Решение по дело №14765/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2987/2.7.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.

 

при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14765 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск от П.П.П., ЕГН **********,***, П.Д.П., ЕГН **********,*** и П.Д.П., ЕГН **********,*** срещу Й.Р.С., ЕГН ********** адрес: *** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че ответникът НЕ Е СОБСТВЕНИК на реална част от новообразуван имот № 510.473, находящ се в землището на гр. А. по плана на новообразуваните имоти за СО „Я.п.", одобрен със Заповед на Областен управител № РД-15-7706-235/12.03.2015г., с площ на тази реална част от 514 кв.м., при граници на същата: от север - останалата част от НИ № 510.473, от запад - път - № 510.810, от изток - НИ № 510.1184 и от юг - НИ № 1184.

Ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на отрицателния установителен иск, налагайки следните твърдения:

Съсобственици са в спорната реална част от недвижимия имот, като са придобили правото на собственост спрямо него по силата на реституция извършена с Решение №1617/26.06.1996г. на ПК-А., постановено по заявление с вх. № 372А/29.01Л992 год. и наследство оставено от М.Д.М.– техен общ наследодател.

Излага се, че за СО"Я.п." е одобрен план на новообразуваните имоти със Заповед на Областен управител №РД-15-7706-235/12.03.2015г. по който за наследниците на М.Д.М.е отреден стар имот № 130, който участва в новообразуван имот № 510.1184, с площ от 251 кв.метра който е записан в регистъра на собствениците на наследниците на М.Д.М., в новообразуван имот № 510.473, в който участва с 514 кв.метра, записан на Й.Р.С. с нотариален акт и в имот №510.810 - път, в който участва с 91 кв.метра.

Твърди се, че посочването на ответника в регистъра към ПНИ за собственик на новообразуван имот № 510.473, възпрепятства издаване на заповед по смисъла на §4К ПЗР на ЗСПЗЗ обуславя правния им интерес от предявяване на отрицателния установителен иск в качеството си наследници на М.Д.М. 

Налагат се твърдения, че имотът попада в зона по § 4, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ, за която е одобрен план на новообразуваните имоти от Областния управител на област Варна.

Твърди се, че по отношение на ответника и праводателя му Р.С.Т., въпреки че са били ползватели на имота, не е осъществен фактическия състав на процедурата, при която правото на ползване се трансформира в право на собственост чрез заплащане цената на земята, нито са имали право да упражнят правото да изкупят земята, тъй като върху същата не е имало постройка.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Твърди, че имотът е придобит от неговия праводател на основание §4 от ЗСПЗЗ чрез трансформация на правото на ползване в право на собственост. Твърди се в тази връзка, че към момента на изкупуването и действащата тогава редакция на закона, са били налице необходимите предпоставки за изпълнение на процедурата по изкупуването и не е имало законово изискване за наличие на построена в имота постройка. Твърди се също и че определената за изкупуването цена за имота е платена на Община А. от праводателя на ответника - Р.С.Т..

Твърди се също и че отв. Й.Р.С. е придобил имота по дарение от своя баща и по наследство от своята майка, които са го придобили в режим на СИО при надлежно упражнено право на изкупуване по реда на §4а от ЗСПЗЗ и делба.

Повдига възражение и за придобиване на имота по давност текла в периода от влизане в сила на нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ (обнародвана с ДВ бр.107 от 18.11.1997 г.) до датата на предявяване на иска.

Моли за прекратяване на делото, евентуално отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното на лист  9 от делото удостоверение за наследници № 349 от 15.07.2010г., ищците П.П.П., ЕГН **********, П.Д.П., ЕГН ********** и П.Д.П. са наследници на М.Д.М.б.ж. на А., починала на * год.

Видно от приложените на листи 92, 94 и 93 удостоверения за наследници № 498 от 06.11.2018г. и удостоверение за наследници № 401/09.08.2018г., ответникът Й.Р.С., ЕГН ********** е наследник на Р.С. *** поч. 17.05.2015 година и на Д.Й.Т., б.ж. А. поч. * година. Като наследници са призовани също и С.  Р.  С. и Д.Р.С.

С Решение № */* година на ПК А. (лист 8) в полза на наследниците на М.Д.М.б.ж. на А., починала на * год е признато и възстановено правото на собственост върху имот представляващ  Лозе от 1,300 декара, четвърта категория, находящ се в терен по параграф 4 на село А. в местност  С. Б. За имота е записано, че имотът се възстановява при ограниченията по разпоредбите на §4 от ЗСПЗЗ.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ, №15, том I, рег.№2734, дело №50/2000 г. на нотариус Л.Г., №116 в регистъра на Нотариалната камара–л.12 е признато правото на Р.С.Т. на собственост върху имот с площ от 600 кв.м, представляващ земя за земеделско ползване м. Я.п. в землището на с. А. с пл. № 473 по плана.

С договор за дарение, оформен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №157, том III, рег.№4785, дело №547/2007 г.  на нотариус О.Ш., №147 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията акт №58, том XXXIV, вх.рег.№11341/2007 г. - л.14 Р.С.Т.,  С. Р.С. и Д.Р.С. даряват на Й.Р.С. имот с площ от 600 кв.м, представлявщ земя за земеделско ползване в землището на с. А. с пл. № 473 по плана на СО Я.п..

Видно от представеното с отговорите на ответниците удостоверение № 1164 от 26.02.1992г. на ИК на ОНС–с. А. – л. 134, е че съгласно ПМС № 26/1987г. и решение № 18/28.04.1981г. на ИК на ОбНС – с. А., на праводателя на ответника Р.С.Т., е предоставено право на ползване върху земеделска земя  за селскостопанска продукция с площ от 600 кв.м., находяща се в землището на с. А., местност „Я.п.” с № 473 при граници: п-ли: 474, 477,472 и път.

От Решение от 17.10.1997 г. по гр.д.№980/1996 г. по описа на ВОС, – л.22-23; ведно със Заключение на вещото лице по гр.д.№980/1996 г. по описа на ВОС,– л.24 се установява, че е изготвена оценка на предоставената за ползване от Р.С.Т., земя от 600.00кв.м., която оценка е в общ размер на 18000.00лв.

С Квитанция №1074/11.11.1997 г. от Община А. – л. 127 се удостоверява, че на същата дата Р.С.Т. е внесъл сумата от 18000.00 лв., в полза на Община А..

От заключението на вещото лице по  допуснатата СТЕ, дадено компетентно и безпристрастно и неоспорено от страните се установява, че към датата на постановяване на двете реституционни решения на ПК-А. няма изработен план на местността, поради което и в същите не са посочени номерата и границите на възстановените с тях имоти. Спорният имот с № 508,1810 се намира в землището на гр. А., в местността „Я.п.“. Със заповед № РД-15-7706/12.03.2015г. е одобрен ПНИ на м. „Я.п. ”, където стар имот № 130 отреден за възстановяване на ищците се припокрива по площ с имот № 510.473 по ПНИ, с площ от 514 кв.м..

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

По наличието на правен интерес от провеждане на исковата защита съдът се съобразява с разясненията дадени с ТР № 8/2012г. на ОСГКТК на ВКС, което  застъпва разбирането, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права по реституция, ако отрече правата на ответника. Да допустимостта на отрицателния установителен иск е необходимо ищецът да установи фактите, от които произтича правния му интерес.

В настоящия случай, всеки от ищците се позовава на реституционно решение издадено по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване на лозе с площ от 1,300 дка. находящи се в местността Я.п.. Решението е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г. но същото не е породило конститутивно действие, тъй като в съдържанието му, подлежащите на възстановяване земеделски имоти, не са индивидуализирани с номер по предходен план и граници, поради което и съдебната практика приема че с тези решения не е възстановено правото на собственост върху лозето с площ от 1, 300 дка. С това решение само се признава право на възстановяване собствеността върху земеделските земи, като за приключване на реституцията, е необходимо постановяване на заповед по § 4 к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която подлежащия на възстановяване имот следва да бъде надлежно индивидуализиран. Страните не спорят, че заповед по § 4 к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на лозето не е издадена, както и че в разписния лист към ПНИ земеделският имот е записан на ответника. Ето защо съдът приема, че избраната форма на защита, чрез отрицателен установителен иск е единствената правна възможност органът по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ да издаде заповед в полза на ищеца, поради което тримата ищци разполагат с правен интерес, отричайки заявените от ответника права да имат възможност да придобият припадащите им се части от имота, чрез завършване на процедурата по ЗСПЗЗ посредством издаване в тяхна полза на заповед по § 4 к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.

По основателността на иска:

За оспорване на исковата претенция на ищците, ответникът повдига, като основания за придобиване собствеността в имота, прехвърлянето му с договор за дарение от неговия баща и братя, заедно с възражение, че праводателите му са придобил имота на основание трансформация на правото на ползване в право на собственост, на осн. § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В евентуалност се твърди придобиване в резултат на упражнявано давностно владение, считано в периода от влизане в сила на нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ (обнародвана с ДВ бр.107 от 18.11.1997 г.) до датата на предявяване на иска.

Страните не спорят, а и по делото бе установено, че в спорния имот не е имало построена сграда.

Разпоредбите на §4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ предвиждат възможността граждани, на които е предоставено ползване на земеделски земи, по силата на актове на Президиума на НС, на ДС и МС, да придобият правото на собственост върху тези земи. Прието е в на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, че гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ, придобиват право на собственост върху същите, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Съгласно § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на гражданите върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползуване съгласно актовете, посочени в § 4, освен ако те представляват лозе, овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или ако земеделската земя е единствена на семейството на ползувателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Посочено е в изр. второ на същия текст, че в тези случаи ползувателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км за градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км от крайбрежната морска ивица.

С оглед изложеното и по аргумент редакцията на § 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ към 11.11.1997 г. (ДВ бр. 98 от 1997 г.) – моментът в който ответникът твърди, че  правото на ползване на неговия праводател в имота е трансформирано в право на собственост, реализацията на регламентираното във визираната разпоредба правомощие е поставено в зависимост от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1. Предоставено по силата на посочените в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове на държавни органи право на ползване върху процесния имот; 2. Земите да представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който да живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът; 3. Оценка на земята и 4. Заплащането на цената в тримесечен срок.

Необходимо е за осъществяване преобразуването от ползване в собственост също да не е налице и отрицателната предпоставка, а именно: земята да не се намира на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км от крайбрежната морска ивица в границите на съответната община.

При осъщественото от ищците изрично оспорване, съдът, по пътя на косвения съдебен контрол, следва да прецени законосъобразността и на издадения административен акт по оценка на земята по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като проведеното административно производство се е развило само между праводателят на ответника и административния орган, вследствие на което всяка неучаствала в производството страна, претендираща права, засегнати от административния акт, би могла да оспори неговата законосъобразност.

Предпоставките на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ не са налице, доколкото е установено че правото на ползване е учредено върху земя, която не е общинска или държавна земя, а подлежи на възстановяване на бившите собственици по реда на ЗСПЗЗ.

Предпоставките за придобиване на имота по реда на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ също не са налице, доколкото предоставения за ползване имот е на по- малко от 30 км. от гр. Варна (град с население над 300 хиляди жители) и попада в обхвата на забраната по  § 4б, ал. 1, изр. трето от ПЗР на ЗСПЗЗ.

При липсата на един от кумулативно изискуемите елементи за реализация на правомощието по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът приема, че по отношение на ответника не са били налице предпоставките за придобиването на право на собственост по реда на визираната разпоредба.

При неосъщественост на изискуемия фактически състав по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ оценката на имота и заплащането му не са породили вещнотранслативен ефект. Ответникът не се легитимира, като собственик на спорния имот на твърдяното от него основание - трансформация на правото на ползване в право на собственост, поради което не би могъл да придобие дарените му от останалите съсобственици идеални части в имота.

Предвид липсата на придобито от ответника право на собственост по реда на ЗСПЗЗ следва да се разгледа възражението им за изтекла в негова полза придобивна давност.

 Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице такова придобивно основание, следва да са се осъществили елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно: 1. Да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; 2. Тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота, като в чл. 69 ЗС е въведена оборимата презумпция относно намерението за своене. Освен тези елементи е нужно, да са налице и следните признаци на владението: да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.

За бъде уважен искът за установяване правото на собственост върху един недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е необходимо претендиращият да е собственик, при условията на пълното и главно доказване да установи предпоставките обуславящи наличието на възникнало за него право на собственост върху спорните реални части от имота по посоченото от него основание – придобивна давност, а именно: че владял несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно претендирания имот с намерението да стане собственик непрекъснато и необезпокоявано в периода от 22.11.1997 г. до предявяването на иска. Ищците от друга страна носят тежестта да установят при същите условия твърденията си за спиране и прекъсване на придобивната давност, текла в полза на ищеца.

В настоящия случай бе безспорно установено, че праводателите на ответника са получили фактическата власт въз основа на удостоверение на ОНС с. А. № 1164 от 26.02.1992 г., с което им е било предоставено право на ползване върху процесния имот.

На практика между страните не е спорно и че праводателят на ответника, а след това и самият ответник до предявяване на иска упражняват фактическата власт върху имота с намерение да са негови собственици. Същото се установи от разпита на свидетелите, чиито показания в тази насока са безпротиворечиви помежду си, а също и кореспондират с останалите по делото доказателства.

Спорните по делото въпроси са от кой момент в полза на ответника е започнала да тече придобивната давност за имота дали същата е спирана, или прекъсвана по силата на закона, съответно с предприети от страна на ответниците действия.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 13, изр. 2 ЗСПЗЗ, лицата, на които са предоставени от държавни или общински органи земеделски земи включително и тези по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, не могат да се позовават на давност за периода преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Това разрешение е с цел да се гарантира правото на възстановяване на собствеността на бившите собственици на земеделски земи, които след включването им в ТКЗС, ДЗИ или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация са били продадени или предоставени на трети лица, независимо от това дали тези трети лица са имали валидно основание за придобиването на правото на собственост или на ограничено вещно право върху тези земи- било то нотариален акт за продажба, замяна, дарение или осъществявано от тях давностно владение върху имота през необходимия за придобиването му съгласно ЗС срок. За давностното владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено от момента на влизане на ЗСПЗЗ до 22.11.1997 г., е приложима съответно и  разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба (22.11.1997 г.) придобивна давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова давност. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997 г. е винаги 10-годишен и от това следва, че ответникът и неговия праводател не са имали правната възможност за периода от 1981 г. до 22.11.1997 г. да придобият имота по давност, въпреки, че са владели същия с намерението да са негови собственици.

Ответникът и неговите праводатели не са имали правната възможност да придобият по давност имота въпреки, че са го владели и в периода от 22.11.1997 г. до предявяване на настоящия иск. Това е така, защото по отношение възстановените с Решение № 1617/26.06.1996 година на ПК А. земеделски земи правото на собственост на ищците е било само признато, но не и възстановено. В съдържанието на самото решение имотът е описан, като лозе, с площ от 1,300 дка в местност „Я.п.” – по местоположение и площ, но не са ясни границите на същия и точното му разположение. Посочени са само съседите по стари идентификационни данни. За тези земи, ищците не са могли да проведат успешно вещни искове, така, че да прекъснат евентуално изтеклата давност. Към момента на издаване на решението и до влизане в сила на ПНИ земеделските земи не са били надлежно индивидуализирани. Това индивидуализиране е станало едва със Заповед № РД-15-7706/12.03.2015 г. на НА ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ, за одобряването на ПНИ касаеща имот № 510.473, в частта в която същият се припокрива със стария имот на ищците с № 130.

Следователно преди влизане в сила на заповедта за одобряване на ПНИ за тези площи не е могъл да настъпи реституционен ефект, защото те все още не са били индивидуализирани. Прието е в Решение № 387/22.11.2012 г. по гр.д. № 1180/2011 г. І г.о. ВКС, че самият план не създава и не отнема права, а такива се създават с индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността. Решенията по чл. 14, ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ не са породили конститутивно действие и за възстановените с тях имоти не е бил настъпил реституционния ефект. Административната процедура за реституция на тези терени ще приключи след приемането на ПНИ и издаване на заповедите по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. До този момент те не са индивидуализирани и като част от възстановените имоти с решението по чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ и затова за имот с № 510.473 по ПНИ на местност „Я.п.“ землище А. до  датата на влизане в сила на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ давност не тече.

По изложените съображения съдът намира, че ответникът не е станал собственик на имот с № 510.473 по ПНИ на местност „Я.п.“ землище А. и на второто повдигнатото основание – придобивна давност, като отрицателния установителен иск следва да бъде уважен.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски в размер на действително реализираните такива, които под формата на платена държавни такси, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение на адвокат, които са са в общ размер на сумата от 1091,00 лв. Последните следва да бъдат присъдени в тежест на ответника с оглед изхода на спора.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Произнасяйки се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът във всички случаи е длъжен да съобрази правната и фактическа сложност на производството по делото. Същото, съобразено с минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата 503,61 лв. (при цена на иска от 3908,70 лв.), съдът приема, че възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 500,00 лева. Освен това при преценка за прекомерност в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е задължен да намали размера на хонорара до минималните размери посочени в НМРАВ, а да го определи съобразно правната и фактическа сложност на делото. По делото са предявени три субективно съединени искове, проведени са две съдебни заседания, проведена е експертиза и разпити на свидетели, поради което делото не се характеризира с ниска правна и фактическа сложност. Предвид изложеното, размерът на адвокатския хонорар на ищците не следва да се приема за прекомерен.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните П.П.П., ЕГН **********,***, П.Д.П., ЕГН **********,*** и П.Д.П., ЕГН **********,***, като ищци и Й.Р.С., ЕГН ********** адрес: ***, като ответник, че Й.Р.С. не е собственик на реална част от новообразуван имот № 510.473, находящ се в землището на гр. А. по плана на новообразуваните имоти за СО „Я.п.", одобрен със Заповед на Областен управител № РД-15-7706-235/12.03.2015г., с площ на тази реална част от 514 кв.м., при граници на същата: от север - останалата част от НИ № 510.473, от запад - път - № 510.810, от изток - НИ № 510.1187 и от юг - НИ № 1184, въз основа на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и придобивна давност.

ОСЪЖДА  Й.Р.С., ЕГН ********** адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.П., ЕГН **********,***, П.Д.П., ЕГН **********,*** и П.Д.П., ЕГН **********,*** сумата от 1091,00 лв. (хиляда деветдесет и един лева), представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: