Решение по дело №145/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д.Г.Г. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000024/04.01.2023г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна.

Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна, незаконосъобразна и нищожна, поради некомпетентност на административния орган. Намира я за необоснована и немотивирана, постановена при неизяснена фактическа обстановка и неспазване на законовите изисквания за нейното издаване. Иска нейната отмяна. В уточнение към жалбата с.д. № 3179/28.02.2023г. е допълнил, че административният орган е некомпетентен, защото е бил упълномощен от Б. Р.в качеството му на министър на вътрешните работи, който от 02.08.2022г. вече не изпълнява тази длъжност, предвид заемането й от И. Д. Възразява, че издателят на обжалваната заповед не е бил на смяна на датата на проверката. Прави оплакване, че в заповедта липсва срок за налагане на принудителната административна мярка и липсват мотиви за нейната продължителност, което е нарушение на формата по чл.59 ал.2 т.5 от АПК. Оспорва техническата годност на използвания тест.

В писмено становище с.д. № 10608/12.07.2023г. жалбоподателят чрез адв. Г. изтъква съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваната заповед, изразяващи се в това че не е посочен срок на мярката, както и липсата на мотиви, като счита че са налице основания за отмяна на заповедта по чл.146 т.3 и т.4 от АПК.

Ответникът в производството – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна, оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне. Изтъква, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, налице са материално-правни предпоставки за издаването й. Намира за технически пропуск непосочването на продължителността на принудителната административна мярка, който не влияя на нейната законосъобразност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Обжалваният административен акт е бил съобщен на Д.Г. на 04.01.2023г., а жалбата срещу него е постъпила на 18.01.2023г., което я прави подадена в 14-дневния законоустановен срок, срещу акт подлежащ на обжалване, от лице с правен интерес от това, поради което същата е процесуално допустима.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата и като прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства стигна до следните фактически изводи:

Принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ – прекратяване на регистрацията на лек автомобил Пежо 206 с рег.№ ВТ 8612 ВН във връзка с чл.172 ал.1 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя за това, че при проверка на 04.01.2023г. около 02:45ч. в гр.Варна е отказал да бъде проверен с техническо средство Друг Тест 5000 с ф.№ ARPK-0014 за употреба на наркотични вещества или техните аналози, като на водача му е бил издаден талон за медицинско изследване № 114923/04.01.2023г.

За извършеното административно нарушение против жалбоподателя е съставен АУАН № GA855640/04.01.2023 г., за нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП – отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози, и е издадено наказателно постановление №23-0819-000280/09.03.2023г.

Като доказателства по делото са приобщени докладна записка от мл. експерт в Трето РУ – гр.Варна при ОД на МВР – Варна, в която е описано, че Д.Г. е извършил хулиганска проява и е нанесъл материални щети - счупил е входната врата на жилищен блок 110 вх.4 в ж.к.“Младост“, гр.Варна и поради подадения срещу него сигнал е бил спрян и проверен от полицейските органи. Още при слизането от автомобила Д.Г. е залитал и силно е миришел на алкохол, като дрехите и ръцете му са били изцапани с кръв. Държал се е нагло и арогантно с полицаите. След като е отказал проверка за употреба на алкохол и наркотици е бил откаран с полицейски автомобил до МБАЛ „Света Анна“ за вземане на кръвна проба въз основа на издадения му медицински талон. В болничното заведение Д.Г. е продължил да се държи грубо и арогантно с медицинския персонал, махнал си е няколко пъти медицинската превръзка, хвърлял е документи, цапал ги е с кръв. Държал се е провокативно и към полицейските служители. Признал си е, че е употребил алкохол и наркотици. Същото хулиганско поведение е продължило и в Трето Районно управление – Варна, където Д.Г. е блъскал и ритал в килията и е махнал превръзките, направени в болницата, като е мазал с кръв в помещението, а преди това и изцапал с кръв и документите, които са му били дадени за подпис.

Във връзка с издадения талон за изследване на Д.Г. е съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проба за употреба на алкохол и наркотични вещества и техните аналози от д-р Е. В. с амб. № 71/04.01.2023г. при МБАЛ-Варна при ВМА. При разговора с лекаря, жалбоподателят е признал, че на 03.01.2023г. от 20 до 24 ч. е изпил 600 мл уиски и в същия времеви период е употребил кокаин 0.300 гр. В протокола е записан отказа на Д. Г. да даде проба от кръв и урина, подписан от самия него на 04.01.2023г. в 9:30ч.

От справката за нарушения, извършени от Д.Г. е видно, че с поведението си системно нарушава правилата за движение по пътищата.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следния правен извод:

Съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, контролът по Закона за движение по пътищата по т.1.3.1. е предоставен на полицейските органи в секторите „пътна полиция“ в ОД на МВР, както и от областните дирекция на Министерството на вътрешните работи в рамките на обслужваната територия – т.1.3. от същата заповед. Понятието „административен орган“ по смисъла на §1 т.1 от АПК е свързано с орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, какъвто е министъра на вътрешните работи и се определя с оглед на дадената административно-ръководна позиция и не е свързана с личността на отделния министър. Смяната на лицата, заемащи длъжността „министър на вътрешните работи“ не се отразява върху властовите им правомощия, дадени от закона. Със заповед № 865з-8226/30.12.2021г. директора на ОД на МВР – Варна е оправомощил служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Врана по време на изпълнение на дежурство – за цялата територия обслужвана от ОД на МВР – Варна да налагат принудителни административни мерки по чл.171 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Видно от представената заповед рег.№ 365з-5879/25.08.2022г. на директора на ОД на МВР – Варн, група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е с дневна смята от 7ч. до 19ч. и нощна смяна от 19ч. до 7ч. на следващия ден.

Автомобилът, управляван от Д.Г. е бил спрян през нощта около 02:45 ч. на 04.01.2023г. /на трети срещу четвърти януари/ от полицаите Д.М. и В. В., поради отказа на водача да бъде тестван за алкохол и наркотици и неговото хулиганско поведение, същия е бил задържан в Трето Районно управление гр.Варна. Правилно в заповедта за налагане на принудителна административна мярка е записан часа на полицейската проверка. Отказът на Д.Г. да бъде тестван е направен пред полицаите П. А. В. и К.Г.И. на 04.01.2023г. в 7:30ч. в началото на тяхната дневна смяна, която е започнала в 7ч. сутринта, видно от представения утвърден месечен график за м.януари 2023г. Талонът за изследване е бил връчен на жалбоподателя на 04.01.2023г. в 9:00ч. и на същата дата в 9:30ч. той отново е отказал изследване пред д-р Е. В. в МБАЛ – Варна към ВМА, като е подписал и съставения от лекаря протокол.

Следователно, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000024/04.01.2023г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна е издадена от компетентен орган, действащ в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП, извършено на територията, обслужвана от ОД на МВР - Варна и е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че същата е нищожна.

Самият отказ на Д.Г. да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, който представлява нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, за което се предвижда налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП беше потвърден от показанията на разпитания в съдебното заседание на пети юли 2023г. свидетел К.Г.И. и от обясненията, дадени в същото заседание от издателя на обжалвания административен акт П. А. В.. Подписът положен от Д.Г. под отказа в протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проба за употреба на алкохол и наркотични вещества или техните аналози с амб.№ 71/04.01.2023г., не беше оспорен от него в хода на съдебното производство.

Принудителната административна мярка по чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП е издадена заради отказ на Д.Г. да бъде тестван с Дръг тест за употреба на наркотични вещества и техните аналози, поради което е неотносимо възражението му за оспорване на техническата годност на теста, тъй като същия не е бил използван в разглеждания казус. Щеше да е налице основание за събиране на доказателства за техническата годност на уреда само, ако с него беше направен тест на Д.Г. и той оспорваше неговия резултат.

При справка с оригинала на заповед № 23-0819-000024/04.01.2023г. съдът установи, че в нея липсва посочен конкретен срок на действие на наложената принудителна административна мярка, но е отбелязано, че съгласно чл.171 т.2а б.“б“ он ЗДвП регистрацията на пътното превозно средство се прекратява за срок от 6 месеца до 1 година. Липсата на определена продължителност на мярката е административно нарушение, но не е съществено, което да води до отмяна на акта, защото в случая се приема, че регистрацията е прекратена за минимално-определения в цитираната разпоредба срок, а именно за шест месеца, считано от 04.01.2023г. Щяха да са необходими мотиви, само беше посочен срок над минимума.

В обобщение, оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2а б.„б“ от ЗДвП. Възражението в жалбата за това, че оспорената заповед не съдържа мотиви, съдът счита за неоснователно. Изложените в заповедта мотиви са в достатъчна степен конкретни и ясни, т. е., за жалбоподателя е било възможно да разбере за какво административно нарушение на правилата за движение по пътищата се прилага принудителната административна мярка и да организира защитата си. В оспорената заповед подробно е описана фактическата обстановка, както и въз основа на нея е направен извод за осъществен състав на административно нарушение за налагане на ПАМ, във връзка с което има съставен и акт за установяване на административно нарушение и е издадено и наказателно постановление за същото.

Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен, тъй като е спазено изискването за форма на акта, съобразно чл.146, т.2 от АПК. Материалният закон е приложен правилно и законовата цел е спазена. При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следната принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Настоящата хипотеза е във връзка с отказ водача на моторното превозно средство да бъде изследван за употреба на наркотици.

При спазване на чл.170, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а б.“б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно отказа да бъде изпробван с техническо средство за наркотични вещества, съответно да извърши медицинско изследване по издадения талон за медицинско изследване № 114923/04.01.2023г. Нещо повече, пред лекар в МБАЛ-Варна при МВА е признал, че на трети януари 2023г. от 20 до 24ч. е изпил 600 мл уиски и е употребил 0.300 гр кокаин.

Със съставения АУАН е установено, че водачът /жалбоподател по делото/ е извършил нарушение на чл.174, ал.3 предл. първо от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП съставеният АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка в заповедта за налагане на принудителна административна мярка не е оборена от жалбоподателя, върху който лежи доказателствената тежест. В този смисъл неоснователно и недоказано се явява възражението на жалбоподателя, че фактическите констатации, изложени в обстоятелствената част на оспорената заповед, не отговарят на действителността.

Безспорно са възникнали материално-правните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а б.“б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. При отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство от страна на водач на МПС, както и при отказ да бъде взета кръвна проба за изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок от шест месеца до една година.

Целите, които поставя чл.171 от ЗДвП, са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Не се констатират обстоятелства, от които да следва извод за несъответствие на наложената мярка с целта на закона. В потвърждение на този извод е докладната записка на младши експерт Валентин Вълчев, който е възприел поведението на Д.Г. непосредствено след задържането му – поведението му е било неадекватно и агресивно, видимо употребил алкохол, а видно от признанията на жалбоподателя пред лекаря - и наркотик.

С оглед на изложеното, съдът счита за неоснователна жалбата. Оспореният с нея индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, мотивиран и с посочени фактически и правни основания, които сочат към правилно приложение на материалния закон и спазване на целта на закона. Не бяха установени съществени нарушения на административно-производствените правила. Не са налице основания за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

При този изход на делото, ответникът има право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.143 ал.3 от АПК във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, както и на основание чл.143 ал.3 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Г. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000024/04.01.2023г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна.

ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Съгласно чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата, решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: