. Счита, че е нелогично един работник в |България да работи толкова много срещу толкова малко и при условие, че не получава трудово възнаграждение половин година. Моли да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. В законоустановения срок отговор на въззивната жалба не е постъпил от ответника по жалба Д. Г.. В съдебно заседание пълномощникът на ответника по жалба адв.С. заема становище, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице доказателства, установяващи извършено плащане на дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Моли да бъде потвърдено решението на ВТРС. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Във въззивното производство като доказателство по делото е приета съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице и изложеното от него в съдебно заседание е, че същото е констатирало, че по счетоводните сметки на дружеството жалбоподател са начислени за всички работници и е отразено заплащане на всички работници за процесния период на трудови възнаграждения. Вещото лице е посочило обаче, че е направило констатациите си на база счетоводните извлечения, проследявайки хронологичните записвания и взетите счетоводни операции, с които е извършено начисляване на общия размер на месечните заплати на целия персонал, както и извършените плащания на начислените суми за заплати на целия персонал. Експертът посочва, че не се е запознавала с първични документи, отразяващи направени плащания, а е направила констатацията си само въз основа осчетоводяването по сметките на дружеството. Вещото лице сочи, че в разчетно-платежните ведомости за процесния период липсва подпис на ответника по жалба, като само той не се е подписал, а всички други работници са положили подпис, както и че за предходните месеци преди м.август 2009г. ответникът по жалба се е подписвал на ведомостите. Този факт се установява и от приложените по делото пред първата инстанция разчетно-платежни ведомости за процесния период. Вещото лице е констатирало и че за периода от датата на трудовия договор 09.11.2007г. до 08.02.2010г. в разчетно-платежните ведомости не са отразени дни в платен годишен отпуск на Г., които за този период са 44 дни, нито плащане на обезщетение за неползван отпуск. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно. Предмет на въззивното производство са предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 128 т.2 вр.чл.242 и по чл.224 ал.1 от КТ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове в посочения размер.Събраните по делото пред въззивната инстанция доказателства-заключението на приетата СИЕ, не променят извода за основателността и доказаността на предявените искове в посочения размер. Експертизата е установила само общо начисление и изплащане на трудовите възнаграждения на целия персонал за процесния период, който факт обаче не установява извършено плащане от жалбоподателя на ответника по жалба на дължимите суми за трудово възнаграждение за този период. Това е така, тъй като видно от първичните счетоводни документи, удостоверяващи начисляването на трудовото възнаграждение и неговия размер и получаване на това възнаграждение от работника, което той удостоверява с подписа си, същите не съдържат именно подпис на работника Д.Г. за периода от м.август 2009г. до м.януари 2010г. включително. Предвид този факт, ирелевантно за установяване факта на изпълнение на задължението на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение на работника, е начисляването и плащането на трудови възнаграждения общо на персонала в счетоводните записвания, след като в първичните счетоводни документи, въз основа на които се извършват тези счетоводните записвания, не се съдържат данни за извършено такова плащане на трудово възнаграждение за периода на Д.Г.. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни: По направеното оплакване, че първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с принципа, че всеки недоказан значим за спорното право факт се счита ненастъпил: същото е неоснователно, тъй като видно от мотивите на атакуваното решение, съдът е спазил именно този принцип. Досежно оплакването, че неправилно районният съд е приел за установен един отрицателен факт-неизпълнение на дължимите по трудово правоотношение плащания, който отрицателен факт не подлежи на доказване, а на доказване подлежат положителните факти, какъвто факт е изпълнението: същото е неоснователно. След като жалбоподателят не е ангажирал годни доказателства, които да установяват изпълнение на задължението му по трудовия договор за заплащане на трудово възнаграждение за процесния период и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 44 дни спрямо ответника по жалба, този положителен факт остава недоказан, т.е. налице е неизпълнение на това задължение. Относно оплакването, че с показанията на св.Стоева се установява този факт-изпълнението и неправилно съдът не е кредитирал показанията й: същото е неоснователно. От показанията на разпитаните свидетели, вкл. св.Стоева не се установява фактът на изпълнение на задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение за процесния период и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 44 дни спрямо ответника по жалба. Както правилно е посочил районният съд, в случая е налице забраната на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК, поради което със свидетелски показания не може да бъде установен факта на изпълнение на паричното задължение на работодателя към Г. по трудовия им договор. Изрично съгласие /каквото се изисква от закона/ по чл.164 ал.2 от ГПК за допускане на свидетелски показания за установяване на този факт ответникът по жалба не е изразявал. Допускането и разпитването от съда на св.С. не показва, както счита жалбоподателят, че такова съгласие от страна на ответника по жалба е налице. Освен това свидетелите са допуснати не за установяване извършено плащане на трудовото възнаграждение на Г., а за установяване начина на изплащане на възнагражденията и отказа на ищеца да подпише ведомостите за заплати. Относно становището, че е нелогично един работник в България да работи толкова много срещу толкова малко и при условие, че не получава трудово възнаграждение половин година-същото не почива на правни доводи, а на мнение на жалбоподателя за житейски ситуации, поради което е несъстоятелно. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 128 т.2 вр.чл.242 и по чл.224 ал.1 от КТ са основателни и доказани в установените размери. Тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение в обжалваната част и същото не страда от посочените в жалбата пороци, то следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № от 27.04.2011г. по гр.д. № /2010г. по описа на Великотърновски районен съд в обжалваната част. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |