Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 12.10.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на единадесети
септември две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
169 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО по иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 143 от ЗЗД, като производството се разглежда
по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „С.Б.С.“ АД чрез процесуалния си
представител твърди, че „М. ЕАД било предприятие с основен предмет на дейност:
изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на
далекосъобщителни услуги. За осъществяването на тези дейности, дружеството
развивало и съпътстващи търговски дейности. На ..г. между „М. ЕАДЕИК ..
(продавач) и Н.М.Х. бил сключен договор за продажба на изплащане ... На
основание т. 1 и т.2 от договора, с неговото подписване купувачът - Н.М.Х.
закупил и станал собственик на устройство “Handset Huawei P81ite DS Black“ със
сериен номер .. Съгласно т. 10.2.1 от договора, купувачът се задължил да
заплати на „М. ЕАДпродажната цена за вещта, съобразно погасителен план към
договора. Поради неплащане в срок на две месечни вноски, договора между „М. ЕАДи
ответника Н.М.Х. бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за
продажба на изплащане ... Непогасената сума до края на срока на Договора за
продажба на изплащане, в размер на 140.00 лева станала предсрочно изискуема на
основание чл. 12.3. от Договора. На .. между „М., ЕИК .. и „С.б.с.“ АД, ЕИК .
бил сключен Договор за поръчителство. На основание т.3 от Договора за
поръчителство „С.б.с.“ АД се задължило, в качеството си на поръчител, да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с „М.Договор за продажба на
изплащане. Поради неплащане на дължимите вноски от страна на Н.М.Х. по договор
за продажба на изплащане, на основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от Договора
за поръчителство от ..г., „С.б.с.“ АД в качеството си на Поръчител уведомил
длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „М.. Уведомлението на
основание чл.143 ЗЗД било получено лично от длъжника на ..г., видно от обратна
разписка № ... Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, след
като бил поканен за това и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство
от ..г. „С.АД заплатило на „М.г. сумата от 140.00 лева, представляваща
дължимите и изискуеми вноски от Н.М.Х. с ЕГН ********** по Договора за продажба
на изплащане от ..г. В този смисъл „С.б.с.“ АД в качеството си на поръчител имал
изискуемо и ликвидно вземане към ответника Н.М.Х. с ЕГН ********** в размер на
140.00 лева, представляваща незаплатени месечни вноски по Договор за продажба
на изплащане .. от ..г. За вземането си, ищецът подал заявление по чл. 140 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал.5 от ГПК.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Н.М.Х. дължи на „С.Б.С.“ АД сумата 140.00 (сто и
четиридесет) лева главница, дължима по Договор за поръчителство от ..г. сключен
между „М., ЕИК .. и „С.б.с.“ АД, ЕИК ., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 27.09.2017г.
до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 978 от 03.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1489/2017 г.
по описа на Районен съд Карлово. Претендира за разноските по исковото и заповедното
производство.
Ответникът Н.М.Х. чрез назначения от съда
особен представител, оспорва иска. Сочи, че с исковата молба бил представен
договор за продажба па изплащане .. от ..година, по силата на който се
твърдяло, че Н.М.Х., като купувач с закупил от „М. ЕАД като продавач една вещ,
определена в Приложение 1 към договора – приемо-предавателен протокол, срещу
задължението купувачът да заплати цената па вещта по начин, определен в
договора - първоначална вноска в размер на 10 лева и 23 месечни вноски по план
за разсрочване, съдържащ се в Приложение 2 - Погасителен план. Месечните
вноски, дължими съгласно договора се отразявали в месечните таксуващи фактури,
издавани от продавача по Договор за услуги. Не бил представен сключен Договор
за услуги, с ползването на които съгласно т. 3 от договора за продажба на
изплащане с обвързано закупуването на вещта. Не била представена фактура, която
съгласно т. 6.1 от договора продавачът издавал на купувача за цялата стойност
на вещта, в която да била отразена първоначалната вноска. Не били представени и
фактури, издавани от продавача па купувача но Договор за услуги, в които да
били отразени дължимите месечни вноски. С исковата молба се твърдяло, че поради
наплащане в срок на две месечни вноски договорът за продажба на изплащане бил
прекратен предсрочно, като неплатената към датата на прекратяване на договора
сума била 140 лева. Не били представени доказателства за прекратяване на
договора за продажба на изплащане, както и за кой период се отнасяли
неплатените в срок две месечни вноски, послужили като основание за прекратяване
на договора. Липсвали доказателства ответникът да е бил уведомен за
прекратяване на договора. Ищецът твърдял, че платил на „М. ЕАДсума в размер на
140 лева, дължима от ответника по договор за продажба на разплащане. По делото
липсвали доказателства за извършено плащаме и основанието за същото.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На ..г. между „М., ЕИК .. (продавач) и Н.М.Х.
е сключен договор за продажба на изплащане .., по силата на който продавачът
прехвърлил на купувача правото на собственост върху апарат Huawei P8liteDS Blak
MAT 30 23m със сериен номер .., като страните уговорили стойността на вещта да
възлиза общо в размер на 240 лева, платими както следва: първа вноска 10 лева,
месечни вноски общо в размер на 230 лева, платими съгласно приложение 2 към
договора, представляващо погасителен план. Съгласно последния, аватарът
следвало да бъде изплатен на 23 месечни вноски след първоначалната, всяка в общ
размер на 10 лева. В чл. 6.2. от договора е уредено месечните вноски, дължими за
продажбата на апарата да се отразяват в месечните фактури, издавани от
продавача по договор за услуги. Неразделна част от договора е приложение № 1,
представляващо приемо-предавателен протокол, в който са описани марка, модел и
сериен номер на вещта, предмет на договора и е отразено предаването на вещта от
продавача на купувача на ..г. В чл. 12.3 от договора за продажба на изплащане е
уговорено, при незаплащане в срок на две последователни месечни вноски от
страна на купувача, всички суми дължими до края на срока на договора стават
предсрочно изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да
бъдат заплатени в посочения във фактурата за това срок. Уговорено е фактура да
бъде издадена на датата, определена за издаване на месечни фактури, след
изтичането на 125 дни от спиране на достъпа до мрежата на купувача, от която
дата договорът се счита прекратен. По делото е представено копие от фактура № ..
от ..г., в която е отразена цялата стойност на вещта, включваща и лихвите за
забава и за което се твърди, че е генерирано автоматично при сключване на
договора. На ..г. бил сключен договор между „М. ЕАД като възложител и ищеца,
като поръчител, по силата на който ищецът се задължил срещу възнаграждение да
гарантира чрез поръчителство вземанията на „М. ЕАДот абонати по договор за
продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг (статистически анализ за
определяне кредитоспособността на даден потребител) и одобрение от ищцовото
дружество, до размера на кредитния лимит (ІІ. Т.1 - Предмет на договора). В т.1
от анекса, подписан на ..г. към договора
за поръчителство от ..г. е изменен
чл.2.2.2 от договора, като по силата на изменението, „М. ЕАДе упълномощило
ищеца да изпраща от името на упълномощителя уведомления до абонатите, с които
да ги информира относно разваляне на сключените договори за продажба на
изплащане и настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията им по тези
договори. По делото е представено уведомление от „М., изх. № ..г., с което се
потвърждава плащането на сумата 140 лева на 01.11.2016 г. по договор за
продажба на изплащане, сключен с ответника. В уведомлението е посочено, че
ищецът встъпва в правата на кредитор на основание чл. 146 от ЗЗД. Представено е
уведомление, изпратено от ищеца до ответника, с което го уведомява за
настъпилата предсрочна изискуемост, кани го да плати претендирната сума в
размер на 140 лева в двуседмичен срок от получаването в полза на „М. ЕАДи го
информира, че след изтичане на двуседмичен срок от връчване на уведомлението,
при липса на доброволно плащане в срок до 30.09.2016 г., е посочено, че ищецът
ще изплати задължението по силата на договор за поръчителство. Посочена е
датата, на която ищецът ще заплати сумата – .. г. Уведомлението е било
изпратено до длъжника с известие за доставяне и връчено лично на ..г. По делото е представен
приемо-предавателен протокол от 30.08.2016 г., от който се установява, че
служител на „М. ЕАДе предал на служител
на ищцовото дружество на хартиен и електронен носител справка по чл. 2.2.3 от
договора за поръчителство, съдържаща списък с абонатите, за които ищецът е
приел поръчителство. Към протокола е представено хартиено копие на посочената
справка, в която фигурира вземането спрямо ответника в размер на 140 лева.
Размерът на вземанията на „М. ЕАДспрямо всички потребители в справката,
възлизал на 31 003.16 лева. Сумата е платена от ищеца с преводно
нареждане от ..г. По делото е представен
приемо-предавателен протокол от 23.11.2016 г. съдържащ данни относно
заплатените от страна на ищеца суми по договора за поръчителство.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
С договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По
отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати,
той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от
деня на плащането. Ищецът, при условията на пълно и главно доказване е
установил с представените писмени доказателства, съществуването на
задължението, качеството си на поръчител, направеното от него доброволно
изпълнение и факта на плащането на исковата сума, поради което ищецът –
поръчител получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил. В
конкретния случай длъжникът по договора и ответник в процеса навежда възражения
за липса на данни за размера на задълженията към първоначалния кредитор. Съдът
намира доводът за основателен. По делото, освен договора и обобщената фактура,
издадена на ..г. – датата на сключване на договора, липсват каквито й да било
данни как е формирано задължението към ответника в размер на 140 лева. От една страна, ищецът твърди, че това е
остатък от задължението, от друга, че ответникът не е платил две вноски за
месеците ноември и декември 2016 г., т.е. след датата, на която ищецът е платил
по договора за поръчителство), сочи че фактурата за формирания остатък е
издадена на ..г. - т.е. преди настъпване на падежа, а достъпът му до мрежата е
спрян на … г. - месец и шест дни след сключване на договора – дата, на която е
невъзможно втората погасителна вноска да е с настъпил падеж. Не е представена
фактурата, която следва да се издаде с изтичането на 125-дневния срок по
договора за продажба на изплащане, нито какъвто и да е документ удостоверяващ
размера на задължението, освен една изходяща от „М. ЕАДсправка, съдържаща изявление на предишния
кредитор относно размера на задължението. Изявленията на кредитора обаче не
могат да се ценят като доказателство, установяващо задължението по размер,
когато той е оспорен. Поради изложеното
съдът намира, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване размера на задълженията към предишния кредитор, поради което искът
като неоснователен следва да се отхвърли.
ОТНОСНО
разноските:
Ответникът не
е реализирал разноски, поради което такива не му се присъждат.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД вр. с чл.153 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, предявен от „С.Б.С.“ АД, ЕИК .
със седалище и адрес на управление:*** със законни представители: С.Х. Б.. и Г.Н.П.–
заедно против Н.М.Х. с ЕГН ********** с адрес: ***, като моли съда, да
постанови решение, за признаване за установено, че Н.М.Х. дължи на „С.Б.С.“ АД сумата
140.00 (сто и четиридесет) лева главница, дължима по Договор за поръчителство
от ..г. сключен между „М., ЕИК .. и „С.б.с.“ АД, ЕИК ., ВЕДНО със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – ….
до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 978 от 03.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1489/2017 г.
по описа на Районен съд Карлово. Претендира за разноските по заповедното
производство,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.