Решение по дело №849/2019 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Люба Стоянова Стоилкова
Дело: 20193420100849
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

346

 

гр.Силистра, 30 септември 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети септември през 2019 година, в състав:

Председател: ЛЮБА СТОИЛКОВА

при секретаря Анета Алексиева, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №849 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Ищецът М.И.В. ***, с ЕГН **********, е предявила искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1, 2 и 3, във връзка с чл.225,ал.1 от КТ. Моли съда да признае за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 69/12.04.2019г. на Председателя на Земеделска кооперация „16 декември“-с.Г, обл.С, да бъде възстановена на длъжността “чистачка” и „отчетник през жътвените кампании и изнасяне на продукция“ в ЗК“16 декември“, а ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, поради незаконното й уволнение, за времето, през което е останала без работа. Претендира се обезщетение в размер на 3552 лева, за период от 6 месеца, считано от 15.04.2019г. заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба пред съда- 11.06.2019г.  до окончателното изплащане на задължението.

Като основание за отмяна на уволнението се сочи съществено нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ- липса на разрешение за уволнението й от инспекция по труда, предвид на това, че е започнала ползването на разрешен отпуск по болест. Също така и това, че работодателят не е извършил подбор, а е бил задължен да стори това. Счита, че подборът е следвало да се извърши между нея и другата работничка заемала длъжността „отчетник през жътвените кампании“ за кратко наричана от работодателя и работничките „кантарджия“.

ОТВЕТНИКЪТ ЗК „16 ДЕКЕМВРИ“-с.Г., обл.С, представляван от Председателя–И.Д.И., чрез пълномощника адв. Н.Б., е подал писмен отговор, с който заявява, че предявените искове са неоснователни. Това е така, тъй като ищцата не се ползва от предварителна закрила при уволнение по чл.333,ал.1,т.4 от КТ, тъй като към момента, в който ѝ е връчено предизвестието, работничката не е била в отпуск. Това е меродавния момент към който следва да се прецени налице ли са предпоставките за закрила, а не датата на връчване на заповедта.

Уволнението на ищцата е извършено законосъобразно, тъй като е налице соченото в заповедта основание-намаляване обема на работа.

Като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1,2 и 3 във връзка с чл.225,ал.1 от КТ.

Трудовото правоотношение между ищцата и ответника е възникнало на 15.11.2016г.,  когато са подписали срочен Трудов договор № 266 /л.7 по делото/. Ищцата е приела да изпълнява длъжността „чистачка“, при договорено работно време от 8 часа дневно. С допълнително споразумение от 12.04.2018г.  е променена заеманата длъжност, като към вече поетите задължения на чистачка са добавени и задълженията на „отчетник през жътвените кампании и изнасяне на продукция“.

На 15.03.2018г. работодателят е връчил на работничката предизвестие за прекратяване на трудовия договор /л.10/. М.В. е уведомена, че работодателят прекратява трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ- поради намаляване обема на работа. Срокът на предизвестието е 30 дни.      

С отправянето на писменото предизвестие работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение, позовавайки се на намаляване обема на робота /чл.328,ал.1,т.3 от КТ/. Това е правно релевантния момент,

Работодателят разполага със субективното преобразуващо право едностранно да прекрати трудовия договор, при наличието на основанията посочени в чл.328 от КТ. Редът за упражняване на това право се състои в отправянето на писмено предизвестие до работника, което съдържа волеизявлението на работодателя, че упражнява това свое право и, че след определения срок, договорът се прекратява. Законът не изисква последващо волеизявление от страна на работодателя-издаването на заповед. Прекратяването на договора настъпва с изтичането на дадения срок. В случай, че е издадена заповед, то тя има само констативен характер. /В този смисъл е  Решение № 264 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2015 г., IV г. о., ГК, /.

Съгласно разпоредбата на чл.333, ал.7 от КТ, предварителната закрила при уволнение се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Тъй като в настоящия случай заповедта има само констативен характер, а прекратяването на договора настъпва по силата на предизвестието, то моментът към който следва да се извърши преценката за законосъобразността на уволнението- съществува ли правото на уволнение и надлежно ли е упражнено-  е моментът, в който предизвестието е получено от работника. /Решение № 208 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 738/2011 г., IV г. о., ГК/. Това е моментът към който следва да се прецени и приложимостта на предварителната закрила при уволнение по чл.333 от КТ

Въпреки, че се позовава на разпоредбата на чл.333 от КТ, работничката не попада сред категорията лица, които по смисъла на чл.333,ал.1,т.4 от КТ се ползват от предварителна закрила при уволнение. Това е така, тъй като към момента, в който ѝ е връчено предизвестието тя не е започнала ползването на разрешен отпуск поради болест, поради което работодателят не е бил задължен да иска разрешение за уволнението ѝ.

Поради това спора следва да бъде разгледан по същество.

Ищцата не оспорва наличието на соченото от работодателя основание- намаляване обема на работа. В хода на делото направи възражения за фиктивност на извършеното съкращение в щата, което съдът разглежда във връзка с направеното възражение за липса на подбор. /Тъй като не е заявено с исковата молба, това възражение не може да бъде разгледано като самостоятелно основание за отмяна на уволнението, поради настъпилата преклузия./

От представеното щатно разписание /л.37/, действало в периода 18.10.2018г.- 01.09.2018г. се установява, че ищцата е единствената работничка, която заема длъжността „хигиенист, кантарджия“. Служителката З.И. Й. заема длъжността „ОТ, каса, дел.“. Със Заповед №176/12.06.2018г.  на председателя на кооперацията ѝ е възложено да изпълнява и задълженията на „кантарджия“ по време на жътвената кампания на есенници.

Според ищцата, работодателят е следвало да извърши подбор между нея и тази служителка.

УС на кооперацията, в свое решение от 15.03.2019г., е приел ново щатно разписание, според което длъжността „чистачка“ е съкратена. Задълженията на кантарджии по време на жътвената кампания на есенници, съгласно Заповед № 116/12.06.2019г. на председателя на кооперацията, са възложени на Д. Ж.Д. и З.И.Й..  Д.Д. е назначена на длъжността „полевъден работник, но ѝ е възложено да изпълнява и функциите на отчетник при жътвени кампании и изнасяне на продукция /видно от представеното Допълнително споразумение №1/23.04.2019г./

Изложените факти налагат извода, че е налице трансформиране на заеманата от ищцата длъжност, тъй като нейните трудови функции са разпределени между други служители. Длъжността „чистач“ не съществува. Вероятно тези функции са възложени на друго лице. А задълженията на отчетник при жътвени кампании и изнасяне на продукция“  е разпределена между посочените по-горе служителки. От свидетелските показания Н.Стоянова и от обясненията на председателя на кооперацията, става ясно, че тези задължения нямат постоянен характер, а са кампанийни. Поради това не са обособени като отделна длъжност, а се съвместяват от други служители.  Това проличава и от трудовия договор на ищцата, в който изрично е посочено трудовото ѝ възнаграждение, дължимо за 1 час. По същия начин е оформено и допълнителното споразумение на Д.Д.

Служителките, на които е възложено да изпълняват трудовите функции на отчетник при жътвени кампании изпълняват съвсем различни трудови функции от тези на ищцата. Здравка Йорданова е касиер. Очевидно е, че при това положение работодателя не може да извърши подбор между лицето заемащо длъжността „касиер“ и това, заемащо длъжността „чистачка“. Работодателят е задължен да извърши подбор в случаите, когато е налице сходство в длъжностите, но не и когато е налице съществено различие в трудовите функции.

Налага се извода, че задължения на ищцата като  чистач и отчетник са възложени на други служители, от което следва, че е налице трансформация на длъжността. /В този смисъл е и Решение №404/06.01.2014г. на ВКС по гр.д.№1968/2013г./. От това следва, че възраженията на ищцата за фиктивност на извършеното съкращение в щата е неоснователно.

Следователно, ответникът не е бил длъжен да извършва подбор и не е извършил такъв.

Двете възражения на работничката- за нарушена предварителна закрила и за липса на подбор – не бяха доказани в производството и са неоснователни.

По изложените съображения, съдът счита предявения иск за отмяна на уволнението за недоказан и го отхвърля като неоснователен. Пред вид недоказаността на  главния иск, следва да се отхвърлят и акцесорните искове за възстановяване на заеманата, преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищцата дължи на ответника разноските по делото, които са в размер на 500 лева- заплатено възнаграждение за адвокат.

            Мотивиран от тези съображения, Силистренският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, с правно основание чл.344,ал.1,т.1, 2 и т.3 от КТ, предявени от М.И.В., с ЕГН **********, против ЗК „16 ДЕКЕМВРИ“-с.Г., обл.С, да се признае за незаконно уволнението й, извършено на основание чл.328,ал.1,т32 от КТ- поради намаляване обема на работа, да бъде отменена Заповед №69/12.04.2019г. на председателя на кооперацията, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност –“чистачка” и „отчетник през жътвените кампании и изнасяне на продукция“ в ЗК“16 декември“, и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, поради незаконното й уволнение, за времето, през което е останала без работа, в размер на 3552 лева, за период от 6 месеца, считано от 15.04.2019г. заедно със законната лихва считано от 11.06.2019г.  до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА М.И.В., с ЕГН **********,  да заплати на ЗК „16 ДЕКЕМВРИ“-с.Г., обл.С., сумата от 500(петстотин) лева- разноски по гр.д.№ 849/2019г. по описа на СРС.

 

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред Окръжен съд-С, в двуседмичен срок, считано от 04.10.2019г.

 

                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

/Л.Стоилкова/