Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. София, 13.09.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на двадесет и седми юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Калоферова, като
разгледа т.д. № 1668/2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЗАД Б.В.И.Г.АД твърди, че в качеството си на
застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско“ с предмет л.а.
Сузуки с ДК № *****ХС е изплатил за реализирано на 16.10.2016 г. ПТП
застрахователно обезщетение за тотална щета в размер на 28 700 лева. Твърди, че
вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования
при ответника Б.И.АД по застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. БМВ с ДК № *****.
Счита, че с плащането на застрахователното обезщетение в негова полза е
възникнало регресно вземане за платената сума и за ликвидационни разноски в
размер на 25 лв. Твърди, че въпреки отправената до ответника покана последният
не платил дълга, поради което в полза на ищеца възникнало и вземане за лихва за
забава за периода от 10.04.2017 г. до 28.04.2017 г. в размер на 151,76 лева.
Претендира тези суми, ведно със законна лихва и разноски.
Ответникът Б.И.АД оспорва механизма на събитието
(твърди изключителна вина на другия водач, а при евентуалност – съпричиняване),
както и вида и размера на подлежащите на обезщетяване вреди. Претендира
разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване
на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника,
да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да
е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди.
Безспорно е, че на 16.10.2016 г. между л.а.
Сузуки, застрахован при ищеца по застраховка Каско, и л.а. БМВ, застрахован при
ответника по застраховка Гражданска отговорност, е реализирано
пътно-транспортно произшествие, за обезщетяване на вредите от което ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 28 700 лв. (вж.
определение от 03.10.2017 г.).
Спорните въпроси са: 1). какъв е механизмът
на настъпване на събитието - чие е противоправното поведение, в причинна връзка
с което са настъпили вредите, и налице ли е допринасяне от страна на пострадалия,
и 2). как следва да се определи обезщетението, дължимо от застрахователя по
застраховка Гражданска отговорност.
Относно
механизма на събитието:
От писмените доказателства (протокол за ПТП), от гласните
доказателствени средства (показания на свидетеля С.) и от изготвената въз
основа на тях съдебна авто-техническа експертиза се установява, че причина за
настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. БМВ, който поради несъобразена
с пътните условия скорост (пътната
настилка е била влажна), подаване на газ и въртене на волана се е отклонил
наляво и при навлизане в лентата за насрещно движение е реализирал удар с два
автомобила, единият от които л.а. Сузуки. Действително, в частта относно механизма на ПТП протоколът не се ползва с
материална доказателствена сила, тъй като не удостоверява възприети от
длъжностното лице факти по смисъла на чл. 179 ГПК. В частта, в която съставителят
на протокола е удостоверил лично възприети от него факти обаче – в случая видимите
щети по участващите в събитието МПС и разположението на автомобилите при
посещение на местопроизшествието, документът има характер на официален
удостоверителен и обвързва съда с материална доказателствена сила. Въз основа
на това официално удостоверяване, както и въз основа на свидетелските показания
на Г. С. (водач на л.а. Сузуки) е изготвено и заключението на съдебно-автотехническа
експертиза, което приема за реализирал се гореописания механизъм на
произшествието.
Ето
защо съдът счита за доказано, че събитието е настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а.
БМВ – същият, поради несъобразена с пътните условия скорост, е навлязъл в
лентата за насрещно движение при наличие на колона от насрещно движещи се
автомобили - нарушение на чл. 20, ал. 2 вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Не се
доказа твърдението за допринасяне
от увредения – от свидетелските показания на С. е видно, че тя е управлявала
автомобила „внимателно и с ниска скорост“. Самият механизъм на събитието
(навлизане в насрещното) изключва до голяма степен възможността за допринасяне
от пострадалия, управлявал автомобила в своята пътна лента (местоположението на
увредения автомобил на пътното платно (в най-дясната лента) е съобразено с
правилото на чл. 15, ал. 1 ЗДвП).
Относно размера на обезщетението:
Според
САТЕ уврежданията, установени по процесните автомобили (вкл. установените по
официален начин видими щети по л.а. Сузуки, удостоверени от лицето, съставило
протокола за ПТП), напълно съответстват на така възприетия механизъм на
събитието.
От заключението на САТЕ е видно, че в резултат от събитието на увредения
л.а. „Сузуки“ са нанесени щети, чийто ремонт по пазарни цени възлиза на 25 295
лева, докато действителната стойност на автомобила към датата на събитието е не
по-малка от 31 293 лева. Налице е следователно тотална щета по смисъла на чл.
390, ал. 2 КЗ (увреждане, при което разходите за ремонта надхвърлят 70 % от
действителната стойност на автомобила).
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да е равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Следователно
при тотална щета следователно обезщетението трябва да е равно на действителната стойност на погиналото
имущество към датата на погиване, но ако са налице запазени части от това
имущество, те трябва да бъдат приспаднати (в противен случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване).
Тъй като дължимото обезщетение е съответно на
действителната (пазарна) стойност, а застрахователната сума е само горна
граница, която ограничава задължението на застрахователя, стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната
стойност, а не от застрахователната сума (в тази част заключението на САТЕ
отговаря на правен въпрос и поради това съдът не го кредитира). Това е
възприето и в нормативната уредба (вж. чл. 22, ал. 2 от Методиката към Наредба
24/2006 (Приложение 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредбата), която е действаща и към
настоящия момент на основание чл. 20, ал. 2 от Наредба 49/2014 г. за
задължителното застраховане) – размерът на запазените части се приспада от действителната стойност, а не от
застрахователната сума (минимално определеният в тази разпоредба размер на
запазените части 25 % противоречи на императивната разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ и поради това съдът не го прилага). Обстоятелството, че в случая действителната
стойност е по-голяма от застрахователната сума, не променя този факт – тъй като
съгласно чл. 389, ал. 1 КЗ и при подзастраховане за погиване на имуществото се
заплаща действителният размер на
вредата, стига той да не е по-голям от застрахователната сума (както е в
настоящия случай).
Ето защо дължимото обезщетение е в размер на
21 905,10 лв. (31 293 лв., представляваща действителната стойност,
минус 9 387,90 лв., представляваща 30 % от действителната стойност).
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от
двете суми – стойността на щетите и извършеното застрахователно плащане. Ако
застрахователното плащане надхвърля размера на подлежащите на обезщетяване
съгласно закона щети, то не може да се противопостави на трето лице, какъвто е
застрахователят по застраховка Гражданска отговорност. Ето защо уговореното в
общите условия, при които е сключена застраховката Каско, за заплащане на 100 %
от застрахователната сума, ако от производството на погиналото МПС не са
изминали три години, не може да обвърже застрахователя на делинквента и да го
задължи (чл. 21, ал. 1 ЗЗД).
Към обезщетението следва да се прибави и сумата от 25
лв., определена от вещото лице като обичаен размер на ликвидационните разноски.
Искът следователно следва да бъде уважен за сумата от 21 930,10
лв. и отхвърлен за разликата до 28 725 лв.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен
характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на
главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.
Съдът формира правни изводи за
наличие на главен дълг.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице,
следва да предяви претенцията си срещу застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност, като приложи доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно
произшествие. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на
необходимите документи. Кои документи са необходими, се установява от
разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ – това
са доказателства, за чието снабдяване лицето не е правно затруднено и които
имат съществено значение за определяне на основанието и размера на претенцията.
До представяне на такива доказателства, независимо от отправената покана, срок
за плащане не тече. В настоящия случай ищецът е изпратил покана по регресна
претенция, получена от ответника на 10.03.2017 г. (видно от обратната разписка,
л. 39). Ответникът не оспори, че поканата е била комплектована с необходимите
по смисъла на чл. 412 КЗ доказателства. Ето защо съдът приема, че ответникът е
изпаднал в забава с изтичане на 30 дни от получаване на поканата, а именно - от
11.04.2017 г. (тъй като срокът, който се брои по дни, започва от деня, следващ
събитието, а освен това той изтича и в неприсъствен ден, 09.04.2017 г., поради
което следва да се приеме, че е изтекъл в първия присъствен – 10.04.2017 г.).
За периода 11.04.2017 г. – 28.04.2017
г. размерът на мораторната лихва върху главницата от 21 905,10 лв. възлиза
на 109,74 лв., до която сума следва да бъде уважен искът.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и
свидетел съобразно уважената част от исковете в размер на 2422,96 лв.
На ответника следва да се присъдят
разноски за адвокат съгласно отхвърлената част от исковете в размер на 473,52
лв.
И на двете страни не следва да се
присъждат разноски за свидетел, тъй като депозитите не са усвоени и подлежат на
възстановяване.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.“
АД, ЕИК *******,
да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК
*******, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ сумата от 21 930,10 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за вреди от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.10.2016 г. и съставляващо
покрит риск по имуществена застраховка, сключена с полица №
0303К6000572635/13.05.2009 г., и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 29.04.2017 г. до
погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 412, ал. 3 КЗ сумата от 109,87 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 11.04.2017 г. - 28.04.2017 г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 2422,96 лв.
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
411, изр. 2 КЗ за разликата до 28 725 лв. и иска по чл. 86 ЗЗД за разликата до
151,76 лв. и за 10.04.2017 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******,
да заплати на „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 473,52
лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: